⁶ Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: -
"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе:
И на ръце ще Те дигат.
Да не би да удариш о камък ногата Си".

⁷ Исус му рече: Писано е още:
"Да не изпитваш Господа твоя Бог".

⁸ Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

⁹ Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

¹⁰ Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

¹¹ Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

¹² А когато чу Исус, че Иоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея.

¹³ И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото *, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

¹⁴ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: -

¹⁵ "Завулоновата земя и Нефталимовата земя,
Край езерото, отвъд Иордан,
Езическа Галилея;

¹⁶ Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина
И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка,
На тях изгря светлина".

¹⁷ От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

¹⁸ И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

¹⁹ И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

²⁰ И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

²¹ И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.

²² И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

²³ Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

²⁴ И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.

²⁵ И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.

§18. Изкушението на Исус (гл. 4:1-11; Мк. 1:12,13; Лк. 4:1-13).

В тези стихове на Св. Писание се разказва за едно от най-тайнствените събития, които са се случили в цялата история на човечеството. За нашия Божествен Изкупител да се изкушава да съгреше, една тайна. За Сатана да се осмели да налети на Светия Божий, и да си помисли, че е възможно да Го накара по някой начин да съгреши, се вижда чрезмерно странно. Обаче, ясно ни е казано в Евр. 4:15, че Исус бил изкушаван всякак както нас, само, че Той никога не се подал и не съгрешил. Прародителите ни послушали съветите на изкусителя и паднали, и с падането си докарали до разрушение потомството си. Подобавало, прочее, Нему чрез, когото човешкия род щял да се възтанови – втория Адам – “да се уподоби по всичко на братята” (Евр. 2:17), и следователно да се изкуси както те се изкушават, “за да бъде милостив и верен първосвещеник”, Който като преминел през същите изпитания, ще може да съчувства с тях от опитност, и Който като им подадял пример, ще можал да им покаже как да надвиват на изкусителя.

Понеже това изпитание съставлявало част от подготовката на нашия Спасител за делото Му, прилично било щото това да стане точно преди да започне Той всенародното Си служение. Ние най-добре ще разберем това Христово изпитание, и ще се ползуваме от него, ако го приемем буквално като описание на истински случки, а не като причина, както някои са били склонни да го тълкуват. Тази наша забележка, обаче, не решава въпроса дали изкусителят се е явил на Спасителя телесно, или просто направил няколко внушения на ума му. И в единия и в другия случай изкушението би било еднакво истинско, и съпротивлението на него и надвиването му еднакво решителни.

Ст. 1. Отведен от Духа. Предречено било (Ис. 11:2), че Духът Годподен ще почива на Месия. Тук ние виждаме изпълнението на това обещание. В Лк. 4:1 четем, че когато Исус заминал от Йоардан, след кръщението Си, Той бил пълен със Светия Дух; и тук ние четем, че отива да се срещне със Сатана, не безрасъдно, но воден от Духа. Божия Дух Го водил там, защото това изпитание било част от потребната подготовка за великото Му дело.

Ст. 2. Като пости четирдесет дена и четирдесет нощи. Мойсей, Израилевият законодател, кагот възлезъл на планината Синай, за да приеме Божиите заповеди за израил, стоял там четиридесет дни в пост (Из. 34:28). Така и Илия, най-великия преобразовател, който се появил между времето на Мойсей и Исус, посред усилията си да възвърне Израил в поклонение на истинния Бог, отпътувал (несъмнено по божествени наставления) на планината Синай, където щял да приеме божествени съобщения, които щели да му помогнат в онова велико дело; и в това си пътуване той прекарал четирдесет денонощия без храна. И сега Исус, когато щял да започне всенародното Си служение, прекарва четирдесет дни в пост. Във всеки от тези случаи било време на отстраняване от света, и от обикновените занятия, и неоспоримо на тясно общение с Бога, в приготовление за едно велико, от Бога определено дело. Във всеки от тези случаи божествена сила подкрепяла живота без обикновените средства. Интересно е да се забележи как в този както и в много други случаи опитността на нашия Спасител се съгласява с онези на изкупените Му люде. Също така е интересно да се забележи и факта, че Мойсей и Илия, чиято опитност и на двамата толкова много прилича на тази на Спасителя, били мъжете избрани от помежду всичките жители на небесния свят да дойдат и се явят на Исус на планината, където се преобразил, и да се разговарят с Него за страданията, които Той наближавало да изтърпи.

