¹¹ Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

¹² А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

¹³ Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

¹⁴ и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

¹⁵ Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁶ А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

¹⁷ Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

¹⁸ Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

¹⁹ Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

²⁰ Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

²¹ Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

²² Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

²³ И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

²⁴ Но казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

²⁵ В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

²⁶ Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²⁷ Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²⁸ Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

²⁹ Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

³⁰ Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

§47. А. Йоан Кръстител изпраща ученици при Исус; Свидетелството на Исус за Йоан (гл. 11:2-19; Лк. 7:18-35).

Както може да се види от Евангелието на Лука, събитията в този отдел са се случили няколко време преди гореспоменатите събития.

Ст. 2. В тъмницата. За причината на Йоановото затваряне, прочетете гл. 14:3,4. Мястото където Йоан бил затворен било, според Йосиф, Махерската кула, на изток от Мъртво море, която кула, с изключение на Ерусалимската, била най-яката крепост в Палестина.

Има три главни мнения относно причината защо Йоан изпратил тези ученици да питат така Христос. (1) Заради учениците си (Йоановите), - да се убедят, че Исус наистина е бил Христос; (2) За себе си, - вярата му била отслабнала от дългото стоене в затвора и от бавенето на Исус да се разкрие като Месия; (3) Да накара Христос да се изрази ясно, с ясни думи да каже, че той е Христос. За Йоан било почти невъзможно да се съмнява, след свидетелството, което приел и силното свидетелство, с което засвидетелствал за Исуса (Йн. 1:39-34). Но, от друга страна, знаем че в обстоятелства на изпитания, уединение, слабост, и гонение, човеците понякога се съмняват за работи, за които по-напред са били напълно уверени. Пак, въобще, третото мнение се вижда като най-вероятно. То повече съответства на отговора, който Христос изпратил на Йоан (ст. 6), и така също на свидетелството му пред народа за Йоан (ст. 7-9).

Ст. 3. Ти ли си оня, Който има да дойде? Т.е., Месия, който бил предсказан като един, който щял да дойде (Бит. 49:10; Ис. 9:1-6, 11:1-5, 35:4,6, гл. 53; Дан. 9:24-27, и др.), и когото и евреи (Йн. 6:14, 7:40,41) и самаряни (Йн. 4:25) очаквали.

Ст. 4,5. Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате. Исус не отговаря пряко, но посочва свидетелството на делата си. И Йоан е могъл да познае, че тези дела са били, които в гореспоменатите пророчества са били предсказани за Месия. Виж. особено Ис. 35:5,6, а за “сиромасите се благовества” виж. Ис. 61:1. Учим се от Лука (Лк. 7:21), че Христос извършил някои от тези чудеса в самото това време, когато дошли Йоановите ученици при него; тъй щото те могли да известят на Йоан както Христос им заповядал (ст. 4), не само каквото били чули, но и каквото били видели.

Ст. 6. И блажен оня, който не се съблазнява в Мене. Йоан се вижда да се е съблазнил за дето Христос не се изувил толкова бързо и толкова явно колкото той желаел (виж. бел. на ст. 2). Затова той си спечелил същото кротко изобличение, което майката на нашия Господ получила (Йн. 2:4). Значението на отговора е: Аз не свидетелствувам за себе си, но делата ми свидетелствуват за мене; и блажени са които приемат това свидетелство на делата ми, и "“е се съблазнят"” макар и да не работя и да не проявявам себе си тай както те са се надявали, или съобразно техните понякия. Несъмнено Йоан, както Христовите ученици, е очаквал, че нашия Господ “ще възтанови в това време царството в Израил” (Д.А. 1:6), и бързо ще накаже неприятелите си – особено нечестивия и прелюбодеен Ирод, който хвърлил в затвор Йоан за дето последния го изобличил. И когато Исус постъпил друго-яче, ние едва ли може да се чудим, че мнозина са се съблазнили. Понеже колко много люде даже сега “се съблазняват” дето той толкова много се бави да разпространи насаде евангелието.

