Глава 4.

¹ Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

² (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

³ напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

⁴ И трябваше да мине през Самария.

⁵ И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

⁶ Там беше Якововият кладенец *. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

⁷ Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

⁸ (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

⁹ Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

¹⁰ Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива * вода?

¹¹ Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

¹² Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

¹³ Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

¹⁴ а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁵ Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

¹⁶ Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

¹⁷ В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁸ защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

¹⁹ Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

²⁰ Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

²¹ Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

²² Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²³ Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

²⁴ Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

²⁵ Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

²⁶ Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

²⁷ В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

²⁸ Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

²⁹ Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

³⁰ Те излязоха от града и отиваха към Него.

³¹ Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

³² А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³³ Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

³⁴ Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁵ Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁶ Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁷ Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁸ Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

³⁹ И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

⁴⁰ И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴¹ И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴² и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴³ След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

⁴⁴ Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁵ И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁶ Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁷ Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁸ Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁹ Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁵⁰ Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵¹ И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵² А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵³ И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵⁴ Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
 

§26. Исус отива в Галилея (гл. 4:1-3; Мт. 4:12; Мк. 1:14; Лк. 4:14).

Ст. 1,2. Виж. бел. на Мт. 4:12. Почти несъмнено е, че всичките евангелисти говорят за същото събитие, но Матей и Марко дават за него една причина, сир., затварянето на Йоан Кръстител, а Йоан дава друга – завистта на фарисеите. И фарисеите и Ирод били станали твърде враждебни към Йоан, защото ги бил изобличил за греховете им (Мт. 3:7-10). Фарисеите завиждали на Йоан и затова, защото народа го обичал и се влияел от него. Но сега те още повече завиждат на Исус за още по-голямото му прочуване (ст. 1). И точно в това време, Ирод, от ненавист хвърля Йоан в тъмница, а Исус, за да избегне от завистта и омразата на фарисеите, отива в Галилея. Точно кога е станало това, не се знае. Разговорът между Исус и Никодим станал във времето на Пасхата през април. След това, Исус отишъл в Юдейската страна, и от това, че множество народ дошли при него, и се повдигнала завистта на фарисеите, изглежда вероятно, че той трябва да е останал там няколко месеца, поне до есента. Освен това, ако ст. 35 – “Още четири месеца и жетвата ще дойде” – се взима буквално, той ще ни изкара на декември, понеже жетвата е ставала през април. Това заключение ни се вижда най-вероятно.

Ст. 3. Думата “пак” вероятно загатва за предишното отиване на Христос в Галилея, за което се споменава в гл. 1:43. Срав. със ст. 46, където е казано, че “Исус дойде пак в Кана Галилейска”, което загатва за казаното в гл. 2:1.

§27. Разговорът на Исус със самарянката; мнозина от самаряните повярват в Исус (гл. 4:4-42).

Ст. 4. И трябваше да мине през Самария; защото тази страна е лежала между Юдея и Галилея, и галилеяните обикновено минавали през нея когато са щели да идат в Ерусалим за празниците (Йосифови старини, гл. 20 отд. 6, §1), макар някои от по-фанатичните понякога и да са отбягвали Самария и да са преминавали Йордан и отивали през Перея. За едно кратко описание на самаряните и голямата вражда между тях и евреите, виж. бел. на Мт. 10:5.

Ст. 5,6. Дойде в един самарийски град наречен Сихар. Всеобщо се е предполагало, че споменатият тук Сихар е същият Сихем, споменат в Д.А. 7:16, и често в Стария Завет, и сегашният Набулус, който е разположен между планините Гевал и Гаризин. Но Сихем или Набулус е около 21/2 километра от местото, което сега се сочи като Якововия кладенец, който несъмнено е същият кладенец на Яков. Но около една четвърт от това разтояние на север от този кладенец се намират развалини от един града наричан Аскаръ. По-вероятно е, че Аскар е било мястото, което тук се нарича Сихар, понеже двете имена си приличат, и освен това, едва ли може да се вярва, че една жена ще извърви около 21/2 километра, за да налее вода, особено като се вземе предвид, че Сихем е изобилвал с вода. Освен това, Йоан едва ли е щял да описва един толкова добре известен град като Сихем, че е бил “близо до мястото, което Яков даде на сина си Йосиф”. В последната част на това изречение вероятно се говори за разказаното в Бит. 48:21,22. Яков първо купил земята от синовете на Емор (Бит. 33:18-20), и после били погребани там Йосифовите кости (И.Н. 24:32). – И там имаше кладенец Яковов (Цгр.). Някои неверници са възразявали, че понеже цялата тази долина изобилва с вода, никак не е вероятно, че Яков е бил изкопал там кладенец, но както д-р Томсън правилно отбелязва, “Там има сега кладенец, и някой трябва да го е изкопал, и защо Яков да не го е изкопал?”. Кой друг може да се вярва, че го е изкопал? Яков бил чужденец, и кладенците, колкото ги имало, вероятно са били усвоени от заселените по-рано жители, та Яков да е бил принуден да изкопае нов кладенец, за да не би да наруши по някакъв начин правата им. Този кладенец е изкопан в скалата, около девет крака в пречник, и казват, че е от седемдесет до сто крака дълбок. – Исус прочее, уморен от пътуване. Исус е имал истинско човешко тяло, което се е уморявало като нашето тяло, и се е нуждаело от почивка и отдих. Но тука виждаме, че макар и да бил изморен, Исус бил готов да посвети време и труд за спасението на една бедна презряна жена. – Беше около шестия час, сир., около пладне. Не било обикновено за жените да отиват на вода в този час; и както виждаме тук само една жена била отишла. Несъмнено тя е имала някаква особена нужда.

