Глава 3.

¹ И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

² С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

³ Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

⁴ Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

⁵ Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

⁶ Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

⁷ И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

⁸ Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

⁹ защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

¹⁰ Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

¹¹ Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

¹² И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

¹³ всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

¹⁴ Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

¹⁵ А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

¹⁶ Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

¹⁷ Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

¹⁸ Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

¹⁹ Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

²⁰ и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

²¹ Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

²² било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

²³ а вие сте Христови, а Христос Божий.
 

В третата глава Павел се връща върху техните раздори, които той не е споменал в последната глава и половина, но той не изгубва от пред вид другата си главна мисъл, именно, да оправдае простото проповядване на разпънатия Христос. Двете са тука съединени като двете връвца, които образуват нишката на разказа му.

Едно от обвиненията хвърлени върху му, както видяхме, беше че бил проповядвал твърде просто. Той показва в първите 4 стиха на тази глава, че те имаха нужда от такова проповядване, понеже раздорите им доказваха, че те са още младенци или пеленачета в Христа, и следователно не бяха достойни за нищо друго освен най-просто поучение. Някои тълкуватели мислят, че е имало в църквата някоя партия, която се е наричала “Духовни”, и е искала по-дълбоко поучение; и Павел показва, че те не са духовни, понеже те враждуват един против друг.

Той тогава показва колко безумно е да се образуват противни една на друга партии под разни учители, и им разяснява естеството на проповедничеството:

1) ст. 5-7. Проповедниците са просто служители Божии, и нямат никаква власт или сила от само себе си.

2) ст. 8 и 9. Проповедниците са едно, и вършат една работа, макар и да работят по разни отделения.

3) ст. 10-15. Проповедниците ще дадът отговор за естеството на работата си, която ще бъде напълно изпитана.

4) ст. 16-17. Те се считат отговорни, защото те работят на Божия храм.

От тези размишления той вади две заключения: първо, че никой не трябва да се прелъстява и да се уповава на свотята мъдрост, вместо, вместо на Божията премъдрост. Право е да предположим, че това се отнася особено до Християнския учител, като да е казал: “Пред вид на твърде важното естество на работата си, никой учител между вас не трябва да се прелъстява с прекалена самонадеяност”.

Второто заключение е, че никой не трябва да се хвали с учителите си, защото те всичките принадлежат на църквата, както й принадлежи и всичко, понеже църквата е Христова.

Ст. 1. Павел е доказал, че защото естественият човек счита учението за кръста за безумие, то не е причина защо това учение не трябва да се проповядва, тъй като то е наистина най-високата мъдрост; и всичката мъчнотия се намира в естествения човек, който е духовно сляп и не може да я види. “Твърде добре”, ние си въобразяваме някои да кажат, “проповядвайте ни евангелието, но проповядвайте по-дълбоките му учения, а не простите му начала, защото ние сме духовни, и както сте казали, “духовният човек всяко нещо изпитва”. На такова едно въобразимо възражение Павел тука отговаря. – Плътски е по-умерена дума от естествен в гл. 2:14. Последното се употребява за невъзроден човек, а това се казва за тези, които наистина са се обърнали, но у които старото плътско естество е още силно и пъргаво. То е противното на “съвършенните” в гл. 2:6. Сравнени със светските хора те са духовни, но сравнени с пълновъзрастни християни те са плътски. Той разяснява думата чрез фразата – “младенци в Христа”. Един младенец живее, и е наистина член от човешкото семейство, но никак не може да приеме храната или да носи товарите на един възрастен човек.

Ст. 2. С мляко ви храних, т.е., с простите истини на евангелието, не с твърда храна¹¹⁴, т.е., не с по-дълбокото учение, което вие искате. Тук се поражда въпрос: Има ли един вид учение подходящо за “младенци”, и друг вид подходящо за “съвършенните” християни? Така мислят някои християни, но къде се учи вторият вид учение? Св. Писание е за всички, и няма друго откровение. По-добре можем да кажем, че същото учение е “мляко” за “младенци” и “ястие” за възрастни християни. Най-духовните и напреднали християни намират най-дълбоката мъдрост и най-високата слава в евангелския план на спасение. Ясното им зрение прониква по-надалеч в това учение, но те не могат да го изчерпат. Даже ангелите желаят да вникнат по-дълбоко в него, отколкото са още стигнали. – Защото още не можехте да го приемете, и пр. Вие не бяхте достатъчно силни да ядете ястие, когато бях при вас; и сега още не сте се усилили, “понеже сте още плътски”.