Ст. 3. И дойде, и пр. Забележете видимата нищожност на съгрешението, в което Исус бил най-порво изкушаван, сир., да употреби Той чудотворната Си сила, за да си достави храна. Така постепенно настъпва злото. Но Исус видял, че би било неприлично за Него, и следователно криво, да извърши чудо за Свое облекчение. Бог, Който водеше людете Си в пустинята, можеше да ги поддържа, и поддържаше ги, със силата Си, без обикновените средства и потреби. Същата божествена сила била завела Исус в пустинята, и Го поддържала четирдесет денонощия; щял ли Той сега да не се довери на силата и мъдростта на Своя Отец? Забележително е, че нашия спасител често е употребявал чудотворната Си сила за удовлетворение нуждите на другите, както и за работи свързани с извършването на великото Му дело, но нарядко за удовлетворение на Своите Си нужди.

Ст. 5,6. Тогава Го завежда, и пр. Следващото изкушение показва хитрата лукавщина на врага. Ако Исус показва такава непоколебима вяра в Бога, нека я изяви тъй щото множество да я види, та да му спечели чест между хората. И понеже, за отговор на предишното изкушение, Исус прибегнал до Словото Божие, Сатана сега привежда от Св. Писание едно обещание повидимому приложимо на настоящия случай, но изкусно изоставя същественото условие, което се подразбира от думите в Пс. 91:11, “Да те пазят във всичките твои пътища”, т.е., в пътя на длъжността и повиновение на Божията воля.

Ст. 7. Исус му рече, и пр. Пак нашия Спасител поразява изкусителя с отговор взет от Словото Божие. Той е от Вт. 6:16, където Мойсей заповядал на Израилтяните да се пазят да не изкушават Господа своя Бог. Той загатва за изкушаването им Бога в Маса (име, което значи изкушение), записано в Из. 17:2-7. От това място в Изход се учим, че да се изкушава Бог ще рече, да се подлага силата, верността и милостта Му на непотребно изпитание, да не ще човек да Му се доверява без повече свидетелство отколкото Той благоволява да даде. Човек също изкушава Бога, когато се впуска в непотребна опасност, и очаква необещана намеса за избавление.

Трите записани изкушения, на които бил подложен Исус не вървят по същия ред в Матей и Лука. Но в Лука няма нищо по което да може да се определи редът им положително; и от употребата на думата тогава в началото на ст. 5, Матей се вижда да е изложил трите изкушения по историческия им ред. Ако е така, последното изкушение е било най-дръзкото и най-безсрамното. Като не успял да прикрие злината на греха с лукавство, Сатана оставил на страна всеки срам и направил едно от най грубите и безочливи предложения. Понеже Месия щял да бъде Цар, Сатана му предлага всемирно владичество, като нахално претендира, че има власт да го дава, и той предлага това на Исус едничко условие, да падне Исус да му се поклони.

Знаем твърде малко за света на духовете, добри или зли, понеже Бог малко ни е открил за тях. Но очевидно е, че в Божието върховно управление значителна сила и влияние им са дадени, не само на добрите, но и на злите. Това се разбира от наименованието Сатана “богът на този свят” (2Кор. 4:4), както и от езика употребен ва Еф. 6:12, за да се опише естеството на Християнската борба, - “Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, и пр.”. Същото се подразбира и от позволението дадено на Сатана да повреди Йов (Йов. 1:12, 2:6). Но пак претенцията му, че може да се разполага с царствата и славата им на този свят е било лъжливо и нечестиво.

Точно как изкусителят показал на Исус световните царства и славата им не знаем. Вероятно това станало така както и Езекил и другите пророци били отнесени духом на далечни места та видели пророчески видения. За Сатана да влияе на въображението на онези, които изкушава, то е съгласно с казаното в 2Сол. 2:9, за действието му, сир, че то става със “всяка сила и знамения и лъжливи чудеса”, и в 2Кор. 11:14, за преобразуванието му на светъл ангел. В Отк. 12:9, се говори за него като лъстец на всичкия свят; и макар, че Бог не ще остави избраните си да се прлъстят гибелно (гл. 24:24), пак той позволил да се прави опит, за да се примамят.

