Първо (общо) послание на апостол Йоан

Глава 1.

¹ Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, -

² (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), -

³ това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.

⁴ И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.

⁵ И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.

⁶ Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.

⁷ Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

⁸ Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.

⁹ Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

¹⁰ Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.
 

Тълкувание

Началото на това Послание, както и на Посланието към евреите, не съдържа никакво надписание и поздравление на чстни лица, и не споменава името на писателя, но започва изведнъж да разисква предмета. Сходството му с предговора на Йоановото Евангелие е ясно, но при все това, разликата, не по-малко отколкото приликата им, е такава щото показва, че и двете са писани от същия съчинител, и че едното не е подражание на другото. Че писателят е бил апостол ясно се подразбира. Целта на Посланието се казва, че е да засвидетелствува това, което апостолът е знаел чрез действително гледане и пипане и слушане заради “Словото на Живота”, така щото тези, за които е било писано да могат да имат общение с апостолите в общението им с бога като техен Отец чрез Сина му Исуса Христа, и следователно, да се изпълнят с радост.

Ст. 1. Отначало. Това изречение, земено заедно с това, което следва в ст. 2, трябва да значи същото нещо, както и в Йоановото Евангелие (1:1), т.е., от памти-века. – Словото на живота: Словото, което има живот и дава живот. Виж. Йн. 5:26, срав. с 6:33, и пр., 11:25,26. В първите пет стиха на Евангелието, Йоан казва, че Словото е едно с Бога и е Бог, Творец на всяка твар, Притежател и Подател на живота, когото светът не позна. Като го нарича тука “Словото на Живота”, той подразбира всичко, което е казал в Евангелието си; и прибавя, че “за него сме чули” от устните му и от майка му Мария, мнимия му баща Йосиф, и други, за неговото чудесно раждане, ранния му живот, и пр.; от Йоан Кръстител, който засвидетелствува за слизането на Св. Дух, и за гласа от небето при кръщението му, който го посочи като Агнец Божий, който взима греховете на света (Йн. 1:15, 32-36); и от други, които са засвидетелствували думите и делата на Исуса, като са могли да кажат, че ние “видяхме, и изгледахме, и ръцете ни похванаха”. Вероятно е, че Йоановата майка Саломия е била сестра на Дева Мария. Йоан, прочее, може да е бил другар на Исуса, когато е бил дете и момче. Знаем навярно, че той е бил с него като негов ученик през целия период на проповядването му, че е стоял до него, когато е бил разпънат, че е говорил и ял с него след възкресението му, и че го е видял, когато се възнесъл на небето. Той е знаел не само, че Исус е бил Син Божий, но че е имал истинско тяло, и е бил наистина човек.

Ст. 2. “Словото стана плът” (Йн. 1:14). “Бог се яви в плът”. Виж. 1Тим. 3:16, и бел. Христос се нарича Слово, Слово на живота, Живот, Бог, поради божественното си естество, и защото той е източник на телесния, духовния, и вечния живот на хората.

Ст. 3. Йоан употребява множественото число, за да означава себе си и другите апостоли, свидетелството, на които той потвърждава. Целта на свидетелството им е била щото и други вярващи да участват с апостолите в истинно духовно общение с Христа, и чрез него с невидимия и безкраен Отец, техен и негов Отец (Йн. 14:6,23). Всяко духовно добро произлиза от това общение. Виж. бел. на ст. 6.

Ст. 4. Действието на такова общение, когато го има човек, е пълна, съвършенна и вечна радост, - същата радост, която пълнеше Христовото сърце, и се пада на изкупените на небето. Виж. бел. на Рим. 5:2,11, и на Йн. 15:11. Благочестието, което произхожда от правото разбиране на Евангелието и от вярата на сърцето в Христа като Спасител докарва истинно щастие. То не причинява мрачен и мъчен живот, като живота на някой отшелник (шкития), който не познава тайната на Христовия мир и радост (Йн. 14:27, 16:24); но даже и в скръб и борба с греха, то прави душата да предвкуси тука небесно блаженство. Някои ръкописи казват “нашата радост”. Ако това е което Йоан е писал, той иска да каже, че ние толкова желаем да ви видим всички да споделите с нас апостолите радостта, която произхожда от истинно и дълбоко общение с Отца и Сина му, щото не можем да се въздържим и да не ви пишем тези свидетелства за истината, както е в Исуса.

Ст. 5. Известието. Апостолът дава същественно това, което Христос беше дал нему и на другите апостоли, за да го съобщат на света, именно, че бог е светлина, че тия, които ходят с него в този свят, и които очакват да обитават с него в слава, не трябва да ходят в тъмнината на греха, но в светлината на истината и святостта; че кръвта на Христа, като Син Божий, очиства от свеки грях тези, които се ползуват от нея. – Бог е светлина. Светлината е знак на чистота, истина, доброта, правда, и блаженство, а тъмнината е знак на лъжа, нечистота, нечестие, и окаяност. Христос се е стараел да даде на хората прави възгледи за Бога, защото върху тях трябва да се основе истинната религия и всичкото духовно благосъстояние на хората. Едно погрешно понятие за ко е Бог причинява непрестанна опасност и вреда на душите на хората. Мнозина обвиняват Бога, че той е творецът на греховете и злощастията на хората. Това апостолът силно отказва, като заявява, че в Бога няма нищо друго освен светлина. Виж. бел. на Як. 1:13a>:14.

