Глава 10.

¹ Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.

² Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

³ Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

⁴ Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

⁵ Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.

⁶ А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

⁷ или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

⁸ Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

⁹ Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

¹⁰ Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

¹¹ Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

¹² Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

¹³ Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

¹⁴ Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

¹⁵ И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: -
"Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

¹⁶ Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?

¹⁷ И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

¹⁸ Но казвам: те не са ли чули? Наистина, чули са: -
"По цялата земя е излязъл гласът им,
И думите им до краищата на вселената".

¹⁹ Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: -
"Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ;
С народ несмислен ще ви разгневя";

²⁰ а Исаия се осмелява да каже: -
"Намерен бях от ония, които не Ме търсеха;
Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

²¹ а за Израиля казва: -
"Простирах ръцете Си цял ден
Към люде непокорни и опаки"
 

Ст. 1. Павел пак изявява, че желае ревностно спасението на съотечествениците си. Срав. с началото на гл. 9. То е като да е казал, - Съотечественниците ми отхвърлят вестта на милост. Те се препъват о камъка на препъването. Но аз ги съжалявам от дъното на сърцето си.

Ст. 2,3. Имат ревност за Бога. Той е готов да види и признае у тях каквото и да е добро. Това прави още по-силно съчувствието му с тях. – Но не по право разумение (Цгр.). Религиозната им ревност, ако се управи в правата посока, е бъде от голяма важност. Но тя се изкривява от нямането на истинно познание на Божия начин за спасиние на грешници. Като не разумяват Божия план, те се мъчат да утвърдят своята си правда, т.е., да се оправдаят чрез делата си, което е невъзможно. Срав. с гл. 3:9, 21-28, 4:2-8. И така те не се предадоха на Божията правда, т.е., не приеха правдата, която Бог им предложи.

Ст. 4,5. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки. Срав. с това Христовите думи, “Дойдох да изпълня закона” (Мт. 5:17), и каквото Павел казва на галатяните, “Законът стана нам детеводител към Христа” (Гал. 3:24). Христос изпълни това, което законът предполагал да изпълни. Самата цел на закона беше да ни покаже, че имаме нужда от Христа. Той не може да ни оправдае, защото ние не го изпълняваме. Той не може да ни оправдае, защото ние не го изпълняваме. Той може само да ни заведе при Христа, който може да оправдае, и оправдава даром с благодатта си, всички, които се покаят и уповаят на него. Затова Христос се нарича свършването на закона. Той извършва това, което законът показа, че трябва да се извърши, но което не можеше да извърши.

Ст. 6-8. А правдата, която е чрез вяра, говори така: “Да не речеш, и пр.”. Това е противоположно на строгото изискване от закона на съвършенно послушание. Не трябва да разберем, че павел иска да каже, че когато Мойсей е употребил думите, които той привежда от Вт. 30:12-14, той е имал пред вид евангелското откровение на оправдание чрез вяра. Мойсеевите думи са се отнасяли на откровението, което тогава е било дадено на Израил. Апостолът просто взима тия думи и ги приспособява на евангелското откровение на правда чрез вяра. То е като да беше казал, - Аз мога да кажа за евангелието това, което Мойсей е казал за закона, че учението му не е далечно и тъмно, но блиско и ясно. Това беше истинно за закона като правило на право поведение, и като израз на Божията воля. Противоположността, която апостолът представя не е противоположност между началата на нравственния закон и на евангелието, защото те не са противни едно на друго, но са съвършенно съгласни. Противоположността е между системи, - между оправдание чрез делата на закона, и оправдание чрез вяра в Изкупителя. Пръвото е невъзможно, както напълно е доказано в гл. 3. Второто е възможно, понеже Бог е направил нужното приготовление за него. Той изпрати Сина си от небето, за да ни изкупи. Той го въздигна от мъртвите, за да ни оправдае. От горкия грешник не се изисква да извърши това велико дело, нито да търси някого, който да може да го направи за него, но само да вярва, да приеме с вяра извършената от Христа работа, и с открито изповядване и послушен живот да докаже изкренността на вярата си. Толкова прост е Божия план! Толкова ясни са условията, че “този който пътува, даже и глупавите няма да заблуждават” (Ис. 35:8).

Някои тълкуватели са противни на това тълкувание, и казват, че би било недостойно за Павел да пригодява думи от Св. Писание на предмет, на който те отначало не са се отнасяли. Но такова употребление на приводи от Стария Завет са правели не само апостолите, но и сам Спасителят ни. Доста е да споменем за Йн. 13:18, където нашия Господ привежда от Пс. 41:9, думи писани за Ахитофел, и ги приспособява на предателството на Юда; и на Павловото употребление на места от Стария Завет в гл. 8:26, в ст. 18,19 на същата тази глава, в 1Кор. 14:21, и в Гал. 4:24,27,30. Освен това, апостолът тука не разсъждава от приведеното място, но просто туря думите на това място в устата на “правдата, която е от вяра” (олицетворена) като думи, които описват учението й. От друга страна, да поддържаме, както някои поддържат, че има двоен смисъл в приведените стихове е опасен начин на тълкуване Св. Писание.