Ст. 10. Тогава Исус, и пр. И тук Исус бил готов да даде приличен отговор от Словото Божие. “Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само нему да служиш” (Вт. 6:13; 1Цар. 7:3).

Ст. 11. Тогава дяволът Го остави, и пр. Всичките коварства на Сатана като излезли несполучливи, той оставил Исуса “до време” (Лк. 4:13), и веднага добри ангели дошли и служили на Исус. Колко радостно трябва да е било за него, в изтощеното му състояние, това ангелско посещение, и с каква готовност те се притекли, когато им се позволило, да го облекчат! Подобно Бог често изпраща утеха на людете си след някои особени изпитания; и ангелите му, макар и невидими, се изпращат да им послужат (Евр. 1:14), както послужили и на Исус.

§26. Исус (като чува за затварянето на Йоан Кръстител отива в Галилея (гл. 4:12; Мк. 1:14; Лк. 4:14; Йн. 4:1-3).

Очевидно е, че тук Матей (общо с Марк и Лука) прескача доста събития, които са споменати само от Йоан. От последния евангелист се научаваме, че след изкушаването си Исус се върнал на Йордан, където бил показан от Йоан като “Агнецът Божий, който вреза греховете на света” (Йн. 1:19-34), и където придобил няколко ученици (Йн. 1:35-51), че от там той отишъл в Кана Галилейска, където превърнал вода на вино, и от Кана в Капернаум (Йн. 2:1-12), и малко време след това в Ерусалим да направи Пасхата, където очистил храма и придобил ученици (Йн. 2:13-25), и се разговарял с Никодим за новорождението (Йн. 3:1-21), и че след това заминал в Юдейската земя и кръщавал когато Йоан кръщавал в Енон (Йн. 3:22-26). От 24-ия стих (“понеже Йоан не беше още турен в тъмница”), е явно че тези работи са станали преди събитията споменати в настоящия отдел. За едно описание на Предтечовото затваряне прочетете гл. 14:3; Мк. 6:17, и Лк. 3:19,20. Когато станало това затваряне, Исус бил проповядвал няколко време. Но той не направил никокво усилие, за да поеме работата на Йоан от ръцете му, но оставил това да го направи (по упътването на всеуправляващия промисъл на Отца му) Ирод със затварянето на Йоан. Между времието в което двамата, Исус и Йоан, проповядвали и служили било полезно като давало благовремие за повторни свидетелства на Йоан за Исус (Йн. 1:19-36, 3:25-30), които показвали, че нямало никакво противодействие между двамата. “Той трябва да расте, а аз да се смалявам”. Във времето на Йоановото затваряне Исус се подвизавал в Юдея, а Йоан разбира се бил в Иродовите владения. Когато прочее Йоан бил хвърлен в тъмница, и така принуден да спре общонародните си трудове, нашия Спасител отишъл в Галилея и започнал да извършва по-напълно и по-всенародно духовното дело, което Йоан се принудил да остави. Такава се вижда да е връзката между затварянето на Йоан и отхождането на нашия Спасител в Галилея. Едновременно с това, като повод за напускането на Юдея от Христос, е било увеличаващата се завист на Еврейските управители, загатната в Йн. 4:1-3. Нашия Спасител би отбягнал всяка непотребна препирня с тях, и не би предал себе си в ръцете им, докато не дойдело времето му за това. Това вероятно било една от причините дето по-голямата част от времето на служението си, той прекарал в Галилея.

§31. Исус напуска Назарет и се заселва в Капернаум (гл. 4:13-16; Лк. 4:31,32).

