Глава 11.

¹ И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:

³ "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

⁴ Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶ Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁸ както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁹ И Давид казва: -
"Трапезата им нека стане за тях примка и уловка,
Съблазън и въздаяние;

¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат,
И сгърби гърба им за винаги".

¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹² А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!

¹³ Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹⁴ дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост тия, които са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

¹⁶ А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети.

¹⁷ Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁸ не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁹ Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

²⁰ Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²¹ Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²² Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²³ Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²⁴ Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

²⁵ Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

²⁶ И така целият Израил ще се спаси, както е писано: -
"Избавител ще дойде от Сион;
Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁷ И ето завета от Мене към тях:
Когато отнема греховете им".

²⁸ Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁹ Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

³⁰ Защото както вие някога се непокорявахте * на Бога, но сега чрез тяхното непокорство † сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³¹ също така и те сега се не покоряват

³² Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³³ О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³⁴ Защото,
"Кой е познал ума на Господа,
Или, кой Му е бил съветник?"

³⁵ или,
"Кой от по-напред Му е дал нещо,
Та да му се отплати?"

³⁶ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.
 

Ст. 1. Отхвърлил ли е Бог своят народ? (Цгр.). Понеже Мойсей и Исая бяха предсказали, че Божието царство на земята ще премине от стария му народ на езичниците, удивителният въпрос се представя: Израил съвсем отритнат ли е? В тази глава апостолът показва, (1) че не всичкият Израил е отхвърлен (ст. 1-10), и (2) че отхвърлянето не е окончателно и безнадежно (ст. 11-32). – И аз съм израилтянин. Като доказателство, че бог не е съвършенно отхвърлил Израил, той споменава себе си като пример на израилтянин, който не само вярва в Христа и се брои между Божиите люде, но който усърдно се занимава с проповядването на евангелието.

Ст. 2-4. Когото е предузнал⁸³. Бог не си е променил милостивото намерение към потомците на приятеля си Авраам. Като ги е предузнал и избрал, той е им покаже милост. Апостолът тогава привежда от 3Цар. 19:14,18 един пример на общо отстъпване от Бога, за което Илия се оплакал, и както Бог му отговорил, като му показал, че отстъпването не е било всеобщо, но че имало останали седем хиляди верни човеци, които не били преклонили коляно пред Ваал.

Ст. 5-7. Има остатък избран по благодат. Апостолът го е считал за важно да настои върху свободния и милостив характер на Божието избиране на онези, които вярват в Христа и се спасяват, и да припомни на читателите си колко съвсем противна е евангелската система на системата на онези, които са се надявали да се оправдаят от делата на закона. – Израил не получи това което търсеше (Цгр.), т.е., правда, която повечето евреи се мъчиха да придобият чрез делата си. – Но избраните го получиха. Тези, които Бог избра получиха я, т.е., чрез вяра. – А останалите се закоравиха⁸⁴. Бог съдебно ги остави да бъдат слепи и коравосърдечни. Виж. бел. на гл. 9:17,18.

Ст. 9. Както е писано. Местата, за които се загатва тука (Вт. 29:4 и Ис. 29:10, срав. с Ис. 6:10) не се привеждат буквално, но общия им смисъл се дава. Понеже тези думи, които описват начина, по който Бог се е отнасял с Израил, се намираха в Мойсей, и след седем века Исая, апостолът, като поучава, че тези, които отхвърляха Месия, т.е., голямото болшинство от народа, бяха ослепени и отритнати, поучаваше само това, което те бяха опитали в разните части на историята си, и което пророците им бяха предсказали.

Ст. 9,10. Тука приведеният стих е от 69-и Псалом, който или първоначално се е отнасял за Месия, или, ако първоначално се е отнасял за Давид, отнасял се е за него като тип (образ) на Месия; защото той често се привежда в Новия Завет и се приспособява на Христа. Срав. ст. 9, “Напоиха ме с оцет”, с Йн. 19:28,29. Сам Спасителят ни загатва на ст. 25 в Мт. 23:38. Заплашванията в този псалом са действително предсказания за наказанието, което ще постигне неприятелите и отхвърлителите на Месия. “Селението им да бъде пусто” е само силна форма на предсказание, че жилището им, гордата им и прехвалена столица, Ерусалим, ще се опустоши.

