Евангелие от Марко

Глава 1.

¹ Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

² както е писано в книгата на пророк Исаия: -
"Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,
Който ще устрои Твоя път;

³ Глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа,
Прави направете пътеките за Него".

⁴ Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

⁵ И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

⁶ А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.

⁷ И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.

⁸ Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

⁹ През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.

¹⁰ И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

¹¹ И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

¹² И веднага Духът Го закара в пустинята.

¹³ И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

¹⁴ А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

¹⁵ Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

¹⁶ А когато минаваше край галилейското езеро *, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

¹⁷ И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

¹⁸ И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

¹⁹ И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

²⁰ И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

²¹ И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.

²² И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

²³ И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

²⁴ [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

²⁵ Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез от него.

²⁶ Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

²⁷ И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

²⁸ И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.

²⁹ И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

³⁰ А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

³¹ И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

³² И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

³³ И целият град се събра пред вратата.

³⁴ И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

³⁵ И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

³⁶ А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.

³⁷ И като Го намериха, казват Му: всички те търсят.

³⁸ А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

³⁹ И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

⁴⁰ И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

⁴¹ А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

⁴² И веднага проказата го остави, и той се очисти.

⁴³ И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

⁴⁴ Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Моисей.

⁴⁵ А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.
 

Тълкувание⁸⁵

§16. Проповядването на Йоан Кръстител (гл. 1:1-8; Мт. 3:1-12; Лк. 3:1-18).

Само Матей и Лука разказват събитията свързани с рождението и детството на Исус Христос (§1-15). Марко и Йоан се стремят да изложат само служението му; и за това евангелията им започват от времето, когато Исус се кръстил, като ги въвеждат просто с един кратък разказ за делото на Предтечата му – Йоан Кръстител.

Ст. 1. Начало на благовестието. Това е заглавието на книгата. Когато Марко писал, евангелието било проповядвано около тридесет години; и той сега възнамерява да покаже какво било “началото” му. И, както в Лука (Лк. 16:16), началото му се смята от проповядването на Йоан Кръстител. Виж. бел. на Мт. 1:1. – Божий Син. Виж. бел. на Лк. 1:35.

Ст. 2,3. “Глас на един, който вика в пустинята”, и пр. Матей споменава само втория от тези приводи, който е от Исая (Ис. 40:3). Първият (ст. 2) е от Малахия (Мал. 3:1); и сам Христос казал, че той се отнася за Йоан Кръстител (Мт. 11:10).

Ст. 4-8. Цялата Юдейска страна (ст. 5). Това е едно от Марковите силни съдържателни изречения. Значението му е разяснено от другите Евангелисти. Множествата, които се трупали окол него били от всичките разреди. Фарисеи и садукеи (Мт. 3:7), бирници (Лк. 3:12), военни (Лк. 3:14), богати, и сиромаси (Лк. 3:10). Разказът на Матей е по-пълен; виж. бел. там.

§17. Кръщението на Исус (гл. 1:9-11; Мт. 3:13-17; Лк. 3:21,22).

Ст. 10. Се разтварят небесата. Един пример за живописния стил на Марко. Същата дума (в Гръцкия текст) е употребена в “новото дере ветхата” (Лк. 5:36), в “завесата на храмът се раздра през сред” (Лк. 23:45), и също в Мт. 27:51 и Йн. 21:11. Виж. бел. на Ев. от Матей, чийто разказ е по-пълен.

§18. Изкушението на Исус (гл. 1:12,13; Мт. 4:1-11; Лк. 4:1-13).

Разказът на Марко е най-кратък. Но само той споменава, че Исус бил “със зверовете”. Друг пример за живописния му стил. Служението на ангелите (ст. 13) е било след свършека на изкушението (Мт. 4:11). Виж. бел. на Ев. от Матей.

§26. Исус като чува за затварянето на Йоан Кръстител, отива в Галилея (гл. 1:14; Мт. 4:12; Лк. 4:14; Йн. 4:1-3).