Ст. 7. Какво излязохте да видите в пустинята? Исус видял за нужно да поизобличи твърде кротко Йоан. Но щом Йоановите пратеници си заминали, той побързал да засвидетелствува за прекрасния Йоанов характер и за величието на службата му. – Тръстика ли? Йорданската долина, където Йоан проповядвал и кръщавал, като се наводнявала всяка година, произвеждала твърде много тръстика, която била видока и тънка та лесно била “от вятърът разлюлявана”, и с този въпрос ние може да разберем, че Исус иска да каже: Тръст разлюляна от вятара вие може да видите на всяко време, но Йоан не беше и не е като тръст, но човек с твърдо праводушие и непоколебима вяра. От това дето той изпрати ученици да ме питат, дали съм аз, който има да дойда, вие може да си предположите, че вярата му се е поколебала. Но не е така. Нико вятърът на народната любов (когато всички се считали при него), нито по-силната буря на преследването можала да го трогне или да разклати вярата му.

Ст. 8. Човек в меки дрехи ли облечен? Нико е бил Йоан инежен човек, неспособен да търпи лишенията на едно затваряне. Изнежените хора не се обличат като него (гл. 3:4), нито се срещат в пустинята като него, но в палати.

Ст. 9. Пророк ли? Да. Защото в гл. 21:26, четем, че “всичките имат Йоана като пророк”. И Исус тука свидетелствува, че той бил пророк (защото бил предсказал за Христос и царството, че наближили), но той бил “и повече от пророк”, защото бил предтеча на Христос – “вестителят” му, който непосредствено го предшествал за да приготви пътя му (ст. 10). Нему се паднала великата чест, да извести за него, че е близо, да приготви “пътят” му, т.е., да приготви ума на човеците да го приемат, да го посочи когато дойдел, и даже да го кръсти. Сам Христос свидетелствува, че по тази причина той е по-велик от който да е от пророците, но пак, по свидетелството на самия Йоан, той не бил достоен да изуе обущата на Исус. Кой, прочее, е Исус? Нека пророците и апостолите отговорят: “Чуден, Съветник, Бог Могъщ, Отец на бъдещия век, Княз на мира”; “Агнецът Божий, който взема греховете на света”; “Син Божий”; “Словото”, което “ в начало бе” , и което “бе Бог”; “Бог явен в плът”; “Господ мой и Бог мой”. Приведените думи в 10-ия ст. са от Мал. 3:1. Съществените им части се срещат и в Ис. 40:3.

Ст. 11. Между родените от жени, т.е., между човеците. Но без да бъде Исус включен, както се вижда от смисъла. – По-голям от Йоана Кръстителя. Според Лука (Лк. 7:28), по-голям пророк. Но тука смисълът е същия; понеже Христос не говори за умствено величие, нико даже за нравствено величие, но за величие на служба или положение, както е явно от следващото предложение, - “Най-малкият в царството небесно е по-голям от него”. Тука “ царство небесно”, е царството, което Христос дошъл да основе (виж. гл. 3:2), и което, както е явно от следващия стих, в един смисъл е вече започнало; и “най-малкият” в царството е най-малкият от учениците Христови. Но очевидно такъв един не може да бъде по-велик от Йоан Кръстител, било умствено било нравствено, но по положение и преимущество те са по-големи от него. Йоан бил Христовия предтеча, а учениците на Христос са негови приятели. Йоан дошъл да възвести за царството му, че е близо, а те са поданници на царството и съучастници в благословиите на това царство. Подобна мисъл се среща и в Зах. 12:8, “Слабия между тях в онзи ден ще бъде като Давида”.

Ст. 12. А от дните на Йоана Кръстителя до сега, и пр. Значението на този стих е, че “царство небесно” не е вече нещо, за което някой трябва да чака и да се надява; то било дошло. Йоан проповядвал за него, че е близо, и ето то е тука, и човеците се натискат да влизат в него. – На сила се взема, сир., по причина, че човеците са заобиколени с грехове и суеверия, за това само онези от тях, които се стараят да надвият на тези грехове и суеверия, и са винаги готови да следват Христа, - само те ще влязат в царството небесно.

Ст. 13. Всичките пророци и законът, т.е., целият Стар Завет. – Пророкуваха до Йоана, сир., до онова време всичко е било пророческо и приготвително. До тогава човеците били под една несъвършена и предварителна наредба, и се надявали и пророкували за дохождането на една по-добра и съвършена наредба. Но сега което предсказвали – Месия и духовното му царство – дошло (Срав. с Лк. 16:16).

