³ И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

⁴ Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;

⁵ защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.

⁶ И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.

⁷ Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.

⁸ Но всичко това ще бъде само начало на страдания,

⁹ Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.

¹⁰ И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

¹¹ И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.

¹² Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

¹³ Но който устои до край, той ще бъде спасен.

¹⁴ И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

¹⁵ Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),

¹⁶ тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;

¹⁷ който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;

¹⁸ и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.

¹⁹ А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!

²⁰ При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;

²¹ защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.

²² И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.

²³ Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;

²⁴ защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.

²⁵ Ето предсказах ви.

²⁶ Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.

²⁷ Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

²⁸ Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.

²⁹ А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.

³⁰ Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

³¹ Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

³² А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.

³³ Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

³⁴ Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

³⁵ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³⁶ А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

³⁷ И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

³⁸ Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,

³⁹ и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.

⁴⁰ Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.

⁴¹ Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.

⁴² Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

⁴³ Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.

⁴⁴ Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.

⁴⁵ Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време?

⁴⁶ Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.

⁴⁷ Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁸ Но, ако оня слуга е зъл *, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,

⁴⁹ и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,

⁵⁰ господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,

⁵¹ и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

§§127,128. Исус като си отива от храма предсказва разрушаването му, и показва някои знамения за дохождането си да разруши Ерусалим и прекрати старата наредба (гл. 24:1-42; Мк. 13:1-37; Лк. 21:5-36).

Това слово, както Матей го е записал, се простира до края на 25-та глава. Но ние включваме в този отдел само онази част от него, която е записана, също така, и от Марко и от Лука.

Почти всичките тълкуватели на Светото Писание се съгласяват, че в това слово Христос говори и за дохождането си да разруши Ерусалим и за последното си дохождане да съди света. Също така, те въобще са на едно мнение, че в първата част на словото си той говори за дохождането си да разруши Ерусалим, а в последната за дохждането си да съди света.

Едни поддържат, че тука, както и другаде, са предсказани с един език две подобни събития, едното от които е и проображение на другото (разорението на Ерусалим от римляните, и разорението на света, - краят на Старо-Заветната наредба, и краят на Ново-Заветната), та тези думи на Спасителя са се изпълнили отчасти със разрушението на Ерусалим, и ще се изпълнят напълно с Христовото последно дохождане.

Други има които считат цялото слово като слово за последните времена, сир., за състоянието на света от времето на Христовата смърт до последното му дохождане да съди света, заедно със знаменията за това дохождане. Според тях, разрушението на Ерусалим е само косвено споменато в ст. 15-22, като един от предшествениците на Христовото дохождане, или като негово проображение.

Макар и да има много нещо да се каже в полза на този последния възглед, но по причини, които ще се кажат по-нататък, ние приемаме възгледа на мнозина от най-добрите тълкуватели, че първата част, сир., онази която Марко и Лука също така разказват, се отнася пряко и първоначално към Христовото пришествие да разруши Ерусалим, макар, че това събитие може да представлява прообразно другото събитие (т.е., последния съд), и че няколко от думите с които е описано първото събитие може би ще се изпълнят тогава по-напълно.

Ст. 1. И като излезе Исус от храма и си отиваше, за последен път, но не веднага след произнасянето му бедите в предишната глава. Преди да си отиде от храма той изказал похвала за бедната вдовица, която хвърлила двете лепти в съкровишницата (Мт. 12:41-44; Лк. 21:1-4); и, също така, в отговор на молбата на някои елини, които искали да го видят, той предрекъл прославянето си чрез смърт, и глас от небето се чул в отговор на молитвата му (Йн. 12:20-36). – Учениците Му се приближиха, и пр. Те били слисани и смутени от Христовото предсказание пред всичките, че храмът ще бъде разрушен, и за това те обръщат вниманието му на великолепните му здания, които покривали едно пространство от 600 крака на дължина и на ширина. Повидимому те биха попитали: Може ли да бъде да се съборят всичките тези величественни, солидни, скъпи, и неодавна завършени сгради? Марко и Лука говорят и за “хубави камъни и посвещения” (“посвещения”, скъпоценни вещи посветени на храма). Според Йосиф, някои от тези камъни били четиридесет и пет лакти дълги, пет високи, и шест широки. С тези камъни несъмнено бил построен зидът издигнат от дъното на трите страни на хълма Мория, и отвътре зида била нахвърлена до горе пръст, за да се образува мястото, на което храма и околните му стаи, портики (предверия), и дворове били построени.