Ст. 6. Общение с бога ще рече сладко и любезно сношение на душата с него, каквото съществува между двама души, които се обичат един друг. Такова общение е същността на истинна религия: то се основава върху участване в нравствените качества на Божието естество. Никой, който има това общение не може да обича и прави “безплодните дела на тъмнината”. Виж. Еф. 5:8-14. Безполезна е тая религия, която търпи каквото и да е нечестие, и която се състои само от външни обреди и тръби, без сърцето да се съобщава с Бога и да се съобразява с подобието и волята му.

Ст. 7. Ние не можем да имаме толкова голяма светлина, колкото е светлината, в която Бог живее, но ние можем да имаме същия вид светлина. Ние можем да имаме еднакви възгледи и чувства, можем да обичаме това, което той обича, и да мразим това, което той мрази. Ако сме така като Бога, ние ще имаме любезно и радостно обещание един с друг. Колко честити са истинските Христови ученици, когато се сношават един с друг! Световните хора не познават такова удоволствие. – Кръвта, т.е., смъртта или жертвоприношението на кръста. Учението, че Христовата кръв очиства от всеки грях е основното учение на Евангелието. Виж. бел. на Евр. 9:14; 1Пет. 1:2. Това изречение ще каже, че чрез смъртта на Христа ние придобиваме не само освобождение от осъждение и право за отиване на небето, но че, чрез действието си върху сърцето, тя е средството, което ни очиства от любовта за грях и от правенето на грях. Тя очиства само тези, които ходят в светлината и следователно имат общение с Бога. И такива лица тя очиства съвсем, т.е., тя им осигурява опрощение на греховете и окончателна победа на греха, тъй щото няма нужда от чистилище, което да довърши делото на очищението чрез наказателен огън след тоя живот, нито има нужда от да си налагаме сами на себе си епитимии и страдания в този живот, които отчасти да запатят за нашето спасение или да доизкарат очищението ни от грях. Любов към Бога и човеците, сърдечна чистота, прилика на Христовите нравственни качества са приети с вяра следствия на Христовата кръв, а вяра е пълно упование в Христа като Спасител. Спасението е от благодат чрез вяра, но самото спасение не е само опрощение от грях и приемане на небето, но е и очищение от грях. Виж. бел. на Рим. 8:1-17; Еф. 2:4-22; Тим. 2:11-14, 3:5-8. Ние никога не можем сами да очистим себе си, или да се очистим от външни обреди: нашето очищение е дело на Христа върху нас.

Ст. 8-10. Греховете на истинните вярващи се опрощават, и кръвта на Христос очиства сърцата им, но все пак те никога не стават съвършенно святи в този живот. Ние трябва всеки ден да се молим: “Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници” (Мт. 6:12). Виж. бел. на гл. 3:4-10. Но не трябва да се отчайваме. – Ако изповядаме. Изповедтта е същественно условие за опрощение, защото е неотменим плод на покаянието. Не може да има спасение без покаяние, защото самото значение на спасението е освобождение от грях. За да се спасим, прочее, ние трябва да мразим греха и да го отбягваме: това и само това е покаяние пред очите на Бога (Ез. 16:60-63, 18:30-32). Такова покаяние води без друго към изповед и молба за прошка. Тази изповед и молба трябва да се направи прямо на Бога, против когото ние грешим. Така Давид се изповяда и моли (Пс. 32:5, 51:1-9). Ние трябва също така да се изповядваме на този, когото сме онеправдали. Да изповядваме когато сме съгрешили е доблестно нещо; и по този начин ние можем да имаме мир. Мнозина не искат да се изповядат, когато те съзнават, че трябва да се изповядат и искат прошка (Мт. 5:24, 18:15; Як. 5:16). Когато грехът е явен, и докарва съблазън на църквата, той трябва явно да се изповяда. Това се вижда да е разумно само по себе си, и по начинът, по който Павел постъпи с една случка от безнравственност в Коринтската църква (срав. с 1Кор. 5:5 с 2Кор. 2:5-11). Изповедта може по някога да бъде полезна и когато я изкажем пред нашите ближни, макар че грехът ни не е бил явен, и не е повредил някого, но словото Божие не оправдава частната изповед с цел да се получи от някой свещеник отпущане на греховете. Истинска и покаятелна изповед пред Бога осигурява опрощението на грешника. – Верен, - на естеството и обещанието си. – Праведен, - не само милостив, но и праведен в показване на милост. Виж. Рим. 3:24-26, и бел. понеже Христос ни е откупил с кръвта си (1Кор. 6:20; 2Пет. 2:1), правосъдието го изисква щото тези, които дойдат при него с покаяние и изповед да бъдат приети от бога. Такива хора ще бъдат опростени, и никокво петно от каквото и да е нечестие не ще остане по тях. в ст. 10 апостолът повтаря с още повече сила това, което казва в ст. 8. Бог е обявил всеки човек за грешник.

Назад | Съдържание | Напред