Глава 5.

¹ А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

² и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

³ А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

⁴ Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁵ И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁶ И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁷ И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁸ И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁹ А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

¹⁰ И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹¹ И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹² И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹³ а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹⁴ и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁵ така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁶ Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁷ Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁸ туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁹ Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

²⁰ Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²¹ Те, като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

²² Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²³ Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²⁴ А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

²⁵ Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁷ И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁸ Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁹ А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

³⁰ Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³¹ Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³² И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³³ А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

³⁴ Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁵ и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁶ Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁷ След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁸ И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁹ но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

⁴⁰ И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴¹ А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

⁴² И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
 

Ст. 1-11. В смъртта на Анания и Сапфира ние имаме едно тържественно предупреждение, дадено в самото начало на Християнската църква, против лицемерие и лъжа. Няколко неща трябва да се забележат тук. (1) То беше пряко осъждение от Бога, а не дело на апостолите. Следователно, няма си никак мястото да обвиняваме Петър със строгост или злоба. Той просто обяви как Бог гледа на грехът на тези двама лицемери, и предсказа на Сапфира осъждението, което тозчас я постигна; и това той можеше да направи само по Божие вдъхновение. (2) Че така трябва да се гледа на тази работа става явно от ужасът, който обзе всички, които видяха или чуха за тази случка. (3) Целта на това строго и внезапно наказание беше да се предпази църквата в самото й начало от развратителното влияние на лицемерието. (4) Грехът на Анания не беше, че бе задържал част от каквото той доби от продажбата на притежанието си; защото, както Петър казва (ст. 4), то беше негово, и той можеше да се разполага с него по волята си. (5) Но грехът му беше, че той излъга, и се опита да спечели, чрез едно тържественно, но лъжливо заявление (в присъствие, вижда се, на цялото събрание) похвалата, че уж е посветил цялото си притежание на благотворителната каса на църквата. (6) Грехът стана още по-тежък, защото беше следствие на съвещание с жена си, която се съгласила с него да се опитат да измамят апостолите и църквата, и така както Петър казва (ст. 3), да излъжат Светия Дух, или (ст. 4) Бога, и (ст. 9) да изкусят Духът Господен, който беше с апостолите и с църквата. (7) Забележете също така приликата на внезапното и страшно съсипване на Надав и Авиуд (Лев. 10:2), и на Корей и другарите му (Чис. 16:1-35 и 26:10) за нечестивото им пренебрежение на божествените наставления в началото на Мойсеевата наредба, със случаят на Анания и Сапфира поразени за лицемерието им в началото на Християнската наредба. Във всичките тези случаи външните дела, които бяха направени може да се виждаха в очите на хората маловажни прегрешения; но в очите на Бога скритото лицемерие и нечестие не бяха играчка; и, във всичките тези случаи, пакостните влияния на лоши примери щяха да бъдат толкова големи, че Бог видя за уместно да накаже тези прегрешения със страшно и бързо наказание за предупреждение.

Ст. 12. Знамения и чудеса. Тези чудесни потвърждения на истината на Евангелието бяха нужни в началото на новата наредба, и заради това се даваха тогава изобилно. Те вече не се дават, защото най-високото потвърждение на истината се състои в нравствената й сила върху сърцата и живота на хората; и след разпространението на християнството в света, тази сила може да се види и познае. Това се доказва от бързото разпространение на християнството днес в езическите страни.

Ст. 13. От другите никой не смееше да се присъедини към тях, т.е., от други хора като Анания и Сапфира, които се влияха от неприлични подбуждения. Това е явно от това, което се казва по-после, именно, че “прилагаха се повече вярващи в Господа, множество мъже и жени”.

Ст. 15. В казаното тук няма нищо, което да потвърди идеята, че чудотворната сила е присъщна в мощите на светии. Всяко чудо е Божие дело. По някой път той го намира за добре да работи без употреба на средство. По някой път той употребява средство, - едно пипане, една дума, даже една сянка, -за да направи впечатление на тези, които виждат чудото. В споменатите тука случаи беше твърде важно щото хората да видят, че Бог беше с апостолите, и свидетелствуваше на словото на спасение, което те проповядваха. Това свидетелство той беше ясно обещал (Мк. 16:17,18). Срав. с Д.А. 2:4, 4:30, и пр. В случай на чудеса, които се казват, че са уж станали в наше време чрез допиране или доближаване до мощите на светци, никакво такова обещание няма, нито има нужда от такива чудеса. Напротив, те се употребяват винаги, за да подкрепят вярвания, които вече преобладават.

Ст. 17. Садукейската секта⁹. Виж. бел. на гл. 4:1.