Ст. 7. Жена от Самария (Цгр.); не от града Самария, но просто жена самарянка, както в ст. 9. – Дай ми да пия. Несъмнено Исус бил жаден и действително е искал да пие, но несъмнено той е искал от нея да му направи тази добрина и затова, за да й направи от своя страна безпределно по-голямо добра; също както той винаги иска да влезе вътре и да вечеря с нас, за да можем да ядем с него далеко по-богата и небесна храна (Отк. 3:20).

Ст. 9. Как ти, който си юдеин. Учудването на жената, че Исус, който бил юдеин, е поискал от нея, една самарянка, да му стори тази малка добрина, показва колко голяма е била враждата между юдеите и самаряните. Виж. бел. на Мт. 10:5. Следващите думи – “защото юдеите не се съобщават със самаряните” (Цгр.) – са били прибавени от евангелиста, за да покаже защо жената задала този въпрос. Един Еврейски писател казва, “Който яде хляб от самарянин е като онзи, който яде сланина”. При все това, тук виждаме, че Христовите ученици били отишли да купят храна от самаряни. Но твърде е вероятно, че според обичая, те да не са искали да купят хляб, или месо, или друго нещо опечено или сварено от самаряните, нито даже сварени яйца. Обаче, учениците са могли да купят и овощие, и зеленчук, или несварени яйца. При това, галилеяните, които често преминавали през страната Самария, не били толкова враждебни, колкото жителите на Юдея.

Ст. 10. Забележете колко бързо и изкусно Исус обръща разговора към духовни работи, ей, към нуждата от спасение на самарянката. Тя гледа на него така като, че той се нуждае нещо от нея, но Исус й казва, “Ако знаеше кой съм, и каква дарба Бог ще ти даде чрез мене, ти би поискала от мене, а не аз от тебе”. В един смисъл сам Христос е “дарбата” (гл. 3:16). Но изглежда по-вероятно, че Христос има предвид тук избавлението от греха, което било великата цел на идването му на земята (срав. с Мт. 9:6), или с други думи, дарът на Светия Дух, чрез който човеците отново се раждат, и който Христос другаде уподобява, както и тука, на жива вода (гл. 7:37-39). Това избавление от греха, този нов живот, който настава с помощта на Светия Дух, - то и само то утолява жаждата на душата, както водата утолява жаждата на тялото. То е Божието дарование (Рим. 6:23), и то се придобива просто като се поиска (Мт. 7:7), и винаги е готово за всички, които жадуват за него (Мт. 5:6; Отк. 22:17).

Ст. 11,12. Господине, нито почерпало имаш, и пр. Думите на Исус и начинът, по който ги изговорил, очевидно направили впечатление на самарянката, и тя му говори сега с по-голяма учтивост. Вместо да му каже, “Ти, юдеино” (ст. 9), тя му казва “Господине”. Но като не разбира духовното естество на обещанието му, тя се намира в недоумение как той е щял да го изпълни, понеже вижда, че той няма никакво почерпало; и, като “кладенецът е дълбок” (вероятно тогава поне сто крака дълбок, виж. бел. на ст. 1), тя не може да разбере “от къде” щял той да вземе “живата вода”, която бил обещал. Под жива вода, тя вероятно разбирала постоянно текуща вода, както в Бит. 26:19, и Лев. 14:15. – Баща ни Якова. Както другите самаряни, и тази самарянка обичала да изтъква, че е Яковова потомка, макар самаряните и да били почти съвсем от езически произход. Виж. бел. на Мт. 10:5.

