Глава 18.

¹ Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

² В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

³ В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

⁴ Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

⁵ пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁶ И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

⁷ А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁸ Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

⁹ И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

¹⁰ Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹¹ Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹² Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

¹³ А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

¹⁴ Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

¹⁵ Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

¹⁶ Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

¹⁷ Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

¹⁸ И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁹ А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

²⁰ Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

²¹ А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

²² Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

²³ И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

²⁴ И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

²⁵ Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶ А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷ А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁸ А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁹ А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

³⁰ който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

³¹ И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

³² Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³³ и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³⁴ Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

³⁵ А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁶ И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁷ И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁸ Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

³⁹ А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁰ И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

⁴¹ Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

⁴² Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

⁴³ И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.
 

§101. Исус поучава да се молим: (1) с притчата за Несправедливия Съдия, и Постоянстващата Вдовица, и (2) с притчата за фарисея и бирника (гл. 18:1-14).

Ст. 1-8. Притчата за Неправедния Съдия и постоянстващата Вдовица. От загатването за идването на Христа (ст. 8), разказаното тука се вижда да е тясно свързано с предишния отдел; и Христос учи учениците си, че между това те трябва да бъдат настойчиви в молитвата си. Срав. с гл. 11:5-8, и бел. Там настойчивостта надвива равнодушието на един приятел; и Христос учи, че тя още повече ще бъде успешна пред Бога, който е не само приятел, но и наш Небесен Отец (ст. 13). Тука неправедния съдия се преклонява от настойчивата молба на една вдовица, за която него не го е грижа; и много повече справедливия Бог ще отговори на настойчивостта на “своите избрани” (ст. 7).

Ст. 1. Забележете колко често длъжността на постоянно моление ни се налага. Но тука се поучаваме не само да се молим всякога, но и да не се обезсърчаваме в молитвите си, даже и да се забави дълго време отговорът на тях.

Ст. 2,3. Един съдия, и пр. Мнозина които не се боят от Бога, зачитат поне до някъде мненията на човеците. Но у този съдник нямало нито едното, нито другото. Ако той не се срамувал от човеците, най-малко от всички той ще се е срамувал от една бедна вдовица. Как, прочее, тя е могла да се надява, че той ще й отдаде правото?

Ст. 5. Даже такъв един настойчивата молба преклонява; защото, макар и да не би могло той да бъде подбуден от друго, той щял да бъде подбуден от желание да бъде оставен на спокойствие. Той й изпълнява молбата, за да не го отеготява тя до край.

Ст. 6. Слушайте, и пр. както от примера на неправедния домостроител (гр. 16:8) Исус почерпал урок за правото употребление на богатството, така и тука от примера на неправедния съдия той извлича насърчение за постоянстване в молитва.

Ст. 7. Ако и да дълготърпи за тях (Цгр.), ако и да чака дълго време за тях. Някои четат тези думи във вид на въпрос – “И ще чака ли дълго време за тях?”. Други пък, като забелязват, че на мястото “ако и да” в първообразното стои просто “и”, превождат това изражение така – “А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, - тъй като е и търпелив към тях?”, а не нетърпелив като неправедния съдник. Обаче, думата дълготърпи най-естествено внушава бавеж в наказването на виновния. Смисълът на тези думи, следователно, ще бъде този – “Ако и да дълготърпи по този случай, сир., ако в упражняването на божествената си дълготърпеливост, Бог и да забавя наказанието на гонителите и така отдаването правото на людете си. Това бавене се вижда дълго на страдащите, но то е разумно бавене; понеже то упражнява вярата и търпението на вярващите, и дава на гонителите време да се покаят; и най-после ще се разбере, че то не е дълго бавене, но че като се вземе всичко пред вид, отдаването правото на онеправданите е бързо.

Ст. 8. Скоро. Избавлението ще бъде сторено точно толкова скоро, колкото е съгласно с безпределната мъдрост и любов; защото Бог “не оскърбява от сърцето си”, и не ще остави теглата на избраните си да се продължат с минута по-дълго отколкото е потребно. – Ще намери ли вяра? Този въпрос подразбира, че мнозина тогава не ще имат вяра, особено вяра, за която тука се говори, сир., вяра да постоянстват в молбата си до тогава докато им се отговори.

Ст. 9-14. Притчата за фарисея и бирника. Тази притча Христос не е изговорил на фарисеите, нито за тях, но на последователите си, някои от които били имали този фарисейски дух, макар и да не се казва по кой начин те са го били проявили. Описаните тука две лица представляват два противоположни духа, които се срещат във всичките времена; и ние всички трябва да се пазим от самоправда и духовна гордост, които тука са осъдени.

Ст. 9. На някои. Виж. по-горе. – Които се надяваха на себе си, -и унищожаваха другите. Гордостта и презирането вървят заедно, както противните им – смирението и любовта.

Ст. 10. Единият фарисей, а другия бирник. Виж. бел. на Мт. 3:7, и 5:46.

Ст. 11,12. Срав. гордото самохвалство на този фарисей със смиреното на павел – един обърнат фарисей (1Кор. 15:9,10), който също се хвали, че не е както другите човеци (в трудовете си), но се хвали с най-дълбоко смирение, като приписва всичко на “божията благодат”. Фарисеят се хвали не само с правдата си (ст. 11), но и с благочестието си дето постел, ис благотворителността си дето давал десетък. С всичко това той притезавал, че е извършил всичко, което законът е изисквал, и даже повече; защото законът не е изисквал да се пости два пъти в седмицата. Виж. бел. на Мт. 6:16-18. Но у него никак нямало онази любов, без която така наречените дела са празни работи (1Кор. 13:1-3).

