¹¹ И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

¹² И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

¹³ Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

¹⁴ Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

¹⁵ Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

¹⁶ От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

¹⁷ Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

¹⁸ Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

¹⁹ Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

²⁰ И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

²¹ Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

²² В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

²³ Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

²⁴ И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

²⁵ и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

²⁶ И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

²⁷ и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

²⁸ И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

²⁹ защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

В тази глава Христос продължава да предосторожава учениците си да се пазят от някои обикновени и преобладаващи заблуждения, и ги поучава да се молят настойчиво, да се стараят усърдно за спасението си, да внимават добре да не се съблазняват, и да изпълняват верно всичко, което им бил заповядал в това слово на планината.

Ст. 1. Не съдете. Това не забранява всяко съдене, както е очевидно от Йн. 7:24; 1Йн. 4:1; 1Кор. 2:15, 6:5, и пр. но както е явно от ст. 3, онова което тука е забранено е разположението на някого да съди все неблагоприятно за характера и делата на другите, което разположение завежда човека да произнася дръзки, несправедливи, и строги присъди против другите. Христос тука изобличава този зъл и нелюбящ дух, чрез който като съдим човеците за делата им ние не упражняваме същото милосердие и внимание, които изискваме те да упражняват, когато съдят нас и делата ни. Ако отбягваме този нелюбящ дух, то не само ни е позволено да съдим другите, но често ни се и заповядва да правим това (1Кор. 5:12; 1Сол. 5:21). Което в този стих се осйжда е нарушението закона на любовта, което става като търси човек постоянно грешки в другите. – За да не бъдете съдени, т.е., да не бъдат характерът и делата ви съдени с подобна строгост от други, особено от Бога, и то справедливо; понеже като съдите така немилостиво вие показвате, че ви липсват онази любов, която е “изпълнение на закона”.

Ст. 2. Защото с каквато съдба съдите с така ще ви съдят, и пр. Едно общо и справедливо правило. Милостивите ще бъдат помилвани (гл. 5:7), като прощават, и на тях ще им се прости (гл. 6:14,15), и “с каквато мярка мерите, ще ви се мери”. Това разбира се се отнася главно за заплатите в съдния ден, които ще се определят от самия Бог, макар, по праведното му разпореждане, и да се изпълнява отчасти тука в отношенията ни с човеците.

Ст. 3. И защо виждаш съчицата в окото на брата си, и пр. Това е пословичен израз, който тълкува предишното; и показва за какво съдене се говори там, сир., немилостиво съдене, - готовност да посочваме грешките на другите, когато не исаме да знаем за нешите по-големи грешки. И забележете, че даже и да е без грешки онзи, който така съди човеците, пак самото негово разположение да укрива другите, че това сторили или казали е тази греда, по-голяма грешка; понеже коренът му е не любов, но ненавист, завист, своекористност, и гордост.

Ст. 4. Или пък ще речеш, и пр. Защото, първо, неприлично е щото ти, който имаш по-големи грехове да съдиш брата си за по-малките му грехове; и, второ, ти не ще можеш да го съдиш добре, понеже греховността ти разваля духовното ти зрение, което само може да съди право греховете на другите.

Ст. 5. Лицемерецо. Той е лицемер главно защото твърди, че желае да направи на събрата си добрина, като му посочи грешките, когато в действителност намерението му е чисто и просто да извади грешките му пред света; и, второ, защото като осъжда недостатъците и грешките на другите той иска да каже, че у него няма такива недостатъци и грешки, но виж. Рим. 2:1, “Ти, който съдиш правиш същото”. – Първо извади гредата от твоето око, и пр. Който има истински Християнски дух повече ще вникне в своите си грешки отколкото в онези на другите. При това, което в окото на другите ще счита за съчица (шишка), в своето си око ще го счита за греда. Той ще съди другите меко, а себе си строго. И за това той ще се старае да отмахне първо своите си грешки. – И тогава ще видиш ясно, и пр. По-напред той гледаше грешките на брата си, а сега, с братски дух към него, той ще гледа как да му помогне, за да отмахне грешките си.