Ст. 19. Ангел от Господа. Намесването на ангели, както и правенето на чудеса въобще, беше нужно за въвеждането на Евангелието. Много места в Св. Писание ни дават причина да вярваме, че тяхното действие все още се употребява, макар, че не се вижда от хората както в старо време. Виж. Пс. 34:7, 91:11; Мт. 18:10; Евр. 1:14. Някои са се опитали да изтълкуват като естественни събития ангелските явления споменати тука и другаде. Но простотата на разказът е достатъчна да задоволи безпристрастния читател, че писателят, било в Деянията или в Евангелието си, е искал да каже тъкмо каквото той казва, или с други думи, че Св. Дух, чрез него, ни разказва в тези стихове за буквално истинни неща. Чрез такова едно чудесно избавление вярата и решителността на апостолите щеше да се усили, и съвещанията на неприятелите им щяха да се осуетят.

Ст. 20. Идете, застанете в храма та говорете на людете. Божият план беше щото Евангелието да бъде проповядвано от човеци. Той можеше да натовари ангелът да проповядва. Но това нямаше да има същото нравственно действие, което се добива, когато човек проповядва на човека. То щеше да зачуди човеците, но можеше пак да ги остави без да почувстват лична отговорност или лично участие в делото Божие на този свят. Ангелът, следователно, се праща за да направи каквото човек не може да извърши; а човеците се пращат да извършат каквото могат да извършат, и каквото те ще намерят духовно полезно както за себе си, така и за другите, именно, да засвидетелствуват за Исуса въпреки враждебността и хладнокръвието на един невярващ свят. – Тоя живот, т.е., това Евангелие на живот, тези словеса на вечен живот.

Ст. 21-25. Апостолите тозчас се покоряват на Божията заповед. Бог е с тях, и следователно те не се страхуват от хората. Техните неприятели са смутени, но пак упорстват в неприятелството и решението си да смажат Християнското движение чрез сила.

Ст. 26-28. Те довеждат апостолите не на сила, но постъпват така само, за да избегнат всевъзможни следствия за себе си. В Съветът те не казват нито дума за начинът, по който апостолите бяха се освободили от тъмницата, като не смееха да възбудят такъв отговор какъвто апостолите можаха да дадът на какво да е запитване по този предмет, но само ги мъмрат за това че не са зачели властта им.

Ст. 29. Отговорът на апостолите е готов. Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на човеците (Цгр.). Това дело е Божие дело, а не наше. Той е възкресил от мъртвите Исуса, когото вие убихте. Той го е въздигнал да седне от дясната му страна, и ни е пратил да свидетелствуваме за великото му спасение. И той подтвърждава нашето свидетелство като излива Светия си Дух; и ние не можем да сторим другояче освен да му се покорим, и прогласим истината му, като оставим в неговите ръце всичко, което може да се случи от после.

Ст. 30-32. Възкресението на нашия Господ се представя тука, както и другаде, като най-голямото доказателство, че Бог го е припознал и е засвидетелствувал за него, че е истинният Месия, Княз Израилев, когото целия Израил трябва на радо сърце да приеме и послуша, и чрез когото само те можаха да се избавят от греховете си. Апостолите свидетелствуваха за каквото те бяха видели, чули, и усетили; и Светия Дух потвърди това свидетелство с разни знамения.

Ст. 33-39. Яростта на противниците на Евангелието не ги остави да се повлияят от доказателство или свидетелство, и до толкова ги наежи, че те се наговаряли да убият апостолите. Но Бог повдигна измежду тях по-мъдър съветник и по-правдолюбив човек, “Фарисей някой си на име Гамалиил, законоучител, когото целия народ почиташе”, човек толкова високо уважаван щото Талмудът казва, че със смъртта му славата на закона изчезнала. Той ги съветваше да бъдат предпазливи, като им даде за пример двамата Еврейски притезатели, които се бяха вече повдигнали и добили няколко последователи, но бяха окаяно погинали. Заключението му беше, че е или ненужно ли безнадежно и неправедно за Съветът да противодейства на апостолите със сила. Ако движението е фанатично и просто човешко движение, то без друго ще се развали, и те не трябва да се грижат за него; но ако то беше от Бога, (в което той се вижда да е бил вече полу-убеден), тогава всяко противене на него ще бъде напразно, и те ще се изложат на ужасните следствия като се намерят, че са богопротивници.

Ст. 40. Гамалииловото разумно и достойно слово имало достатъчно влияние, този път, да спре Народния Съвет да не реши да убие апостолите. Но до толкова само те се съгласиха на мъдрите му съвети. Те повикали апостолите, и след като ги наказали жестоко и позорно с бой, заповядали им да не говорят вече в Исусовото име, и ги пуснали.

Ст. 41,42. Мисълта за Христа и любовта и преданността към него погълнали всички други мисли. Апостолите нямат намерение да отстъпят пред заплашвания на силните си противници. Те безстрашно ще слушат Бога, и да става каквото ще. Те даже се радват, че са пострадали, и са се удостоили да претърпят безчестие за името на любезния си Учител.

Назад | Съдържание | Напред