Глава 15.

¹ Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

² чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

³ Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

⁴ че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁵ и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁶ че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁷ че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁸ а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

¹⁰ Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹¹ И тъй, било че аз се трудих повече, било че, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.

¹² Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹³ Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁴ и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁵ При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁶ защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁷ и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁸ Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁹ Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

²⁰ Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²¹ Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

²² Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²³ Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²⁴ Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁵ Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁶ И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

²⁷ защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁸ когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁹ Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

³⁰ Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³¹ Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³² Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³³ Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³⁴ Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

³⁵ Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

³⁶ Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁷ И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

³⁸ но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁹ Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

⁴⁰ Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

⁴¹ Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴² Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴³ сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴⁴ сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

⁴⁵ Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

⁴⁶ Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁷ Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁸ Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

⁴⁹ И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

⁵⁰ А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵¹ Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵² в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

⁵³ Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵⁴ А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

⁵⁵ О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

⁵⁶ Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁷ но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁸ Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.
 

Тази глава, най-дългата глава в Павловите послания, е и една от най-важните. Предметът с който се занимава е Възкресението на мъртвите; и нарядко се случва да има Християнска погребална служба, на която някои от утешителните й думи да не се четат.

Макар и да се касае цялата глава до този важен предмет, тя се дели на три части:

Ст. 1-11. Апостолът доказва факта, че Христос е възкръснал.

Ст. 12-34. От това той заключава, че и людете Му ще възкръснат.

Ст. 35-58. Той излага учението си за естеството на възкресението, и отговаря на възраженията, които се правят против него.

Първата част е ясна, и няма нужда от предисловие или разяснение. Във втората част той показва (ст. 12-19), че ако откажем учението за възкресението въобще, трябва също така да откажем, че Христос е възкръснал, а да кажем, че Христос не е възсанал из мъртвите събаря евангелието, изкарва апостолите за лъжливи свидетели, осуетява вярата, и разрушава надеждата на християнина.

Но (ст. 20-22) Христос наистина възкръсна, и затова людете Му ще възкръснат, понеже той е причината на живот, както Адам бе причината на смърт. Но (ст. 23 и 24) те няма да възкръснат в същото време с него, но при второто му пришествие. В ст. 25-28 той описва великите събития, които ще придружат пришествието Му.

Той прибавя и други две доказателства: (1) (ст. 29) “кръщаването заради мъртвите” не би имало никакво значение ако мъртвите не възкръсват; и (2) (ст. 30-34) ако учението не е истинно, няма никакво подбуждение за Християнско самоотрицание; и това води към небрежлив и безнравствен живот, против която опасност апостолът предупреждава.

Като дойдем на третата част, явно е, че възражението против учението за възкресението се е основало върху предположението, че възкръсналото тяло ще бъде тъкмо като това, което се погребва, с плът и кръв, и ще трябва да диша, да яде, и да спи. Глупостта на това предположение той показва (ст. 35-41), първо, като загатва сравнение с посято семе, и второ, като загатва за голямото разнообразие от живи организми и други земни и небесни тела, които Бог е сътворил, и разправя (ст. 42-50) за някои от особенностите по които възкръсналото тяло ще се различава от естественното тяло. Тази промяна (ст. 51-54) ще бъде мигновенна, ще стане в последния ден, и ще сполети и живи и умрели. Като предвижда тази славна промяна, Павел (ст. 55-57) възпява тържеството на живота над смъртта и гроба, и (ст. 58) пред вид на истината и важността на учението подбужда братята си да бъдат верни.

Ст. 1,2. Напомням ви благовестието²³⁹. Той не казва, “наумявам ви”, но “уведомявам ви”, т.е., давам ви да разберете по-съвършенно, отколкото сте разбрали до сега. В ст. 3 и 4, той казва, че съществената част на евангелието е смъртта, погребението, и възкресението на Христа. За това евангелие той казва: (1) че той им го проповядвал, когато бил в Коринт; (2) че те са го приели в сърцата си за Божия истина; (3) че те са постоянствували на него, и не са го забравили след малко, и не са се върнали в езическата си вяра; и (4) че то ги е спасило. Той не казва “ще се спасите”, но “се спасявате”; и не е нужно да разтълкуваме това, както един тълкувател казва, че тука “настоящето време стои вместо бъдещето време”; но по-добре е да го разберем, че ни учи, както и много други стихове ни учат, че вярващите са вече спасени. Те са преминали от смърт в живот; и няма осъждение за тях. Спасението им, обаче, зависи от това условие, “ако държите, и пр.”, т.е., ако постоянствувате във вярата. Едновремешна вяра и послушност не ще ни ползува нищо, ако отритнем Христа. Той сам е казал, “Който претърпи до край, той ще бъде спасен”. - Освен ако сте напразно повярвали²⁴⁰, т.е., освен ако вярата е нещо празно, и няма такова спасение, каквото съм ви проповядвал. В ст. 14, той показва, че такава ще бъде работата ако няма възкресение на мъртвите.