Ст. 13. В противоположност на гордостта и самохвалството на фарисея, забележете смирението и разкаянието на бирника. Той бил толкова смирен щото стоял далеч отзад на храмовия двор, и не се считал за достоен да се приближи до святото място, нито да повдигне очите си към небето; и бил толкова разкаян щото заудрял гърдите си от скръб за греховете си. Тогава, когато фарисеят преговарял добротата си, бирникът изповядвал греховете си и се молил за милост.

Ст. 14. Оправдан, сир., приел прощението на греховете си, за което се молел. Срав. с Рим. 4:5-7. Фарисеят не се молил за прощение, и затова не получил. Той се надявал, че е праведен (ст. 9), та не се помолил за правдата, която Бог дава в отговор на молитвата от вяра (Рим. 3:22). – Всеки, който възвишава себе си, ще се смири. Виж. гл. 14:11, и бел. Този е всемирен и неизменяем закон на Божието управление; и на това основание било дето фарисеят бил отхвърлен, а бирникът приет.

§103. Исус приема и благославя малки деца (гл. 18:15-17; Мт. 19:13-15; Мк. 10:13-16).

Повечето от обстоятелствата разказани от началото на гл. 10 до тука са записани само от Лука. Но от тука нататък разказът на Лука се съгласява с този на Матей и Марко. За тълкуванието на този отдел виж. бел. на Ев. от Матей и Марко.

§104. Отговорът на Исус на питането на Богатият момък (гл. 18:18-30; Мт. 19:16-30; Мк. 10:17-31).

Виж. бел. на Ев. от Матей и Марко.

Само Лука съобщава, че този запитвач е бил “големец” (ст. 18); но дали е бил просто началник на съборище, или член от главния съвет (Синедриона), не се знае. Ст. 29 и в трите евангелия представлява добър пример за различие в думи без някакво различие в смисъл. Матей казва “заради моето име”, Марко, “заради мене и за евангелието”, а Лука, “заради царството Божие”.

§106. Исус за трети път предизвестява смъртта и възкресението си (гл. 18:31-34; Мт. 20:17-19; Мк. 10:32-34).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Изражението “и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Човешкия Син”, се намира само в Ев. от Лука. Между пророчествата, за които тука се загатва несъмнено са Пс. 16:10, 22:7,8,16,18. Ис. гл. 53, и Дан. 9:26. Също и ст 34, се среща само в Ев. от Лука. Виж. бел. на гл. 9:45, и на Мт. 16:21. Забележете още и това, че властолюбивата молба на Яков и Йоан, която според Матей и Марко непосредственно следва това, може да се изясни само с думите на Лука в ст. 34; защото ако да са били разбрани, те не са щели да просят такова нещо.

§108. Исус изцелява един сляп при Ерихон (гл. 18:35-43; Мт. 20:29-34; Мк. 10:46-52).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Само Лука (ст. 43) споменава за следствието на това чуво върху народа, сир., че “въздаде хвала Богу”.

Марко и Лука говорят за един сляп, а Матей за двама. Това е подобно на онова щото се казва за Гадаринските беснуеми. Виж. бел. на Мт. 8:28.

По-трудно е да обясним различията за времето, в което се е случило това чудо. Матей и Марко го разказват като да се е случило когато Исус тръгнал да си отиде от Ерихон, а Лука види се да го описва като да се е случило, когато той приближил до онзи град. Тълкувателите са се опитвали да съгласят тези изражения по разни начини: -

1. Нашия Спасител може да е престоял няколко дни в Ерихон, и може да е ходил да проповядва в околните му места; и това чудо може да се е извършило в едно от пътуванията му до онези места. Така от една страна ако гледаме, можем да речем, че той се е отдалечавал от града; от друга страна обаче ако гледаме, той наближавал до града, сир., ако отивал до някое село на изток от Ерихон.

2. Гръцката дума тука преведена наближаваше се е превеждала от други тълкуватели беше близо; и може би, следователно, онова чудо да се е извършило когато Исус тръгвал от Ерихон, но бил още близо до града. Това тълкувание обаче нам не се вижда естественно.

3. Лайтфут, знаменитият тълкувател на Св. Писание, предполага, че може Исус да е изцелил един сляп когато влязъл в Ерихон и друг сляп когато оставил онзи град; но това предположение не изяснява думите на Матей, че двама слепи се изцелили в едно време.

4. Може би това произшествие да се обясни най-добре ако предположим, че Исус е пребивавал в източната страна на Ерихон, отвън града, та когато тръгнал да отиде в Ерусалим трябвало е да мине през града, и чудото се е извършило като влизал в града, за да излезе от него. Дали това предположение не се потвърждава от думите в Лк. 19:1 – “Влезе Исус в Ерихон и заминаваше си?”. В този случай трябва да предположим, че нашия Спасител не е пренощувал в къщата на Закхей, а останал е в нея само през една част от деня, и после пак се е упътил към Ерусалим.

Назад | Съдържание | Напред