³ Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

⁴ Дарбите са различни; но Духът е същият.

⁵ Службите са различни; но Господ е същият.

⁶ Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

⁷ А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

⁸ Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

⁹ на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

¹⁰ на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

¹¹ А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

¹² Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

¹³ Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

¹⁴ Защото тялото не се състои от една част, а от много.

¹⁵ Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

¹⁶ И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

¹⁷ Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

¹⁸ Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

¹⁹ Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

²⁰ Но сега те са много части, а едно тяло.

²¹ И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

²² Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

²³ и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

²⁴ А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

²⁵ за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

²⁷ А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

²⁸ И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

²⁹ Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?

³⁰ Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

³¹ Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

Павел в тази и в двете следващи глави разисква въпроса за духовни дарби. Че такива дарби щяха да се дадът на църквата е било предсказано от пророците (Й-л 2:28,29), и ясно предречено от нашия Спасител след възкресението му (Мк. 16:17,18). Тъкмо преди да се възнесе, той показа, че времето за даване на тия дарби е наближило (Д.А. 1:5); и ние ги виждаме да се дават в Денят на Петдесетницата, и после да се разпространяват из цялата църква.

И богати и сиромаси, и стари и млади, и мъже и жени приемаха тези дарби. Горкото човешко естество е толкова слабо, че от това положение на работите разни злини естественно щяха да последват. Някои лъжци щяха да притезават на лъжа, че имат тия дарби; някои които наистина ги имаха щяха да се надуват с тях; разпри за сравнителната важност на разни дарби – взаимна завист – щеше да се породи; и понеже всички желаеха да упражняват на яве дарбите си, голяма неразбория щеше да се повдигне в общите им събрания. Всичките тези злини се появиха в Коринт; и в тези глави Павел се старае да ги поправи.

Главният обем на тази глава е ясен. След като дава един от белезите, по които истинните дарби могат да се разпознават, апостолът показва, че те всичките са от същия Дух, и за доброто на църквата. Макар и да бяха различни, те всички принадлежаха на църквата, и бяха всички важни за доброто на църквата, така както всичките членове на тялото принадлежат на тялото, и трябва да извършват важни длъжности за доброто му. Следователно, не трябва да има раздори или завист помежду им; но всички на драго сърце трябва да заемат мястото, което Бог им е назначил.

Ст. 1. И за духовните дарби. Вероятно е, че в писмото си коринтяните са разпитали и за тях. Думата дарби я няма в оригинала, но връзката на мисълта явно показва, че той говори за духовни дарби, а не за духовни мъже. – Желая да разбирате²⁰⁰. Това е важен предмет. Искам да разберете естеството и целта на тези извънредни явления, за да можете да разпознаете истинното от лъжливото.

Ст. 2. Когато бяхте езичници. В този стих Павел сравнява сегашното им положение с предишното, не само за да им разбуди признателността, но и за да им покаже, че имат нужда от поучение. "“о преди малко време вие бяхте езичници, и затова имате нужда от поучение за делото на Духа”.

Ст. 3. Затова ви уведомявам. Първо той ще им даде средство, по което да могат да опитат и съдят кой наистина говори чрез Светия Дух, и кои са лъжци. Това правило, което се излага и в отрицателна форма, е че всички, които са под влиянието на Светия Дух без друго ще почитат Христа. – Никой, като говори с Дух Божий, не казва анатема Исусу (Цгр.). Анатема ще рече нещо обречено на погубление понеже е проклето. Евреите, които отричаха, че Исус е Месия, и езическите жреци, биха проклинали Христа; и във време на гоненията, да прокълне човек Христа значеше да се пометне от християнството пред Римските съдилища. Не се казва дали някои коринтяни, които са се наричали християни наистина са проклинали Христа. – И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух²⁰¹. Срав. с Мт. 16:16,17; 1Йн. 4:2,3 и 5:15. Да нарече тук не значи просто да каже думите, защото е явно, че всеки може да стори това без божественна помощ, но сърдечно да приеме и явно да признае Исуса за Господ. Думата Господ обикновенно се употребява в Гръцкия превод на Стария Завет вместо Йеова; и да кажеш, че Исус е Господ ще рече да признаеш божеството му. Освен ако бъде ръководен от Св. Дух, никой не ще изповяда Исуса за богочовек, и не ще го наистина обича и му се уповава като на такъв. Тези, които говорят зле за делото Му не са Негови истинни слуги; и колкото повече сме изпълнени със Св. Дух толкова повече ще превъзнасяме Исуса Христа. От това следва, че трябва да считаме за еретици Арияните и тези секти, които в днешно време имат за Христа мнения подобни на Ариянските.