Ст. 3. Той сега доказва, че те са плътски. Доказателството му се основава върху факта, че те са разделени (1) в чувствата си, - те са пълни със “завист”; (2) в думи, - те са се предали на “разпря” и препирня помежду си за техните учители; (3) на дело, понеже има “разногласие” помежду им. Те наистина съставляваха една църква, но образуваха партии в църквата. С това си поведение те “постъпваха по човешки”, т.е., показваха се, че се водят от останките на старото изпаднало естество, а не от обновеното естество, понеже Божият Дух не води хората към разпри.

Ст. 4. Виж. бел. на гл. 1:12. Макар и да е имало повече партии в църквата от тези, тези, може би, са били най-главните.

Ст. 5. От този стих нататък той показва, колко е непристойно за проповедниците, от самото естество на званието им, да станат водачи на партии в църквата. – Кой е Павел …. Не са ли служители? (Цгр.). те са просто слуги, изпратени да извършат работата на другиго, сир., Бога. – Чрез които повярвахте, - не в които повярвахте. Те бяха просто оръдията, които ви докараха в спасителна вяра. – И то както Господ е дал на всеки от тях, т.е., на всекиго от тези двама проповедници. Те станаха причина щото мнозина или малцина да повярват, според както бог им е дал повече или по-малко плод от трудовете им.

Ст. 6. В тази глава, църквата се оприличава на една нива или едно здание, и християнските учители на земеделци и на строители. В този стих се употребява замеделската фигура. В Коринтската нива Павел първо посял семето на словото, а Аполос напоил нивата, т.е., въздигнал църквата, която Павел бил основал. Ако сравним Д.А. 18:1 с Д.А. 19:1, ние ще видим, че Павел е бил в Коринт преди Аполос. – Но Господ прави да расте. В земеделието сеене и поливане не струват нищо, ако Бог не накара семето да поникне и порасте. За това, следствията в Коринт не се дължаха нито на Павел, нито на Аполос, но на Бога, който накара словото, което те проповядваха да хване корен в сърцата на слушателите им и порасте. Но Павел не казва, че проповядването е безполезно. Наистина, както някои растения растат от само себе си, без да бъдат посети или обработени, така и Божията истина по някой път хваща корен в сърцата на тези, които никога не са чули словото да бъде проповядвано. Но въобще можем да го вземем за правило, че както земеделецът трябва да се труди, за да придобие жътвата си, така и проповядването е оръдието, което Бог е определил за спасение на душите. “За това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си”.

Ст. 7. Нещо, т.е., сравнително, или сам по себе си. Действащата сила идва от Бога; и без Него, саденето и поенето не струват положително нищо. Ако така трябва да гледаме на Павловото и Аполосовото проповядване, то колко повече трябва така да гледаме на проповядването на обикновенните работници. Заключението, което Павел би извадил е, че ако проповедниците са нищо, то защо казват те, “Аз съм Павлов, и пр.”.

Ст. 8. Друга една причина защо не трябва Християнски учители да се противопоставят един на други е, защото те “са едно”. Те имат еднаква работа и еднакво намерение, и следователно те са помощници, а не съперници един на друг. Тяхната работа може да не бъде точно същата, както и работата на садителя и поливателя не е същата, но те преследват същата цел. Ако единият се трудеше да събаря това, което другият гради, тогава те можеха да бъдат съперници. – Всеки според своя труд ще получи своята награда¹¹⁵. Това е истина за всичките хора, но тука се казва за проповедниците. И проповедниците, както другите хора, се спасяват по благодат. Най-добрите не заслужават нищо от Бога освен гняв. Има само един път от земята до небето, и той е пътят на вярата в Христа за нашето избавление от праведното наказание по закона. Но макар и всички да се спасяват чрез благодат, всички не приемат същата заплата. Има различни степени на небесни заплати, и те зависят от верността на християните. В този смисъл всеки всеки си има своята определена заплата. – Според своя труд. Правилото не е талантите или красноречието на работника, нито даже следствията на труда му, но самият труд. И така може да се случи щото макар на този свят даровитият и успешен работник да получи най-високите почести, други ще получат по-голяма заплата на небето, защото те са работили по-самоотвержено и непрестанно. Според това, Павел и Аполос ще приемат заплата всеки според работата си. Павел няма да получи повече или по-малко, защото Аполос е работил по-добре от него, или не толкова добре, колкото той е работил. И това като е така, защо да са съперници?