Ст. 11,12. Дали са прегрешили та да паднат? (Цгр.). – Божие намерение лие щото те съвършенно да загинат? Наистина, някои, мнозина от тях, бяха прегрешили и загинали. “Христос разпънат” (и учението на спасение чрез него) беше “за евреите съблазън” (1Кор. 1:23). Но беше ли така, за да се отритне целият народ? Не, разбира се. Напротив, Бог възнамеряваше да направи неверието и отхвърлянето им на евангелската вест средство, за да разпрати тая вест между другите народи. И не само това, но приемането на евангелието от езичниците щеше да стане благословение за евреите, като ги подбуди да търсят благодеянията, които както щяха да видят, евангелието доставя на езичниците; и най-сетне, обръщането на Израил щеше да стане неизказано благословение на церия свят. За примера дето неверието и неприятелството на евреите е станало средство за по-обширното разпространение на евангелието, виж. Д.А. 8:4-6, 13:43, 28:28. – Колко повече тяхната пълнота! (Цгр.). Ако отхвърлянето им на евангелието е станало средство за приемането му от мнозина от други народи, колко повече благословение за света можем да очакваме от пълнотата на евреите, т.е., обръщането на всичкия народ!

Ст. 13,14. Тези два стиха са като един вид парантеза. По-голямата част от християните в Рим се вижда да са били новопокръстени езичници. Павел тука говори особенно на тях, като им напомня, че той особенно се нарича апостол на езичниците – название, на което той се е радвал много, и ги уверява, че ревностно желае спасението на тези, които са му роднини по плът. Той не беше толкова улисан в особенното си послание на езичниците, щото да пренебрегне какъвто и да е случай да се труди за спасението на съотечественниците си.

Ст. 15. Павел тука се повръща на мисълта изказана в ст. 12. Тези два стиха се разясняват един друх. “Отхвърляне” тука значи същото както “тяхното падение” и “смаляването им” в ст. 12; и “приемането им” тука значи същото както “тяхната пълнота” там. – Оживяване от мъртвите. Това изречение се вижда да значи повече от изречението “примирение на света”; другояче, то не би се турило в противоположност на него. Някои тълкуватели са си въобразили, че значи възкресението в последния ден, и че апостолът иска да каже, че възкресението ще последва наскоро общото обръщане на израилтяните. Това беше мнението на Златоуст; и мнозина нови тълкуватели са го последвали в това му мнение. Но никъде другъде в Св. Писание възкресението не се нарича “оживяване от мъртвите”; и най-добрите тълкуватели днес са съгласни, че това изречение описва щастливото положение на работите, когато всичките хора, евреи и езичници, ще се обърнат към Господа.

Ст. 16. Ако първото от тестото е свето, то и цялото замесване е свето. На израилтяните беше заповядано да принесат начатките на жетвите си пред Господа (Из. 23:19; Лев. 23:10), и начатките от елеят, виното, и тестото си когато го приготвят за употреба (Чис. 18:12). Виж. и Чис. 15:18-21; Неем. 10:37. Тука особенно се говори за начатките на тестото, понеже се взима във връзка със замесването на това, което се меси за хляб. Думата свят означава (1) нравственна чистота, както когато Бог се казва, че е свят. Така и ангелите се наричат свети, понеже са нравственно чисти; (2) че еди кои лица или неща са посветени на Божията служба. В този смисъл храмът, олтарът, одеждите на свещенниците, всичките съдове употребявани в богослужението и в приношенията се наричаха святи. Свещениците също така и даже целият Израилски народ се наричат святи, понеже са определени, за да слугуват на Бога (Из. 19:6). – И ако коренът е свет, то и клоните са свети, - същата мисъл под друг образ представена. Понеже Бог е избрал Авраам, Исаак, и Яков, и семето им след тях (Вт. 4:37), макар и да се виждат сега отхвърлени по причина на греховете си, Бог обаче няма да ги отхвърли съвършенно и окончателно. Те са “възлюбени заради отците” (ст. 28). И тази надежда за тях се поддържа от такива пророчества като Ис. 54:8-14; Зах. 10:6, и много други.