Ст. 3. Защото първо ви предадох, т.е., като едно от главните неща, на които религията ни е основана. – Онова, което и приех, - чрез пряко откровение от самия Христос (виж. бел. на гл. 11:23). – Че Христос умря за греховете ни, т.е., като жертва за греховете им; или, с други думи, той умря, за да направи умилостивение за греховете им. Ето защо е нужно да се проповядва “най-първо” Христовата смърт. Да вярваме, че Христос е умрял като мъченик не е достатъчно; нямаме надежда за спасение докато не вярваме, че смъртта му е игладила греховете ни и е изплатила дълга ни. Но единственият начин, по който можеше да се докаже, че Христос умря за греховете на другите, а не за своите грехове, беше щото да възкръсне Той от мъртвите. – Според писанията. Старо-Заветните жертвоприношения са предосенили Христовата смът, както напълно се поучава в Посланието към Евреите. Освен това, в много места на Псалмите и Пророците направо се загатва за тази смърт, особенно в Ис. гл. 53. Христос и апостолите му постоянно утвърждават, че Стария Завет учи за нея (Лк. 24:25 и 26; Д.А. 26:22,23).

Ст. 4. Че бе погребан. Това е било предсказано (Ис. 53:9). – Че биде възкресен на третия ден²⁴¹, и пр. Мястото, за което апостолът особенно загатва, че доказва Христовото възкресение е Пс. 16:10. Петър в проповедтта си, записана във втората глава на Деянията на Апостолите, показва че това не може да се каже за Давид; и Павел (Д.А. 13:35-37), го привежда пак когато проповядва в Антиохия. Но друго едно доказателство се придобива ако вземем заедно всичките пророчества, които се касаят до Месия, защото е предсказано, и че той ще умре, и че ще царува над цялата вселена, и вечно; а и двете тези неща не можаха да се изпълнят освен ако той възкръснеше от мъртвите. Никъде в Стария Завет не се казва, че Христос щеше да възкръсне в третия ден, и Павел не казва това. Главното нещо е възкресението, а колкото за промеждутъка между смъртта и възкресението Му, то е сравнително маловажно.

Ст. 5. След доказателството на пророчество, Павел започва да говори за доказателството на свидетели. Относно този вид свидетелство, общоприетото правило е, че ако фактът е такъв щото може навярно да се знае, и ако двама души, способни и честни хора, които са имали възможност да знаят, засвидетелствуват факта, свидетелството им трябва да се приеме. Но Христовото възкресение е толкова важно, и относно него има толкова много изкушения за невярване, че Бог е наредил да са мнозина свидетелите за него. В тази част Павел не споменава всичките появявания на Христа, но няма съмнение, че тези които споменава са се случили ред по ред както той го дава. – Яви на Кифа. Виж. Лк. 24:34. – После на дванадесетте. Виж. Лк. 24:36, и Йн. 20:19 и 24. Това стана същия ден, когато той се яви на Петър, освен ако го разберем да се отнася за второто му появяване, когато и Тома присъстваше. Апостолите обикновенно се наричаха “дванадесетте”, макар и да бяха само 11 души, и, може би, само десетина са присъствували.

Ст. 6. След това се яви на повече от петстотин братя наведнъж. Тези петстотин души били братя, т.е., Исусови последователи, което показва, че той е оставил повече от 120 души, които са били заедно в Денят на Петдесетница. Евангелията не ни казват никъде, че той се е явявал на толкова души наведнъж. Някои предполагат, че това се е случило в Ерусалим, но ако там е имало 500 братя, защо само 120 души са се събрали по-после? По-вероятно е, че това е станало в Галилея по случая, за който се говори в Мт. 28:16-20. Наистина, там се споменават само единадесетте ученици, но ние знаем, че Исус беше предизвестил, че той има намерение да им се яви (Мт. 28:10), и вероятно е, че това известие се е разчуло въобще из последователите му, мнозина от които се намираха в Галилея. Изборът на планина, също, като място за срещата им (Мт. 28:16) говори за в полза на това мнение. На единадесетте, той можеше да се яви, и се появи, в частна стая, но само една планина щеше да бъде подходящо място, за да се яви на толкова свои ученици, без да има и мнозина невярващи размесени с тях. – От които повечето и досега са живи, и пр. Следователно, те можаха да потвърдят Павловите думи, или да ги опровергаят ако са лъжа. – А някои починаха. Смъртта на християнина е само сън, за да си почине тялото преди да се събуди във възкресението за дългия ден на вечността, когато не ще има вече спане, нито умора.