Ст. 13,14. Исус нищо не казва дали е по-голям от Яков или не. Но той показва, че водата, която той щял да даде е по-добра от онази, която Яков бил дал; понеже последната утолява жаждата само за малко време, а първата завинаги. При това, водата, която Исус дава е “в него извор на вода”, която постоянно извира, за да напоява и разхлажда както нас, така и другите (гл. 7:38). – Която извира за живот вечен. С това изявление, Исус още повече показва, че водата, която той ще даде е много по-добра от онази, която Яков бил дал, понеже Якововата била само за сегашния земен живот, а неговата за вечен живот.

Ст. 15. Още самарянката се грижела за телесните си нужди. Тя може би е мислила за Христос, че има някаква си вълшебна сила, с която е могъл да й достави вода, която никога не се свършва, и копнее да я избави веднъж за винаги от жаждата и от труда да идва на толкова далечно място за вода. Колко такива има даже сега, когато великата цел на идването на Христос на земята е по-напълно разкрита, чието горещо желание е да придобият светските благословения на християнството, отколкото духовните му благословения! Докато те не почувстват дълбоко греха си, те не може да оценят избавлението от греха, което Христос е обещал. До тогава, докато не ожаднеят за святост, тях не ги е грижа за живата вода.

Ст. 16. Иди повикай мъжа си. Исус не й казал това, за да я отпрати, но да достигне целта си, и да даде на жената жива вода. А за да извърши това, той трябвало да изкопае дълбок кладенец в нейната душа, като копае през коравината и неразкаяността на сърцето й, през дебелите пластове на световността и сладострастието й; той трябвало да я убеди, че е грешница, точно както бил започнал всенародното си служение с проповядване на покаяние (Мт. 4:17; Мк. 1:15), за да донесе тази вода на всички. Само когато изповядаме греховете си “верен и праведен е да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда” (1Йн. 1:9) Затова Христос обърнал вниманието на тази жена към един от големите й грехове.

Ст. 17,18. Нямам мъж. Тези думи били прави, както и Христос казал, но както много прави думи, и тези били казани с намерение да въведат в заблуждение. Обаче, с отговора си Христос показва на жената, че тя се намирала пред един, когото не било възможно да излъже, и от когото нищо не могло да се скрие. – Петима мъже си водила, и този който сега имаш не ти е мъж. С тези думи Христос я убеждава, че той знае целия й живот (срав. със ст. 21). Тя вижда, че скритите многогодишни тайни са разкрити пред този чужденец, - светлите дни на радостта й, и мрачните дни на греховете й; скръбните дни когато смъртта й е била отнела мъжа й, или печалните дни, когато те са се били разделили един от друг поради греховете си; и, повече от всичко друго, сегашният й грешен и позорен живот. Но ако Христос и да й показва, че той знае всичко това, и очевидно желае да й покаже, че животът й е бил грешен, той не я укорява с обидни думи (срав. с гл. 8:3-11), а даже облича изобличаването й в похвални към нея думи затова, че е казала право. Колко верно е предсказаното за него – “Тръст смазана няма да пречупи”.

Ст. 19. Господине, виждам че си пророк, и пр. С това тя признава, че което Исус бил казал е било право, и така изповядва греха си.

Ст. 20. Бащите ни на тази планина са се покланяли, и пр. Точно каква цел преследвала жената с тези думи е някак неизвестно. Някои предполагат, че като се е била много засрамила, че грешния й живот е бил разкрит, тя е поискала да отклони разговора от себе си, както грешниците често предпочитат да разискват богословски въпроси отколкото личните си грехове и длъжности. А други предполагат, че като се е убедила в грешното си състояние, и като е пожелала да отиде при Бога за прощение, тя е поискала да научи от този нов пророк къде могат човеците приемливо да го търсят и да му се кланят. – На тази планина, т.е., планината Гаризин, която била наблизо, и на върха на която са се виждали развалини от храма им. Самаряните били се кланяли там най-малко четири столетия. Когато евреите се завърнали от Вавилон, самаряните поискали да вземат с тях участие в съграждането на храма им, но им било отказано (Езд. 4:2, срав. с 4Цар. 17:24, и сл.). По-късно (Неем. 13:28), Манасия, син на Йодай, син на Елиасив, първосвещеника, се оженил за дъщерята на Санавалат, който явно е бил управител или висок чиновник в Самария (Неем. 4:1,2), и следователно е бил изпъден от Ерусалим. После, както се учим от Йосиф (макар Йосиф очевидно и да е направил грешка за времето, като го е поставил сто години по-късно, във времето на Александър Велики), той побягнал при тъста си в Самария, и бил подпомогнат от него да установи съперническо поклонение на планината Гаризин. Храмът, който съградил там бил развален от Йоан Иркан около 129г. преди Р.Х., но планината на която бил издигнат продължавала, и до днес продължава да е светилището на самаряните. Те твърдели, че тя е определеното от Бога място за поклонение, като се позовавали на Вт. 27:4, където в техния текст на Мойсеевото Петокнижие вместо Гевал стои Гаризин. Те също твърдели, че тази планина била мястото, а не Ерусалим, където Авраам щял да пожертва сина си Исаак. Съгласно с това тяхно твърдение, те били изменили текста на Еврейското Петокнижие; думите “На това място, което избере Господ” (Вт. 12:14, 18:6, и др.), те променили, “На това място, което избрал Господ”, т.е., Гаризин. Даже сега има около 150 самаряни останали в онази местност, и те се кланят в една малка синагога (хавра) в подножието на планината Гаризин.