Ст. 2. А Той в отговор им рече, и пр. Това пророчество било буквално изпълнено по отношение към храма, когато бил съборен от Тит в 70г. след Р.Х. И даже целият град (с изключение на три кули) бил толкова съсипан по заповед на Тит, че Йосиф казва: "Не остана нищо по което онези, които дохождат тука биха повярвали, че е бил някога населен".

Ст. 3. Елеонския хълм⁵³. Храмът бил на източната част на града, а Елеонската (Маслинената) планина на изток от храма, около 200 или 300 крака по-високо от него, и разделен от него чрез долът Кедрон. – Учениците дойдоха при Него, не всичките, а както казва Марко, “Петър, Яков, Йоан и Андрей”, макар и да е възможно и други да са присъствували. – Кажи ни, и пр. Някои мислят, че тука има три въпроса – (1) Кога ще бъде това (т.е., разрушението на Ерусалим?), (2) Кое ще бъде знамението на дохождането ти?, и (3) Кое ще бъде знамението за края на века (т.е., Старо-Заветната наредба?). Но очевидно апостолите са си предположили, че всичко това ще стане в едно време; и за това те питат, Кога ще дойдеш и се явиш като Месия – Божия помазан цар – за да си отмъстиш на тези твои упорити неприятели, и съсипеш града им, и туриш край на този сегашен век или наредба, и основеш своето си царство?

Ст. 4. Пазете се. Преди да отговори на въпроса им, той ги съветва да се пазят да не би да ги измами някой; и ги съветва това няколко пъти. Много по-важно е било щото те да бъдат винаги верни на Христос (ст. 11-13, 24-26), и да са готови за дохождането му (ст. 42,44, и гл. 25:13) и верни в работата си (ст. 45-47, и гл. 25:14-30), отколкото да знаят времето, кога ще бъдело това. И макар, че и ние, като тях, може да не узнаем напълно последното, пак тези големи практически уроци и съвети са съвсем явни и безкрайно важни.

Ст. 5. В Мое име. Не щели да притезават, че са изпратени от Христос, а че са Христос, както казва и следващия стих, - “Да казват: Аз съм Христос”. Йосиф казва: “Страната бе наводнена от магьосници, прелъстители, и измамници, които повличаха подире си народа в множества в пустините и усамотените места, за да видят знаменията и чудесата, които им обещаваха да им покажат чрез силата Божия”. Между тях се споменава Самарянинът Доситей, който твърдял, че бил Христос, Симон Магесникът, който казвал, че се явил между евреите като Син Божий, и др. Мнозина били прелъстени от тях, и тежко погубени от римляните преди обсадата на Ерусалим.

