⁸ А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

⁹ И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

¹⁰ Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹¹ И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹² Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹³ И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.

¹⁴ Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁵ А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁶ Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁷ И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁸ Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁹ А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

²⁰ Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²¹ Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²² Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²³ тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²⁴ И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁵ (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁶ Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁷ А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

²⁸ И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

²⁹ И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:

³⁰ Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

³¹ И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

³² И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

³³ И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

³⁴ А те казаха: На Господа трябва.

³⁵ И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

³⁶ И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

³⁷ И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

³⁸ Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

³⁹ А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

⁴⁰ И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

⁴¹ И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

⁴² Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

⁴³ Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

⁴⁴ и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

⁴⁵ И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

⁴⁶ Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

⁴⁷ И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

⁴⁸ Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

§109. Исус посещава Закхей (гл. 19:1-10).

Ст. 1. Ерихон. Виж. бел. на Мт. 20:29.

Ст. 2. Закхей. Както се вижда от името му (което е еврейско, и значи чист), той е бил евреин. Както всичките бирници (виж. бел. на Мт. 5:46), той е бил презиран и считан за грешник (ст. 7); и от обещанието му да въздаде всекиму, когото е ибидил (ст. 8), той несъмнено е бил виновен в грабителство, с което обикновенно се е отличавало бирническото съсловие. Той бил “богат”; но едва ли е вероятно, че той е бил спечелил повечето си богатство по несправедлив начин; иначе, той не би могъл да възвърне четверократно както той се обещал, в прибавление на даването му половината от имота си на сиромасите. Като, “началник на бирниците”, той е заемал по-високо положение, отколкото обикновенните митари, които служили под него.

Ст. 3,4. Искаше да види Исуса кой е. Фактът, че такъв един богат човек е положил толкова труд, за да види Исуса показва, че той е имал твърде силно желание да го види. Невероятно изглежда, че той е бил подбуден от просто любопитство да види такова едно прочуто лице като Исуса. По-за вярване е, че той е бил силно предразположен да повярва в Исуса, както се вижда и от факта споменат в ст. 6, че той "го прие с радост".

Ст. 5. От разказаното в този стих явно се подразбира, че Исус е имал свърхестественно познание за характера на Закхей, както в случая с този на Натанаил (Йн. 1:48-50).

Ст. 7. Всички роптаеха, поради същата причина, по която книжниците и фарисеите били по-преди роптаели (гл. 5:30). Но тука народът въобще се вижда, че е роптаел. Очевидно Закхей е бил грешник, макар и може би не по-голям от онези, които роптаели. Но за това защото е бил грешник важно е било за Исуса да го посети (ст. 10). А било, че той е бил по-лош от другите или не, той несъмнено е бил по-готов от тях да приеме Исуса и да бъде благословен от посещението му. Според фарисеите, съвсем неприлично било за един вероучител да има сношение с човеци като Закхей. Почти същия Фарисейски дух и сега го има в света. Противен на него е истинния Христински дух, да имаме сношение с такива човеци, за тяхно добро – да спасяваме погиналите (ст. 10).

Ст. 8. А Закхей стана, и пр. Неговото заставане (когато несъмнено Исус е седял) е било знак на смирение, и още било и прилично положение за него да даде такова едно тържествено обещание. – Давам половината от имота си на сиромасите, сир., “ще дам – сега обещавам да дам”. Също и следващото изражение – “въздавам четверократно”, се тълкува “ще въздам четверократно”. Вероятно е, че това се е случило не веднага, но няколко време след влизането на Исус в къщата, и след като бил говорил много на Закхей за Божията истина и за длъжността на човека. Наистина сега Закхей дал добро доказателство, че се е покаял от сърце. Той не само изповядва греха си, но и показва, че сърдечно скърби заради него, и желае да направи всичко щото може за да заглади злината – даже да възвърне “четверократно”, макар законът и да изисквал щото в такъв случай като този, дето човек самоволно е повръщал, да се притури само една пета част на взетото количество (Чис. 5:6,7). Истинното покаяние на Закхей е явно и от обещанието му да даде половината от имота си на бедните. До сега той бил трупал пари за себе си (и то, понякога поне, несправедливо); а сега целият му характер е променен, и той желае да употреби парите си за доброто на нищите. Може би да е искал с това и да покае признателността си към Исуса за честта и благословението, които приел от него.