Ст. 21,22. Казва й Исус, и пр. В този отговор Исус показва на жената, че отдавна-спорния въпрос между евреите и самаряните, за мястото, където те трябвало да се кланят, не бил важен; понеже истинското поклонение не зависело от мястото, а от сърцето. – Жено, вярвай ми. Това изявление никъде другаде не се употребява от Христос. Както израза “Истина, истина” в гл. 1:51, 3:3, и пр., то обръща внимание на една важна истина. – Нито на тази планина, нито в Ерусалим, сир., не само в тези места, и още не с такива външни обреди. Виж. ст. 23. Някои още предполагат, че Христос тук е имал предвид обстоятелството, че Ерусалим и храмът щели да се разрушат (гл. 2:19-22), както храмът на планината Гаризин бил вече разрушен, та на тези места не трябвало никак да се кланят на Бога. Първото тълкувание е по-добро и съответства на това, което следва. – Вие се кланяте на онова, което не знаете. Христос е имал право, когато е казал това, понеже вярата на самаряните била една смес от юдейство и езичество (4Цар. 17:24-34). Освен това, те имали само Петокнижието, та не знаели за онова по-съвършено откритие на Божия характер и Божието намерение да спаси човеците чрез Месия, което се съдържало в по-последните и пророчески книги. – Ние се кланяме на онова, което знаем. Само тук Христос числи себе си между евреите, както и наистина бил евреин по човешкото си естество, което обстоятелство апостол Павел счита за едно от главните им славни неща (Рим. 9:4,5). Те се кланяли на онова, което знаели, защото имали онова по-пълно откровение за Бога, характера и целите му, което той бил направил в целия Стар Завет; и, въпреки всичките им грехове и недостатъци, те се кланяли само на него, и отдавна били напуснали всяко идолослужение. Действително, всичкото точно познание за характера, свойствата, и постъпките на Бога, което целият свят днес има, е дошло чрез Еврейския народ, посредством Стария и Новия Завет. – Защото спасението е от юдеите. Тези думи значат особено, че Спасителят е от евреите. Срав. с Лк. 2:30 и 3:6. Особено в това отношение – относително обещаното спасение на великия Избавител – самаряните, с отхвърлянето на пророческите писания, останали толкова назад от евреите. Евреите знаели на какво се кланяли, “защото” се кланяли на онзи, който бил обещал “спасение” и на един Спасител, на когото службата и делото били предсказани в Писанията им, и били постоянно отразявани в обредите им.

Ст. 23. Но иде време и сега е (Цгр.). В ст. 21 Исус бил казал, че “иде час”, когато поклонението на едно място ще престане, но тогава той не могъл да прибави, че “сега е” този час. Тук, обаче, той показва на жената, че тя не трябвало да очаква това в някое далечно бъдеще, понеже времето било вече настанало за истинното духовно богослужение, и че Бог искал такива поклонници. “Истинските поклонници” не са просто искрени поклонници, в противоположност на онези, които са съзнателно лицемери (Из. 29:13), но онези които се кланят на Бога “с дух и истина”, в противоположност на онези, които му се кланят с обреди и формалности. Тези последните са ценни до толкова до колкото те спомагат за истинско духовно поклонение. Бог не благоволи в тези външни неща. Той гледа на сърце. Той иска смирение, благодарност, покаяние, хваление, и страхопочитание. До толкова, до колкото обредите и формалностите спомагат за тези, те са добри. Когато те служат за спънка на тези качества, или завземат мястото им, те са съвсем лоши. Забележете, че два пъти в този стих и един в ст. 21, Исус говори за Бога като Отец, и с това разлива порой светлина върху естеството на Бога и начина по който трябва да се приближаваме при него, не като при един равнодушен и отмъстителен Владетел, но като при един любящ Баща, който се грижи за всяко едно от чадата си – еднакво за евреите и самаряните, - и чрез когото всички са братя.