Ст. 6,7. И ще чуете за войни и за военни слухове, и пр. Във времето, когато това било изговорено мир владеел по цялата Римска Империя, но много “войни и военни слухове” имало между това време и разрушението на Ерусалим. Особено в Юдея е имало непрестанни “размирици”, та трима императори – Калигула, Клавдий, и Нерон – заплашвали с война евреите. В Кесария, евреите и сирийците се карали за правото кой да владее града, и двадесет хиляди евреи били убити; Евреите разлютени от това подкачили бой и причинили опустошение по Сирийските градове и села. В 38г. след Р.Х. имало големи смущения в Александрия, в които евреите особенно били преследвани. Около същото време повече от 50,000 евреи били убити в Селевкия, и друго едно подобно смущение се случило в Ямния, близо до Яфа. И Юосиф и Тацит говорят за големи “гладове”. Единият от тях бил онзи, който бил предсказал Агав (Д.А. 11:28), който започнал в 49г. след Р.Х., и според Йосиф, продължил няколко години. - Моровете⁵⁴, често придружават гладовете. Тацит споменава за един мор (чума) (в годината 65-та след Р.Х., пет години преди разрушението на Ерусалим), който изтребил тридесет хиляди души в Рим. Същият историк говори за “трусове”, които съсипали “много градове”, и “паланки” в Азия, Ахаия, Сирия, Македония, Кипър, и др. Едно земетресение се случило в Крит в годината 46 или 47 след Р.Х.; едно във Фригия в 53г. след Р.Х., и друго в 60г. след Р.Х.; и едно в Ерусалим в 67г. след Р.Х., само три години преди падането му. Лука прибавя (Лк. 21:11): “Още и страшилища и знамения големи от небето ще бъдат”. Според Йосиф, такива неща наистина се случили през малкото години, които оставали до разрушението на Ерусалим. Той казва: “Една звезда прилична на меч застана над града, и една комета (опашата звезда), която се виждаше цяла година. На Празника на Безквасните, през ноща, ярка светлина огря около олтаря и храма, та стана светло като ден за половин час. Източните врата на храма, които били токлова тежки, че двадесет човека едва ги затваряли, и които, както обикновенно, били здраво заключени с железни пръчки и ключалки отвътре, самички се отворили около шестия час през нощта”. Освен това, няколко дни след празника, “преди залязването на слънцето, колесници и тълпи въоражени войници се виждаха, че тичат из облаците и обсаждаха градове”. На празника на Петдесетница, като свещениците отивали през нощта във вътрешния храм д извършат обичайните си свещенодействия, те почувствали, че се тресе земята; след което се чул един голям шум и глас като глас от някое събрано множество, който казвал “Да се махнем от тука”. Четири години преди започването на войната, един човек от простолюдието възлязъл в града за Празника на Шатрите, и изведнъж захванал да излива беди върху града. Макар и да бил страшно бичуван, той не искал да престане, но седем години и пет месеца продължавал да произнася тези беди, докато най-после, през обсадата, като заобикалял отгоре на градските стени с вик, “Горко, горко пак на града, и на народа, и на светия дом!”, и прибавил, “Горко, горко и на мен”, той бил тозчас убит с един камък хвърлен от неприятелските машини.

Ст. 8. Начало на страдания. Колко страшни трябва да са онези беди, които започват с бойове, гладове, и морове! Думата страдания⁵⁵ тука буквално значи мъки на жена когато ражда, които наистина били смърт (“скончание”, ст. 6) за старата наредба, но от които се родила новата.

Ст. 9. Тогава; не след тези работи, а във времето, когато щели да се случат, или, както Лука казва, “преди всичко това”, т.е., преди всичко това да се свърши. До тука Христос бил предрекъл какво имало да се случи на света въобще, а сега, в ст. 9-13, той показва по-особенно какво ще се случело на учениците му. Имаме изобилно доказателство в Деянията на Апостолите, че мнозина наистина били така предавани на мъки и убиване. - Намразени⁵⁶. Срав. с Д.А. 28:22; 1Пет. 2:12, 3:16. Тацит нарича християните “омразно племе люде”.

Ст. 10. Мнозина ще се съблазнят, ще напуснат вярата си, както в гл. 13:21, -“когато настане скръб или гонение”. Това е било истина във всичките времена. За изпълнението му в онзи век виж. 2Тим. 4:16; 1Йн. 2:19. – Един други ще се предадът. Тацит казва, че когато Нерон преследвал християните, голямо множество от тях били намерени виновни по свидетелството на някои из по-между им.