Ст. 13. Като напуснал Назарет, който бил в планинската страна на Галилея, и се установил в Капернаум, който бил разположен на бреговете на Галилейско море и близо до границата между земите на Завулоновото и Нефталимовото племена, които земи и двете граничели с това море, и като разлял славната светлина на евангелието в онази пренебрегната страна, Исус изпълнил величественото предсказание в Ис. 9:1,2. В Капернаул и околността му Исус преминал повечето от останалата част на живота си, и този град се нарича “негов град” (гл. 9:1).

Ст. 14. За да се сбъдне реченото, и пр. Това пророчество, което се намира в Ис. 9:1,2, се отнася пряко към времената и делото на Месия, и по забележителен начин се изпълнило.

Ст. 15. Завулоновата земя и Нефталимовата земя. Първата от тях е лежала на запад от Галилейско море, а последната на северо-запад и север от това море. – На пътя край морето (Цгр.), т.е., по бреговете на Галилейско езеро. – Отвъд Йордан. Този израз обикновено означава източната страна на Йордан (освен когато писателите са на източната страна), но повечето тълкуватели са съгласни с мнението, че тези думи тук означават страната, лежаща на север и северо-запад от Галилейско езеро, и отчасти отвъд изворите на Йордан. – Езическа Галилея. По-голямата част от земята на тези две племена, заедно с поне част от онези на Асировото племе, се е намирала в северна Галилея. През Вавилонския плен, тази страна е била много населена от езичници, и даже по-късно там се вижда да е имало повече езичници отколкото в Юдея. При това, тя е била отдалечена от Ерусалимския храм, и отделена от Ерусалим чрез земята на враждебните Самаряни; и жителите й по-малко се придържали към обредите на Еврейската Църква, имали повече сношение с езичниците, които упражнявали по-голямо влияние над тях. Видимо това е причината, поради която Галилея се е наричала, както тук е наречена, “Езическа Галилея”.

Ст. 16. Седяха в тъмнина; разбира се, тук става въпрос за нравствена тъмнина. И това било вероятно поразително верно за евреите, които населявали тази страна (вижте по-горе). Но сега те виждат “голяма светлина” – Исус, “истинската светлина, която осветлява всеки човек, който иде на света” (Йн. 1:9). – Страна на мрачната сянка. Това е поетическо и изразително повторение на предшестващата мисъл; и то представлява тези евреи като в земя, където смърт (“заплатата на грехът”) царува, и на която смъртна сянка винаги почива, т.е., като в едно състояние на най-голямо нравствено и духовно невежество и окаянство. Но сега светлина им възсияла, и то светлината на “Слънцето на правдата”.

§28. Исус поучава в Галилея (гл. 4:17; Мк. 1:14,15; Лк. 4:14,15; Йн. 4:43-45).

Ст. 17. От тогава, т.е., от онова време, когато Йоан бил хвърлен в тъмница, Исус отишъл в Галилея (ст. 12); не само когато се заселил в Капернаум (ст. 13), но и по-преди (Лк. 4:14-16, 30-32). – Исус започна да проповядва. Виж. бел. на ст. 12. – Покайте се. Виж. бел. на гл. 3:2, където съдържанието на Йоановото проповядване е изложено накратко със съите думи. Но в Евангелието от Марко (Мк. 1:15), думите “и вярвайте в благовестието” са прибавени. – Небесното царство, наречено и “Божие Царство”. Виж. бел. на гл. 3:2. Христос не започнал най-първо да казва, че той е Месия; да беше направил това, изведнъж щяха да се натрупат около него всичките му съотечественици, със светските си сърца и световните подбуждения, като ще очакваха от него да основе едно земно царство. Но с провъзгласяването на небесно царство той им пресича надеждата за земното, и събира около себе си онези, които имат небесни и духовни ламтения и желания. – Наближи. Така Казал и Йоан Кръстител. Но сега това царство още повече наближило. Сам Царят бил тук, макар и не напълно възцарен и утвърден. Той напълно се възцарил, когато възкръснал победоносно от гроба, “като съблече началствата и властите”, и като показал себе си по-силен от княза на този свят – Сатана. Тогава той бил помазан Цар над Сион (Пс. 2:6,7).

Забележете, че покаянието е вратата за небесното царство. И небесното царство е така близо до нас както Христос. Когато приемем Христос за наш Цар, ние го приемаме да ни бъде такъв в този и във вечния живот. На земята ние ще сме малко време в неговото царство, и после на небето ще сме во веки.

