Глава 3.

¹ Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

² Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

³ Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

⁴ Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

⁵ Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

⁶ И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

⁷ Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

⁸ но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

⁹ С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

¹⁰ От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

¹¹ Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¹² Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

¹³ Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¹⁴ Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

¹⁵ Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

¹⁶ защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

¹⁷ Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

¹⁸ А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
 

Гл. 3. Друго зло разпространено между Еврейските християни било зле-уреденото им и прекалено желание да стават учители в събранията без да притежават нужните качества на мъдрост и знание. Яков ги разубеждава да не правят така, като им представя опасността от кривото и вредно употребление на езикът, и по-тежкото осъждение, което ще сполети учителите в църквата ако попаднат в този грях. Със силни изражения той излага силата на езикът и неговата удивителна испорченост. Понеже обюздаването на езикът е толкова трудно, и следствията от кривото му употребление така плачевни, всеки човек с истинска мъдрост и знание ще заляга най-много за обработването на кроткостта, и във всяко отношение ще бъде най-внимателен в поведението си. Мъдростта, която ни прави способни да говорим полезно е лишена от властолюбие, не търси собствената си полза, и се старае да въдвори мир, чистота, и духовно благоденствие в църквата. Човек, който е истински мъдър ще се отличава с правотата и смиреномъдрието си от самохвалния и свадлив бъбрач; по този начин той ще докаже небесното произхождение на своята мъдрост, и ще пожъне мирните й плодове.

Ст. 1. Значението е: “Нека не стават мнозина от вас учители, като знаят, че ние учителите ще приемем по-голямо осъждение от тези, които не са, ако ги водим в крив път”. В първобитните Християнски събрания, се давало пълна свобода на взаимно увещание (1Кор. 14:26-33). Сетне станало нужда да се ограничат смелите и много приказливите, за да не злоупотребяват с това преимущество. Без съмнение мнозина от тези, които са искали да станат проповедници са били подбуждани от властолюбие и жажда за почести. За тях е било приятно нещо да мислят, че е се наричат преподобни и ще се считат за водачи. Яков предупреждава подобни лица, като им напомня голямата отговорност на религиозните учители, и съдът който те трябва да срешнат. Той, обаче, няма намерение да обезсърчи някои от “доброто дело” на проповедничеството, когато са призовани на него от Бога и от народа му. Виж. бел. на 1Тим. 3:1.

Ст. 2. Всички. Даже най-мъдрите и най-добрите от нас вършим много грешки, а особенно с употребата на езикът си; така че този, който управлява напълно езикът си може да се счита като съвършен господар на себе си, и следователно като съвършен човек. Животните не въздържат страстите си и изразяването им. Отличителната черта и слава на човечеството е тази, че то има тази сила на сомообюздание. Колкото повече обюздаваме себе си, толкова по-голямо мъжество показваме, и ставаме съвършенни мъже. Ние можем също така да кажем, че с това ние се доближаваме до образецът на съвършенния християнин. Виж. бел. на гл. 1:4.

Ст. 3-5. Силата на езикът става по-явна с две поразителни сравнения, - с юздата в устата на конят, чрез която вървежт му се обръща насам или нататък, или се спира съвършенно, и с кормилото, което управлява вървежът на кораба. И двете неща са много малки, но колко голяма е тяхната важност!

Ст. 6. Друго едно сравнение се въвежда в края на 5-ия и в началото на този стих. Както една искра огън запалва един голям пожар, така една бърза и необмислена дума може да даде повод за раздразнение, препирни, и борби, които ще развалят много щастие и може би опропастят цяла църква, като съсипят за дълго време Божието дело в някоя община, и потопят много души в непоправима погибел. Един свят пълен с неправда е съсредоточен в най-малкия член на тялото; т.е., всичката разваленост на човешкото естество се излива в него, и той изпраща отново развратителните си струи, за да заразят цялото ни естество. Завистта, злобата, и омразата, които езикът може да изрази са такива, че с една дума той запалва цялото “колело на живота ни”. Нищо не избягва в такъв случай от неговото опустошение; и сам той се запалва от огънят на пъкъла. Колко страшна е тази картина на злото, което се причинява от необузданият език! Колко беди той може да докара! – Се запалва от пъкълът. Виж. 4Цар. 23:10; Ис. 66:24, и бел. на Мт. 5:22; Мк. 9:44.