Ст. 9. Ние сме съработници на Бога. Някои, като мислят, че не е прилично да се вземе това в буквален смисъл, го разясняват в смисъл, “ние проповедниците сме съработници един на друг в Божието дело”. Но по-добре е да приемем ясното значение на думите както си са. Това не ги прави равни на Бога, както и надничарят не е равен на господаря на жътвата заедно с когото той работи. Павел по-горе ги предпазва да не извадят криво заключение, като казва, че той и Аполос са нищо. Те не са нужни на Бога, но Бог е благоволил да ги употреби. И той не е като някои богати земевладелци, които остават на други да обработват нивята им. Той сам постоянно работи в църквата си чрез Духа си и провидението си; и това е голяма радост и упование на всички Християнски работници. И понеже те всички работят с Бога, за това проповедниците са едно, и понеже те всички са под неговия надзор, те всички ще получат заплатата си. Този стих, прочее, дава причината на това, което е казано по-преди, както се разбира от съюза “Защото”. – Вие сте Божия нива. Макар Павел и Аполос и да са съработници на Бога, трудът им е толкова маловажен, че апостолът не казва, “Вие сте наша нива”, но “Божия”. – Божие здание. Тука той преминава на друга фигура, която се съдържа в следващия стих, и напуска земеделската фигура.

Ст. 10. Според дадената ми от Бога благодат (Цгр.), и пр. С тези думи Павел отдава на Божията благодат своите способности като Християнски проповедник, и всичко което е извършил. Той нарича себе си “изкусен строител”, но премъдростта му е дадена от Бога, и затова славата не се пада нему. – Изкусен строител. Той беше “изкусен”, понеже на него повече отколкото на друг някой работник, естеството и нуждите на Христовото дело са били открити. Той е бил и “строител”, понеже е бил призован да бъде апостол, най-високата служба в църквата, и понеже е имал други работници под себе си. – Положих основа. Какво е била тази основа, той ни казва в следващия стих. Полагане на основата е, в много отношения, най-важното нещо в строителството, защото то решава плана и трайността на цялото здание. С “положих основа”, той иска да каже, че той е започнал работата в Коринт, както по-горе той казва, “Аз насадих”. – А друг. Не само Аполос, но разни учители изградиха делото, което Павел започнал. – Но всеки нека внимава, и пр. Това се казва за учителите. Нека внимават какво учение проповядват, и как възпитават църквата. Работата на проповедника не се свършва с обръщането на хората, защото те трябва да се утвърдят във вярата.

Ст. 11. Защото никой не може да положи друга основа, и пр. Това може да значи, че основата на делото в Коринт е вече положена, и не може да се промени. Но няма съмнение, че то е казано с цел да научи по-важна истина. То значи, че Божията църква може да има само една основа. Това, което не се зида върху Христа не е истинна църква. Във второстепенни работи, като, например, в начина на ръкополагане и кръщение, може да има разлики, но в основата, на която нашата религия почива не може да има никаква разлика. Всяка Християнска секта, която не приема Христа за Бог и Спасител е еретическа.

Ст. 12. И на това основание отгоре ако зида някой¹¹⁶, т.е., някой проповедник, защото цялото разискване тук се отнася за тях. на тази основа отгоре, той казва, един проповедник може да зида истина, а друг заблуждение, заото несъмнено това се отнася за учението, макар че някои го разбират да се отнася за хората, като че Павел е искал да каже: “Аз образувах една църква от обърнати хора; нека внимават другите учители какви членове те приемат в нея”.

Истинните учения се представял от “злато, сребро, и драгоценни камъни”, три вещества, които не горят. “Драгоценни камъни” тука не значи елмази, но камъни, които стават за градене, като, например, мермерът. Сребро и злато също така са се употребявали твърде много в граденето на храма.

Лъжливите учения се представят от “дърва, сено, слама”, три вещества, които лесно горят. Те всички се употребяват за градене на човешки здания, но не ги бива за Божия храм. Не само проповядването на съвършенно заблуждение, но и на наука и философия вместо Св. Писание, би било “дърва, сено, и слама”, защото чрез тях хората не се спасяват.