Ст. 24. Бог е дух. Самаряните поддържали тази истина толкова, колкото и евреите, и даже били изменили някои места в Петокнижието си, където им се виждало, че Бог се представя в телесен вид. В отношение към това основно учение за естеството и същността на Бога, тези два народа се различавали от околните Езически народи, но те не могли да достигнат до заключението, което Христос тук извежда, т.е., че понеже Бог е дух, които му се кланят, трябва духовно или “с дух” да му се кланят. Той не може да живее в особени места или храмове (Д.А. 7:48, 17:24); няма нужда от веществени приношения, които можем да направим (Д.А. 17:25). Той не може да се излъже с някаква външност. Той гледа на сърце, и иска “дух съкрушен”. Истината, че Бог е дух е не само противна на идолопоклонството, и на просто външното обредно кланяне, но тя учи и, че той е лично същество, а не просто някоя безлична сила, не “сила на която тежнението е към правдата”, или “най-високият сън, който човешката душа може да сънува”, но една действително и всепроницаема Личност. Забележете тук и това, че кланянето на Бога е потребно, че за да му се кланяме, потребно е да го знаем, и че Бог комуто трябва да се кланяме, е откритият Бог в Стария Завет, и в Месия, Спасителя, чрез когото идва спасението (ст. 22).

Ст. 25. Знаем, че ще дойде Месия; Той когато дойде ще ни възвести всичко (Цгр.). Разбира се, че жената с предразсъдъците си в полза на религията, която изповядвала, не била готова изведнъж да приеме утвърждението на Христос, че самаряните били криви, а евреите прави. При това, тя била изненадана от новите истини, които Христос бил й открил за Бога като Отец, и че на него трябвало да се кланят, не на някое си особено място, но навсякъде, и не с обреди и формалности, но с дух и истина. Затова, като неприготвена било да приеме, било да отхвърли, това което Христос й казал, тя била склонна да почака за по-голяма светлина, за “някое по-удобно време”, и все едно казала: - Как е възможно това, не мога да разбера, то ще стане явно, когато Христос дойде. И от този стих и от стиховете 29 и 42, е явно, че самаряните са се надявали за един Месия. Към това те са били подбудени от Петокнижието си, например, от Бит. 49:10 и Вт. 18:15,18; и, както е явно и от тези думи на жената, те естествено ще са гледали на него като на пророк или боговдъхновен учител, който “ще ни възвести всичко”.

Ст. 26. Аз съм, който ти говоря (Цгр). Забележително е, че Исус тук ясно открива на тази бедна грешница, че той е Месия. Онзи, който е знаел какво има вътре в човека, видял, че тя е била готова да приеме тази велика истина, и че покрай ней и мнозина от съгражданите й ще я приемат (ст. 42).

Ст. 27. Дойдоха учениците му, и се почудиха, че приказва с жена. Те се почудили, не защото той приказвал със самарянка, но защото приказвал публично с жена, което било противно на равинските наставления. Но, макар и да се почудили, учениците питаели такова почитание към него, че не дръзнали даже да го попитат защо правел такова нещо. Срав. с Мк. 9:32, 10:32.

Ст. 28-30. Тогава жената остави кърчагът си (Цгр.). Очевидно, че евангелист Йоан е присъствувал, и е видял това. Някои внушават, че от бързината, тя забравила кърчага си, или че тя го оставила, за да си послужи с него Господ. По- вероятно, е че тя е искало да отиде бързо да разкаже радостната вест на съседите си, за да можели да дойдат преди Исус да тръгне от мястото, като е имала намерение да дойде пак с тях на кладенеца. – Който ми каза всичко, което съм сторила, - не буквално всичко, но, от което й бил казал (ст. 17,18), тя се убедила, че той е могъл да й каже всичко което била сторила. – Да не би той да е Христос? Тя постъпила благоразумно, че не им разкрила, че Исус й казал, че е Христос, но тя им внушава, че той може да е Христос, и ги кани да отидат сами да видят.