Ст. 17,18. Апостолът предпазва похристиянчените езичници да не се хвалят срещу евреите. – И ти бивайки дива маслина, си бил присаден между тях. Израилската църква се сравнява с маслина, едно от най-трайните, най-производителните, и най-драгоценните дървета. Някои от ветвите са били отрязани, т.е., някои израилтяни, поради неверието и непослушанието си, са били отхвърлени; и вместо тях някои езичници са били въведени в църквата, и направени участници във всичките й драгоценни преимущества. Апостолът тука не е спазил сходството на обикновенното присаждане, според, което стръкове (изданки) от добро дърво се присаждат на диво дърво, и плодът взима характера на присадата, а не на дървото. Това не щеше да отговори на целта на сравнението му. Заради това, той употребява думата присаждам в преносен смисъл, за да изрази факта, че езичниците, които могат твърде добре да се сравнят с едно диво и безполезно дърво, са взели мястото между Божиите люде, от което невярващите евреи са били отхвърлени. Дървото си остава същото, макар и някои от ветвите да са променени. Църквата е една във всичките векове, макар и да има различни форми и разлини учреждения, подходящи за обстоятелствата на времето. Това се подразбира дето се казва (Гал. 3:8), че благовестието се е проповядвало на Авраам, т.е., че му е било дадено обещание, че в него всичките народи ще се благославят. То се подразбира и във всичките ония места, които говорят за Христовото дело като изпълнение на обещанията в Стария Завет.

Ст. 19-21. Но ще речеш, и пр. Предувещание против високомерие. Евреите са отрязани, и ние сме взели мястото им. Бог е прехвърлил благостта си на нас езичниците. Отговорът на това е: Те са били отхвърлени по причина на невярване, а вие стоите чрез вяра; не че вие сте по-достойни от тях да приемете божията благост. Нито евреин, нито езичник приема тази благост по причина на заслуга. – Естествените клони⁸⁵. Израилтяните не се наричат така защото са особенно достойни да приемат Божията благост, но просто, за да се прокара фигурата или образът на маслината. Те са “естественните ветви” само и само защото са естественните потомци на патриарсите. Евреите се хвалеха с преимуществата си. И ние сме в опасност, че ще направим същото. Право може да ни попитат, - Какво имате, което да не сте приели? Ние всички се нуждаем от предвардането, “Не високоумствай, но бой се”. – Колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина? – не защото са по-достойни, но защото Бог избрал праотците им, и защото обещал милост на потомците им. Колко повече можем ние да очакваме възобновлението им! Срав. със заб. на гл. 5:15-19.

Ст. 25-27. Тая тайна, т.е., тази наредба, отдавна неоткровена. Думата тайна често се употребява в този смисъл в Новия Завет. Виж. гл. 16:25; 1Кор. 2:7; Еф. 3:3,4,9. – Докато влезе пълното число на езичниците. Докато народите на света въобще приемат евангелието – влезат в Християнската кошара. Тогава и Израил ще приеме великото спасение. – Целият Израил, - по-голямата част от народа. Мнозина тълкуватели мислят, че “целият Израил” тука означава всичките избрани люде Божии, евреи или езичници. Това значение само по себе си може да се приеме за право, но връзката на мисълта не го допуска тука. Павел говори буквално за Израил; и не е право да вземем думата “Израил” буквално в ст. 25 и преносно в ст. 26. – Както е писано. Пророчеството, за което се загатва тука не е приведено буквално, но същественно е взето от Ис. 59:20, със загатване на Ис. 27:9.

Ст. 28,29. По евангелието⁸⁶. Относително напредъка на евангелието, те му се противят, но тяхното съпротивление е за в полза на вас езичниците. – По избирането (Цгр.). Относно до Божието избиране на Авраам, Исаак, и Яков, и потомствотоим, намерението на милостта си остава непроменено. – Не приемат разкаяние⁸⁷. Бог навярно не ще вземе назат това, което е обещал, нито ще отхвърли съвсем и окончателно тези, които той е призвал.