Това се случило няколко месеца след кръщението на Исус. За събитията, които се случили преди това, виж. Съгласието на Четирите Евангелия и бел. на Ев. от Матей. На път за Галилея той преминал през Самария (Йн. 4:4).

§28. Исус проповядва всенародно в Галилея (гл. 1:14,15; Мт. 4:17; Лк. 4:15; Йн. 4:43-45).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но Марко описва по-пълно от другите какво е било проповядването на Христос. – Времето се изпълни, т.е., предсказаното от пророците време, когато Месия щял да се яви и основе царството небесно. Виж. особено Дан. 9:24-27, според което Симон и Анна щели с вяра да се надяват да доживеят да видят господния Помазаник (Лк. 2:25-38). За значението на изречението “царство Божие”, виж. бел. на Мт. 3:2. – Покайте и повярвайте⁸⁶ в благовестието. Йоан проповядвал покаяние, а Исус покаяние и вяра, макар още не вяра в него особенно, но вяра в благовестието, което техните Свети Писания били възвестили. Трябва да прибавим, обаче, че и Йоан е бил призовавал учениците си да вярват в Христос – “Агнецът Божий, който взема греховете на света”.

§32. Призоваването на Петър, Андрей, Яков и Йоан. Чудесният лов на рибите (гл. 1:16-20; Мт. 4:18-22; Лк. 5:1-11).

Това почти е дума по дума разказът на Матей. Виж. бележките му, и срав. с по-пълния разказ на Лука. Но ние тука се учим, че Заведей имал “наемници” (ст. 20), така че той не бил оставен сам.

§33. Изцелението на обладания в синагогата (гл. 1:21-28.; Лк. 4:31-37).

Ст. 21. Капернаум. Виж. Мт. 4:13. Той бил сега местопребиванието на Петър и Андрей (ст. 29), макар те и да били родом от Витсаида (Йн. 1:44). Вероятно е, че Яков и Йоан са живели тука, понеже били “съдружници Симонови” (Лк. 5:10). – Синагогата. За описанието й, виж. бел. на Мт. 4:23.

Ст. 22. И те се чудеха⁸⁷ на учението му, и пр. Срав. с Мт. 7:28,29, и бел. – Книжниците. Тази дума обикновенно се прилага в Новия Завет на лица посветени на четенето и тълкуванието на закона. Те още преписвали закона, и в по-последно време пишели тълкувания върху него. Те въобще се явяват във връзка с фарисеите; и като тях обикновено били противници на нашия Господ, като търсели да го обвинят в нещо, да изопачават думите и делата му, и да го заплитат с въпроси (Мт. 9:3, 12:38; Лк. 5:30, 6:7,11, 15:2, 20:21,22). Характерът им е явен още от горката, които Христос произнесъл над тях, заедно с фарисеите (Мт. 23:13-33). Макар въобще и да вървят с фарисеите, от Д.А. 23:9 се вижда, че е имало и книжници, които са били от другите секти.

Ст. 23-25. Нечист дух. Не че неговият дух е бил нечист, но, както Лука ясно казва, той имал “дух на нечист бяс”. Относно въпроса за прихващането от бесове, виж. бел. на Мт. 8:28. – Дошел да ни погубиш? Срав. с Мт. 8:29. Бесът е знаел кой е бил Исус – “Исус Назарянин”, и “Святий Божий”. От това изречение се вижда още като, че той е знаел, че Исус е дошъл да погуби дявола и делата му (1Йн. 3:8; Отк. 20:10), макар и не буквално да погуби Сатана (както бесът казва), но да развали делата му, и да изгони него от човеците (ст. 25). Евангелистът казва, че обладаният е имал един нечист дух. Исус също така употребява единственото число – “млъкни, и излез” (ст. 25), но бесът употребява множественото число “ние”, т.е., вероятно, “мене и другарите ми, които са влезли в други човеци”. Защото те били като в съюз в тази работа да правят пакост на човеците. Но понякога няколко бесове влизали в едно лице (гл. 16:9). Макар човекът, за който тука се говори, е бил просто боледувал, той не би знаел, че Исус е “Святий Божий”, нито Исус би казал на болест, “млъкни, и излез от него”. Но виж. бел. на Мт. 8:28.