Ст. 4-6. Тези стихове съдържат втората истина, която Павел иска да ги поучи за духовните дарби; и тази истина е, че макар и да са различни, те са еднакви по произхождението и целта си. Някои разбират от това, че той разделя тези дарби на три разреда, някои от които са от Духа, някои от Сина, а някои от Отца; но това не е право, защото на друго място и често пъти те се наричат дарби на Св. Дух. Наистина, трите лица на Св. Троица се споменават в тези стихове, както става явно от следващото разяснение. – Дарбите са различни, но Духът е същият, т.е., както много потоци може да изтичат от един извор, така и всичките тези дарби произтичат от един Дух. По причина на злоупотребата с тях, някои може да са били склонни да подозират, че някои от тези дарби са били дадени от зли духове. “Не”, казва Павел, “Св. Дух е дал всяка дарба”. – Службите са различни, но Господ е същият. Този, комуто служим се нарича наш “Господ” или Господар. Апостолът, следователно, иска да каже това: “Тези, които притежават тия дарби вършат разни служби; някои церят болни, други проповядват на църквата, и пр., но те всички еднакво служат на Христос. Някои от вас може да мислят, че някои от тия дарби причиняват повече вреда, отколкото полза, но това става само и само защото те с тях се злоупотребява. Сами по себе си, те всички имат за цел да прославят Христа, и да въздигнат църквата, която той е основал със смъртта си, както дуварджийт, зидарят, и соваджийт спомагат за съграждането на едно здание”. – Различни са и действията; но Бог е същият, т.е., същият Бог е чиято сила и мъдрост прави всичките тези работи. И така, като дарби, те са от един Дух; като служения, те всички служат на един Господ; и като проявления на силата, те всички се правят от един Бог. Наистина в ст. 11 се казва, че Духът ги прави, но тука няма противоречие. Както Бог е направил Христа “Глава на всичко за църквата”, и по този начин Христос е станал наш Господ, така той е изпратил Св. Дух да действува в сърцата ни, и да ни обнови и освети. Бог действува в нас чрез Духа си, и затова това дело прилича да се нарече божие дело, също така, както нещо направено от един министър може да се нарече дело на царя, който го е изпратил и му е дал наставленията. Затова християните понякога се казват да са “родени от Духа”, а понякога “родени от Бога”.

Ст. 7. На всеки се дава проявяването на Духа. Прояняването на Духа е това, което изявява присъствието и силата му, и се употребява относно дарбите, които той дава, защото, както дарбата на говорене изявява мисъл, така и тези дарби изявяват делото на Духа. На всеки значи на свеки, който получи тези дарби. – За обща полза²⁰². Това е целта на всичките тези дарби, именно, назиданието на църквата. Те не са дадени само за благото или удоволствието на този, който ги получи, но за общо добро. Заради това, всички трябва да се задоволят с каквото Бог е дал, и нито да се гордеят с дарбите, които са получили, нито да тъжат защото не са получили други и по-високи дарби.

Ст. 8. Не е твърде ясно каква разлика има между “слово на мъдрост” и “слово на знание”; и разни мнения, някои от тях противоположни едно на друго, са били изказани в тълкуването на тези думи. Едно от по-вероятните тълкувания е това, което разбира под думите “слово на мъдрост” дарбата за откриване на евангелска истина, - за разбиране и разправяне на други дълбоките Божии неща. Срав. с гл. 2:7. Тая дарба въобще се нарича боговдъхновение. “Слово на знание” се вярва да означава по-долна степен от същата дарба, или дарбата да разправиш това, което другите са открили. Ако това е истинното значение, тогава “апостоли”, за които се споменава в ст. 29, са имали “слово на премъдрост”, а пък “учители”, също така споменати в същия стих, са имали само “слово на знание”.