Ст. 13. Всекиму работата. Често истината и лъжата се разпознават в този живот, но голямата изпитня е запазена за “денят”, т.е., денят на съда. Тогава на всекиго работата ще бъде опитана и напълно опитана, даже от огън. До тогава “дървата” може да минат за “злато”, и “сено” за “сребро”, но този опит напълно ще покаже естеството им. Мнозина, които сега проповядват Божията истина се обвиняват в еретичеството от лъжливите учители, и хората въобще ги считат за еретици. Те трябва с търпение да чакат докато огънят изкара на яве естеството на работата им, а до тогава “да гледат как зидат”.

Ст. 14. Ако това опитване покаже, че учителят е проповядвал истинно учение, че е пасял стадото Божие, че го е пазил от заблуждение, и чрез поучението си и делата си го е водил към по-свят живот, той ще приеме награда в деня на съда.

Ст. 15. Ако, напротив, той е поучавал заблуждение, или е бил неверен в работата си, “ще се ощети”, т.е., не ще “свети както звездите” както верните, но неговото място и щастие на небето ще бъдат по-долни от тяхното. – А сам той ще се избави. Павел тука говори само за тези, които зидат върху истинната основа. Тези, които зидат “дърва”, както и тези които зидат “злато”, зидат върху Исуса Христа. Те приемат средоточните истини на евангелието, но ги проповядват небрежно, или ги размесват с човешка философия. Това не иска да каже, че всичките Християнски учители ще се спасят, защото Христос ще рече на на някои, които са пророкували и изпъждали бесове в Негово име, “Махнете се от мене, аз никога не съм ви познавал”. – Но тъй като през огън, т.е., с мъка. “Както един търговец, който е претърпял корабокрушение, и е изгубил всичката си стока, се избавя от вълните”; или пък “както един човек се избавя от здание което гори”. Той си избавя живота, но изгубва всичко друго.

Този стих е приведен като доказателство на учението за чистилище, но явно е думата, че огън трябва да има тука същата сила, която има в ст. 13, където тя явно означава това, което изпитва, а не това което очиства. Огънят ще изпита работата, като изгори изгаряемите вещества. Праведният съд Божий ще отхвърли недостойнствата работата даже на искренни Християни. Но тия, които зидат върху истинното основание ще бъдат приети, макар и недостатъчната част на работата им да бъде отхвърлена. Те избягват както този, който преминава през огън, който изгаря дървото, сеното, и сламата му.

Ст. 16. Божия храм. Зданието, което Християнските учители въздигат не е обикновенно здание, но е “Божий храм”; и следователно те трябва да се считат отговорни за характера на работата си, както се спомена по-горе. Храмът беше посветен на Божията служба, и беше особенно мястото, където Той живееше; и сиянието в светая светих се даваше като видимо явление на присъствието Му. Също така сърцата на вярващите са посветени на Бога, и Той живее в тях в лицето на своя Дух.

Ст. 17. Ако някой развали Божия храм. Под старата наредба, този който осквернеше храма строго се наказваше (виж. Лев. 15:31; Чис. 19:20). Така става и с този, който би осквернил Божия духовен храм. Това може да стане като се отвлече вниманието от кръста Христов, който ни показва Божията правда и милост. Този, който развали души, в които Бог живее ще бъде наказан; и причината е “защото храмът Божий е свят”. В най-висок смисъл, думата “свят” може да се каже само за души, и означава “пълен с любов, чистота, и други добродетели”, - с една дума, подобен на Бога. Когато се казва за храма или друго вещественно нещо, тази дума се употребява във второстепенен смисъл, който доста се среща в Св. Писание, т.е., “посветен на Бога и на свещенни потреби”. – Който храм сте вие. Някои разбират, че това ще каже, “И вие също така сте свети”, т.е., посветени на Бога. Други разбират, че ще каже, “Който храм Божий сте вие християните”.