Ст. 11. И много лъжепророци ще се появят, и пр. Че такива лъжепророци наистина се повдигнали между християните и прелъстили мнозина е явно от 1Йн. 2:18,26, 4:1; Рим. 16:17,18; 2Кор. 11:13; Гал. 1:6-8; 1Тим. 1:6,7,20; 2Тим. 2:18, 3:6-8. При това, Йсиф казва, че мнозина се явили между евреите, особено през обсадата на Ерусалим, които подстрекавали народа да се съпротивлява на римляните, като го уверявали, че ще им се изпрати помощ от небето. Но вероятно тука думата е за първите. Виж. бел. на ст. 9.

Ст. 12. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Йосиф изобилно свидетелства, че “беззаконието” на народа си в онзи век било почти несравняемо. И по-последните послания на Новия Завет показват, че сама църквата е било далеч от да е чиста, и че любовта на мнозина била охладняла (2Пет. 2:1-3; 2Тим. 1:15; Евр. 10:25; Отк. 2:4, 3:1-4, 15-19).

Ст. 13. Но който устои до край, т.е., който не се съблазни, или не отстъпи от вярата (ст. 9 и 10), който не се прелъсти от тези лъжепророци (ст. 11), и чиято любов не охладнее (ст. 12). Затова, “свършението”, е не само разрушението на Ерусалим и свършекът на света, но и краят на изпитанието на всеки един. Срав. с Отк. 2:10.

Ст. 14. И това благовестие⁵⁷ на царството, и пр. Когато “евангелието на царството”, или на новата наредба, ще се възвестяло на всички народи, тогава старата наредба ще “се свършела”. При това, с проповядването на евангелието на царството, те проповядвали спасение чрез един божествен Спасител разпнат, та това евангелие станало свидетелство на всичките народи, не само за Божията любов към всичките народи, но и за беззаконието на онези, които го разпънали, и така за справедливостта дето Бог ги съсипал. – Свършекът, т.е., на Еврейската или Старо-Заветната наредба. Виж. бел. на ст. 13.

Ст. 15-22. Всичките тълкуватели са съгласни, че тези стихове се отнасят пряко за разрушението на Ерусалим от римляните.

Ст. 15. Мерзоста на запустението (Цгр.). Вместо това, Лука казва, “когато видите Ерусалим обиколен с войски”. “Мерзостта на запустението” е мерзостта, която запустява; и такава е била Римската войска, понеже е носела знамена с езически знакове, и сега била дошла да съсипва и запустява. В такъв случай, “святото място” е “святата земя”, или местността око Ерусалим, където Римските войски били разположили стана си. Някои, обаче, предполагат, че “святото място” трябва да означава храма; и така те казват, че изречението в Евангелието от Лука не изяснява онова в на Матей, но че Христос дал два знака, единия от които се споменава от Матей и Марко, а другия от Лука, - т.е., когато видите мерзостта на запустението в храма, и Ерусалим обиколен с войски. В такъв случай, най-вероятното е, че първото се отнася за Зилотите (Ревнителите), които, преди рарушението на Ерусалим, завладели храма и го осквернили с крамоли, кръвопролитие, и чудовищно нечестие. Мнозина предполагат, че Данииловото пророчество се било изпълнило, отчасти или веднъж, когато Антиох Епифан (168г. до Р.Х.) “съзидал идолопоклонически олтар върху Божия олтар, и заклал свиня на него” (Еврейски Старини, Кн. 12, гл. 5, §4). Но очевидно, че то щяло да се изпълни и друг път. Виж. бел. в началото на този отдел.

Ст. 16. Тогава ония които са в Юдея, и пр. Християните послушали тази заповед и така се избавили. Градът бил първо обсаден от Римския Генерал Кестъ, 66г. след Р.Х.; и след неговото оттегляне, казва Йосиф, “мнозина от най-първите от евреите изплуваха от града като от някой потъващ кораб” (Войни, Кн. 2, гл. 20, §1). Повечето от християните побегнали в Пела, на северната граница на Перея.

