Глава 1.

¹ Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

² до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

³ на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

⁴ И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

⁵ Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

⁶ И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁷ Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁸ Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁹ И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

¹⁰ И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹¹ които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹² Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

¹³ И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹⁴ Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

¹⁵ През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁶ Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁷ Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

¹⁸ Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

¹⁹ И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

²⁰ Защото е писано в книгата на Псалмите:
"Жилището му да запустее,
И да няма кой да живее в него;
и:
"Друг нека вземе чина му".

²¹ И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²² като почна от времето, когато Иоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²³ И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²⁴ И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁵ да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁶ И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
 

Деянията на светите апостоли

Тълкувание

Ст. 1. Първата повест¹, т.е., Евангелието от Лука. – Теофил, - същото лице, към когото това евангелие беше отправено. Вижда се, че не е бил евреин, нито пък жител на Палестина, но вероятно (ако съдим от титлата му “честитий”, която му се отдава в Лк. 1:3), един човек заемащ висока служба под Римското управление. Виж. бел. на Лк. 1:3. – Всичко, което Исус почна да върши и учи (Цгр.). Книгата на Деяния е следователно едно продължение на Евангелието, което е разказало, каквото Исус бил направил и учил, когато бил телесно заедно с учениците си на земята; а пък тази книга описва това, което той направил с духовното си присъствие в тях след като се прославил.

Ст. 2. Даде чрез Светия Дух заповеди. Исус като човек беше “пълен със Светия Дух” (Лк. 4:1), бе “помазан от Светия Дух” (Д.А. 10:38), и вършеше чудните си дела чрез съшия Дух (Мт. 12:28). Така тука той им дава заповеди “чрез Духът”. И така, няколко дни по-после, той ги направи способни да изпълняват неговите повеления като им даде изобилно влиянието на същия Св. Дух.

Ст. 3. Исус не прекара четиридесетте дни между възкресението и възнесението си в такова постоянно лично общение с учениците си, на каквото те се бяха наслаждавали повече от три години преди смъртта му. Това беше несъмнено една важна част от делото му да ги обучи да се облягат от сега нататък на духовното му присъствие и помощ. Но той им даде ясни и достатъчни доказателства, че той бе възкръснал от мъртвите, така ясни и задоволителни, че от тогава нататък те бяха винаги готови да запечатат свидетелството си за този велик средоточен факт в евангелския разказ даже и с кръвта си.

Ст. 4. Не им се позволяваше да се отдалечат от Ерусалим и да отидат да проповядват евангелието, до като не бъдат снабдени със сила от горе (Лк. 24:49). Десетте дни преди да се излее над тях обещаният Дух в Денят на Петдесетница бяха нужни, за да могат дълбоко да усетят нуждата си от неговата помощ; и че те усетиха тази нужда става явно от това, че те през тези дни постоянно се молеха задружно и усърдно.

Ст. 5. Вие ще бъдете кръстени със Светия Дух. Вода в кръщението означава очистване. Влиянието на Св. Дух щеше да дойде изобилно върху апостолите, като ги очисти, просвети, поучи, и усили, и така ги приготви за великото дело да проповядват евангелието.

Ст. 6. Сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? От този въпрос се подразбира, че апостолите имали още съвсем несъвършени възгледи за естеството на Христовото царство. Противоположността е много голяма между техните мисли и изречения преди и след като Духът бе “излян върху тях изобилно”.

Ст. 8. И ще бъдете свидетели за Мене. Главната работа на апостолите щеше да е да свидетелствуват за Христа. Те можеха да засвидетелдтвуват, каквото бяха видели от делата му и чули от поученията му, които Св. Дух щеше да им даде възможност да разберат много по-добре от най-напред; особенно те можеха да засвидетелствуват за срещите, които те бяха имали с него след като той възкръсна от мъртвите, и за неговото възнесение от земята пред очите им след като ги благослови. Истината относно Христа и делото му щеше да бъде, под влиянието на Св. Дух, великото средство за привличане на човеците към Христа и към един свят живот (Йн. 17:3-17). Делото на проповядване на евангелието и свидетелствуване за Исус е същественно същото във всеки век.

Ст. 10,11. Двама човека. Несъмнено небесни ангели, като се представили в образът на човеци. Срав. с Лк. 24:4. Думите на тези небесни пратеници, като напомняха на учениците, че сега те имат нещо по-друго да вършат, отколкото се предадът на скръб за отдалечаването на техния Господар, щяха също така да им дадът голяма утеха като ги уверят, че техният любим Спасител щеше да дойде пак на небесните облаци със сила и голяма слава за тяхното окончателно и съвършенно изкупление. Християни хора във всеки век са длъжни да продължават работата им, за себе си и за всичките човеци, под вдъхновението на същата славна надежда.

Ст. 12. Един съботен ден път, - нещо повече от един километър, предел поставен, не чрез закона на Мойсей, но от евреите в по-късни времена, повече, от който се считаше за незаконно да пътува човек в съботен ден. То се вижда да е било определено чрез едно пресмятане на най-голямото разтояние на скинията от кой да е шатър на техния стан в пустинята. Тук то се употребява като обикновенна мярка за пространство. Разстоянието на най-високата точка на Елеонския хълм от Ерусалим беше по-малко, а разстоянието на Витания повече, от съботен ден път. Следователно вероятно е, че върхът от който нашият Спасител се възнесе беше между върхът където преданието казва, че се е възнесъл и селото Витания.