Ст. 9. На друг вяра чрез същия Дух. Тука “вяра” не може да значи спасяващата вяра, която истинните Християни имат, понеже тя се споменава тука като дарба, която само някои в църквата имат, както “дарби на изцеления”, и пр. Мнозина предполагат, че това се отнася за вярата, която прави чудеса, и за която Христос казва (Мт. 17:20), че може да премести планини. Но против това можем да възразим, че “действие на чудеса” се споменава особенно в следващият стих, и, следователно, това трябва да бъде нещо друго. Заради това по-добре е да разберем, че значи висока степен от обикновенна вяра, - такава вяра, която би накарала някого радостно да претърпи мъченичество. Стефан е имал чудесно такава вяра. – А пък на друг изцелителни дарби. Разбира се, че тук се говори за чудотворното изцерение на болни. Сега се намират изкусни и велики лекари, но те нямат “изцелителни дарби”.

Ст. 10. На друг да върши велики дела²⁰³. Тези, които имаха дарби на изцеления правеха чудеса като изцеряваха болните; и затова двете тези дарби не се виждат да са различни. Може би последната дарба да е обемала повече от първата. Някои са можали само да церят болни, а други са можали да правят повече, както Павел направи, когато ослепи Елима и възкреси Евтих от мъртвите. – На друг да пророкува. Това не значи само предсказване на бъдещето, но всяко нещо, което Божия Дух е накарвал някого да каже. Проповядване и разтълкуване на Божията воля за назидание на другите може да се каже, че е пророчество, ако се даде чрез боговдъхновение. Апостолите, макар и да не бяха непогрешими в частните си съждения, както виждаме от много случаи, бяха боговдъхновенни във всичко, което говореха публично; а пък Ново-Заветните пророци бяха боговдъхновени само случайно. – На друг да разпознава духовете. Виж. 1Йн. 4:1. Понеже мнозина са претендирали, че са боговдъхновенни, нужно е било да има един клас хора, които са можали да разпознават дали някой е бил наистина боговдъхновен, или е просто говорил това, което му е идвало на ума, или това, което злите духове са му внушавали. В гл. 14:29, се загатва за упражнението на тази дарба. – На друг да говори разни езици²⁰⁴. Това означава силата да говори езици, които говорителят не е знаел по-напред. Христос беше обещал това като знак на вярващите, именно, че “нови езици ще говорят” (Мк. 16:17); и каква е била тая дарба става явно от Д.А. 2:8, “И как ние ги чуваме да говорят всеки по собственият наш език в който сме родени?”. Виж. бел. на него стих. – А пък на друг да тълкува езици. По някой път едно лице е имало и двете тези дарби (гл. 14:13), но това не се е случвало всякога.

Ст. 11. А всичко това се върши, и пр. Макар и да са толкова различни, тези дарби са всички от един източник, който в ст. 6, се казва, че е Бог Отец, а тука се казва, че е Св. Дух. Каквото духовно влияние и да упражнява Отец върху умовете на хората, той го упражнява чрез Духа, който е единственият действуващ в нас, както Синът е единственият спасител и ходатай. – Който разделя на всеки по особено, както му е угодно. Какви дарби всеки ще получи се решава не от желанията или заслугите на лицето, но от Духа.

Ст. 12. Защото, както тялото е едно, и пр. В този и следващите стихове апостолът хубаво разяснява, че в църквата има различни дарби, както тялото има много членове или удове, които изпълняват разни служби, но всички заедно съставляват едно органично цяло. – Така е и Христос, т.е., тялото Христово, което е църквата. Различни членове на църквата имат различни дарби, според както Бог е дал на всеки, така също както той дава зрение на окото, и слушане на ухото, но те заедно съставляват една църква.

Ст. 13. Защото всички ние чрез единият Дух се кръстихме да сме в едно тяло (Цгр.). Както Божията сила е съединила всичките телесни удове в едно тяло, така и Духът е съединил всичките християни в едно тяло Христово. Това той е сторил чрез “кръщението”; и въпросът е за какво кръщение се говори тука. Някои казват, че е “кръщението с вода”, чрез което ставаме видими членове на Христовото тяло. Но Св. Писание ни говори и за друго едно кръщение – “кръщение на Духа” – на което кръщението с вода е само белег. Това е делото на Духа; и то е което прави човека да бъде член на истинната църква. Мнозина, които приемат външно кръщение нямат, както магьосникът Симон, “част, нито дял” в Христа. – Било юдеи или гърци, и пр. Всичките кръстени принадлежат еднакво на тялото, каквито различия и да е имало помежду им по-преди; а пък тези, които не са обновени, макар и външно да са свързани с църквата, не са наистина нейни членове, както една дървена ръка не е част от тялото. – И всички от един Дух се напоихме. Това не може да се отнесе за Господнята Вечеря, както някои тълкуватели го тълкуват. Тука Духът се сравнява с вода (Йн. 7:37); и значението е, - Ние всички сме приели същия Дух, който съживява и освежава душата, както водата тялото.