Ст. 9-11. В ст. 9, изповядването идва преди вярването, по причина на реда на думите “уста” и “сърце” в мястото приведено в ст. 8. В ст. 10, те се поставят в естественния си ред. – Със сърце вярва някой за оправдание (Цгр.). Оправданието има за условие сърдечна вяра в Христа. – С уста бива изповядване за спасение (Цгр.). Изисква се изповядване на Христа пред човеците като условие, за да бъде някой изповядан от Христа пред Отца му (Мт. 10:32), защото това е неизбежно нужно като доказателство на истинна вяра. Празно е притезанието на тези, които (като изопачават Рим. 14:22) поддържат, че човек може да има спасителна вяра и пак да я държи тайно.

Ст. 12-15. Няма разлика между юдеин и грък⁸². Това начало, “спасение чрез вяра”, се приспособява и на евреин и на езичник. Павел желаеше щото вярващите в Рим да разберат това добре, и да им се запечати в ума, че евангелието трябва да се проповядва, така че хората да могат да чуят и повярват и да се спасят. – И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?, т.е, пратят от Бога. Това свършва реда. За да могат да се спасят, хората трябва да призоват Бога; за да могат да призоват Бога, те трябва да вярват в него; за да могат да повярват, те трябва да чуят евангелието; за да могат да чуят трябва да им се проповядва евангелието; а за това трябва да им се пратят проповедници от Бога. – Колко са прекрасни нозете (т.е., идването) на тия, които благовествуват доброто. Тези думи са взети от Ис. 52:7. Пророчеството се отнася за Месия. Виж. последните три стиха на нея глава. Първоначалното загатване за възвръщането от плен придобиваше важността си от това, че това възвръщане служеше като въведение на славното избавление, което Изкупителят щеше да извърши. Важността на проповядването на евангелието, както се излага от апостола тука, е сериозно предупреждение за тези, които се наемат да проповядват без да са пратени от Бога, и насърчение на всички, които колкото слаби и да са, са били пратени. Главното мерило на посланието на един проповедник е характерът на това, което той проповядва.

Ст. 16,17. Но не всички послушаха благовестието. Божиите пратеници ни обявяват доброто, и идването им е прекрасно. Но не всички, на които те благовествуват слушат доброто и му се покоряват. Исая беше предсказал, че така ще бъде когато Месия дойде. “Кой повярва на известието ни?”. “Той (Месия) е отхвърлен от човеците”. – Вярата е от слушане (Цгр.). Срав. със ст. 14. Тази мисъл се повтаря тука вследствие на въпроса на пророка, “Кой повярва на онова, което е чул от нас?”. Ще каже, че чуването докарва вярване. – А слушането от словото Божие (Цгр.). И за да могат хората да чуят, словото Божие трябва да се проповядва. Много стари ръкописи вместо “словото Божие”, казват “словото Христово”. Ако това е по-правото, значението ще е “словото за Христа”. И в единия и в другия случай думата е за евангелието.

Ст. 18. По всичката земя се разнесе гласът им, и пр. Павел привежда тука думите от Пс. 19:4, които са били казани за небесата, Божиите чудесни дела, че провъзгласяват Твореца си на всичкия свят, като приспособими на евангелието, което провъзгласява спасение чрез Христа на всичките хора, евреи и езичници без разлика, и което е било вече проповядвано твърде обширно и на евреи и на езичници.

Ст. 19-21. Израил не е ли разбрал? Освен обото провъзгласяване на евангелието на евреи и езичници без разлика, израилтяните нямаха ли особенни случаи да разберат Божиите намерения относно до евангелието? Разбира се, че имаха, защото даже и Мойсей, като казва (Вт. 32:21), “Те ме раздразниха на ревнование с онова, което не е Бог; и аз ще ги раздразня на ревнование с люде, които не са народ”, загатва, че както те бяха отритнали Бога и си бяха избрали идоли, така и той ще ги отритне и ще избере езичниците; и по-после Исая беше казал твърде ясно, “Намерен бях от онези, които не ме търсиха” (Ис. 65:1), с което той ясно предрича обръщението на езичниците, когато в следващия стих той казва за Израил, “Прострях ръцете си вес ден (за да поканя и увещая) към непокорливи люде”.

Назад | Съдържание | Напред