Ст. 7. После се яви на Якова. Понеже това явяване не се споменава никъде другаде, не се знае за кой Яков се говори. Предполага се въобще, че се отнася за “Яков, брата Господен”, който отпосле стана видно лице в Ерусалимската църква, и с когото Павел се видял при завръщането си от Арабия (Гал. 1:19), и от когото може тогава да е чул за това явяване от самите му уста. Но не ни се вижда безмислено да предположим, че може да е бил Яков, Йоановия брат, който беше един от тримата ученици, с които Христос е бил в по-тесни отношения, отколкото с другите; и фактът, че той наскоро щеше да умре като мъченик може да е накарал Спасителя да се яви особенно на него, и да го приготви за смъртта му. – Тогава на всичките апостоли²⁴², - вероятно, когато се възнесе на небето, както се разказва в Д.А. 1:1-12.

Ст. 8. А най-после от всички, - най-после от всичките апостоли, или, по-вероятно, най-после от всичките му появявания на хора. – Яви се и на мене, - на пътя за Дамаск. Виж. Д.А. 9. – Като на някой изверг. Това показва колко Павел е бил смирен. Той се счита недостоен да бъде апостол.

Ст. 9. Защото аз съм най-нищожният от апостолите²⁴³. Не че той не е бил толкова истински апостол, колкото другите, или че службата му е била по-долна от тяхната, но че той не е бил толкова достоен за тази служба, както той сам разяснява като казва, “който не съм достоен и апостол да се нарека”. На друго място Павел казва, че е равен по чин с другите. Виж. 2Кор. 11:5, 12:11; Гал. 2:6-9. – Понеже гоних Божията църква. Тази е причината защо той не е толкова достоен. Другите апостоли бяха Исусови приятели и последователи от началото на служението му, а той беше върл враг и гонител на църквата Му. Този беше единственият му грях, който той никога не си прощаваше (виж. 1Тим. 1:13-15). Макар и да се беше разкаял за него, и макар и Бог да му го беше простил, той все се чувстваше натъжен и унижен за този си грях; защото макар, че нравът му се беше изменил, той си оставаше все пак същото лице. Той все пак трябваше да рече, “аз, а не друг някой, гонех църквата”. Макар Павел смирено и да се нарича “най-малкият от апостолите”, всеобщата присъда на църквата го е прогласила за пръв по деятелността и приликата на Учителя си.

Ст. 10. Но с Божията благодат, и пр., т.е., или по-изобилно, отколкото кой да е от апостолите, или отколкото всичките заедно. Малко сведения имаме за трудовете на другите апостоли, но от това, което се говори в Деянията лесно можем да повярваме, че трудовете и страданията на Павел бяха повече и по-плодотворни, отколкото на всичките други апостоли. - Не аз, обаче, и пр. – аз не отдавам тези трудове на себе си. Божията благодат ми даде ревност за работата, и тя възрасти. Това не е лицемерна или лъжлива смиреност, но е изкренно сърдечно чувство. Първото условие за успех в Християнска деятелност е, да нямаме никакво себелюбие, и да можем да чувстваме, даже когато притежаваме най-високи дарби, че не сме нищо, и че Божията благодат и Дух са всичко.

Ст. 11. И тъй, било че аз, и пр. В този стих той пак подзима предмета за възкресението, от който по причина на смиреността си той се бе отстранил в последните два стиха. “Било аз, било другите апостоли”, казва той, “ние всички засвидетелствахме смъртта и възкресението Христово; и вие заедно с всичките други християни повярвахте учението ни”.