Ст. 14. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Както тялото не е само око или ухо, така и църквата не е един член, но много; и на тези много членове разни служби са назначени, както окото, ухото, и пр. изпълняват разни служби.

Ст. 15,16. Тези стихове ни поучават да бъдем задоволни. Както кракът няма право да се оплаква, че не е ръка, така и един дякон не трябва да се оплаква, че не е апостол.

Ст. 17. Ако цялото тяло беше око, и пр. Самото понятие за едно устроено тяло подразбира няколко части с различни служби. Така е и църквата. Ако всички бяха апостоли, кои щяха да бъдат миряни?

Ст. 18. Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, и пр. Вместо да направи тялото една част, или да го снабди с едно чувство, Бог е благоволил да му даде толкова части и да ги нареди така, че те да послужат най-добре за нуждите на човека. Същото е и с църквата. Един е пастир, друг учител; един има десет таланта, друг само един; един е призван да дайствува и да върши полезна работа, а друг търпеливо да се подчини на продължително телесно боледуване; и всичко това не е по волята на хората, но защото така е благоволил Бог да отреди за всекиго от нас.

Ст. 19,20. Тези стихове повтарят идеята, че за църквата са нужни много членове с различни дарби.

Ст. 21. И окото не може да рече на ръката, и пр. Така е и в църквата. Никой само по себе си не е съвършен или независим от братята си. И най-даровитите зависят от молитвите и помощта на по-долните братя; и затова всяка гордост е науместна.

Ст. 22,23. Тези стихове ни поучават, че най-непривлекателните дарби са най-важни, и също така, може би, че тези членове на църквата, които вдигат най-малко шум са често най-полезни. Колкото и да е противно на съждението на мнозина, може да е истина, че по-лесно можем да се поминем без някой красноречив и привлекателен проповедник, отколкото без смирени членове, които обичат скромен и уединен живот, по чийто набожен живот и ревностни молитви имат повече важност пред Бога. – Тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби. Това се отнася вероятно за сърцето, белия дроб, и мозъка, които са деликатни и лесно повредими, но пак са най-нужни. Човек може да живее, макар и да бъде лишен от двете си ръце, но без бял дроб той не може: ако му отрежат езика, здравето му няма да се повреди, но ако сърцето се повреди и най-малко, смърт последва. И понеже особенно се трудим да украсим тия части на тялото, които не е прилично да показваме на яве, а лицето няма нужда от украшение, така и истинните люде Божии са склонни да почитат онези от тях си, които другите презират, както майката особенно обича това си дете, което другите укоряват.

Ст. 24. А благоприличните ни части нямат нужда от това. Лицето и ръцете нямат нужда от украшение, макар и краката да имат. – Но Бог е сглобил тялото, т.е., така съединил частите и ги е направил зависими един от друг, че тези части да приемат украшение, които имат нужда от него. – Като е дал на лишеното по-голяма почест²⁰⁵. Ние се стараем и грижим и иждивяваме пари, за да снабдим с прилично облекло неблагообразните си части, а пък за лицето ни такова нещо не ни трябва.

Ст. 25. За да няма раздор в тялото, - за да имат всички същите грижи и чувства, и за да не се премахне любов и съчувствие между частите. Така и в църквата не трябва да има такива зависти и раздори, каквито имаше в Коринт. Виж. гл. 1:10. – Но частите му да се грижат еднакво една за друга, т.е., същото попечение²⁰⁶, което всеки има за себе си. Окото толкова се грижи за благосъстоянието на ръката, колкото и за своето си.

Ст. 26. Частите са свързани толкова тясно свързани помежду си, че ако един от тях се нарани цялото тяло усеща болка, и ако един от тях се украси той украсява цялото тяло. Забележително е, че един езичести вития (оратор) е употребил същата фигура или образ на говорене, който Павел употребява тука. Той представя разните части на тялото, че се наговорили против корема, защото той не работел нищо, а само поглъщал всичко. Те се отказали да му слугуват вече, но следствието било, че всичките части отслабнали наскоро, така че се принудили да признаят, че корема не е безполезна част, но е нужен на всички им.