§32. Чудесният лов на риби. Призоваването на Петър, Андрей, Яков и Йоан (гл. 4:18-22; Мк. 1:16-20 Лк. 5:1-11).

Лука споменава за изцелението на човека с нечистия бяс и на Петровата тъща преди призоваването на тези ученици от Исус (виж. Лк. 4:33-41). Но редът, по който Матей и Марко излагат тези събития е вероятно по-точен, понеже учениците били с Исус, когато той изцелил бесния и Петровата тъща (виж. Мк. 1:21,29).

Ст. 18. И като ходеше край галилейското езеро, и пр. От краткия разказ тук (както и от еднакво краткия разказ на Марко) ние бихме заключили, че Христос повикал Петър и Андрей да дойдад след него, когато вървял по брега. Но от по-дългия разказ на Лука ние се учим, че той първо влязъл в ладията на Симон и поучавал народа, който стоял на брега; и после чудотворно помогнал на Симон да улови риба; и най-накрая повикал него и брат му да го последват. Но няма никоя същественна разлика в разказите на евангелистите. – Галилейското езеро. Лука казва “Генисаретското езеро”, наречено така от Генисаретската поляна на северо-западната му страна. То, също така, е наречено Тивериадско (Йн. 21:1) от град Тивериада на западния му бряг, южно от Генисаретската долина. Това море или езеро има неправилен яйцеобразен вид, и е най-широко на север; и е от 18 и 20 километра на длъж от север към юг, и от осем до десет километра на шир. Според Линч, един Американски изследовател, най-голямата дълбочина на това езеро е 165 крака. Водата му е сладка и бистра, и изобилва с риба. Повърхността му стои по-ниско от Средиземно море. Според някои, то е 600 крака по-ниско, но според други, около 300 крака. Затова климатът там е много по-топъл от местата на няколко разтояние от едната и другата страна на езерото; и това може да се каже и за цялата Йорданска долина, и особено за Мъртво море, което е няколко стотин крака по-ниско от Галилейско море. По думите на Йосиф, бреговете на Галилейско море са били съвършен рай; те произвеждали всяка поднебесна разтителност за храна, във всичките годишни времена. Пътниците още забелязват забележителната красота на бреговете му, макар и да нямат понастоящем дървета. На изток езерото е заобиколено от планини, които се издигат на височина от 800 до 1,000 крака. На запад планините са по-ниски; и има също така поляни и теснини по бреза, където едно време са били сазположени такива градове като Тивериада, Капернаум, Магдала, и Хоразин. – Симона наречен Петър и брат му Андрей. И двамата били знаели за Исуса преди той да ги повика. Запознаването им най-първо с него е записано само в Йн. 1:35,40,41, и пр. Йоан се вижда, че е бил един от двамата ученици на Йоан Кръстител, споменати в стихове 35 и 40. Записаната там случка трябва да се е случила близо, ако не точно, една година преди призоваването, за което тука ни е думата. Между това, те били придружавали Исус в някои от пътуванията му, но не му били толкова постоянни ученици, че съвсем да напуснат рибарското си занятие. Даже сега като ги призовал Исус да му бъдат постоянни ученици, той не ги призовал за едни от дванадесетте си апостола. А Апостолите се избрали след няколко месеца, както се споменава в гл. 10:2-4; Мк. 3:13-19; Лк. 6:13-17. Сега Исус ги повикал да го последват просто за да станат “ловци на човеци”, т.е., да напуснат занятието си и да му бъдат постоянни ученици, та тъй да се поучат и обучат за проповядване на евангелието.