Ст. 12,13. Ако се проповядва, че Христос²⁴⁴, и пр. В предишните стихове Павел доказва, че Христос е възкръснал, а сега той се залавя да покаже, че това доказва, че може да има всеобщо възкресение. Противниците на учението вероятно са мислили, че е невъзможно или безумно да се предполага, че мъртво тяло може да се съживи. Може би, тези противници, ако са били похристиянчени езичници, да са мислили, че ще бъде унизително за душата да се затвори пак в тяло. Апостолът им отговаря, като ги поставя в една дилема. “Дето казвате, че е невъзможно”, казва той, “се опровергава от факта, че Христос възкръсна. Фактите са най-силни доказателства; и всичките ви философски възражения не струват нищо, което се спосрещнат с Христовото възкресение, защото ако един е възкръснал, то показва, че не е невъзможно да възкръснат мнозина или всички. От друга страна, ако откажете Христовото възкресение, тогава вие събаряте религията ни, защото тя се основава на Христовото възкресение. И така, или Христос е възкръснал и чрез възкръсването си е доказал, че всички може да възкръснат, или не е възкръснал, и нашата религия е лъжлива. Тази е силата на доказателството в този и следващите стихове. – Как казват някои между вас, и пр.? Виж. въведението на главата. Явно е от начина, по който Павел разсъждава за въпроса, че възраженията не са се основали върху изтлението на тялото, понеже Христовото тяло, когато умря “не видя изтление”, при всичко, че то беше наистина умряло, както тялото на който да е смъртен.

Ст. 14. Ако Христос не е бил възкресен²⁴⁵. Нашият Господ няколко пъти е предсказал, че ще възкръсне (Мт. 16:21, 17:22,23, и пр.); и, следователно, ако не е възкръснал той е бил или лъстец или самооблощен. А във възкресението му намираме доказателството, че Бог е приел жертвата, която Той принесе за греховете ни. Ако да не беше се чуло нищо за него след смъртта му, ние щяхме справедливо да заключим, че той не е можал да извърши делото за изкуплението на човека, което е предприел. Със смъртта си Той не надви смъртта, ако е останал под властта на смъртта. Ето защо нашия Господ основава всичките си претенции върху истинността на възкресението си, а особенна длъжност на апостолите беше да засвидетелствуват възкресението му. – Празна е и вашата вяра. Упованието ви е безосновно, понеже един жив, а не мъртъв, Христос ви трябва, за да ви спаси.

Ст. 15. При това, ние се намираме и лъжесвидетели, и пр. Това е друго следствие от отритването на учението. Апостолите са засвидетелствували, че Христос е възкръснал, и че те са го виждали и пипали след възкресението му. Християните навсякъде са повярвали свидетелството им, и са приели Христа за свой Спасител. Особенно коринтяните са се убедили от Павловото поучение; и ако той е бил лъжесвидетел в тази работа, тогава и всичките му учения може да са били лъжливи, и те да са се полъгали след един лъжец. – Когото не е възкресил, и пр. Ако отречем учението за възкресението на мъртвите, тогава трябва да отречем и Христовото възкресение, защото и Той беше умрял.

Ст. 16. Защото, ако мъртвите не се възкресяват, и пр. Повтаря се пак, че между Христовото възкресение и възкресението на всички има неразривна връзка. Ако е невъзможно за мъртвите да възкръснат, тогава и умрелия Христос не е възкръснал. При това, има такова съединение между Христа и членовете Му, че ако той живее, и те трябва да живеят, и ако животът му не е живот само на човешка душа, но и на човешко тяло, тогава и техният живот ще бъде също такъв.

Ст. 17. Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си, т.е., под осъждението на греха. Ако Христос не е възкръснал, жертвоприношението му не е било прието, кръвта му не е имала никакво действие, и вие нямате жив ходатай от дясната страна на Бога. Рим. 4:25, ни казва, че Христовото възкресение е било нужно за нашето оправдание.

Ст. 18. Тогава и тия, които са починали, и пр. Този стих съдържа четвъртото, както предишният стих съдържаше третото, гибелно следствие от отхвърляне учението за възкресението. – В Христа, т.е., умрели в Христовата вяра и в общение с църквата Му. Всички тези, било че са умрели мъченически като Стефан и Яков, или са умрели естественно, са “погинали”, - не “са били унищожени”, - но са били запазени за вечно наказание и страдание. Святият им живот, гоненията им, ревността им за Божията слава не са били от никаква полза; те са погинали заедно с нечестивите.