Ст. 6. Не давайте свето нещо на кучетата, и пр. Тези думи се вижда да са непосредствено свързани с предишните стихове. Христос бил казал на учениците си да не бързат да търсят грешките на другите, и да не ги съдят немилостиво. Но той сега ги предуведомява, че има в света нечисти и лоши люде – псета и свине, - и трябва да ги считат за такива и да се отнасят с тях като такива. По Старо-Заветната наредба, частите от жертвите определени за свещениците (Лев. 10:14) се считали за святи, и не могло да се дават на нечистите люде (Лев. 22:6,7), и още по-малко на кучета. Така и по Ново-Заветната наредба, макар и да сме длъжни “да проповядваме евангелието на всяка твар”, и да залягаме да доведем всички до покаяние, пак когато видим, че нечисти и нечестиви люде употребяват тези святи и духовни истини само за удовлетворяват ниското си сладострастно естество, или когато не ги ценят повече отколкото свинете ценят бисерите, та ги тъпчат с краката си, и се обръщат яростно към нас, защото им сме поднесли нещо, което им се вижда, че не струва за нищо, то ние не трябва вече да ги каним да приемат тези свети и драгоценни истини.

Останалата част от словото е практическо приспособяване на положените по-горе начала, и съдържа ясни упътвания как да стъпим и вървим в пътя на живота.

Ст. 7. Искайте⁸ и ще ви се даде. Първата стъпка е да търсим божествена благодат с верующа молитва. Дадените по-преди наставления са назначени да подбудят слушателите да съзнаят греховността и слабостта си. Тук Спасителят ни повелява да не се обезсърчаваме от съзнаване греховността и слабостта си, но да просим помощта, от която имаме нужда. Ст. 11 показва от кого трябва да просим. Мисълта в този стих е изказана под три образа (просете, търсете, и хлопайте), за да й се придаде по-голяма сила; и за да се придаде още по-голямо значение и верност на тези три израза, те са повторени в ст. 8, където се утвърждава, че даденото тука обещание е основано на едно общо правило, сир., че “всеки, който проси получава”, и пр. Употребяването на тези три израза също така показва, че ние трябва да бъдем настойчиви в молбата си, и да просим всякак според нуждата, която се появи. Това обещание е повторено няколко пъти, особено в Христовото последно слово към учениците си (Йн. гл. 14-16). От други стихове научаваме ограниченията и условията на това обещание; като, например, в гл. 21:22 изисква се вяра, в 1Йн. 5:14 просбата ни да бъде по неговата (Христовата) воля, и в Як. 4:3, е казано, “Просите и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си”. И даже тука в ст. 9-11, се подразбира едно ограничение, особено в ст. 11 от който разбираме, че обещанието се дава на онези, които искат “добрини” (Лк. 11:13, “Светия Дух”); не просто такива неща, които просителят счита за добри, но такива, които наистина са добри. Но това, колкото се касае до световни работи, един Бог може да знае. Затова във всичките си прошения за такива неща (като живот, здраве, и световни блага) ние трябва да казваме “ако е твоята воля (Боже)”. (Срав. С гл. 26:39, - “Не обаче както искам аз, но както ти искаш”, и 2Кор. 12:7-9).

Ст. 9-10. Има ли между вас човек, и пр. Даже човеците не връщат децата си, когато им поискат добри неща, нито ги мамят като им дадът нещо, което не струва (като камък), вредно нещо (като змия), вместо доброто нещо, което са поискали. И тука, също така, както е внушено по-горе, има едно истинско и най-широко ограничение на обещанието. Защото ние в невежеството си често може да искаме неща, които на нас ни се струват добри, а на Бога не се виждат такива, но никакви или даже вредителни; и той не ни ги дава.

Ст. 11. И тъй ако вие, които сте зли⁹, и пр. Христос говори тука особено на учениците си. Но и те даже, както всичките човеци, били лукави и несъвършенни, особено когато се сравняват с Бога, както тука. Тук мисълта е тази: ако вие, в които има толкова лукавство, и когато любовта ви даже към децата ви е толкова несъвършенна, изпълнявате просбите им, и давате им добрите неща, които ви поискат, колко повече небесния ви Отец, в когото няма лукавство и чиято любов е съвършенна и безпределна, ще даде добрини на чадата си когато му ги поискат!