Това призоваване е разказано по-подробно в Лк. 5:1-11. Някои тълкуватели, поради видимите разлики в случките разказани в тези стихове на Евангелието от Лука, зимат призоваването, за което Лука говори за друго, което се случило по-късно от онова, което Матей и Марко споменават. Но май мъчно е да се покаже причина за друго призоваване от същия вид на онова, което Матей и Марко разказват. И при внимателно разглеждане ние не намираме нищо в подробностите изложени от Лука несъобразно с по-кратките разкази на Матей и Марко. Вижда се, че първо и двете ладии били изтеглени на брега, и риболовците били на брега, където чистели мрежите си. След като Исус употребил Симоновата ладия, която повторно била спусната във водата, за място от където проповядвал на множеството, което се било натрупало на брега, той казал на Симон да се оттегли с ладията на по-дълбоко място, и да хвърли мрежите си. Чудесното множество риби саяло него и другарите му. Тогава Исус му казва, “Не бой се: от сега човеци ще ловиш”. Няколко време може да се е минало с разговора с Петър и Андрей, и Спасителя като вървял по брега, и се приближил до другата ладия, намерил Яков и Йоан с баща им Заведей, които в това време кърпили мрежите си, както Матей казва (гл. 4:21). От тогава и четиримата тези младежи станали редовни ученици в учелището Христово.

Ст. 19. Дойдете след мене; не просто станете ми ученици, понеже те били вече ученици (виж. по-горе), но елате след мене, или посветете себе си на мене. Христос има много ученици на този свят, които се занимават с обикновенните работи в живота. Но само някои, както учениците в този случай, послушват гласа му, който ги призовава да напуснат тези си занятия, и да посветят всичкото си време на изучаване и провъзгласяване истината му. – Ще ви направя ловци на човеци, т.е., ще ви науча как да придобивате души. Тези думи са били твърде подходящи, за да привлекат вниманието им, и да им дадът да почувстват величието на званието си; понеже колко по-велико дело е да се ловят човеци отколкото да се лови риба! Добре е проповедникът да забележи, че ако има нужда от благоразумие, изкуство, постоянство, и търпение при ловенето на риба, много повече нужда има от тях при ловенето на човеци. В единия и в другия случай ние трябва да ги търсим, трябва да идем там, където се намират; трябва да познаваме навиците им; трябва да внимаваме да не ги подплашим или оскърбим; и ако не сполучим първия път трябва да постоянстваме и упражняваме още повече търпение и изкуство.

Ст. 20. И веднага оставиха мрежите си, и пр. Те не питали колко щяло да им се заплаща, нито как са щели да се препитават. Може би те са очаквали повече земни блага от колкото приемали. Те несъмнено не са знаели, че са стъпали в един живот на труд, лишения, безчестие, и смърт. Но знаем, че били задоволени; че били “радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото (Христовото) име”, и че тези леки горчивини им произвели (както и на нас ще произвеждат “от много по-много вечна тежина на слава”. От гл. 27:55,56, сравнени с Мк. 15:40,41, се вижда, че името на майка им на Яков и Йоан било Саломия, и че тя била една от онези преданни жени, които последвали Христос и му слугували от своя си имот. И като сравним тези приводи със съответстващия разказ в Йоан (Йн. 19:25), става вероятно, че тя била леля на Исус; и ако е така то Яков и Йоан били “по плът”близки сродници на нашия Господ. Заведей не се споменава вече после, но можем да вярваме, че и той станал ученик на Христос.

§35. Исус обхожда цяла Галилея с учениците си, проповядва и изцелява (гл. 4:23-25; Мк. 1:35-39; Лк. 4:43-44).

Матей тук прескача някои събития. Учим се от Марко (Мк. 1:21-34), че след призоваването на тези четирима ученици, Исус отишъл с тях в Капернаум, и в събота проповядвал в синагогата, където и изцелил един човек с нечист дух, и после като отишъл в къщата на Симон и Андрей, изцелил Симоновата тъща, и (като се свечерило) мнозина други. И Лука споменава тези събития, но не в същия ред, а преди Исус да призове тези ученици (виж. Лк. 4:31-41). Матей също говори за някои от тях в гл. 8:14-17. Но явно е, че Марко ги излага по истинския им ред.

В отдела, който разглеждаме се забелязва и това, че разказът на Марко съдържа повече подробности. Учим се от него (Мк. 1:35-38), че на сутринта след онзи съботен ден, в който се извършили много работи Исус станал много рано и отишъл на едно уединено място да се моли. Там учениците му го намират и му казват, че всички го търсят. Тутакси той заминава от това пусто място, и отива с учениците си да проповядва и изцелява в други градове, както е разказано в този отдел.

