Глава 16.

¹ Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

² И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

³ Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

⁴ Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

⁵ И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

⁶ А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

⁷ После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

⁸ И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

⁹ И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

¹⁰ Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

¹¹ И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

¹³ Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

¹⁴ Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

¹⁵ И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

¹⁶ Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

¹⁷ Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

¹⁸ Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

¹⁹ Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

²⁰ Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

²¹ като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

²² Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

²³ И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

²⁴ И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

²⁵ Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

²⁶ И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

²⁷ А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

²⁸ защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

²⁹ Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

³⁰ А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

³¹ И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
 

§95. Притчата за неправедния настойник (гл. 16:1-13).

Ст. 1. Каза още. Разказаното тука е непосредствено свързано с притчите в предишната глава. Онези притчи, обаче, Исус изговорил на фарисеите, а тези на “учениците си” (макар и да присъствували с тях и фарисеите, ст. 14) – не само на дванадесетте, но на всичките си ученици. Понеже цялата тази глава може особено да се приспособи на сребролюбивите бирници, които били дошли “да го слушат” (гл. 15:1), изглежда вероятно, че тази притча е била отправена повече към тях. Целта й е да ни поучи да употребяваме така богатството си щото да придобием вечно съкровище (ст. 9). Тази точка е ясно показана. Но предприемането да се отдаде духовно значение на всяка по-дребна точка в притчата е само затъмнело тази точка, и е вкарало тълкувателите в безисходна бъркотия и нелепи тълкувания; напр., че богатият човек е Мамон, Римляните, Сатана, и пр., а домостроителят, фарисеите, евреите, Юда Искариотски, или Пилат Понтийски. Също, богатият човек не представлява и Бога, защото така и той става един от “синовете на този век” (ст. 8), и похвалява неправедния домостроител, което Бог никога не прави. По-добре е да кажем, че както този домостроител употребил добрите случаи, които му е представлявало домостроителството му с такова светско благоразумие щото да придобие одобрението на светския си господар, така и ние които всички сме домостроители на Бога трябва да употребим добрите случаи, които ни представлява домостроителството ни по такъв начин щото да оздравим вечното си благосъстояние. – Разпилявал имота му. Той краде господаря си с разточителността си, и нищо не събира даже за себе си, както е явно от ст. 3. Така грешникът, който не употребява силите и имота си за Бога и според заповедите му, ги разсипва, защото с тях той никак не се обогатява, и не извършва никакво добро на другите. Срав. с гл. 15:13.

Ст. 2. Дай сметка за настойничеството си¹³⁰, и пр. Така Бог, чрез съвеста ни или чрез болест и разни други постъпки с нас, предизвестява ни, че трябва да дадем сметка за домостроителството си; и показва ни, че сме вече осъдени. Господарят тука, казва, “Не можеш вече да си домостроител”, като очевидно е знаел, че обвинението е право.

Ст. 3. Що да сторя? – да прося срам ме е. Животът му го направил неспособен за работа; и той почувствал, че не ще може да слезе от високото си положение и стане просяк. Така грешникът, лишен от правда, не може сам да я придобие, и е толкова горд щото не ще да я изпроси като безплатен дар от Бога.

Ст. 4. Сетих се що да сторя. Решението на този човек е било лошо. То е било само благоразумно, целесъобразно, да оздрави светското му благосъстояние; и е показано нам, не за да подрежаваме на несправедливостта му, но за да упражняваме подобно благоразумие при обезпечението на вечното си благосъстояние. Както е явно от следващите стихове, онези които са щели да приемат домостроителя в къщата си са били длъжниците на господаря му, на които той сега иска да направи една добрина.

Ст. 5-7. Повика всеки от длъжниците на господаря си. Само за двама от тях се споменава тука; но се подразбира, че е имало и други. Тези двама са посочени като примери, които показват по кой начин домостроителят постъпил. Понякога се задава въпросът, Защо домостроителят е представен, че е намалил на половина дълга на единия длъжник, и с една пета част дълга на другия? Причината на това лежи вероятно във факта, че понеже корът е бил мярка десет пъти по-голяма от вата, то двадесет кора жито е могло да струва толкова или и повече от петдесет вати масло.