Ст. 12. И тъй, всяко нещо, което желаете, и пр. Това е заключение от предишнште стихове на тази глава (сравнете особено със стихове 1,2), и едно същръщение на всичките ни длъжности към човеците; за това то право е било наречено Златното правило. Но то не е ново правило, защото както Христос казва, “това е законът и пророците”, т.е., това е същността, краят, и целта на ученията им. Срав. С гл. 22:39; Рим. 13:9. Не е каквото другите ви правят, но както искате другите да ви правят. Затова не трябва да гледате другиго; не трябва да чакате съвет от другиго. Мярката е в сърцето ви. Помислете си какво бихте искали съседът ви да направи на вас, ако да бяхте на неговото място и той на вашето. Ако да се съобразяваха всички с това правило, колко различно от сегашното би било състоянието и поведението на семействата, обществата, и народите!

Ст. 13. Влезте през тясната порта. Това трябва да гоните, или, както Спасителя казва в Лк. 13:24, “подвизавайте се” да направите това. Но защо да влезем през тясната порта, когато има широка порта, през която толкова по-лесно ще влезем? Защото портата, през която човеците минават толкова лесно и естествено, и без никакво усилие от тяхна страна, са пътят “който води в погибел”.

Ст. 14. Понеже тясна е портата, и пр. Това съдържа друга причина за утвърждението в последната част на предишния стих, т.е., мнозина минават през широката порта и вървят из широкия път, не само защото те са широки, естествени, и често посещавани, но защото портата и пътят, които водят към живота са тесни и трудно се намират. През първата порта мнозина преминават естествено, без труд от тяхна страна, като вървят по наклонностите си. Но втората порта е тясна и трудно се намира, та трябва да се търси, и “малцина са които я намират”. Прочее, всеки трябва добре да внимава да не би да не я намери.

Ст. 15. Като търсите тази тясна порка, която води в живота, вие ще искате упътвания от другите – от пророците, или вероучителите, но пазете се от лъжливите пророци; понеже те ще ви объркат. Думата пророк тука вероятно е употребена в широкия й смисъл да означи “вероучител”. Тя не означава необходимо един, който предсказва, но на един, който говори за другиго, или вместо другиго, т.е., вместо Бога; било, че той говори за бъдещите работи или не. И колко потребно е било това поучение! Защото мнозина такива пророци или лъжеучители са се повдигали даже във видимата църква Христова почти във всеки век; и макар и да са водили наистина понякога човеците през твърде тясна порта и криви пътища, пак тези пътища не са били тясната порта, които водят в живот. – Които дохождат при вад в овчи дрехи, т.е., представят се като невинни и безвредни, а от вътре, и пр., т.е., в действителност, в истинския си характер, те не са от Христовото стадо, но са негови врегове и изтребители.

Ст. 16. От плодовете им ще ги познаете, т.е., от развалените им учения, порочни деяния, и неблагочестив живот, а не от раздаването им милостиня, от молитвите им, от постите им, и от умъртвяването им на плътта си, които са “овчи дрехи”, в които са обличат, за да мамят. Първите са истинските им плодове – онова, което те принасят според естеството си; както едно дърво принася добри или лоши плодове според каквото му е естеството, добро или лошо. И както за едно дърво така и за човека, плодът е верно мерило на характера му; с внимателно приспособление на това мерило , ние ще можем да се пазим от лъжливите пророци, учители, и вери.

Ст. 18. Не може добро дърво, и пр. Това не е едно просто повторение на ст. 17; то показва, че преждеспоменатият факт не може да бъде друго-яче. Докато дървото е добро, и плодът му ще бъде добър, и наопаки. Промяната на сърцето, прочее, е необходимо. Защото до когато сърцето е лошо, и животът или поведението ще бъде лошо. Срав. С Йн. 3:6; Рим. 8:7.