Ст. 30-32. Чрез тяхното непокорство сте придобили милост. За начина, по който това е станало, виж. бел. на ст. 11,12. – Защото Бог затвори всички в непокорство. Да се покоряваме на евангелието ще рече да го вярваме и приемем. Срав. с гл. 6:17 и 10:16. Следователно, непокорство тука е също с неверие. Апостолът припомня на похристиянчените езичници предишното им неверие, от което са били отървани по причина на неверието на евреите, и тогава обявява милостивото намерение Божие, че по случай на обръщането на езичниците, евреите също така най-сетне ще бъдат вкарани в Христовата кошара, тъй щото Бог да може да помилва всичките, т.е., и евреи и езичници. Как трябва прочее да разберем, че Бог затворил или евреите или езичниците в неверие? Сащо така както разбираме, че той ожесточил Фараоновото сърце: виж. бел. на гл. 9:17,18. Той оставил и евреи и езичници да следват за няколко време пътя на гях и неверие, който те си избрали, с цел да призове после мнозина евреи и езичници чрез благодатта си да се покаят, повярват, и живеят свят живот. Това е съгласно с еднообразното учение на Св. Писание. И покаянието и вярата се казват, че са дарби Божии (Д.А. 11:18; Еф. 2:8). Но даже и езичниците, с колкото светлина имаха, трябваше да се покаят от греховете си и да повярват в Бога. Но Бог презря времената на невежеството им (Д.А. 17:30). Евангелието беше ново и силно призование за покаяние и вяра. Когато в светлината на бъдещия свят Божиите начини на действие спрямо спасените и погиналите станат напълно явни, вярващите с радост ще признаят, че вярата, покаянието, и покорството им са били изработени от Божията върховна благодат даром, и невярващите ще се принудят да признаят, че наказанието, което ги е постигнало е наградата, която се пада на делата им, и е съгласно с върховно и съвършенно справедливо правосъдие.

Ст. 33-36. След като е изявил божественния план на изкупление, след като е представил ясно учението за оправдание, освеение, сигурно спасение за всички вярващи, избрание, призованието на езичниците, настоящето отхвърляне и окончателното приемане обратно на евреите, пред вид на всичките чудесни и славни дела Божии спрямо човеците, апостолът се впуска в това величественно признание на мъдростта, благостта, и самодържавието на Бога. Малко места, даже и в Св. Писание, могат да се сравнят с това място по силата, с която се представя истината, че Бог е всичко, а човек нищо. – Колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! (Цгр.). Богатството се отнася за безкрайните му средства, и неизтощимата му благодат. Срав. с гл. 10:12, “богат към всички, които го призовават”; гл. 2:4, “богатството на неговата благост, и пр.”; и Еф. 2:4, “богат в милост”. Премъдрост се отнася за Божието разпореждане на всичките средства за изпълнението на неговите милостиви намерения. Знание се отнася за съвършенното му познаване на човеците, характерите и нуждите им, с всичките способи нужни за спасението им, и с всичките следствия от начало до края. – Кой е познал умът Господен? Срав. с Ис. 40:13. Божиите помисли са толкова по-високи от нашите, че човек не може да ги изследва, или да му помогне с даване на съвети. – Кой му е дал, и пр. Виж. Йов 41:11. Това се отнася за безконечните му средства. Човек не може да им прибави нищо, нито може да отплати на Бога за благодеянията, които е получил от него. – Всичко е от него, чрез него и за него, - от него, като Източник и Творец на всичко; чрез него, като Поддържател и Управител на всичко; и за него, като Направлява всичко, за да извърши най-мъдрите и най-святите си намерения и да изяви безконечните си съвършенства. – Нему да бъде слава до векове. Амин. Всичката слава принадлежи нему, който е източник на всяко добро, и трябва да му се отдава от всичките му разумни същества во веки. Срав. с песните на обожаване и славословие в небесното поклонение, както е било открито на Йоан: Отк. 4:11, 5:12, 7:12.

Назад | Съдържание | Напред