Ст. 8. И господарят му похвали неверния настойник. И той както домостроителят е бил един от “синовете на този век”; и макар и да бил измамен от домостроителя, пак, като хитрец от този свят, той съзрял, че домостроителят му показал голяма разумност дето промислил за бъдещето си благосъстояние. Тази разумност на домостроителя той похвалява, а не неправдата му. Христос не казва, че синовете на този свят са по-разумни от синовете на виделината, но по-хитри в своя си род, т.е., по своя си начин на мислене и работене. Техните цели и страмления са безкрайно по-ниски от онези на християните (“синовете на светлината”) – срав. с Йн. 12:36; Еф. 5:8; 1Сол. 5:5); но те често показват по-голяма разумност за достижението на по-ниските си цели, отколкото християните за достижението на по-високите си цели. Особено (както тука се учим) те постъпват така когато се касае до имот, който те гледат да употребяват по такъв начин щото да извлекат за себе си някоя светска полза; а Християните не употребяват толкова, колкото трябва имота си, щото да промислят за вечността, както в следващия стих се поучават да правят.

Ст. 9. И аз ви казвам, спечелете си приятели. Този стих съдържа ключа на тълкуванието на притчата – самата истина, която Христос искал да поучи с нея. Както домостроителят употребил поверените нему имущества по такъв начин щото да си спечели приятели, които биха го приели у дома си когато ще го извадели от домостроителството, така, казва Христос на учениците си, и вие трябва да употребявате богатството, което Бог ви поверява, като негови домостроители, по такъв начин щото да си спечелите приятели, които (когато на смърт богатството ви остави) ще ви приемат във вечни жилища. Както домостроителят спечелил такива приятели с вършене добрини на господаревите си длъжници, така и ние трябва да си спечелим приятели с иждивяване парите си по задоволяване светските и духовните нужди на бедните и нуждаещите се. Срав. с Мт. 25:34-45. – Посредством неправедното богатство. Думата преведена тука богатство е в първообразното Мамон, същата която се среща в края на ст. 13 и в Мт. 6:24. Тя е Сирийска дума, и значи богатство, като нещо на което човеците се склонни да се облягат, понеже е произведена от една дума, която значи да се облягам. По едно свойство на Еврейския език, “неправедното богатство” значи неправедно богатство, не богатство спечелено с неправда, но лъжовно богатство, богатство което криво така се нарича, уповение на което човек не може сигурно да се довери. Че това е истинското значение на това изражение доказва се от противоположността в ст. 11 между лъжовното и истинското богатство. “Ако в неправедното (т.е., лъжовното) богатство вие не бяхте верни, кой ще ви повери истинното богатство?”. Да дадем като милостиня неправедно придобито богатство не би направило умилостивление за неправдата, но би било мерзост пред Бога; а да употребяваме светското богатство съгласно с неговата воля, като считаме него като притежателят му, а себе си като негови домостроители, ще ни обезпечи (както и Стария и Новия Завети твърдят) заплата, не по достойнство, а по благодат. Сам Христос, Съдията, ще каже: “Колкото, че сте сторили това на едного от тези най-малките мой братя, на мене сте го сторили”; и той и бедните му ученици, които сте си направили приятели, ще ви посрещнат радостно във “вечните обиталища”, които са безкрайно по-добри от онези, които неправедният домостроител в тази притча си приготвил с хитростта си.

Ст. 10. Верният в най-малкото и в многото е верен, и пр. Истинската верност не зависи от количество или от обстоятелства, но е в характера, и ще се проявява в големи и в малки работи. За това, верният в малкото на младост, въобще повече нещо му се поверява и от Бога и от човеците, когато порасте; и “верният в малкото” в този живот ще бъде поставен над много на небето (Мт. 25:21). От друга страна, неправедният сиромах бива неправеден и когато се обогати; и който е неправеден в употреблението на пари бива неправеден и в употреблението на по-богатото съкровище на ума и сърцето; и несправедливият към човека бива несправедлив и към Бога; и несправедливият в тълкуванието на думите на човеците (като търси недостатъци в тях и шушки в оччите им) несъмнено ще бъде несправедлив и в тълкуванието на Божието слово.

Ст. 11,12. Христос несъмнено е знаел, че някои (особено фарисеите, виж. ст. 14) ще се почудели дето той отдал такова значение на правото употребление на парите; и за това, когато допуснал, че парите са малко нещо, той прибавил, че само онези, които са били верни в такова малко нещо могат да бъдат верни в по-големите неща. Тука виждаме, че земните владения не са истинското богатство. Истинното богатство е богатството на душата – любов, истина, чистосърдечие, милосърдие, и светост – “неизследимото богатство Христово” (Еф. 3:8), което последва от вяра в Христа, и е плод на Духа. Видим ли човек, че не е верен в неправедното богатство, или в употребата на богатството си, ние можем да бъдем уверени, че той няма истинно богатство. Разбира се, да сме верни в неправедното богатство значи да го употребяваме така както се внушава в ст. 9, който подразбира, че ние помним, че парите не са наши, че сме домостроители, та трябва да ги употребяваме съгласно с Божията воля, а не с нашата. Тази мисъл е посочена по-ясно в ст. 12, където “чуждото” се отнася за онези земни имущества, над които Бог ни е поставил домостроители само за малко време, а “вашето” се отнася за онова душевно богатство, онзи свят характер и последващото от него блаженство, които трябва да са във веки наши.