Ст. 9. Днес стана спасение на този дом, не заради което Закхей току що бил казал, но, както е явно от него, като че Исус е искал да каже – “Ето, този човек се спаси, стана ново създание, и вие виждате доказателството и продовете на това във факта, че той, който беше по-преди сребролюбив и несправедлив, сега е станал благотворителен и справедлив. – Защото и този е Авраамов син. Народът имал такива предразсъдъци за бирниците щото ги считал за най-лоши от грешниците. Исус наомня на народа, че този човек, макар и “грешен”, пак е син на Авраам, и така еднакво като тях е наследник на обещанията дадени на отците, - ей, на онова спасение, което сам Исус дошъл да донесе, и което той сега наистина бил дошъл да донесе на Закхеевия дом. Някои обаче мислят, че тези думи загатват сегашното състояние на Закхей като евреин вътрешно (рим. 2:28,29) – син Авраамов защото имал вярата Авраамова (Гал. 3:7).

Ст. 10. Понеже човешкия Син дойде да потърси и да спаси погиналото. Този бил отговорът на Исуса на роптанията на народа за отиването му да преседи у един “грешен човек” (ст. 7). Също така той оправдал себе си когато книжниците и фарисеите роптаели против него за дето сторил същото нещо в дома на Левий (гл. 5:30-32). Виж. по-горе бел. на ст. 7. Нека никога не забравяме, че както това е било работа на Христа, така то е и наша работа. Срав. с гл. 15, и виж. особено бел. в началото на бел. на гл. 15, и върху ст. 4-6 на същата глава.

§110. Притчата за десетте мнаси (гл. 19:11-28).

Притчата в Мт. 25:14-30, прилича на тази, и някои тълкуватели я считат за една и съща; но различията между тях са твърде големи та не може да се допусне подобно предположение. Тази притча е била изговорена в Ерихон в Закхеевия дом; а онази, на Маслинената планина. Тази била изговорена на народа, за да поправи понятието им, че той е щял веднага да основе царство (ст. 11), и само случайно показва как той ще възнагради верните си раби и ще накаже враговете си; а онази, само на учениците (виж. Мт. 24:3), за да ги увещае и насърчи във верност. Тука твърде малко количество пари е разделено по равно между десетте слуги, само за да изпита верността им; а там едно голямо количество – всичкият имот на човекът – е поверено там, като било разделено не по равно, но според способността на всекиго. Тука, единият спечелва повече с мнасата си от другия, та приема по-голяма заплата; и там, ако първом единият и да приел повече от другия, пак понеже и двамата показали еднаква вярност с придобиването същата относителна печалба, те приели същата заплата. Но все пак, и по вида си и по думите си, двете притчи си приличат много; затова за разяснението на тази притча, виж бел. на Мт. 25:14-30.

Ст. 11. И като слушаха това. Тези думи показват, че тази притча е била изговорена когато Исус бил в Закхеевата къща. – Близу до Ерусалим. Ерихон е бил около 30 километра разтояние от Ерусалим. – И те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви, сир., те помислили, че Исус, който бил сега на път за Ерусалим, е щял да провъзгласи себе си за цар, и избави съотечествениците си от игото на Рим, и основе земно царство. Даже апостолите споделяли това мнение (Мт. 20:21), и вероятно и двамата слепи, които току що бил изцелил (Мт. 20:30), които като го наричали Давидов син несъмнено са си мислили, че той е щял скоро да седне на Давидовия престол. Макар Исус и да се постарал да им посочи с тази притча грешката, пак те още не напускали старото си понятие.

Ст. 12. Някой си благородник отиде в далечна страна, и пр. Такива неща често се случвали в Римската Империя. Така Ирод Велики отишъл в Рим да осигури за себе си Юдейското царство; и несъмнено някои от Христовите слушатели са могли да си припомнят времето, когато Архелай така отишъл в Рим та си осигурил царството, и по-после си построил дворец в Ерихон. Тука сам Христос е благородният; а далечната страна дето е щял скоро да отиде е небето (Мт. 21:33, 25:41), за което тука се говори като “страна далечна”, за да се покаже, че той ще отсъства дълго време, и че следователно царството Божие не щяло веднага да се яви.