Ст. 31-33. Учениците донесли храна, за която били отишли в града (ст. 8); и сега, когато жената била отишла да повика съседите си, те молят Учителя си да яде, като несъмнено са се почудили, че не му се щяло да яде. Но те още повече се зачудили от отговора му; защото те разбрали думите му буквално, и, както мнозина други споменати в това евангелие, не могли да разберат духовното им значение. Срав. със ст. 11, гл. 2:20, 3:4, 6:42,52.

Ст. 34. Моята храна е да върша волята на онзи, който ме е пратил. Исус тук разяснява, това което бил казал в ст. 22. Той бил дошъл на кладенеца уморен, гладен, и жаден, но извършването на Божията воля, чрез запознаването на тази бедна жена с пътя на спасението, е било храна за него – то напълно утолило глада му. Утехата и радостта, които последвали от такава работа били по-облекчителни за него от веществената храна. Има много подобия на това; и макар да са слаби, спомагат да го разберем. Когато един човек желае и се старае да угоди или да послужи на един приятел, или да го избави от някакво нещастие, когато се надява да пристигне у дома си, и когато заляга да свърши някоя важна работа, - всичко това чисто го прави да забрави глада, и дава на изтощеното му тяло сила за нов живот. Йов ценил Божиите словеса повече от храната, от която тялото му имало нужда (Йов 23:12). В отговор на изкусителните думи на Сатана, Исус казал, че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което изхожда от Божиите уста (Мт. 4:4), и сега той показва, че Божието слово към него (“волята на оногова, който ме е пратил”), е да се труди за спасението на тази жена. Той измерил храна, сила, и облекчение във вършене на тази воля. Срав. с гл. 6:38-40, където той разяснява каква е Божията воля спрямо него.

Ст. 35. Още четири месеца и жетвата ще дойде. Според мнозина тълкуватели, това изявление е било поговорка, която е означавала просто, че жетвата обикновено е започвала четири месеца след сеитбата. Но дали то е било поговорка или не, от смисъла на целия разказ изглежда вероятно, че то е било изговорено във време на сеитба, т.е., през декември, когато имало още четири месеца до жътва. Но Христос показва на учениците си, че с тях не било така. Както Бог на него бил дал работа да върши (ст. 34), така и на тях бил дал работа; и той им казва да повдигнат очите си, и да видят нивите, че са узрели за жътва; понеже множества от самаряните излизали готови като узряло жито да бъдат събрани в Божията житница. Думите “нивите са вече бели за жетва”, достигат с впечатлителна сила до всички християни във всяко време, а особено до всички Християнски пастири и проповедници. Житото винаги зрее в Божията нива. Множества души са по-готови отколкото ние си мислим. Колко малобройни са онези, които ни се виждат, че са по-малко готови от тези самаряни! Винаги онзи е успешен Християнски труженик, който вярва, че “нивите са вече бели за жетва”.

Ст. 36. Който жъне получава заплата, и събира плот за вечен живот, и пр. Тук Христос изяснява на учениците си по-напълно каква била тази жетва; тя била събиране плод “за вечен живот”, вкарване души в царството небесно. И той ги насърчава в делото с уверение, че ще получат заплата – “Който жъне получава заплата”; “Божият дар е вечен живот” (Рим. 6:23), който се дава безплатно на всички вярващи (гл. 3:16,36). Има и добавъчна заплата, една-по-висока слава и блаженство, за онези които усърдно залягат за спасението на душ (Дан. 12:3); и наистина, част от тази заплата се дава в този живот. Няма радост като радостта, която произтича от избавлението на една изгубена душа. Христос тук обещава на учениците си, че както той си намерил храна, подкрепление, и радост в сеене, така и те щели да си намерят в жънене, то така щели да “се радват заедно и който сее, и който жъне”, в този живот, и повече в течението на вечността, според колкото по-добре разбирали величието на това спасение. Даже и да сеем често със сълзи, с радост ще пожънем (Пс. 126:5).

Ст. 37. В това нещо истинска е думата: “Че един сее, а друг жъне”, сир., това е вярно в по-дълбокия му и духовен смисъл, понеже вещественото е било наредено да пояснява духовното. С тази поговорка са си служили да представят горчивата съдба на мнозина, които много се трудят, но никога не виждат плодовете на труда си, или от друга страна, честитата съдба на онези, които без да се трудят наслаждават се с плодовете на чужд труд (Вт. 6:11). Но забележете, че в духовната област радост има даже в сеенето, понеже ние винаги можем да сеем с надежда, и когато кажат за един, който сее духовно семе, че няма нищо да яде, той може да отговори с Христос – “Аз имам храна да ям, която вие не знаете”.