Ст. 27. А вие сте Христово тяло, и пр., т.е., вие християните, взети заедно, сте тяло Христово, и всеки от вас е член на това тяло. Заради това, каквото се е казало за тялото, за единството му, за взаимната зависимост и съчувствие на частите му, се отнася и за църквата в Коринт; и ако те падат по-долу от този идеал на църквата, това показва, че те са несъвършенни и грешни. Същото е истина за всяка църква, и за разните тела, които съставляват цялата църква. Сатана е закъснил окончателното възтържествуване на църквата, като я е разделил на враждебни лагери, когато тя трябваше да бъде една дружина, едно тяло.

Ст. 28. И Бог е поставил, и пр. Срав. с Еф. 4:11. В предишния стих той казва, че църквата е тяло Христово; и в този стих той споменава някои от членовете на това тяло. Че изброяването не е пълно се познава ако го сравним със ст. 8-10. Но този стих има по-голяма стойност от другите, защото ни показва относителната важност на разните служби. – Първо апостоли. Макар и да беше привременна служба, апостолството беше най-високата и най-важната служба в църквата, защото ние сега се наслаждаваме с ползата от поучението и примера на апостолите. Един стар тълкувател забелязва, че Павел не казва, “първо Петър, а после другите апостоли”. – Второ пророци. Тази служба, която е най-важна след апостолството се разяснява в ст. 10. – Трето учители. Учителите се различаваха от пророците по това, че те не бяха боговдъхновенни мъже, но имаха дарбата да поучават, както тези, които сега са наистина призвани от Бога да бъдат проповедници. Учителят стои по-горе от чудотвореца, защото Духът употребява истината за да преобърне хората, а пък чудесата имат за цел само да убедят тези, които са отвън, и те не биха сторили нищо без истината. – Други да правят чудеса²⁰⁷, т.е., мъже, които имат силата да правят чудеса. – Някои имат изцелителни дарби, и пр. Останалите четири разреда, вижда се, се броят заедно; и може би Павел не иска да реши кой от кого стои по-горе, макар че причината, поради която той поставя най-накрая дарбата на “разни езици” може да е защото в Коринт отдаваха на тая дарба прекалена важност. – Помагания. Повечето тълкуватели са съгласни със Златоуст, че “помагания” означава онези мъже, които са били назначени да помагат на висшите чиновници на църквата, за да наглеждат сиромасите и болните, т.е., дяконите и дякониците. Ние знаем, че първите седем дякони бяха избрани, за да помагат на апостолите по този начин. – Управлявания бяха вероятно тези мъже, които имаха особена длъжност да управляват в църквата, заедно с пастирите.

Ст. 29,30. Всички апостоли ли са? Както цялото тяло не е око или ухо, така и в църквата всички нямат същата служба, и не е добре да имат; и затова учителят, който ламти да стане проповедник е виновен в глупост, както кракът би бил глупав ако искаше да стане ръка.

Ст. 31. Копнейте за по-големите дарби²⁰⁸. Употребеният тука глагол в оригинала може да бъде или в изявително или повелително наклонение; и понеже апостолът е уващещавал коринтяните да бъдат задоволни с положението, което е определено за всекиго, някои тълкуватели превеждат тази фраза така: “Вие имате ревност, и пр.”. Но същата дума в гл. 14:1, е без съмнение в повелително наклонение; и действително няма никакво противоречие. Той ги е изобличил за гордостта им, незадоволството им, завистта им, и честолюбието им да бъдат първенци в църквата, понеже всичките тези чувства са грешни. Но да желае човек да расте в благодат и полезност не само е право, но е и длъжност негова. Затова той им заповядва да гонят -–не най-бляскавите – но най-полезните дарби. Наистина, всичките тези дарби са били дадени по волята на Духа, но все пак те трябва да се молят, за да ги придобият. Същото е истина и сега за обикновените Християнски добродетели; да ги желаем за наша слава е криво, но длъжност ни е да ги желаем, за да можем да прославим Бога, и да направим добро на нашите ближни. – Аз ви показвам един превъзходен път²⁰⁹, сир., пътят на любовта, за която се говори в следващата глава.

Назад | Съдържание | Напред