Ст. 26. Като го сгърчи⁸⁸; но Христос не оставил беса да повреди човека (Лк. 4:35). Бесовото тръшване човека и извикването му с голям глас несъмнено е било едно проявление на яростта и разочарованието му (на беса).

Ст. 27. И всички се смаяха. Те още по-преди се били почудили на учението му (ст. 22); но сега като виждат властта му над бесовете да ги изпъжда, не с някакви баяния, нито даже с умоляване Бога, но с авторитетното си слово, те още по-дълбоко чувствуват важността на това ново учение, проповядвано от един, който имал такава власт.

§34. Изцелението на тъщата на Петър и на други в събота (гл. 1:29-34; Мт. 8:14-17; Лк. 4:38-41).

Виж. бел. на Ев. от матей. Разказите са твърде еднакви, но само марко ни казва, че и Яков и Йоан също присъствували (ст. 29), че Исус не само похванал жената за ръката, но я и “дигна” (ст. 31), и че “целия град се бе събрал пред вратата”, - които всички са примери на живописния език по който, както по-горе се казва, се отличава Евангелието от Марко (гл. 2:11,12).

§35. Господ проповядва по цяла Галилея и изцелява болни. Изцелението на един прокажен (гл. 1:35-45; Мт. 4:23-25 и 8:2-4; Лк. 4:42-44 и 5:12-16).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но Матей не споменава, че Христос е отивал на пусто място да се моли. Лука казва, че той “отиде на пусто място”, но не казва защо бил отишъл там.

Ст. 35. Много рано (Цгр.). Сутрин е най-добро време за молитва, когато умът на човека е още бистър и неизпълнен със светски мисли и грижи. Срав. с Пс. 5:3; 119:147. И макар и да сме длъжни да се молим всякога и на всяко място, като възнасяме сърцата си към Бога в молитва, даже посред шумните множества, пак ние трябва да се молим и на "пусто място”, където не можем да бъдем смущавани в общението си с Бога. Това Исус често правил (гл. 6:46; Лк. 5:16, 6:12, 22:41). Ако е било потребно за него да прави това, колко повече е потребно за нас да го правим, ние които сме толкова грешни, невежи, и немощни! Да бихме били по-често сами с Бога в скришните си места, сърцата ни и живота ни биха били по-свети (Мт. 6:6). И когато имаме най-много да вършим, ние трябва най-много да се молим. Исус бил преминал предишния ден в проповядване и изцеляване на мнозина, и с изгонване бесове; и сега щял да замине за други градове да проповядва и изцелява. Затова той намира в молитвата отдъхване от миналото, и черпе от нея сила за бъдещето.

Ст. 36. Симон. От самото начало той се явява като водач. – И ония, които бяха с него, т.е., брат му Андрей, и Яков и Йоан, и може би още неколцина други. Апостолите не били още избрани.

Ст. 38. Защото за това съм излязъл. За това, т.е., да проповядвам. Той дошъл и за да умре, но не било още времето това да открие. Излязъл, не от града, - понеже той бил излязъл от града, за да се моли, а за това излязъл от Бога Отца (Йн. 16:28).

Ст. 40. И дохожда при него един прокажен, и пр. Виж. бел. на Ев. от Матей. Само Марко ни казва с какво чувство Исус сторил това чудо – “смили се” (ст. 41). Срав. с Мт. 8:17. И само той разказва за лошите следствия, които последвали от непослушанието на този човек (ст. 45). Ние винаги трябва да се покоряваме на Христос, даже и когато не разбираме причината за заповедите му. Но навярно непослушание като това, подбудено от радост и признателност, не е толкова голям грях колкото непослушание подбудено от своекористност и зли страсти; понеже “Господ гледа на сърце”. Лука прибавя, че Исус “се оттегляше в пустинята и се молеше”. Но народът пак го последвал и там, и “идеха при него от всякъде”.

Назад | Съдържание | Напред