Ст. 38. Аз ви изпратих да жънете, и пр. Тук първият глагол е употребен в минало определено време вместо в бъдеще, вероятно както често в пророческите писания, - например в Ис. гл. 53, и др. Исус говори така като че сеенето му е било свършено, и жъненето е било вече предадено на учениците му, като може би намеква особено за делото, което щяло да се извърши в онзи Самарянски град. – Други се трудиха. Някои тълкуватели (като Алфорд, Толук, и др.), мислят, че тук множественото число е употребено вместо единственото, и че думата е само за Христос. Обаче, макар Христос и да е Великия Сеяч (Мт. 13:37), и тука несъмнено да се говори особено за него, пак сеячите са мнозина. Не само Христос но и други били работили за тези самаряни. Познанието си за Месия те били получили от Мойсей, и то им е било предавано от поколение на поколение чрез религиозни учители, и се е опазило чрез думите на пророците, които те били отхвърлили, и несъмнено мислите и надеждите им за него (Месия) се съживили от проповядването на Йоан Кръстител. Тези всичките се били трудили; и сега учениците на Христос влизат в техния труд. Срав. Д.А. 8:5-8, 12-17,25, и вижте каква жътва от души пожънали в Самария, която жътва последвала до голяма степен несъмнено от посятото там семе от Исус.

Ст. 39-42. Много самаряни повярваха, и пр. Истината, която Христос бил казал в ст. 35 сега започва да се проявява. Сърцата на тези самаряни били до някъде приготвени от очакването им на един Месия, та мнозина скоро се убедили от свидетелството на жената, че Исус й бил казал всичко, което била извършила (срав. с бел. на ст. 29); и като отишли бързо при Христос, те още повече се убедили от неговите думи. Изглежда, че той не извършил там чудеса. Какво им е говорил през онези дни не знаем, но несъмнено както на жената, така още по-напълно и на тях, той е разяснил естеството на истинската религия и на духовното кланяне, което Бог е изисквал, - че Бог е всемирния Отец на всички, та не трябвало да съществува вражда между евреина, езичника, и самарянина, понеже всичките били братя. Повече от всичко, като бил изповядал, че той е Месия, той трябва да им е разказал по-ясно отколкото бил разказал на евреите за естеството и целта на идването си на земята, понеже те повярвали в него не само, че е “Пророкът”, предсказан в Петокнижието им, но че е “Спасител на света”. Забележете, че онези, които се виждат, че стоят най-далече от истината, понякога биват първи да я приемат, и то в цялата й пълнота. Да сеем, прочее, “при всяка вода”, и никога да не кажем за някое си място или някое си лице, че “Още четири месеца има, и жетвата ще дойде”, но винаги да се надяваме, че “нивята са вече бели за жетва”. При това, като сме намерили за себе си Месия, нека подражаваме на тази самарянка, и като оставим почерпалата си и всичките си светски грижи и спънки, нека побързаме да разкажем благата вест на ближните си (Отк. 22:17).

§28. Исус поучава в Галилея – (гл. 4:43-45; Мт. 4:17; Мк. 1:14,15; Лк. 4:14,15).

Ст. 43. Срав. с бел. на Ев. от Матей.

Ст. 44. Пророк няма почит в родината си. Различни тълкувания са се давали на това изявление така, както е употребено тук. То се среща и във всяко едно от другите три евангелия (Мт. 13:57; Мк. 6:4; Лк. 4:24), и във всяко от тях Назарет Галилейски, е който се нарича родина на нашия Спасител. Жителите на този град били познавали Исус още от детството му, и затова им е било трудно да го разпознаят като пророк. Но тук, в Евангелието от Йоан, това пословично изявление изглежда, че е било въведено, за да изясни защо Исус напуснал Юдея и отишъл в Галилея. От това става вероятно, че с “родината си”, Йоан е искал да каже Юдея, в която действително е било родното му място; и това се съгласява с утвърждението на Йоан, че нашия Спасител “при своите си дойде, но своите му не го приеха”. Йоан несъмнено е бил с Исус през времето на служението му в Юдея, което той разказва по-напълно от другите евангелисти, които не били там с него, тъй като призоваването на Матей да последва Исус се е случило по-късно и в Галилея. Това тълкувание се потвърждава от начина, по който това изречение е въведено тука – “Защото самия Исус свидетелства”, от което се подразбира, че евангелист Йоан го е употребил някак различно от Исус. То се потвърждава и от думите в ст. 45 – “Когато дойде в Галилея, галилеяните го приеха”.

