Тълкувание на Новия Завет > Том І Евангелията
Глава 15
Google

Глава 15.

Без цитат. Цитат от: .

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6 А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи каквото имаше обичай да прави.

9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

18 И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 спаси Себе Си и слез от кръста.

31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.

34 И на деветия час Исус извика със силен глас: \"Елои, Елои Лама Савахтани"?\ което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,

43 дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.
 

§144. Исус заведен при Пилат (гл. 15:1; Мт. 27:1,2; Лк. 23:1; Йн. 18:28).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§146. Първото изпитване на Исус от Пилат. Пилат иска да го пусне (гл. 15:2-5; Мт. 27:11-14; Лк. 23:2-5; Йн. 18:29-38).

За тълкуванието на този отдел, и за подробното съгласие на разказите в този и в следващите три отдела, виж. бел. на Ев. от Матей.

§148. Второто изпитване на Исус от Пилат, който пак иска да пусне Исус, но накрая го предава на разпятие (гл. 15:6-15; Мт. 27:15-26; Лк. 23:17-25; Йн. 18:39,40, 19:1).

Виж. бел. на Ев. от Матей., чиито разказ е подобен на този на Марко, само че в този на Матей има нялокво важни прибавки, особено ст. 19,24 и 25. Но ст. 8 се среща само в Ев. от Марко; и от него се учим, че предложението да се отпусне един от затворниците първо било направено от народа, а не от Пилат. Този стих, следователно, предшества ст. 17 в Мт. гл. 27, който съотвества на ст. 9 тука.

§149. Войниците се поругават с Исус (гл. 15:16-19; Мт. 27:27-30; Йн. 19:2,3).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§151. Отвеждат Исус да го разпнат (гл. 15:20-23; Мт. 27:31-34; Лк. 23:26-33; Йн. 19:16,17).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§152. Разпятието (гл. 15:24-28; Мт. 27:35-38; Лк. 23:33,34,38; Йн. 19:18-24).

Виж. бел. на Ев от Матей. Матей (Мт. 27:35) обръща внимание на факта, че се изпълнило едно библейско пророчество с разделението от войните на Исусовите дрехи, и пр.; и Марко (ст. 28) обръща внимание на това, че се изпълнило друго пророчество с разпъването на Исус с разбойници. Само Марко споменава за времето, когато станало разпятието – “третия час” (ст. 25), което несъмнено е право, понеже съответства с което казва в ст. 33, и с паралелните стихове в Ев. от Матей и Лука, и с всичките събития, които се случили него ден. Но виж. бел. на Ев. от Йн. 19:14.

§153. Хулят Исус на кръста (гл. 15:29-32; Мт. 27:39-44; Лк. 23:35-37,39).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 32. Да видим и да повярваме. Такова нещо обикновено искат неверниците, които настояват, че вярата трябва винаги да се основава на зрението. Но Исус казва (Йн. 20:29), - “Блажени които без да видят повярваха”.

§155. Тъмнината. Смъртта на Исус (гл. 15:33-37; Мт. 27:45-50; Лк. 23:44-46; Йн. 19:28-30).

Виж. бел. на Ев. Матей.

Ст. 34. Елои, Елои. Тези думи са Сиро-Халдейски, за които Матей е употребил Еврейските: “Или, Или”.

Ст. 36. Оставете да видим, и пр. Според Матей (Мк. 27:49), други били казали това. Но няма неизбежно противоречие между едното и другото. Възможно е първо други да са го казали (на присмех, разбира се), и после към тях се присъединил и човекът, който му подавал да пие.

§156. Събития след смъртта на Исус (гл. 15:38-41; Мт. 27:51-56; Лк. 23:45,47-49).

Виж. бел. на Ев. от Матей, който (Мт. 27:52,53) споменава някои неща, които другите евангелисти не са записали.

§158. Свалянето от кръста и погребението на Исусовото тяло (гл. 15:42-47; Мт. 27:57-61; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42).

Разказът на Марко тука е някак по-пълен от този на Матей. Например (ст. 42), той дава причината защо Йосиф побързал да погребе тялото Христово преди захождането на слънцето, сир., защото “беше петък, сиреч срещу събота”, или “петък, срещу деня за почивка”. Така също, в ст. 43, той дава по-подробно описание на Йосиф от Ариматея. И пак от него се учим (ст. 44,45), че Пилат не предал тялото на Йосиф докато първо не се уверил от стотника, че Исус наистина е умрял. Но за тълкуванието на тази точка, и на целия отдел, виж. бел. на Ев. от Матей.

Назад | Съдържание | Напред