Ст. 21. Не всеки, който ми казва, и пр. този стих ясно показва какъв е този “добър плод” по който е познаваме човеците, че са добри. Не е достатъчно само да не проповядват или слушат лъжливи учения; те може и да наричат Христос Господ. Но те трябва да вършат Божията воля – да пазят заповедите. Срав. с Йн. 14:15,21,23; 1Йн. 2:4, 3:10, 5:3. Тука не се заповядва просто едно външно вършене на Божията воля, но вършенето й от сърце, от любов; понеже Божията воля, ей съдържанието на всичките Божии заповеди, е да обичаме Бога със цялото си сърце, и ближния си както себе си. Срав. с 1Кор. 13:1-3.

Ст. 22. В онзи ден, т.е., в деня когато въпросът, споменат в ст. 21 относно до кой ще влезе в царството небесно, ще бъде решен, и заплашването в ст. 19 ще бъде изпълнено; сир., в съдния ден. – Ми. Така рано в служението си Христос показва, че той ще бъде съдята в онзи ден. Същото се заключава и от следващия стих – “(Аз) ще им обявя: Махнете се от мене”. Срав. с гл. 25:31. – Не в твоето ли име пророкувахме? Срав. с 1Кор. 13:2, - “И ако имам пророчество (пророческа дарба”, и пр.; и с не в Твоето ли ибе бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела сравнете “и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. Знаем, че Бог понякога е турял нечестивци да пророкуват, както Валаам (Чис. Гл. 24, и сл), Каиафа (Йн. 11:51), и също така да извършват чудеса (както Юда несъмнено направил както другите апостоли). Но такива примери се вижда, че са били твърде редки. Обаче, Исус Христос учи, че за да се удостои човек да влезе в небесното царство независи от тези неща; нито да бъде способен той да върши такива неща му обезпечава входа в това царство. Уви, като съдим от плодовете им, мнозина има които така претендират, че знаят Христос, иче вършат много работи в негово име, но на които той ще каже “Никога не съм ви познавал”, т.е., никога не съм ви припознавал за свои, както в Йн. 10:14, “Познавам моите, и моите мене познават”.

Ст. 24-27. И тъй всеки, и пр. Исус завършва словото си на планината с едно хубаво и силно пояснение, което показва важността да вършим онова, което тука ни е заповядал.

Дъжд, реки, ветрове. Такива неща често се случват, но разумните се пазят от тях като съградят къщите си на камък, където те стоят твърдо, а глуповите без да внимават основават къщите си на пясък, където придошлите реки ги подкопават, и ветровете ги събарят. Изпитни и беди постоянно се случват. Но духовно разумните, които уповаят на Христа, и гледат да пазят заповедите му, не ще бъдат повредени от изпитанията; и даже на строжия изпит в съдния ден, те ще си останат непоколебими, и ще видят, че са градили на здрава основа, а надеждите на онези, които са чули тези словеса, но не са ги изпълнявали, ще бъдет завлечени, като основани на не здрава основа. Че Христос е камъкът е явно; понеже “никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос (1Кор. 3:11). И само онези градят на този Камък, които имат жива вяра в него, която ще възбуди в тях чувство на любов и признателност към него за всичко онова, което им е направил, и така ще ги подбужда да пазят тези всичките негови словеса. Човеците градят на пясък, отчасти защото е по-лесно да се гради на пясък, и отчасти защото те не знаят, или пренебрегват опасността като съградят на пясък. И тъй човеците не слушат Христовите словеса, отчасти защото им се вижда трудно (да изкопават, задълбочават – виж. Лк. 6:48, и полагат твърда основа, което е трудно), и отчасти защото пренебрегват опасността, която ги заплашва. Но тези, за които тука се говори не може да не знаят тази опасност, понеже те са люде, които “слушат тези словеса”.

Ст. 29. Защото ги поучаваше като един, който има власт, и пр. Книжниците излагали мненията на другите и каквото били приели по предание, но Христос говори от себе си – “Аз ви казвам”. Книжниците правили подробни, излишни, и глупави различия и правила относно и нравствения и обредния закон. Но Христос положил великите основни начала за нравствеността и вярата по начин, на който и самите книжници се чудели, понеже на него са се чудили всичките следващи поколения.

Назад | Съдържание | Напред