Ст. 13. Срав. с Мт. 6:24, и бел. Но този стих тука е свързан с предишния, и е бил несъмнено повторен по този случай.

§96. Изобличение на сребролюбивите фарисеи; притчата за богаташа и Лазар (гл. 16:14-31).

Ст. 14. Всичко това слушаха фарисеите – и му се присмиваха. От тука виждаме, че макар тази притча и да не била изговорена на фарисеите (ст. 1), пак те присъствували на нея и я чули, и като били “сребролюбци”, те разбрали, че тя е едно изобличение на сребролюбието. Те се присмивали на Христос, или защото те почувствали, че той е искал да ги изобличи (та така рекли да отговарят на присмиването с присмиване), или защото мисълта, че човек може да стане слуга на парите, или, от друга страна, може да ги употребява по такъв начин щото да си събере съкровище на небето, им се видяла наистина глупава. Уви, мнозина в Християнския свят посрещат същото затруднение; и причината на това е, че (както тези фарисеи) те са слуги на парите, и не желаят да ги употребяват за придобиването на небесно богатство както е заповядано в ст. 9.

Ст. 15. Вие сте, които се показвате праведни пред човеците, както в гл. 18:9-14. Да се показват праведни пред човеците се вижда да е било главната им цел; понеже те се вижда да са забравяли, че Бог вижда сърцето. Несъмнено, даже като се присмивали на Христа (ст. 14), те гледали да оправдаят себе си за сребролюбието си, и за себелюбивото употребление на парите си за себе си, вместо както Христос заповядва в ст. 9. Не всяко нещо “което е високо в човеците, е мерзост пред Бога”, но външната нравственост, която е отличавала тези фарисеи. Колко често дела, които се виждат невинни и даже достопохвални на човеците, излизат, че са мерзостни пред Бога! И колко често човеците се стараят с криволични обяснения да представляват поведението си право пред човеците, тогава когато на сърцеведеца Бога и поведението им и страданията им да си го оправдаят са съвсем мерзостни! Всички ще се смаем когато тайните на всичките сърца ще се разкрият.

Ст. 16-18. Законът и пророците бяха до Йоана, и пр. Тези стихове се намират и в Ев. от Матей, но не в същата връзка. За ст. 16, виж. Мт. 11:12,13, и бел; за ст. 17, Мт. 5:18, и бел; и за ст. 18, Мт. 5:31,32, и бел. но тука тези стихове повидимому са свързани с Христовото изобличение на фарисеите (ст. 15), и може би са началото на едно по-дълго слово. Фарисеите притезавали, че са най-святите от човеците; но Христос им показва, че тяхното пазене на закона е само външно, и не струва нищо пред Бога (ст. 15). Не само това, но от времето на Йоан нова и по-добра наредба била настанала – “царството Божие”, в което всички се силели да влязат, а само те стоели на страна. Така онези, които считали себе си за първи станали последни (срав. с Мт. 21:31,32, и бел). Но пак те не трябвало да заключават, че законът е бил отменен, та нямал вече сила за напред (ст. 17, и бел. на Ев. от Матей); например, законът за напускането на жена (ст. 18), спрямо който началата и поведението им са били твърде разпуснати.

Ст. 19-31. Притчата за Богатия и Лазар. Тази притча показва (1) земното състояние на двамата (ст. 19-21); (2) обратното им състояние след смъртта им – последният пръв и първият последен (ст. 22-25); (3) че това тяхно последно състояние е постоянно (ст. 26); и (4) че пратеник от небето е непотребен и безполезен на онези, които имат словото Божие (ст. 27-31).

Тази притча е непосредственно свързана с предишната. В нея Христос, в отговор на присмиването на фарисеите (ст. 14), раздира булото на вечността, и показва им сетнината на онези, които употребяват парите си само за себе си, а не както им бил заръчал в ст. 9.

