Глава 5.

¹ А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

² И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

³ И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

⁴ И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

⁵ А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

⁶ И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

⁷ И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

⁸ А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

⁹ Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

¹⁰ също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

¹¹ И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

¹² И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

¹³ А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

¹⁴ И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

¹⁵ Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

¹⁶ А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

¹⁷ И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

¹⁸ И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

¹⁹ Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

²⁰ И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

²¹ Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

²² Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

²³ Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

²⁴ Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

²⁵ И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

²⁶ И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

²⁷ След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

²⁸ Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

²⁹ А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

³⁰ А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

³¹ Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

³² Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

³³ И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

³⁴ Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

³⁵ Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

³⁶ Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

³⁷ И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

³⁸ Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

³⁹ И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
 

§32. Чудесният лов на рибите. Призоваването на Петър, Андрей, Яков, и Йоан (гл. 5:1-11; Мт. 4:18-22; Мк. 1:16-20).

Виж. бел. на ев. от Матей. Както там е показано, вероятно е, че това се е случило (според както Марко разказва) непосредствено след заминаването на Исус от Назарет, и отиването му в капернаум, преди събитията споменати по-горе (гл. 4:31-44). Матей и марко не споменават за проповядването от ладията, или за чудесния лов на рибите; но те разказват за призоваването на Петър, Андрей, Яков и Йоан по-подробно от Лука. За съгласяването на видимите различия, виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 1. Народът го притискаше. Той току-що бил изпъден от Назарет; и действуващ по началото, което по-после положил за апостолите си (Мт. 10:23), той побегнал в Капернаум; и тука народът радостно слушал поученията му. Забележете, че те били дошли да “слушат словото Божие”. Във всичките времена човеците се трупат да слушат онези проповедници, които вместо да развиват наука и философия, тълкуват ясно и изразително словото Божие, и го приспособяват на съвремените нужди на човеците. Вижте например, Хус, Лутер Уиклиф, Уитфилд, и пр., и отличните проповедници в наше време.

Ст. 2. Изпираха мрежите си. Те се били трудили цяла нощ да уловят риби (ст. 5), и сега чистели мрежите си преди да ги турят на страна. Когато Исус ги повикал, Яков и Йоан кърпели мрежите си (Мт. 4:21; Мк. 1:19), което е съгласно със ст. 6 тука, че една от мрежите се била покъсала. Може би Яков и Йоан отишли да кърпят мрежата си, а петър, в чиято ладия Исус бил влязъл, останал с Исус, и приел от него покана да го последва.

Ст. 3. Влезе в една от ладиите, която беше Симонова. Не е чудно, че Исус влезе в Симоновата ладия, понеже Симон му бил вече, в общ смисъл ученик. Виж. бел. на Ев. от Матей. – Поучаваше народа от ладията. Исус проповядвал навсякъде. Тука една ладия му служи за амвон. При това, службите му не са били обредни, но “поучаваше народа” на словото Божие (ст. 1).

Ст. 5. Но по твоята дума. На Петър не останала вече никаква надежда, освен надеждата му в Христос. Вероятно не очаквал никакво чудо, и почувствал, че ще бъде напразно да хвърли мрежата, но пак помислил, че ще бъде добре да направи това по думата Христова. Един пример за нас, да не проповядваме евангелието само когато и където и комуто ни се види, че има надежда, но според думата, на всяка твар. И често се случва, че Бог дава най-голям успех там, където човек най-малко се надява.

Ст. 6-7. Уловиха твърде много риба. Че тука е станало чудо е явно. Поне Петър очевидно така е мислил (ст. 8). За урока на това чудо, виж. бел. на предишния стих. – Съдружниците си¹¹², т.е., Яков и Йоан (ст. 10).

Ст. 8. Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. Трябва да помним, че Петър бил слушал проповедта Христова, и вероятно се бил убедил в греховността си чрез тази проповед. А сега, като убеден чрез това чудо, че Христос е свято същество, изпратено от Бога, което вижда тайните на сърцето, както бил видял морските тайни, той не можал да стои пред него. Срав. опитността на Адам (Бит. 3:8), Исая, - “Горко ми! Защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни” (Ис. 6:5), и Йов, - “Слушал съм за тебе със слушането на ухото, но сега окото ми те видя, затова се гнуся от себе си, и се кая в пръст и пепел” (Йов 42:5,6). Виж. и Из. 20:18,19; Съд. 13:22; 3Цар. 17:18; Дан. 10:17. Такова е естественото чувствувание на онези, които съзнават недостойнството и греховността си. по долно от това състояние е състоянието на онези, които са “мъртви в греховете”, а по-високо от него е състоянието на онези, които са уверени, че им са простени греховете, и са приели духа на осиновението, чрез който смело дохождат при Бога и викат, “Авва, Отче”.

Ст. 10,11. Виж. бел. на Мт. 4:19,20.

§35. Изцелението на един прокажен (гл. 5:12-16; Мт. 8:2-4; Мк. 1:40-45).

Виж. бел. на Ев. от Матей и Марко.

§36. Изцелението на един парализиран човек (гл. 5:17-26; Мт. 9:2-8; Мк. 2:1-12).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

От Ев. от Марко е явно, че това се е случило в Капернаум. – От всяко село. Това не трябва да се разбира буквално; значението му е – от всякъде. – И сила от Господа бе с него да изцелява; не особено да изцелява фарисеите и законоучителите, но всички, които имат нужда от изцеление. Тези думи значат, че в това време силата Божия била проявявана и упражнявана от Исуса Христа в изцеления.

§37. Призоваването на Левий (Матей), и угощението в къщата му (гл. 5:27-32; Мт. 9:9-13; Мк. 2:13-17).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§38. Отговор на питания за поста (гл. 5:33-39; Мт. 9:14-17; Мк. 2:18-22).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 39. И никой след като е пил старо вино, и пр. Само Лука споменава това. Евреите, които били навикнали на стария ред на работите не щели с готовност да приемат новото вино на евангелието. Тука се дава урок за търпение на всички Християнски учители и на всички преобразователи, които трябва да очакват, че човеците навикнали на един живот, или на една наредба, няма готовност да напуснат този живот, или тази наредба, за по-добра. – Старото е по-добро, или старото си е добро, е обикновеният език на всички противници на преобразователите.

Назад | Съдържание | Напред