⁴ и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁵ И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁶ А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано:
"Тези люде Ме почитат с устните си,
Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁷ Обаче напразно Ме почитат
Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁸ Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁹ И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

¹⁰ Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹¹ Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено Богу, това прави разлика;

¹² вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹³ И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹⁴ И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁵ Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁶ [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁷ И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸ И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁹ Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това той направи всички ястия чисти).

²⁰ Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²¹ Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²² прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²³ Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²⁴ И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁵ А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁶ (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁷ А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁸ А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.

²⁹ И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

³⁰ И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³¹ И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³² И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

³³ Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴ и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁵ И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁶ И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁷ защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

§64. Исус отговаря на фарисеите, които обвиниха учениците му, защото яли хляб с немити ръце (гл. 7:1-23; Мт. 15:1-20).

Има повече нещо от едно обикновено различие между тези два разказа, - не само в думите, но и в реда. Например, началото на Христовия отговор на книжниците и фарисеите, както е записан от Матей (Мт. 15:3-6), съответства на последната част от него, както е записан от Марко (ст. 9-13); а последната част от него, както го срещаме в Ев. от Матей (Мт. 15:7-9) е турена по-напред в Ев. от Марко (ст. 6-8). Но и двете ясно учат същите важни истини, без някакво противоречие; и двете вероятно дават само съществените части на Христовото по-дълго слово. Марко е изоставил случката, за която Матей споменава в гл. 15:12-14, но прибавя (ст. 16) едно тържествено увещание което не се намира в Ев. от Матей. Фактът, че Марко (ст. 3-4) описва обичаите на фарисеите и евреите, а Матей изоставя такива разяснения, показва, че първият е писал, поне отчасти, за езичниците, а последният (Матей) за евреите, на които такива разяснения не са били потребни. За целия отдел виж. бел. на Ев. от Матей; а за ст. 16, виж. бел. на Мт. 11:15

§65. Изцеление на дъщерята на Сирофиникянката (гл. 7:24-30; Мт. 15:21-28).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§66. Изцелението на един ням човек и на мнозина други, и нахранването на четирите хиляди (гл. 7:31-8:9; Мт. 15:29-38).

Според Матей, Исус изцелил по този случай мнозина хроми, слепи, неми, клосни, и др.; но Марко описва само изцелението на един. За причината защо бил дошъл Исус тука в това време, виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 31. Тирските предели…. и Сидон. Виж. бел. на Мт. 11:21. – Декаполските предели. Виж. бел. на Мт. 4:25. Дали на отиване от Тирските и Сидонските места за югоизточния бряг на Галилейското море той е преминал по край северния бряг на езерото или по край южния не е известно, макар първото и да е по-вероятно, защото пътят по край северния бряг е по-прав и по-усамотен, а самотията той е търсил. Виж. бел. на Мт. 15:21,29. Това е явно и от тука, понеже той “го взе на страна от народа” (ст. 33), и “заръча им да не кажат това никому” (ст. 36). Срав. с гл. 8:23,26.

Ст. 32. Гъгнив (Цгр.), който заеква, т.е., той е можал да говори, но не ясно, както е явно и от следстието на изцелението му, - “говореше чисто” (ст. 35).

Ст. 33. Го отведе от народа на саме. Виж. по-горе бел. на ст. 31. Но Треншовата бележка тука е добра – “Господ сега често отделя от другите една душа, поставя я в уединеността на една болнична стая или в душевна самотия, или й отнема някои земни другари и приятели, когато ще говори с нея или ще я изцели”. – Вложи пръстите си в ушите му, и като плюна, докосна се до езика му. Понякога Исус изцелява без даже да закачи болните, но въобще той се докосвал до тях, вероятно да покаже, че целителната сила е излизала от него. В сегашния случай той пипва не само човека, но и болните членове на тялото му, вероятно, за да събуди вярата на човека. И може би това пак трябва да е било причината дето (ст. 34) той погледнал на небето и въздъхнал. пОнеже човекът бил ням, Исус не могъл да му говори; и затова е имало по-голяма нужда от такива знакове. С погледване на небето, той упътил мислите на глухонемия към Божието всемогъщество, а с въздъхване, той показал дълбокото си и нежно съчувствие към него.

Ст. 34. Ефата. Забележете, че тук е дадена точната Сирийска дума, както Талита, куми в гл. 5:41. Явно е, че Марко е чул историята на тези изцеления от очевидеца Петър.

Ст. 36. Никому да не кажат това. Виж. бел. на ст. 31.

Ст. 37. Всичко върши добре. Срав. с Бит. 1:31 – “Ето беше твърде добро”. Същата благост и сила, която била проявена в миросъзданието била проявена и в тези чудеса. И както Бог Отец извършил първото чрез Сина (Йн. 1:3), така и Христос извършил последното, не без Отца, а (както сега показал с поглеждане на небето) с Отца. Виж. Йн. 5:19, 8:28, 14:10.

Назад | Съдържание | Напред