Ст. 13. Мнаси. Еврейската мнаса е била около дванадесет лири и половина (286 лева и 46 стот.), а Римската малко повече от три лири (71 лева и 59 стот.). Не се знае за еврейска или за римска мнаса се говори тука. Във всеки случай, количеството тука било много по-малко от онова поверено на слугите в подобната притча в Ев. от Матей, където онзи, който приел най-малкото приел един талант, или 378 лири и 121/2 гроша (8,593 лева и 75 стот.).

Ст. 14. Изпратиха след него посланници. Така евреите изпратили посланници след Архелай (виж. по-горе бел. на ст. 12) да му възпрепятстват, за да не превземе царството, но напразно, макар малко години по-после те и да изпратили други посланници, които издействали свалянето му и заточението му. Предсказанието на притчата скоро се изпълнило в случая с Исуса когото “гражданите негови ненавиждаха”, и викали “Ние нямаме друг цар освен Кесаря”, и още, “Недей писа, Цар Юдейски” (Йн. 19:15,21). Даже до днес, не само евреите, но и мнозина от езичниците (които също са “граждани негови” – Пс. 2/8) изпълняват това предсказание; защото с отказването си да го припознаят или да му се покорят, и още с преследването людете му, те думат “не щем тогова да царува над нас”.

Ст. 15-19. А като взе царството и се върна, и пр. Срав. с Мт. 25:19-23, и бел.; но забележете тука (1) смирението на слугата. Той не казва “Спечелих”, но Твоята мнаса придоби”. Подобно, християнитът преписва всичката слава на сполуката си на Бога, а не на себе си – “не аз, обаче, но Божията благодат, която е с мене” (1Кор. 15:10). (2) Колко голяма печалба! Една мнаса придобива десет мнаси. Толкова плодотворно е делото за Христа и за душите. (3) Колко голяма заплата! Комуто било поверено само една мнаса (само някои лири) сега е владетел на десет града. Колко голяма е честта и въсвисванието, които така се представят пред верния християнин! Този който тука “на най-малкото се е показал верен” (ст. 17) там може да има голяма власт. (4) Заплатата е според верността. Онзи, който с единия си талант е бил спечелил десет, става управител на десет града, и който е бил спечелил пет, на пет града. Виж. и другите бележки в тълкуванието на Ев. от Матей.

Ст. 20-27. Срав. с Мт. 25:24-29, и бел; но забележете тука (ст. 20), че мнасата е била “скътана в кърпа”, а пък по-голямото количество в Ев. от Матей, което не е могло да се държи толкова безопасно в кърпа, е било заровено в земята. – Предстоящите (ст. 24) очевидно са цариветие слуги, които в духовен смисъл може да са, както Тренч предполага, ангелите. Ст. 25 не се намира в Ев. от Матей. Той изисква естественото почудване на слугите от това решение на господаря, което е и за чудене на човеците във всичките времена. Но това е и което човеците винаги правят. Те зимат парите си от онези, които не ги употребяват полезно, и ги дават на други, които полезно биха ги употребявали.

Ст. 27. Притчата в Ев. от Матей, която както казахме, е била изговорена само на апостолите, твърде естественно завършва с показване съдбата на безполезния раб. Но тази притча, която е била изговорена на народа, също така естественно завършва с показване съдбата им, като негови врагове, които не искали той да царува над тях. Срав. с Мт. 13:49,50, 21:44, 25:30,46; 1Кор. 15:25; 2Сол. 1:8-10. Онези, които не искат да царува той над тях ще научат, че царува над тях; и като са изключили Христа, сами те ще бъдат изключени от него.

Ст. 28. Възлизайки в Ерусалим. Ерусалим е около 3,000 крака по-високо от Ерихон; за това пътят за него е буквално на горе.

§112. Тържественото влизане на Исус в Ерусалим (гл. 19:29-44; Мт. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19).

Ст. 29-38. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 39,40. Учителю, запрети на учениците си (Цгр.). само Лука споменава за това роптание на фарисеите и отговорът на Христа. Може би те са били готови да го приемат и да му отдадът чест като на прочут Учител; но се докачили за дето такива високи титли му били дадени, и за дето хората му отдавали такива почести. Исус обаче одобрил тези почести, и изобличил онези, които искали да ги запретят. – Камъните ще извикат. Срав. Ав. 2:11 и Бит. 4:10. Подобни пословични изречения се срещат във всичките езици. С това изречение Христос е изкал да покаже приличието на такова славене.

