⁸ А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

⁹ И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

¹⁰ Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;

¹¹ и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.

¹² А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.

¹³ Това ще ви служи за свидетелство.

¹⁴ И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

¹⁵ защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите †, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

¹⁶ И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

¹⁷ И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.

¹⁸ Но и косъм от главата ви няма да загине.

¹⁹ Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

²⁰ А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

²¹ Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него.

²² Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко което е писано.

²³ Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

²⁴ Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.

²⁵ И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

²⁶ Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

²⁷ И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава.

²⁸ А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

²⁹ И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

³⁰ Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

³¹ Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

³² Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

³³ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³⁴ Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

³⁵ защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

³⁶ Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

³⁷ И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма наречен Елеонски.

³⁸ И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.

§124. Двете лепти на вдовицата (гл. 21:1-4; Мк. 12:41-44).

Виж. бел. на Ев. от Марко.

§127. Исус като си отива от храма, предрича съсипването му, и гонението на учениците (гл. 21:5-19; Мт. 24:1-14; Мк. 13:1-13).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Разказът на Лука на тази Христова беседа е по-кратък; но, от друга страна, той съдържа някои неща, които не се срещат в разказите на Матей и Марко. Само тези неща по-долу ще разтълкуваме.

Ст. 5,6. И когато някои говореха за храма, и пр. Виж. Мт. 24:1,2. Само Лука споменава за “посвещенията”. Те са били многобройни и скъпоценни. Тацит нарича този храм грамадно богат. Някои поне от тези посвещения са били подарени от езичници. Там е имало свети съсъди подарени от Император Август, и други, от Египетския цар Птоломей Филаделф, и една великолепна златна лоза, която бил принесъл Ирод Велики.

Ст. 7. И попитаха го. Лука не казва кога и кои са го попитали; учим се от Марко, че четирима от апостолите попитали този въпрос след като били отишли на Маслинената планина.

Ст. 8. Времето е наближило, т.е., времето за Месия да основе царството си. Тези са думите, не на Христа, а на лъжепророци.

Ст. 9-11. Последната част на ст. 11 – “още и страшилища и знамения големи от небето ще бъдат” – се намира само тука. Но за всичко, виж. бел. на Мт. 24:6,7.

Ст. 12,13. А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас, и пр. Виж. Мт. 24:9, и бел.; също и Мк. 13:9. Разказът на Лука тука е най-пълен, и съответства повече на което Христос рекъл на апостолите си когато ги изпратил да проповядват. Виж. Мт. 10:17,18, и бел. – Това ще ви служи за свидетелство. Тези думи ги няма в Ев. от Матей; но в това на Марко вместо тях имаме “за свидетелство тям”. И едното и другото е верно. Търпеливото им претърпяване на тези гонения било свидетелство на любовта и верността им към Христа; и с думите си и с претърпяването си те свидетелстували за истината пред гонителите си. Д.А. 4:1-21, представлява първия пример на такова гонение, и още на свидетелството им пред гонителите, и следствията от него върху тях. И много други примери се срещат и в Деянията и цялата църковна история.

Ст. 14,15. Същественните думи в тези стихове се намират в Мк. 13:11, но по-напълно в Мт. 10:19,20, на които виж. бел. – Аз ще ви дам уста и мъдрост (Цгр.), сир., мъдрост да ви ръководи, и сила да говорите. Срав. с обещанието дадено на Мойсей и Аарон – “Аз ще бъда с устата ти, и с устата негови, и ще ви науча що трябва да правите” (Из. 4:15). От това наистина се подразбира, че поне в някои случаи, боговдъхновенните човеци са приемали от Бога не само мислите си, но и думите си. – На която не ще могат да противоречат, нито да противостоят (Цгр.). За изпълнението на тези думи, пак виж. Д.А. гл. 4, особено ст. 14-16.

Ст. 16,17. Срав. с Мт. 24:9,10, и бел, и също в мт. 10:21,22.