Ст. 17,18. Който се намери на къщния покрив, и пр. Христос тука им показва, че те трябвало да бързат, и да са готови да оставят имуществата си, за да избавят живота си. Колко повече ние трябва да сме готови да оставим тези неща, за да спасим душата си, и колко повече ние трябва да бързаме, понеже краят на живота ни може внезапно да настане.

Ст. 19. Горко на непраздните, и пр. Жени в такова положение не биха могли да бягат, или поне много трудно биха бягали.

Ст. 20. Молете се да се не случи, и пр. Теглото от пътуване или от живеене в горски скривалища и пещери би било по-голямо “зиме”; също “ в съботен ден” било им забранено да ходят на дълъг път, и освен това , щели да намерят градските порти затворени, та не щели могли да излязат. Каквите препятствия те могли да надвият (ст. 17,18), те трябвало да ги избегнат, а които не би могли да избегнат, те трябвало да се молят за избавление на Бога, който могъл да ги предотврати. И той наистина ги предотвъртил. Понеже обсадата на града не започнала през зимата, а в началото на лятото.

Ст. 21. Защото тогава ще има голяма скръб. Тези скърби са разказани по-подробно в Лк. 21:24, и още повече във Вт. 28:49-57. Според разказа на Йосиф, всичките тези пророчества се били буквално изпълнили. Според него, 1,100,000 души загинали в обсадата, и 97,000 били отведени в плен, мнозина от които после били подложени на мъки и убити. Пленените през обсадата били разпъвани в такива множества, че “място не стигнало за кръстове, и кръстове не стигнали за телата”. Гладът вътре погълнал народа “с цели къщи и семейства”; и бил толкова страшен, щото пророчеството във второзаконие (Вт. 28:53 и 54) буквално се изпълнило. Йосиф споменава за една майка богата и от благороден произход, която така убила, опекла, и изяла детето си. Йосифовото описание на тези събития забележително прилича на Христовото в този стих. Той казва: “Никой град не е изтеглил такива беди; нито някой век, откак се е свет създал е отвъдил поколение по-плодовито с нечестие отколкото беше това поколение”.

Ст. 22. И ако да не се съкратяха ония дни, и пр. Толкова силни били укрепленията на Ерусалим, че Тит, след като го превзел, казват че е казал, “Не друг, а Бог е който изгони Евреите от тези укрепления; защото какво могат човешките ръце или машини да сторят за събарянето на тези крепости?”. Толкова яко укпепен бил Ерусалим, и пак бил превзет в краткото време пет месеца. Това станало, и дните се съкратили, (1) защото евреите се били задвелили на партии, които постоянно се карали, та не намерили време да се приготвят за обсадата; (2) в тези междуособни борби, те не само се убивали един друг в голямо множество, но и съборили грамадните житници, та скоро се изложили на глад; и (3) Тит, вместо да чака да падне градът от глад, според както първо тъкмял, най-после го превзел с пристъп. – Заради избраните, т.е., християните. Някои тълкуват – заради онези християни, които по разни причини били останали в града, и които Бог изкал да опази живи, или от по-нататъшно тегло; или, заради онези, които били побегнали, и които щели да загинат в горските си скривалища и пещери, да се била продължило дълго време обсадата. Но, вероятно, съкращението на онези дни било и заради онези избрани, които в бъдеще щели да бъдат събрани от евреите за Христос (Рим. 11:11,15,23), и които не искали да бъдат събрани, макар да бил тогава целият народ до крак унищожен.

Ст. 23-25. Тогава, т.е., във времето на току що описаните скърби. Тука Христос повтаря преупреждението, което дал в началото (ст. 4,5). – Лъжехристи. Виж. бел. на ст. 11, и гл. 7:15. – Ако е възможно. Не е възможно, защото Бог ще ги пази (Йн. 10:28,29), и няма да позволи твърде строго изпитание на вярата им (1Кор. 10:13).

