⁶ И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁷ Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁸ И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁹ А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

¹⁰ И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹¹ И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹² А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹³ И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

¹⁴ Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁵ И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁶ И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁷ А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁸ Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁹ Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

²⁰ И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²¹ И каза им: Не разбирате ли още?

²² Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³ И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴ И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

²⁵ После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶ И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁷ И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁸ А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁹ Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

³⁰ И заръча им никому да не казват за Него.

³¹ И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³² И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.

³³ А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³⁴ И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

³⁵ Защото който иска да спаси живота * си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁶ Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁷ Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁸ Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.

§67. Фарисеите и садукеите отново искат знамение (гл. 8:10-12; Мт. 15:39-16:4).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 10. Далманутските предели. Матей казва “Магдалинските”. Нищо не се знае за Далманута. Трябва да е била друго име за Магдала, или пък е била близо до нея. Тази Магдала се вижда да е била една от многото магдали (т.е., стражарски кули), които се срещат в Палестина.

Ст. 11,12. И тука само Марко забелязва чувствата на Исус. – А той въздъхна дълбоко от сърце (ст. 12); от което виждаме, че неговото състрадание се е простирало даже до онези нечестивци, които не щели да повярват, а дошли само и само да го изкушават (ст. 11).

§68 Исус наставлява учениците си да се пазят от кваса на фарисеите (гл. 8:13-21; Мт. 16:4-12).

Ст. 13. Отвъдната страна, т.е., във Витсаида (ст. 12).

Ст. 14-21. Виж. бел. на Ев. от Марко. Но Марко разказва по-напространно колко строго Исус смъмрал учениците си за нямането им вяра (ст. 17-21, особено ст. 18). След виждането им онези велики чудеса, с които той от съчувствие удовлетворил нуждите на други, защо трябвало те да се мъчат за себе си? Марко, обаче, е пропуснал изяснението, което Матей дава (ст. 12). Според Матей, Исус предизвестил учениците си да се пазят от кваса на фарисеите и садукеите, а според Марко, от кваса на фарисеите и на Ирода. Някои предполагат, че Ирод е бил Садукей. Но е възможно, че Исус ги е предизвестил да се пазят от кваса и на трите – фарисеите, садукеите, и Ирод. Много неща имало в учението и поведението на тези всичките, от които трябвало да се пазят. Квасът на фарисеите бил лицемерие (Лк. 12:1), на садукеите безверие, а на Ирод световност.

§69. Изцелението на един сляп във Витсаида (гл. 8:22-26).

Това чудо е записано само от Марко. Няма основание да се съмняваме, че то се е случило точно в това време, защото в тази част на разказа си, Матей и Марко точно се съгласяват, само, че Матей е прескочил това чудо.

Ст. 22. Дохождат във Витсаида. След нахранването четирите хиляди на източния или югоизточния бряг на Галилейското езеро, Исус минал отвъд в Далманутската страна (ст. 10), на западния или югозападния бряг на езерото; и като си отишъл от там (ст. 13), той минал отвъд, и сега идва във Витсаида Юлия – град при северната част на морето (виж. бел. на гл. 6:45). От Мт. 11:21 е явно, че Исус бил извършил тука много чудеса, но несъмнено това чудо е било последното.

Ст. 23. И той хвана слепеца за ръка, и пр. Така той показал нежната си любов и съчувствие към нещастния човек. Един пример за нас. Ако да бяхме повече като Христа в това отношение, повече щяхме да влияем над човеците. – Изведе го вън от селото. Вероятно едничката причина за това е била че желаел да извърши това чудо на саме, както е явно и от ст. 26, понеже той още е търсил самотията. Срав. с бел. на гл. 7:31. – И като плюна на очите му, положи на него ръце. И тука, както в гл. 7:33, Христос употребява плюнка, и вероятно по същата причина, т.е., за да укрепи вярата му. Виж. бел. на гл. 7:33.

Ст. 24. Виждам човеците, като, че виждам дървета да ходят (Цгр.), т.е., той виждал толкова неясно щото не могъл да каже дали е виждал човеци или дървета. Това би било твърде естествено ако той е бил роден сляп, и е ридобил понятието за дърветата с похващане съблата им.

Ст. 25. После пак положи ръце на очите му. Не можем да кажем защо Исус не изцелил изведнъж човека. Възможно е (понеже Исус е изцелявал според вярата на изцеляваните) щото вярата на този сляп да е била недостатъчна. И това се съгласява с факта, че той не бил дошъл сам при Исус, а бил доведен от други (ст. 22); и че след като бил отчасти изцелен, според недостатъчната вяра, която имал, вярата му се усилила, за да бъде напълно изцелен. Но тъй като тези телесни изцеления представляват иносказателно духовни изцеления, възножно е, че Исус нарочно е извършил това чудо така щото да съответства по-отблизо на начина по който той изцелява душите. Първо, той ни улавя за ръката даже в слепотата ни и ни води, - само да искаме ние да ни води. После, но не изведнъж, а постепенно и според вярата ни, той отваря очите ни, за да видим духовната истина. Но най-после ние не само ще виждаме, но ще виждаме “чисто”. “Първо трева, после клас, и накрая пълно жито в красът”. Срав. с Пр. 4:18.

§70. Изповедта на Петър. Исус започва да предизвестява смъртта си, възкресението си, и страданията на последователите си (гл. 8:27-9:1; Мт. 16:13-28; Лк. 9:18-27).

Виж. бел. на Ев. от Матей, който един споменава (ст. 17-19) за благословението на Петър поради изповедта му на вярата си. Първо, както се учим от Лука, Исус се молил на саме, и после учениците му дошли при Него. Както се споменава само от Марко (ст. 34), последните от тези негови словеса били изговорени не само на дванадесетте, но и на другите.

Със ст. 38 срав. Мт. 10:32,33; но забележете, че тука ние се предупреждаваме не само да не се срамуваме от Христа, но и да не се срамуваме от словесата му – от да се покоряваме на всичките му заповеди, колкото и да не ги обичат хората. Срав. и с Евр. 2:11 и 11:16; от дето се учим кои са за които Христос няма да се срамува, сир. Онези, които са осветени, и които ходят с вяра.

Назад | Съдържание | Напред