Ст. 14. И ако искате да го приемете, т.е., свидетелството ми за него, - ако искате да приемете за истина, което ще ви кажа. – Тоя е Илия, и пр. , както казал и в гл. 17:12, т.е., Исия предсказан в Мал. 4:5. Това не е противно на утвърждението на Йоан Кръстител (Йн. 1:21), че не бил Илия, защото Йоан искал да каже само, че той не бил, както се предполагало, същият стар пророк, дошъл обратно от другия свят. А Христос казва, че той (Йоан) е “Илия, който имаше да дойде”, т.е., един “вдухът и силата на Илия” ( Лк. 1:17); един със строгото праводушие, въздържаност, и ревност на Илия; един който е бил като него смел и строг в изобличаване греха, и в призоваване човеците на покаяние. Някои са предполагали, че “денят Господен великият и страшен” (Мал. 4:5), преди, който Илия щял да дойде, е съдният ден, (и че преди наставането на този ден, Илия щял да дойде лично), но забележете, че сам Предтеча описва Христовото първо дохождане като такъв ден (гл. 3:10,12).

Ст. 15. Който има уши да слуша, нека слуша. Тези думи често се употребяват от Христос, и показват, че което се е говорило е твърде важно – достойно за вниманието на всички; и че те трябвало да се трудят да разберат всичко, което се е разбирало в говоренето; като да е казал Исус така – “Ако Йоан Кръстител е Илия, и Илия е предтеча на идващия Господ, то бъдете уверени, че Господ е дошъл”.

Ст. 16-19. Но уви, “този род” не ще да слуша! По какъвто начин и да дохождат Божии пратеници при тях, те са недоволни от тях. Те приличат на сърдити деца, които играят на пазара, които нито весели нито жаловити песни им са угодни. Те не искат да играят при веселите песни, нито да плачат при жаловитите: нито първите, нито вторите песни ги трогват, - нито от едните, нито от другите са задоволни. Така и този род осъжда Йоана за строгия му живот, а “Човешкия Син”, че не живеел такъв живот. – Нико ядеше, нито пиеше, т.е., бил твърде въздържан, като се въздържал от някои видове храна и “вино” (Лк. 7:33), като Назирей (гл. 3:4). – Бяс има. Това няколко пъти било казано за Христос, но само тука се учим, че било казано и за Йоан. Но на онези, които не желаели да приемат божественото му послание, живеенето на Йоан “в пустинята” естествено би им внушило така да кажем за него (виж. гл. 12:43, и бел.). – Яде и пие, т.е., както другите човеци, -не живее строго, но, както другите, намирал се на угошения, или на свадба. -– Лаком и винопиец. Това било лъжа, както казвали и за Йоан, че имал бяс. – Приятел на бирниците и на грешниците. Това е истина, но не в смисъла в който противниците на Христос употребили тези думи. С тях те искали да причислят Христос към бирниците и грешниците; да кажат, че той бил като тях, - даже един от тях. Несъзнателно те му дали едно славно име “Приятел на грешниците”. Техен приятел; не защото той е като тях, но защото желае да ги избави от греховете им, и да ги направи свети като себе си. – И мъдростта се оправдава от чадата си (Цгр.), т.е., ако този род, въобще, и да е толкова глупав и нечестив, пак всички не са такива. Има чада на мъдростта, т.е., хора разумни, които Бог е направил разумни, и те оправдават (приемат, или съглеждат) мъдростта на Бога във всичките му пътища, - особено като оставяли Йоан Кръстител и Исус да извършат длъжностите си по разни начини, според различните дела, които имало да вършат: - Йоан да докарва човеците до покаяние, а Исус до вяра.

§47. Б. Исус осъжда непокаялите се градове; покана към претоварените (гл. 11:20-30).

Втората част на словото, с което Исус осъжда неверието на градовете, и милостиво кани всички уморени и обременени да дойдат при него, Сина на Отца, комуто е дадена всяка власт.