Ст. 19. Имаше някой си богаташ, и пр. Този човек е бил очевидно един от най-богатите, както Лазар е бил един от най-бедните; защото той “всеки ден” се обличал в скъпа премяна, и се веселял разкошно. Но той не бил такъв какъвто хората биха нарекли един от най-лошите. До колкото виждаме, той не употребявал парите си за цел каквато човеците биха счели за грешна. Повечето хора биха рекли, че той е можал така да живее, и следователно е имал право така да живее. Той бил направил много имот за много години, и рекъл на душата си: “Яж, пий и весели се” (гл. 12:19). Той бил един от онзи разред хора които, вместо да продадът каквото имат, за да дадът милостиня (гл. 12:33), дават просто трохите, които падат от трапезата им (ст. 21), и вместо да употребяват парите си, за да си направят приятели които ще ги приемат във вечни обиталища (ст. 9), те ги употребяват само за себе си.

Ст. 20,21. Лазар. Не трябва да предполагаме, че Христос говори тука за някое особено лице; но и не трябва да изгубваме от очи истината, която учи фактът, че името на сиромаха е дадено, а на богатия не е. Така не е между човеците. Обаче, имената на праведницитеса записани в Книгата на Живота, и ще бъдат “в памет вечна” (Пс. 112:6); а “името на нечестивите ще изгние” (Пр. 10:7). Забележете голямата противоположност: Богатият е облечен в багреница и висон (вид скъпо сукно); а сиромахът Лазар в дрипели, о покрит със струпеи. Първият вечеря с весела дружина, и яде отбор ястия; а последният е благодарен да споделя с кучетата трошиците, които падат от трапезата на богатия. Първият очевидно е имал много слуги да му пристояват за всяка негова нужда; а последният си нямал никъде никого да се погрижи за струпеите му, освен дето кучетата ги лижели, както лижат своите си.

Ст. 22. Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. След смъртта на този богат и сиромах, съдбата им се променя. Ако погледнете росто на мъртвите им тела, съдбата на богатия е била още за предпочитане. Той бил погребан, последван до гроба му несъмнено от голямо множество. Но кой искал да придружи бедния Лазар до гроба му? За него не е даже казано, че е бил погребан. Но ако погледнете на душите им, каква разлика! Сега Лазар е бил благоприятствуваният. Ангелите го придружават до жилището на блажените. Ние може да вярваме, че е буквално истина, че ангелите занасят добрите на небето, понеже като им служат на земята (Евр. 1:14), така несъмнено им служат и на смъртния им час. Както те се радват когато грешник се покае, така несъмнено ще се радват в последната му победа. Изражението “на Авраамовото лоно” е иносказателно, и се съгласява с понятието на евреите, и с онези места в Новия Завет, където небето (раят) се представя под вид на вечеря (угощение); и да е някой на Авраамовото лоно ще рече да заема положение на гостенин, комуто се показва най-голямо благоволение. Срав. с Йн. 13:23.

Ст. 23. Пъкъла. Думата ад (тука преведена пъкъл) означава мястото, където стоят мъртвите, което, по понятието на евреите, е било разделено на две части, в едната от които са били праведните, и в другата нечестивите. Израза “беше на мъки” ясно показва в коя част е бил богатия. Не трябва да си предполагаме, че онези в пъкъла може да виждат другите в рая, и може да си приказват един на друг, както тука се представлява. Целта на тази част от притчата е да представи живо различните им състояния и чувства.

Ст. 24. Отче Аврааме. И авраам го нарича син (ст. 25). Този богат, следователно, е бил евреин. Това е явно и от ст. 29. Фарисеите учели, че никой комуто тече в жилите кръвта на Авраам не ще бъде изгубен. Но ето, че този богаташ е сега на мъчително място, и както е явно от ст. 26, няма никаква възможност да се избави от там. Не онези които са се родили от Авраама, а които са се родили от Бога (Йн. 1:13), ще влязат в рая. Също, “Авраамовата вяра”, е която ползува, а не вяра в Авраама. Този богат човек е имал вяра в Авраама, и той ни представя единствения пример в Библията, в който едно лице се моли на един починал светец. Той се моли и за себе си и за братята си. Този пример наистина не е добър, нито следствието насърчително. – Изпрати Лазаря. Лазар приживе бил благодарен да се храни с трошиците, които падали от трапезата на богатия; а сега последният на драго сърце би приел капка вода от него. – На мъки в тоя пламък. Ние наистина не може да заключим от това, че нечестивите се мъчат във веществен огън, както не можем да заключим от ст. 26, че жилищата на блажените и изгубените действително са разделени с голяма пропаст. Както в Стария Завет благата на Христовото царство са представени под подобия извлечени от старата наредба, така и блаженството на спасените и горестите на изгубените са представени под подобия взети от ежедневния ни живот. Виж. Мт. 13:42, и бел, и Мт. 25:41. Известно е, че нашия Господ с употребление толкова често този символ на преголямо страдание е искал да поучи, че страданията на изгубените са извънмерно големи, също така както е искал да поучи с други описания, че блаженството на праведниците ще бъде голямо. Но не е още открито дали тези страдания ще бъдат само душевни, или душевни и телесни. В случая пред нас, мъката на богатия е толкова голяма, че копнее даже за най-малко облекчение.