Онези, които поддържат, че Йоан тука намеква за Назарет като родина на Спасителя се стараят да премахнат трудността, или (1) на предположението, че намерението на писателя е да обясни отиването на Исус на други места в Галилея, а не в Назарет, или (2) с подразбиране, че причината на отиването на Исус в Галилея била, че той искал да избегне почестите, които започнал да приема като пророк в Юдея, и последващата от това завист на началниците.

§29. Изцеление на сина на един царски чиновник от Капернаум в Кана (гл. 4:46-54).

Ст. 46. Исус пак дойде в Кана Галилейска. Виж. гл. 2:1. – Имаше един царски чиновник, т.е., един от царските придворни или служители. Човекът, за когото се говори тук, вероятно е бил служител на Ирод Антипа, сир., Ирод Четверовластника, който се е наричал и цар, както в Мк. 6:14.

Ст. 47. Слухът, че Исус бил дошъл пак в Галилея достигнал в Капернаум, около 30 км. От Кана; и този царски чиновник, като бил уверен, че никоя друга сила не може да избави сина му от смъртта, възлязъл в Кана да помоли Христос “да слезе”. Очевидно е, че той е помислил, че присъствието на Христос е било нужно за изцелението на сина му, той не е имал вярата на стотника, който молил Христос да не отива, но само да каже една дума (Мт. 8:8).

Ст. 48. Ако не видите знамения и чудеса. Тези думи са отправени към царския чиновник, но в множествено число, “ако не видите”. Исус вероятно е искал да включи и другите присъстващи, и въобще галилеяните. Както Ерусалимските евреи, и те искали “знамения и чудеса” (гл. 2:18); и това било присъщо за евреите. Виж. 1Кор. 1:22. Христос отдавал малка стойност на такава вяра. Даже и бесовете я имат. Колко по-добра била вярата на самаряните, които без да видят чудо, повярвали на думите му! Забележете, че тези думи на Христос еднакво изобличават онези в нашето време, които не искат да приемат Христос или християнството освен въз основа на доказателството на чудесата. Чудесата наистина са доказателство, и не може да се оспорват. Но за здравомислещия човек нравственото превъзходство на Христос и ученията му, и голямата подновителна и възвишаваща сила, която те упражняват в света, са достатъчно доказателство. “Християнството само по себе си е най-доброто доказателство”.

Ст. 49,50. Господи, слез (Цгр.), и пр. Капернаум е лежал много по-ниско от Кана. Явно е, че вярата на този царски чиновник не е била толкова слаба. Той бил дошъл от около 30 км. Път да повика Исус; и, макар и да бил изобличен, той настоявал да му се изпълни молбата; и, макар и да отказал Исус да отиде с него, той още вярвал на думите му. Той дошъл с вяра, че Исус може да изцели сина му само с присъствието си, а си отишъл с по-силна вяра, като вярвал, че изцелителната му сила се е простирала далеко отвъд присъствието на тялото му.

Ст. 51. Синът ти е жив (Цгр.). Сега той чува от слугите си същите думи, които бил чул от Исус. Те не му казват нещо ново, но само потвърждават новината, която с вяра бил приел от Христос. Те отишли вероятно да му известят, че нямало вече нужда от идването на Христос.

Ст. 53. И повярва той и целият му дом. Той има сега още по-силна вяра (виж. бел. на ст. 50), и домът му споделя вярата му. Той по-преди просто вярвал за Исус, например, че е бил пророк, който е притежавал изцелителна сила, на която размера не е знаел, а сега той вярва на Исус. Без да разбере още делото и характера на Спасителя, той има вяра в него – такава вяра, с каквато той е бил готов да го приеме за всичко, за което претендирал, каквото и да било то. Глаголът вярва, когато е употребен безотносително, както тук, винаги означава не вярване в някое учение за Христос, но лично вярване в Христос и верност към него.

Ст. 54. Второ чудо (Цгр.), и пр. Първото чудо било превръщането на водата във вино (гл. 2), когато по-преди Исус бил дошъл в Галилея. От тука можем да заключим, че чудесата, за които другите евангелисти говорят са станали след това чудо в Кана. Те наистина нищо не споменават било за тези по-ранни чудеса в Галилея и Ерусалим, било за това по-ранно служение на Христос в Юдея и Самария. Почти от тази точка те започват разказа си за служението на Христос.

Назад | Съдържание | Напред