Ст. 18. Никой да не се лъже. Това е първото заключение от предишното разискване. След каквото съм казал, нека никой не се лъже и се уповава на човешка премъдрост. – Ако някой – особенно някой учител – мисли, че е мъдър, - ако той сам се мисли или другите го мислят, че има световна мъдрост. – Нека стане глупав¹¹⁷, т.е., нека не се гордее с мъдростта си, и нека се мисли за “безумен”, т.е., че не знае най-високата мъдрост. Или може да значи, “Нека приеме и проповядва просто евангелието, и това ще накара хората да го считат за безумен”. – За да бъде мъдър. Божият закон е, че ние трябва да се откажем от правдата си, така че да може Той да ни напълни със своята правда; и също така ние трябва да гледаме с презрение на мъдростта си, за да можем да се напълним с тая мъдрост, която Той дава.

Ст. 19. Защото мъдростта на тоя свят, и пр. Това, което хората считат за мъдрост, Господ го счита за безумие. Повечето от това, което минава за мъдрост е заблуждение, и най-мъдрият човек знае само толкова малка част от всичката истина, че пред очите на Бога той е безумен. Виж. гл. 1:20,21. – Е писано, - в Йов 5:13. Значението на приведените думи е: Там където мъдростта им е най-силна, Бог улавя мъдрите; те се улавят от пронирството си, както един звяр би се хванал в клетката по причина на хитростта си.

Ст. 20. Той прави друг привод (от Пс. 94:11), който показва, както и първият, че “мъдростта на този свят е безумие пред Бога”.

Ст. 21. Второ заключение от това, което се е казало за естеството на проповедничеството. Понеже те са само служители, и сами по себе си са нищо, но всичката им деятелност идва от Бога, и понеже “мъдростта на този свят е безумие пред Бога”, затова “никой да се не хвали с човеците”. Този, който се е уповавал на Павел, или се е хвалил с връзките си с Аполос, е показал чрез това безумието си. И апостолът прибавя и друга една причина защо не трябва да се хвалим с човеците, именно:

Ст. 22. Всичко е ваше. Защо се хвалите с водачите си? Вие не принадлежите на тях, но те принадлежат на вас. И защо да се хвалите с един учител, когато всичките учители са ваши, и всичко друго е ваше? Значението на “всичко е ваше” е, че всичко е определено от Бога да действува за доброто им. Цялата история на света така се ръководи от Бога, че да бъде за доброто на църквата му; и даже жителите на небето и ада се карат да помагат за тая цел.

И църквата е наследница на всичко. Бог й е обещал най-крайните части на света за нейно притежание. Защо тези, които имат такова наследство да се хвалят с човеците? – Било Павел, или Аполос, и пр. Всичките проповедници са техни. Те имат еднакво участие в ползата от набожността и поучението на Павел, Аполос, и Кифа. – Свят се употребява в обикновенното си значение, а не значи, както често се среща в Павловите послания, необновени хора. Всичките работи на видимия свят, били те големи или малки, така се управляват от Божия промисъл, че помагат на църквата: даже и гоненията помагат за тази велика цел. – Или животът или смъртта. Колко ще живее и кога ще умре един християнин се решава съгласно с интересите му. Докато е жив, животът е благословение, и той притежава най-високите му наслаждения. Смъртта е негова, защото жилото й е отнето за него; с умирането си, християнинът надвива смъртта, и тя е вратата, която го въвежда в безкрайна печалба и щастие.

Може би, че трябва да разберем, че живот и смърт въобще принадлежат на църквата, т.е., че князе, съдии, и всички хора живеят и умират според както се вижда най-добре на Бога за благосъстоянието на църквата. – Сегашното значи “на този свят”. – Бъдещето значи “на другия свят”. Не само привременно, но вечно, Божиите люде ще наследят всичко.

Ст. 23. А вие сте Христови. Както всичко принадлежи на църквата, т.е., й служи, така и църквата принадлежи на Христа и трябва да му служи. Следователно, понеже е Негова, тя не трябва да се хвали с човеците, но само с него. – А Христос Божий. Както църквата изпълнява волята на Христа, така и Той изпълнява волята на Отца. Макар и да е от същото безкрайно естество и равен по сила и слава, Синът е подчинен на Отца. То не е естественно, но доброволно и официално подчинение. Доброволно и без принуждение Христос пое отгоре Си образ на слуга, и в службата Си като умилостивителен свещенник той трябваше да се подчини на Отца, “направен под закона”, за да може да стане жертва за греховете на тия, които са нарушили закона.

Назад | Съдържание | Напред