Ст. 25. Спомни си. Паметта ще играе на малка роля и във веселията и в мъките на вечността. За грешника чиято съвест най-после се е събудила от действителностите на вечността, възпоминанието на миналите ниски и сладострастни веселия, на презирането Спасителя, на глупавия и грешен начин, по който той прахосал времето и богатството си на място да ги иждиви така щото да си направи приятели, които да го приемат във вечни обиталища, - ще притури много на чашата му с горчивини. – Ти си получил своите блага приживе. Срав. с гл. 6:24 – “Горко на вас богатите, защото приемате вече утешението си”, и също с Мт. 6:2 – “Приемат вече заплатата си”. Думите “твоите” и “приел” са натъртени. Ти си избрал в живота си земните неща за свои добрини и си ги приел; и сега като те са отишли, нищо вече не ти остава. Лазар, напротив – който (макар тука и да не е казано) очевидно избрал “добрата част” (гл. 10:42) – бил приел на земята злини – наказания, които Бог налага на чадата си (Евр. 12:5-8). Самото богатство не изключва от рая; и сиромашията не дава право за рая. Обаче, богатството е примка за душата (Мт. 13:22, 19:23; 1Тим. 6:9,10); и който го е считал за свое съкровище – за свой истински имот – никога не е вкусвал истинската духовна радост; и който го употребява само за себе си няма никак у себе си “дух Христов”, без който той не бива негов (Рим. 8:9), и бива неподобен на Бога, който е благ и благотворителен.

Ст. 26. И освен всичко това. Той по-преди бил показал справедливостта на състоянието на богатия; и сега показва, че това негово състояние е неизменяемо и окончателно. Срав. с гл. 13:24-27 и Мт. 25:10-12,46. Иносказателното изражение “утвърдена пропаст голяма” е казано с цел да запечата тази истина живо и дълбоко в ума и сърцето. Този стих учи, че е невъзможно да се премине от пъкъла в рая, и, обратно, от рая в пъкъла. Лазар не би могъл да иде от рая в пъкъла, да го е принуждавало съчувствието му към богатия. Голямата пропаст е такава щото нито милост от небето, нито покаяние в пъкъла може да послужи за мост над нея. Ако милостта на светиите на небето не може да облекчи страданията на осъдените в пъкъла, колко глупаво е да предполагаме, че молитвите на човеците на земята може да ги облекчат.

Ст. 27,28. Любовта към сродници не е нравственно, но естествено свойство, и за това може да продължава да си съществува даже в душите на загубените. Да, тези чувства, които сега са поробени от плътоугодие и любостяжание може тогава да се събудят в нов живот. Ако е така, погледът на постраданията на сродниците им ще увеличи техните, особено ако сами те са били причина за тяхното погиване.

Ст. 29-31. Като фарисеите на земята, този богаташ още желае знамение от небето – един вестител от невидимия свят. Подобно, неверниците във всички времена искат някои свидетелства, които Бог не е видял за добре да им даде. Те не припознават факта, че безверието е от сърцето, а не от главата; че те не вярват, не защото доказателствата за религията не са достатъчни, но същото сърцето им е противно на светиите й изисквания (Йн. 3:19). Ако не е имало надегда щото онези, които са имали “Мойсей и пророците” да се убедят от по-голямо доказателство, колко по-верно е това за онези, които имат и ученията на Христа и апостолите му! Срав. с Евр. 2:2,3. Истинността на последния стих на 16-та глава се е потвърдила дваж. Веднъж не много време преди изказването й, когато Исус се принудил да побегне от Ерусалим поради злобните замисли на фарисеите, които не искали да повярват, ако един (Лазар от Витания) и от мъртвите и да възкръснал (Йн. 11:44-54); и друг път малко време след това, когато още не щели да повярват, когато сам Христос възкръснал (Мт. 28:12-14).

Назад | Съдържание | Напред