Ст. 41-44. Плака. Този Исусов плач над Ерусалим се споменава само от Лука. Споменатите сега фарисеи завидели за почестите отдадени на Христа. Но Исус макар и да ги притезавал като свое право (виж. по-горе), не се възгордял от тях, и се замислил не за показаните нему почести, но за страшната участ, която щяла да постигне този повинен град, който сега се простирал пред него във всичката си красота и великолепие. Народът се радвал в надеждата, че той, Месия, сега след малко щял да направи града по-славен, отколкото е бил; но Исус плаче заради бърже-настъпващото му съсипване. Исус се просълзи на Лазаревия гроб (Йн. 11:35) от съчувствие с временната скръб на приятелите, която той сам скоро щял да обърне на радост; а сега плаче заради окаяната участ на враговете си, които трябвало да се изтребят защото притурили на всичките си беззакония и престъплението дето го отхвърлили. Нека не забравяме, че Христос плаче от съчувствие към приятелите си, и също към враговете си. Но, ако и да ги оплаква, и даже да полага живота си за тях, съчувствието му не ще го въздържи от да им наложи справедливото наказание за греховете им, което той сега изявява.

Ст. 42. Този твой ден, сир., ден за показване милост. И добре той казва “твой ден”, защото той бил особено ден за показване милост на Ерусалим, пред чиито очи Божията безподобна любов щяла да се яви. – За мира ти, сир., това що е потребно за мира и благоденствието ти, т.е., покаяние за грехоте и вяра в него, когото бог им бил изпратил “да стори милост с отците наши – да управи нозете ни в път на мир” (гл. 1:72-79). – Но сега е скрито, и пр. Срав. с Мт. 11:25,26. Но тука скриването е следствието и отчасти поне естественото следствие на греховете му. Дълговременно нежелание да узнае и да се съобрази с истината прави ума неспособен да разбере истината.

Ст. 43. Ще дойдат върху тебе дни: дни за отмъщение, твърде различни от “този твой ден”. Няколко дена по-после Исус два пъти повторил тези предизвестия на народа в храма (Мт. 21:42-44, 23:33-39), и после по-напълно на учениците си (Мт. гл. 24). Пророчеството тука се било толкова точно изпълнило, щото някои безверни писатели настояват, че то трябва да е било написано след събитието. Римляните направили “окоп” около града, както тука е предсказано; и когато евреите го развалили, те заобиколили “от всякъде” града със зид, та не било възможно никой да избегне.

Ст. 44. И съсипят тебе и чадата ти, и пр. (Цгр.). За сбъдването на това, виж. бел. на Мт. 24:2. Което там е казано за храма тука е казано за целия град. Твърде малкото, което Тит пощадил било съвсем съсипано след въстанието на Варкохва, във времето на Император Адриан, когато това пророчество съвсем се изпълнило. – Защото ти не позна времето, когато беше посетен, сир., времето когато Бог те посети с милост, както в гл. 1:68,78 и 7:16. Бог ги бил тогава посетил, но те не разбрали това. Градът бил разорен, защото отхвърлил Христа (Мт. 21:38-43, 22:7). Защото го не приели когато дошъл да ги посети с милост, затова той е щял да ги посети с отмъщение. Читателят ще изгуби истинското значение и стойност на този плач за себе си, ако той не припознае, че разорението на Ерусалим е образ на свършека на света, и още на присъдата, която очаква всяка душа, която не познава времето, когато тя бива посетена с милост, и отхвърля Господа, който би й донесъл мир.

§113. Изчистване на храма (гл. 19:45-48; Мт. 21:12,13; Мк. 11:15-17).

Срав. с разказа на Марко, който несъмнено право, е записал това събитие като станало на следващия ден след проклеването на безплодната смоковница. Виж. бел. на Ев. от Матей. Стиховете 47 и 48 представляват една жива картина последните малко дни на Спасителевия живот на земята. Градските първенци, подбудени от жлъчна омраза, търсят да го погубят; но той безбоязнено влиза всеки ден в града, и открито в храма следва милостивото си дело, като поучава множествата, които усърдно слушали думите на оногоз, който говорил тъй както “никога не е говорил човек”, и който тъй спечелва сърцета им щото враговете му не дръзват да изпълнят нечестивото си намерение спрямо него. Така е показана от една страна силата на невъоражено невинство, и от друга – безсилието на въоражена и решителна злоба.

Назад | Съдържание | Напред