Ст. 26. В пустинята – във вътрешните стаи. Според Йосиф, измамници изпълнили и двете тези пророчества; някои отвлекли народ в пустинята, а други се скрили в скривалища в града. Но Христос ги уверява (ст. 27), че неговото дохождане няма да бъде скришно, но на всякъде ще се яви както “светкавицата”. Нам е ясно, че пришествието на Човешкия Син, за което тука се споменава, е дохождането му да разори Ерусалим, макар това и да е било прообразително за последното Христово дохождане да съди света. Това е явно не само от всичките стихове, но и от ст. 34, който показва, че това дохождане щяло да се случи още през живота на някои от онези, които тогава били живи.

Ст. 28. Мършата е особенно Ерусалим, който бил наистина мърша духовно, та трябвало да се съсипе (гл. 23:32-36). – Орлите са римляните (на чиито гербове, също така, имало орли), които първо съсипали по-малките градове и села в Палестина, и после самия Ерусалим. Този стих се вижда да е свързан с предишния. Тълкуванието му е: Не мислете, че ще дойда на скришно място: дохождането ми ще бъде явно, и на всякъде видно, както светкавицата, особено на този народ, защото дето и да се намира този народ – това мъртво тяло, аз ще дойда с войските си да го разруша. “Орлите” (или орелопиляците, които тази дума означава) ядът мърши.

Ст. 29-31. Мнозина предполагат, че тези стихове не може да се отнасят за разрушението на Ерусалим, и че Христос сега се обръща да говори за последното си дохождане да съди света. Но като възражение на това може да се каже (1) че думата “тутакси” (ст. 29) едва ли би се употребила за едно толкова отдалечено събитие; и (2) че стих 34 – “този род няма да премина, докле се не сбъдне всичко това” – ясно показва, че всичко предсказано преди този стих щяло да се сбъдне в живота на някои от присъстващите тогава. Ние разбираме, следователно, че те първоначално се отнасят за разрушението на Ерусалим, макар и да може да имат по-велико изпълнение в съдния ден.

Ст. 29. След скръбта на ония дни, т.е., дните на обсадата, предшестващи падането на града, което сега се описва в тези три стиха. – Слънцето ще потъмнее, и пр. Срав. по-пълния разказ на Лука (Лк. 21:24,25). Тука имаме дълбоко иносказателно описание на разрушението, или самото падане, на Ерусалим. Че тези думи може да се отнасят за това събитие е очевидно от факта, че разорението на Вавилон е било предсказано с почти същите думи (Ис. 13:10), и с твърде подобни думи разрушението на Едом (Ис. 34:4,5), и на Египет (Ез. 32:7). Срав. и думите в Й-л 2:30,31, които Петър цитира в деня на Петдесетница (Д.А. 2:16-20), като особено обявява, че те се били изпълнили тогава.

Ст. 30. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син, и пр. В ст. 3 учениците били попитали “за знамението на пришествието му”, и той тука отговаря, че тези страшни съдби, на които той скоро щял да подхвърли неприятелите си са знамението. И както Бог е бил явен в делата си, така и Христос е бил най-явен – явен така да кажем “ че иде на облаците небесни със сила и голяма слава”, - когато извършил страшното наказание над онези, които го отхвърлили и разпънали. Христос казал, “Ще видите Човешкия Син”, и пр.; и несъмнено мнозина, които видели тези събития, наистина видели Христа в тях, също както и сам Тит изповядал, че ако да не бил му помогнал Бог, той не би могъл да разруши града, и както от онзи ден и до сега, светът въобще е припознал, че Христос тогава е бил там та си е отмъщавал на враговете си. Със “всичките племена земни”, не трябва да разбираме целия свят, а както много пъти другаде, земята Палестинска.