Ст. 7,8. Понеже отношението на езикът към нашето нравственно естество е такова каквото се описа, колко трудно той се управлява! Естеството на човека така превишава естеството на другите животни, че той може да опитомява диви и свирепи зверове, птици, гадове, и същества които живеят в морето и в реките. Римския естествоизпитател Плиний разказва за слонове, лъвове, тигри, орли, аспиди, крокодили, и разни риби, които са били до толкова подчинени на човека, че са се покорявали на заповедите му. В зверилните често се виждат да живеят съгласно в същата клетка животни, които естественно се ядът едни други. С достатъчно търпение и изкуство човеците могат да подчинят съвършенно всяко животно; но езикът е толкова лош, поради развалеността на нравственото естество на човека, че никой не е в състояние да го обуздае съвършенно: по лошавината си той е както смъртоносната отрова на ехидната.

Ст. 9,10. Езикът е също така “славата” на човека (Пс. 16:9, 30:12, 57:8), защото той е оръдието чрез, което човек прославя Бога и благославя ближния си. Той може да се употреби за най-благородните и за най-ниски цели. Колкото мъчно и да е обюздаването му, Християните не трябва да си позволяват неприлично служене с него. Блажен е човекът, който претърпява изкушение и надвива злото (гл. 1:12; Отк. 3:21)! Има благодат съразмерна с нуждата ни, стига само да я търсим и да я употребяваме; и ние сме длъжни да бъдем така изпълнени с Христовия дух, щото говоренето ни да прилича на Неговото. Не е право да си нараняват християните чувствата едни на други, да си повреждат името и интересите, и да възбуждат препирни и охладнения, които дават случай на нечестивите и на тези, които се занимават само със световни суети да им се присмиват, понеже приличали в употребата на езикът на тези, които не са Христови ученици. Обюзванието на езикът е необходим белег на всяка истинска вяра (гл. 1:26). – По Божие подобие. Човек няма само животинско естество, но и духовно, което не се притежава от другите животни. Той прилича на Бога в това висше духовно естество, така както една капка вода прилича на океанът. Първобитно той е бил като Бога в своите нравственни качества. Той изгуби обаче тази нравственна прилика с грехопадението, и я спечели пак чрез Христовото изкупление (Еф. 4:24). Като духовни същества, създадени безсмъртни, всичките човеци са по подобие Божие; така че, когато проклинаме човеците, ние проклинаме Божия образ. – Бога и Отца (Цгр.), - Бога, който е Отец. Човеците са негови деца. Да благославят Бащата, а да проклинат децата е едно неприлично нещо, от което християните трябва да отбягват.

Ст. 11,12. Как могат истинските Христови ученици да употребяват езикът си като мнозина, които само изповядат, че са християни? Когато изворът на сърцето стане чист, потоците, които излизат от него ще бъдат също така чисти. Дървото на живот не може да дава отровните плодове на дърветата чието естество е лошо. Следователно, истинското естество на човека се познава по думите му и по поведението му.

Ст. 13-18. Мъдростта се показва с кротост и миролюбие, а не със свади и карния. Небесната мъдрост, т.е., мъдростта, която идва от Светия Дух, е едничката истинска мъдрост; тя е чиста сама по себе си, и търси най-първо чистота, но прави това с кроткост, смиреност, добродушие, и любов. Духът, който възбужда свади и бъркотии между братята е дух на завист, опърничавост, и горчивина. Той не е плод на Светия Дух, но произлиза от животинското и развалено естество на човека, и прилича на духът, който владее в пъкълът. Не е прилично да се предават християните на подобен дух, защото сетнините му са крайно съсипителни. Тези пък, които търсят мир ще съберат мирните плодове на правдата, и ще им се наслаждават. Тези, които са посели семена на мир и съгласие могат да бъдат уверени, че ще пожънат със слава плодовете на правдата, ако не в този свят, то поне в бъдещия. нека мислим много за Този, който не е хулил никак когато е бил похулван, а се е молил за убийците си, и ни е оставил, с духът, с който той е претърпял обидите и страданията, пример за следване (1Пет. 2:19-23). Честит е този, който има в сърцето си религията на мирът, и разпръсва по светът нейните благословии!

За употреблението на езикът виж. Пр. 10:19, 13:3, 15:23,26, 16:1,21,23,24, 17:27, 25:8-15,24; Пс. 5:9, 10:7, 15:3, 37:30, 39:1, 59:7,12; Отк. 21:8.

Назад | Съдържание | Напред