Лука е изоставил тази част. Но се учим от него (Лк. 10:12-15), че Исус произнесъл такива бедствия против тези градове по-късно, когато изпратил Седемдесетте.

Ст. 21,22. Тежко (Цгр.). Христос бил дошъл в тях с благословии, като извършил в тях “повечето свои чудеса”, но злоупотребите им на благословиите ги обърнало на проклятия (2Кор. 2:16). – Хоразине. Хоразин е бил град вероятно на два километра разтояние на север от Капернаум. – Витсаидо. Витсаида е била град няколко километра на северо-изток от Капернаум, месторождение на няколко от Христовите ученици (виж. Йн. 11:44). Някои са предполагали, че е имало две Витсаиди, едната на североизток от Галилейско езеро, а другата на северозапад. Но по-вероятно е, че е имало само една; и че тя е била разположена на север от Галилейско езеро, близо до крайморието, на двата бряга на река Йордан. – Тир и Сидон са били два прочути Финикийските градове, на брега на Средиземно море, северозападно от Галилея. Сидон е бил по-стар град; и вероятно е бил основан от Сидон, Новеият правнук (Бит. 10:15,19). Тир е бил поселение на Сидон, но по-късно станал по-прочут, по-богат, и по-силен. Тези два града били главните места, където се кланяли на Ваал и Астарта (Съд. 10:6; 3Цар. 11:5, 16:31). – Отдавна биха се покаяли във вретище и пепел. Бог, прочее, би могъл да доведе мнозина до покаяние, които не довежда. Защо той, посредством чудеса, не довел тези градове до покаяние, или защо той предпочита щото един народ или век или едно лице да се ползува с такива преимущества, е известно само на онзи "“ойто действа всичко по съветът на своята воля”. Толкова ние знаем, че той е свет, справедлив, и верен; че Съдята на всичката земя ще направи правосъдие (Бит. 18:25); и той върши достатъчно за всеки един, тъй щото всички ще бъдат без извинение. Виж. особено Рим. 1:19-21, 3:1-16. И това знаем, както Христос тука показва, че човеците ще се накажат, не само по големината на злите дела, които са сторили, но и по големината на светлината или преимуществата, с които са се ползували, - наказанието на онези, които са се саслаждавали с по-малко преимущества ще бъде “по-леко” (ст. 22.) от онова на другите. (Срав. с Лк. 12:47,48). – Съдният ден. Виж. бел. на гл. 10:15. Че този ден е денят на последния съд е явно. Защото за предметното наказание се говори като бъдещо, което ще дойде, а Содом е бил отколе съсипан.

Ст. 23. Капернауме. Виж. бел. на гл. 4:13. – Който си се възвисил до небеса (Цгр.), защото небесния Цар го избрал за свое земно жилище, и за зрелище на божествените си дела и словеса. – До ада ще се смъкнеш (Цгр.), т.е., ще се понижиш толкова, колкото си се възвисил, - ще претърпиш наказание според големината на преимуществата, които ти са били дадени.

Ст. 25. Прославям те (Цгр.), припознавам правотата на деянията ти, и затова отдава ти хвала. – Отче, в ст. 27 казва Отца Ми, но не казва Господи мой, а “Господи на небето и на земята”. – За гдето си утаил, като не си открил. Срав. с 1Кор. 1:19-21, 2:7,8; 2Кор. 3:14. – Това, тези таънствени деяния споменати в това слово (виж. бел. върху “оправда се мъдростта от чадата си”, ст. 19), и особено справедливостта и мъдростта на Бога, че дал благословии и извършил “много чудеса” на някои, които при всичко това не се покаяли; а други, които биха се покаяли макар да се наслаждавали с тях, били оставени да погинат. – Мъдрите и разумните са онези, които се мислят за такива, и които наистина са такива в световни работи. Срав. с 1Кор. 1:27,28. Така също, младенците са онези, които считат себе си за такива, - смирените, покорните, и простодушните, или които наистина са като дечица, - невежите, бедните, и неизвестните. Срав. пак с 1Кор. 1:27,28.