Ст. 18. Но и косъм от главата ви няма да загине. Тези думи се намират само в Ев. от Лука. Но виж. бел. на Мт. 24:13, и на подобното изражение в Мт. 10:30. Тези думи, разбира се, са пословични, и означават, че нито най-малка вреда ще им се случи. Затова Алфорд право казва: “Не буквално, но в същност, то е верно; не телесно, но в онзи истинен живот, който учениците Христови са имали”. А че това е значението на тези думи е явно от това, което току що той бил рекъл (ст. 16), че “ще умъртвят някои от вас”. Ще бъдат умъртвени, но не ще бъдат повредени, а ще придобият душите си; ще се спасят, както е казано в следващия стих.

Ст. 19. С търпението си придобийте душите си (Цгр.). Обещанието, което се приспособява за всичките времена на църквата, е че истинният живот се придобива; не с изкусни измишления да избягваме злините на този живот, но с търпеливо понасяне каквото бреме Христос ни заповядва да носим заради него. Този стих така съответства на Матеевия, “Който претъппи до край той ще бъде спасен” (Мт. 24:13); но по-ясно показва, че спасението им е не само поради търпението им, но (отчасти поне) посредством това тяхно търпение, сиреч, че търпението е определеният от Бога път, по който се постига спасението на човека.

§128. Знаменията на Христовото идване за разорението на Ерусалим (гл. 21:20-36; Мт. 24:15-42; Мк. 13:14-37).

Ст. 20-23. Тези думи съответстват на Мт. 24:15-21, на които виж. бел; обаче, разликата между тях е значителна. Например, вместо “А кога видите Ерусалим обиколен с войски” (ст. 20), Матей казва, “когато видите мерзоста на запустението”. Виж. бел на Ев. от Матей. Изглежда доста вероятно, че тука, както често в тази глава, Лука гледа да изложи само общият смисъл, без да даде точните думи на Христа. Ако е тъй, ние можем да считаме изражението тука като тълкувание на Лука на изражението в Ев. от Матей. Възможно е, че това изражение Лука е поместил като по-разбираемо за езическите си читатели; и когато отчасти разяснява, то не може да изтълкува напълно значението на по-тъмното и по-тайнственно изражение.

Ст. 22. Дни на отмъщение (Цгр.), сир., на божественно отмъщение. Тези думи обясняват защо те трябвало “да бягат”. Да се съпротивели на Римската войска било би да се бият напразно срещу самия Бог. Сам тит казал, че Бог толкова се бил разгневил на евреите, щото даже той се боял да не би нему Бог да се разгневи ако покажел милост към тях. – За да се изпълни всичко, което е писано. Тези думи може би се отнасят прямо на Данииловото пророчество, за което Лука не е споменал, а Матей и Марко са споменали. Виж. и Вт. 28:15-68.

Ст. 23. Срав. с Мт. 24:15, и бел. – Гняв Божий върху този народ (Цгр.). Някои искат да знаят само за Божията любов, и биха заличили от богословието си понятието за Божия гняв; но те не могат да го заличат от Библията, нито могат да заличат от историята на света такива проявления на този гняв каквито ни дава ужасното разорение на Ерусалим от Римляните.

Ст. 24. Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен. За изпълнението на това, виж. бел. на Мт. 24:21. – И Ерусалим ще бъде потъпкван от езичниците, докато се изпълнят времената на езичниците (Цгр.). При Старо-Заветната наредба Бог бил избрал евреите за свои люде; и онези времена може да се нарекат времената на Евреите. Но когато те отхвърлили Христа, и Бог тях отхвърлил, и предал лозето им на други (гл. 20:16), сир., на езичниците. Затова сегашният период е “времената на езичниците”, времената, в които Бог показва благодатта си особенно на тях, и от тях избира людене си. Срав. с Рим. Гл. 9-11, особенно с гл. 11, където за евреите се говори като за паднали (сир., от преимущественото си положение), отхвърлени, ветви отрязани, за да се присадят други (езичниците) (Рим. 11:12,17-24). Обаче, и от посланието до Римляните и от тука се подразбира също, че това отхвърляне на евреите не ще е постоянно. Нравствената им слепота (и в последствие отхвърлянето им) ще да трае “докъде влезе пълното число на езичниците” (Рим. 11:25), или, както тука е казано, “докле се изпълнят времената на езичниците”. Тогава и те ще се обърнат към Господа, и приемането им ще бъде като оживяване от мъртвите (Рим. 11:15), или ще даде нод подтик за разпространяването на Християнството и между езичниците, в което време “времената на езичниците” ще се свършат или ще се изпълнят, както онези на евреите се изпълнили с разорението на Ерусалим. Тогава ще настанат времената и на евреите и на езичниците, когато всички ще бъдат едно в Христа – “едно стадо и един Пастир”.