Ст. 31. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас. Тука ние можем да разбираме буквално “ангели”, защото Бог често си служи с тях, за да извършват волята му, но не трябва да разбираме буквално “тръба”. Това изречение води началото си от Еврейския обичай да свикват събранията си с тръба (Лев. 25:9; Чис. 10:2; Съд. 3:27). С думата “ангели” някои разбират апостолите и другите които Христос изпратил да проповядват евангелието, та с тази евангелска тръба да съберат “избраните негови” при него, за да ги избавят от настъпващото разрушение. Но тя може още да значи, че той буквално бил изпратил ангели да избавят и съхранят “неговите избрани” от бедите, които наближавали да връхлетят евреите. Срав. с евр. 1:14.

Ст. 32,33. А научете притчата от смоковницата. Христос тука с притча им втълпява, че това събитие положително ще се случи. Както напъпването на смоквата показва, че лятото е наближило, точно тъй верно тези знамения показват, че “Божието царство” (Лк. 21:31) е наближило, - че зимата на Старо-Заветната наредба преминава, и приятното топло лято на Ново-Заветната наредба скоро ще я замести.

Ст. 34. Този род⁵⁸ няма да премине. Онези, които притезават, че някои от предишните стихове (осомено ст. 29-31) се отнасят само на последния съд, са принудени да предположат, че думата род тука означава Еврейското племе; и така те тълкуват, че евреите ще си останат отделен народ до последния съд. Но, според повечето тълкуватели, Гръцката дума тука преведена род никога не се употребява в този смисъл. Тя означава, първо, временното разтояние между баща и син (гл. 1:17), и второ, както тука, човеците живеещи в кой да е период. Затова, този стих учи, че всичко това ще се изпълни в живота на някои от тези човеци.

Ст. 35. Небето и земята ще преминат, и пр. Виж. бел. на гл. 5:18. Но забележете тука, че Исус не само показва, че думите му непременно щели да се сбъднат, но и учи тържествената истина, че небето и земята ще преминат, или няма вече да съществуват в сегешния им образ.

Ст. 36. А за оня ден и час никой не знае. Казах ви, че всичко това ще се случи в този род, но точното време (денят и часът) никой не знае. Марко прибавя “нито Синът”, което и тука се подразбира, понеже той казва “тъкмо Отец ми сам”. Виж. бел. на Мк. 13:32.

Ст. 37-42. И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син, и пр. С това сравнение (което бил употребил веднъж по-преди, Лк. 17:26-36) Христос показва, че дохождането му ще бъде внезапно и неочаквано, че то ще свари човеците заети с обикновените си работи, светски, и безгрижни, и че тогава най-тесните приятели ще бъдат разделени. Знаем, че до последната минута Ерусалимските жители не вярвали, че градът и храмът им и те самите ще бъдат съсипани, а били напълно уверени, че Бог ще им дойде на помощ. Но макар и да се вижда, че на това първоначално са се отнасяли тези думи, пак те се отнасят и за дохождането на Христос при всеки човек отделно в края на живота, и при славното му дохождане в края на света. Всичките тези дохождания Спасителят е имал напълно пред вид, и така дава тържественото увещание да бъдем будни (ст. 42), като прибавя в Марко (Мк. 13:37), че това го казва "на всички”, във всичките векове на света, понеже никой не знае кога Господ ще дойде за него.

§129. А. Дохождането на Христос за последния съд. Повеления за бдене (гл. 24:43-51).