Ст. 26. Защото така Ти се видя угодно. За много от деянията на Бога с нас и с другите, това често е всичко щото можем ре. Поне сега, причините за тези деяния са далеч отвъд пределите на разума ни. Но доста е да знаем, че такава е волята Божия; т.е., че са угодни пред него тези непонятни нам деяния; защото освен желателното и най-доброто нищо друго не може да му бъде угодно.

Ст. 27. Всичко Ми е предадено от Отца Ми, и пр. В ст. 25, Исус Христос се отправя към Отца като “Господ на небето и земята”, който утайва и открива. Но сега ние виждаме, че (докато делото на изкуплението не се свърши, 1Кор. 15:24) той извършва всичко това чрез Христос, ходатайстващия Цар, комуто сега "всичкото е предадено" и който е великият Откривател; тъй щото никой "не познава Отца, тъкмо Синът, и комуто би благоволил Синът да го открие”. Макар и да припознава тука Христос подчинеността си по служба на Отца в това дело на изкупление, за което той доброволно смирил себе си (Фил. 2:6-8), той също така припознава същественото си равенство и единство с Отца; понеже той представлява познанието си за Отца като равно на познанието на Отца за него; и очевидно тук Исус говори за такова съвършено познание, което човек има за себе си. Срав. с 1Кор. 2:11. Синът познава Бога съвършенно, а ние го познаваме толкова, колкото Синът ни открие. Срав. с Йн. 6:45,46, 10:15.

Ст. 28. Дойдете при мене. Като показал, че всичката власт е предадена на него, - че той има едно възвижено и божествено естество, което само един Отец разбира, - и че той един може да задоволи религиозните нужди на човеците, понеже той един може да открие Отца, той сега показва, че иска да употреби тази власт за най-милосердни и благотворителни цели, и призовава всичките нуждаещи се да дойдат при него, с увереност, че нуждите им ще бъдат задоволени. – Всички, които се трудите и сте обременени. Думите “които се трудите” може повече да се отнасят на онези, които са уморени от старания да придобият едно благо, което нямат; а обременените повече са онези, които са натоварени със злини, от които те по всякакъв начин се мъчат да се избавят. Това призоваване е всеобщо, понеже Христос се смилява над човеците даже в телесните им изпитания, но то особено се отправя (както цялото Христово дело) на онези, които са уморени от усилия да се придържат към закона, и са обременени с виновността на греха. Но той не обещава съвършено избавление било от телесни било от духовни бремена; но “успокоение”. Почивка посред изпитанията и изкушенията е преимуществото, което тука ни се дава. Съвършенно избавление от тях трябва да се очаква само на небето. Това било във висша степен верно за самия Христо, и “доста е на ученикът да бъде като учителят си”. Това “успокоение” е почивка на душата, както следващият стих показва.

Ст. 29. Вземете Моето иго върху си. Човеците никога не могат да бъдат съвсем свободни. Повечето са слуги на греха. И единственият път, по който може да се избавим от тях е да станем доброволно ученици на Христос. Тогава ще бъдем “свободни в Христа Исуса”, защото служението ни ще бъде свободно или доброволно, и обично служение. – И научете се от мене; взевете ме за пример; особено да бъдете като мене “кротки и смирени на сърце”, и тогава ще намерите онова “спокойствие на душите си”, за което вие ламтите. Забележете, че нямането на тези качества (и притежавието на противните тям качества) е повечето пъти причината на безпокойствието в света. Но истинното спокойствие на душата не се намира по друг начин, освен по начина, който тука е показан; сир., всецяла и сърдечна покорност на Христос, която произлиза от пълна вяра в него, и пълно съобразяване с характера му. Колкото повече ние се приближаваме до характера на Христос, толкова повече ние споделяме това спокойствие.

Ст. 30. Защото Моето иго е благо. Първо, защото той не изисква нищо друго от нас да правим освен онова, което ще бъде най-добро за нас; второ, защото всичките му служители, като преродени, и променени по неговия образ, обичат неща, които той обича и иска, и за това служат му драговолно; и, трето, защото всичките му служители го обичат повече от всекиго и всичко, и питаят дълбока признателност за онова, което им е сторил; така те му служат любезно, и служението им от това става леко и приятно.

Назад | Съдържание | Напред