Ст. 25,26. И ще станат знамение в слънцето, и пр. Срав. с Мт. 24:29, и бел. Но Матей споменава само за знаменията на небето, и разказва какви ще бъдат тези знамения, т.е., че “слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят”. Но Лука споменава и какво ще се случи на земята; и това точно се случва във време на голямо народно бедствие. – И ще шуми морето и вълните¹³³. Това, както знаменията на небето, е иносказателно изражение, също както ние често казваме бурни времена, мрачни дни, и пр.

Ст. 27. Виж. Мт. 24:30

Ст. 28. Подигнете главите си. Предшестващият период е бил период, в който те били спуснали главите си в пост, защото младоженекът им бил отнет (Мт. 9:15); но сега, той казва, Вие може да се радвате и да повдигнете главите си, защото “наближава избавлението ви”. В последното явление на Христа, учениците му ще бъдат избавени от всичките си неприятели; особено те ще бъдат напълно избавени от греха.

Ст. 29-33. И каза им притча. За нея виж. бел. на Мт. 24:32-35. Думите “всичките дървета” не се намират в другите евангелия. Но забележете особено, че докато другите евангелисти казват само “че е близо”, Лука разказва какво е което е близо, сир., “царството Божие”. Виж. бел. за “царството небесно” в Мт. 3:2; а за означеното тука време, виж. бел. на Мт. 16:28, и 24:27.

Ст. 34-36. Тези стихове съответстват на Мт. 24:38-42 и Мк. 13:33-37. Макар и да има голямо различие в думите им (и може би даже Матей не дава всичките думи на Христа по този случай), пак и в трите евангелия главното съдържание и практическото учение е същото, сир., да бдят и се молят, та да са винаги готови. В Ев. от Матей увещанието е подкрепено с един пример взет от дните на Ной, и с една притча. И Марко дава една подобна притча. Ст. 34 тука показва от какво трябвало да се пазят, сир., “да не би да отегнат сърцата (им) от обядение и пиянство и от житейски грижи”, което е на кратко онова което поучават двата примера в Ев. в Матей, т.е., че те трябвало да се пазят да не правят каквото са правили в дните на ной (Мт. 24:38), или както злият раб сторил (Мт. 24:49).

Ст. 35. Като примка ще дойде¹³⁴, сир., внезапно и неочаквано, както птицата или звярът ходи невнимателно, и неочаквано се впримчва.

Ст. 36. Както ст. 34 показва от какво лошо поведение те трябвало да се пазят, и ст. 35 – защо те трябвало винаги да бъдат будни, така и този стих показва целта на бодърствуването и молението им, сир., За да се удостоят да избегнат от всичко това, и да предстанат пред Човешкия Син. И в Ев. от Лука и Марко, има увещание и да се молят както и да бдят. Бдене с молитва е единственото истинско бдение. Каквато нужда е имало те да бдят и да се молят, за да се намерят за достойни когато Христос ще дойдел, съща такава нужда има и ние да бдим и да се молим; защото и ние не знаем ни деня ни часа, когато той ще дойде да съди нас или света. Затова Марко тука е прибавил – “И това що казвам на вас, на всички го казвам”.

Ст. 37,38. И всеки ден той поучаваше в храма, и пр. Исус бил свършил всенародното си поучаване и си бил отишъл за последен път от храма (Мт. 23:39) тъкмо преди предшестващото слово, което държал само пред неколцина от учениците си на Елеонската планина (Мт. 24:3). Но тези стихове тука показват как Исус прекарал времето от като дошъл в Ерусалим. През деня той учел в храма, а през ноща излизал та нощувал на Елеонската планина, вероятно на отворено небе, може би в Гетсимания (Йн. 18:1,2), макар и да се вижда, че е прекарал няколко нощи и във Витания (Мт. 21:17).

Назад | Съдържание | Напред