Ст. 13. Горната стая². От утвърждението в последния стих на Евангелието на Лука, че след възнесението на Исус, учениците “бяха постоянно в храма”, някои са се стараели да докажат, че тази горница е била една от стаите на храма. Но това не е за вярване, като вземем предвид враждата на свещениците. Нито е пък нужно така да разберем думите на Лука; понеже те може просто да значат, че учениците постоянно се намираха там на молитва. Много по-вероятно е старото предание, че тя беше същата “голяма горница” (спомената в Лк. 22:12), където с техния Господ те бяха яли последната си Пасхална Вечеря.

Със списъкът на апостолите даден тука, сравнете списъците, които се намират в Мт. 10:2-4; Мк. 3:16-19, и Лк. 6:14-16. Този, който тука и в Лк. 6:16 се нарича Юда Яковов се вижда да е същият, който в Мт. 10:3, и Мк. 3:18, се нарича Тадей. Имената Юда и Тадей, както и Тевда, произлизат от същия Еврейски глагол и имат същото значение, сир., хвала или благодарение, и така могат лесно да се употребят едно вместо друго. Вартоломей е несъмнено същият, когото апостол Йоан (Йн. 1:45, 21:2) нарича Натанаил, което е същинското му име, а Вартоломей, което значи Син на Толомея, е семейното му име. Някои Сирийски писатели го наричат Натанаил, син на Толомея. Матей, Марко, и Лука го наричат Вартоломей, но никога Натанаил. Йоан споменава Натанаил, но никъде не споменава презимето Вартоломей.

Ст. 14. Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва. Този бе начинът, по който те “очакваха обещанието на Отца”. То е благороден пример за всички Християнски работници, които не трябва да предприемат никаква работа за Христа без усърдна молитва за присъствието и помощтта на Св. Дух. – С някои жени и Мария, майката на Исуса. Тези които не са призовани публично да служат на евангелието могат да помагат с молитвите си. Мария, майката на Исус се споменава тука за последен път в Новия Завет, и тука тя се явява просто ученица, вярваща, като се сдружава в усърдна и постоянна молитва с другите ученици и вярващи в Исуса. – И с братята му. Няколко месеца преди това, братята му не вярваха в него (Йн. 7:5); но от сега нататък ние ги виждаме съединени с учениците му, и усърдно предадени на делото и царството му.

Ст. 15-26. Един апостол се избира да запълни мястото на Юда предателя.

Ст. 18. Той прочее придоби нива от заплатата на своята неправда. Матей споменава (27:7), че първосвещениците след като се посъветвали купили грънчарската нива с парите, които Юда върнал. Тука Лука изказва по друг и малко по-живописен начин същото нещо. Казва се, че Юда придобил нивата със заплатата на неправда, защото тя била купена със същите пари, които му били дадени като награда за предателството му. Ако предположим, че грънчарската нива се е намирала в долът на Еномовия син (съгласно с едно старо предание), и че тя обемаше мястото където той загина, лесно можем да видим тогава как двете причини, споменати отделно от Матей и Лука, взети заедно биха дали на онази нива името кръвна нива. Заслужава да се забележи, че когато пророк Еремия (Ер. гл. 19) бе пратен в долът на Еномовия син, за да извърши ознаменателното действие да счупи грънчарския съд пред очите на старейшините, свещениците и народа, мястото където той щеше да извърши това се казва да е било “при входа на портата Харсит”, което някои превеждат източна порта (тя беше на южната страна на града), но което най-добрите преводачи и съчинители на речници превеждат грънчарската порта. Този дол от към града е скалист и много стръмен. Това по само себе си ни внушава един начин, по който да съгласим двете утвърждения за начинът на Юдовата смърт, именно, казаното в Мт. 27:5, че той се обесил, и казаното тука, че като паднал на очите си проседнал се през средата. Виж бел. върху Мт. 27:5. Лесно е да се предположи, че ужасната му смърт и нуждата за бързото погребение на смазаното му тяло ускори купуването на грънчарската нива за погребение на чужденци. Сам Юда беше странник в Ерусалим, и вероятно беше първият да бъде погребан в онази “кръвна нива”. Смъртта му трябва да бъде важно предупреждение на всички, които изповядват чистата и самоотвержена вяра Христова, и при това се вдават в какъв и да е вид на сребролюбие, измама или лъжа.

Ст. 20. Не е нужно да настоява човек, че туа приведените стихове от Пс. 69:25 и 109:8, се отнасяха първоначално за времето на Месия. Даже и ако приемем, че те първо се отнасяха за Давид, те се отнасят и за неприятелите му като неприятели на Господа и неговият Помазаник, и те могат да се приспособят и за този случай; и така ги приспособява и Лука. Ако нямахме подобни примери, ние можехме да предположим от думите на стих 16, че приведените стихове се отнасят първоначално за Юда. Виж. бел. на Мт. 1:22.

Ст. 25. За да отиде на своето място, т.е., на мястото за наказание. Така едно Равинско тълкувание на Чис. 24:25 казва, “Валаам отиде на своето си място, т.е., пъкълът”.

Ст. 26. Нуждата да се отнесат до Бога чрез жребие в този случай се вижда да е произлязла от едно съмнение, което се породило в умовете на учениците дали Йосиф или Матия да се избере. И двамата са се считали достойни да бъдат назначени за упразнения апостолски чин. Не срещаме някъде другаде апостолите да са прибягвали до такава употреба на жребие.

Назад | Съдържание | Напред