Ст. 23. Исус Ходеше по цяла Галилея, не в едно, но в повече пътувания. В тези стихове ние имаме едно кратко описание на делото му в Галилея, много от подробностите, на което по-после са споменати. С това си обхождане той можел, през това си кратко служение, да ползва едно грамадно множество човеци с поученията и чудесата си, да обучи най-добре учениците си за работата им, и да направи човеците, наместо той да им омръзне, да чувстват все по-силно копнение за Него. – Синагогите. Евреите трябваше да принасят жертвоприношенията си на едно място, т.е., Ерусалим. Но, поне след Вавилонския плен, те имали съборища (Цгр.) – (синагоги, харви) във всеки град и село, в които било обичай да се събират всяка събота и да четат от книгите на Мойсей (Д.А. 15:21). И пророческите писание са се четяли по предписан ред, и добър случай се давал, не само на старейшините, но и на всеки разумен човек да тълкува Писанията, или да прави религиозни забележки, или да дава увещания (Д.А. 13:15). От Лк. 4:15,16, както и от това място, се учим, че Исус е имал обичай често да чете и тълкува Писанията в синагогите, както и апостолите правили след възкресението му. Синагогите се градили по образеца на храма, с една сграда насред, и около нея двор. В тази сграда, или параклис, е имало едно място определено за четене на закона. Той се прочитал стоешком от служещото лице (Лк. 4:16), което като го изтълкувал, сядал (Лк. 4:20,21). Нашия Спасител подражавал примера им, и въобще той седешком говорил на народа (гл. 5:1, 13:1). – Проповядваше благовестието на царството, - благовестието за онова “царство небесно” или “царство Божие”, което било “наближило”, като им показвал духовното естество на това царство, и духовните благословения, които то щяло да им принесе, та тъй да приготви ума им да приемат Христос като Глава на това царство – Месия. – И изцеляваше, и пр. Христос правил чудотворни изцеления (1) за да подкрепи божествените си претенции, и (2) за да открие себе си – любовта и милостта на естеството си, та тъй да можем да го обикнем.

Ст. 24. Сирия. Сирия включвала Палестина, и също така значително пространство земя на север и изток от Палестина; вероятно повечето или цялото пространство между река Ефрат на изток и Средиземно море на запад, и между планина Тавор на север и Арабия на юг. По цялата тази страна Христовите чудеса се прочули, вероятно не само между евреите, но и между езичниците; и който дохождал при Исус се изцелявал. – Беснуеми (Цгр.). Виж.бел на гл. 8:28. Лунатици (Цгр.). Наречени така по причина, че напред се е предполагало, че признаците на болестта, от която са боледували тези хора, и която е била един вид лудост, са се усилвали с наращението на луната, или даже, че самата болест е била причинявана от луната. Някои казват, че ако поддържаме, че наречените “беснуеми” са били действително такива, ние трябва също така да вярваме, че наречените “лунатици” са били наистина човеци ударени от луната. Но на това можем да отговорим, че Исус не само е наричал първите “беснуеми”, но и се е обхождал с тях като да били такива, понеже заповядал на бесовете да излезат от тях, та да влезат в свинете, и пр. Но вижте, както по-горе, бел. на гл. 8:28.

Ст. 25. Декапол. Гръцката дума, която ще реце десетте града. Това име се е давало на страната на изток и юг от Галилейско езеро, която е имала десет големи града, за които се казва, че “от ново съградени, отчасти заселени, и надарени с особени правдини” от римляните малко време след завоюването на Сирия (65 преди Р.Х.). Най-големият от тези градове, Скитопол, е бил разположен на запад от Йордан, малко на юг от Галилейско езеро. За всичките други останали градове се казва да са били на източната страна. Между тях са били Ипо, Гадара, Села, Филаделфия и Гераса. Във времето на нашия Спасител, тези градове са били населени главно с езичници. От тук и виждаме Гергесинците да пасат свине (гл. 8:30-33), които били мръсни за евреите.

Назад | Съдържание | Напред