Даже в свършека на предишния отдел, Христос се вижда да преминава от предмета за дохождането му да разруши Ерусалим на по-далечното събитие, дохождането му да съди света. И в този отдел тълкуваните думи са общи, и биха могли да се приложат и на двете тези събития, но от последния стих на тази глава, в който наказанието, с което се застрашава не е вече светско, като страшните тегла при разрушението на Ерусалим, а наказание в бъдещия свят, и от каквото следва в гл. 25, става явно, че тука, както и в следващата глава, се говори за дохождането на Христос в последния ден. Марко и Лука не дават остатъка на това слово. Но думите, които се тълкуват в сегашния отдел се намират и в Лука (Лк. 12:39-46); от което се учим, че Христос ги е бил по-напред говорил в словото, което там е записано. Но не е чудно дето сега, толкова малко време до смъртта му, той повтаря на учениците си някои от най-важните от предишните си наставления. От ст. 43 започват ред притчи. Първата (ст. 43-51) показва присъдата на църковните служители; Втората (гл. 25:1-13) присъдата на самата църква; и Третата (гл. 25:14-30) присъдата на единичните лица; след което (гл. 25:31-46) следва, не притча, а едно описание на последния съд. Но пак всяка от тези притчи (макар и да се отнасят по вид за разни съсловия) може да се приложи и за всички съсловия; понеже църквата се състои от единични лица, които всичките в една степен са служители, като им е поверена част от владенията на Господа, и им е дадено да упражняват някакво влияние върху другите.

Ст. 43. Но това да знаете. Вие не знаете часа (ст. 42), и няма нужда да го знаете. Но потребно е вам да знаете, че Човешкия Син ще дойде неочаквано, и че, следователно, трябва да бъдете винаги будни и готови. За Христа често се казва, че ще дойде като крадец (2Пет. 3:10; 1Сол. 5:2; Отк. 3:3, 16:15), т.е., внезапно, неочаквано.

В ст. 45-47, са представени характерът и заплатата на добрия слуга; а в ст. 48-51, характерът и заплатата на злия слуга⁵⁹. Първият е “верен” на господаря си и така също на събратята си другите слуги, защото той чака връщането на господаря си. Вторият не го чака, и така той е неверен. Първият е “разумен”, защото той е винаги готов да даде отчет за делата си; а вторият работи така както, че никога няма да му се поиска сметка за делата му. Първият упражнява властта си и всичко, което му е поверено за доброто на сърабите си, като им дава храна на време; а вторият упражнява властта си, за да притеснява и “бие” сърабите си, и употребява възложените нему неща за задоволяване на сладострастието си, “да яде и да пие с пияниците”. Първият се награждава като му се предават по-големи неща, та така му се дават средства, за да упражнява в по-широк кръг верността, разумността, и благотворителността си; а вторият се лишава от службата си, и му се налага страшно наказание “с лицемерите”, понеже и той самия е лицемер, като изповядва, че служи на господаря си, а пак в същност на себе си служи.

Забележете в ст. 45, че главната длъжност на Християнския църковен служител е да дава храна на време на съслужителите си. “Любиш ли ме?”, “Паси овците ми”, “Паси агънцата ми” (Йн. 21:15-17). Земният господар може да награди верния си слуга, като го “постави над всичкия си имот” (ст. 47). Но в духовен смисъл това не може да бъде верно – освен за Христос, който също така е наречен слуга⁶⁰ (Ис. 42:1), и пр. Но които са верни ще седнат с него на престола му, не само за да споделят славата му, но и да съдят и да управляват с него (гл. 19:28; Лк. 22:28-30; 1Кор. 6:2,3; Отк. 2:26). Небесното чиноповишение, обаче, няма да бъде като земното, в което превъзходството на един изключва онова на другиго.

От ст. 48 е явно, че злият слуга притезава да е ученик, понеже казва “господарят ми”, но пак той е безверник, като не вярва, че господарят му може да дойде в кое да е време. Но като лицемер той казва това само "в сърцето си”. – Ще го разсече⁶¹. Разсичането е било вид наказание между древните (Дан. 2:5, 3:29; Евр. 11:37), и тука означава най-строго наказание, което ще се наложи на неверните църковни служители във всичките векове и на всичките “лицемери”.

Назад | Съдържание | Напред