Ст. 19. Ако само в тоя живот, и пр. Не само вечния живот е изгубен, ако това учение е лъжливо, но и настоящия живот е изгубен. Истина е, че при всичките му преследвания и страдания християнинът е най-щастливият човек; и това се дължи на факта, че той има погледа си обърнат към неуведаемите небесни радости. Отнемете му тази надежда, кажете му, че той няма да бъде вечно с Господа, че наистина Христос не е негов Спасител за какъвто го е мислил, и той ще бъде най-окаяния човек на света. Ако има Христа, той има всичко, настоящо и бъдещо. Ако му отнемете Христа, той изгубва всичко, и надежда, и спасение, и душа; и освен това, в Павловото време, той изгубваше всяко вещественно благо, когато той приемеше умразната преследвана вяра.

Ст. 20. Но сега Христос е бил възкресен²⁴⁶. Мрачните беди за християнина, изобразени в предишните стихове, ще последват ако предположим, че Христос не е възкръснал. Но такова предположение е безосновно. Христос е възкръснал; и следователно нашата проповед и вашата вяра не са празни, вие не сте още в греховете си, умрелите в Христа не са погинали, и ние не сме най-окаяни от всичките човеци. Този стих е като блесването на слънце през най-тъмни облаци. – Първият плод на починалите²⁴⁷. Христовото възкресение беше пример и залог за възкресението на людете Му, както начатъкът е представител и залог за следващата жетва. Христос беше начатъкът на мъртвите, понеже той пръв прие прославеното възкресено тяло. Лазар, синът на вдовицата, и други които възкръснаха преди Христа, приеха пак телесните си тела, и след няколко години пак умряха. Нашия Господ се възнесе на небето с онова нетленно тяло, което всичките му светии ще получат на край света. Но тука не се напбляга толкова върху факта, че Христос е първият, който е възкръснал, колкото върху факта, че както първият сноп беше част от общата жетва, така и Христовото възкресение беше част от всеобщото възкресение, което ще последва.

Ст. 21. Понеже, както чрез човека дойде смъртта. Смъртта не беше следствие от телоустройството, с което човек е бил първоначално създаден, но сам човек я е причинил. Ако Адам да не беше съгрешил, той щеше за винаги да си остане в рая, или щеше да се възнесе на небето, без да види смърт. И понеже смъртта беше следствие от делата на човека, Безкрайната Премъдрост решила щото смъртта да се победи пак от човек. Но един прост човек не можеше да спечели тази победа; и за това Бог Син стана съвършен човек, с човешко тяло и човешка душа, и чрез смъртта и възкресението си можа да оздрави възкресението на всичките си последователи.

Ст. 22. Защото, както в Адама всички умират²⁴⁸, По причина на връзката си с Адам всички хора умират. Естеството на тази връзка Павел разяснява тука, както е сторил в Рим. 5:12-21, защото такова разяснение не е нужно за целта му. Главното нещо е, че всички умират, и че те умират вследствие на Адамовия грях, били те деца или възрастни, благочестиви или нечестиви, когато са умрели; и те умират защото са свързани с Адам като негово изчадие. С това Павел не отказва, че смъртта е естественно събитие, защото Бог лесно можеше така да промени физическото устройство на прародителите ни след грехопадението, че те да завещаят смъртност на всичките си потомци. – Така и в Христа всички ще оживеят²⁴⁹. Както смъртта на всички е следствие от делото на един, така е и възкресението на всички. Има разногласие между тълкувателите в какъв обем трябва да се вземе думата “всички” в това изречение. Някои казват, че тя обгръща всичките хора, защото ни се казва, че ще има възкресение на злите и на добрите. В потвърждение на това тълкувание, някои казват, че второто “всички” има същия обем както и първото. Други го разбират да означава “всички християни”. Както всичките хора умират по причина на връзката си с Адам, така, казват те, и всичките християни ще възстанат пак по причина на връзката си с Христа. Това второ тълкувание се вижда да се потвърждава от факта, че в останалата част от главата Павел се вижда да говори особенно за възкресението на вярващите, както в следващия стих казва, “Христос начатък, после които са Христови”, и също така в ст. 42-44, където той описва прославеното тяло. Повечето, обаче, от тълкувателите, вижда се, мислят че този стих поучава, че възкресението на всички хора – злите и добрите – е следствие от началото на живот, което Христос въведе в човечеството, след началото на смърт, което Адам е въвел. В този случай, злите ще се въздигнат от него, като Съдия, а добрите той ще въздигне като техен Ходатай.

Ст. 23. Но всеки на своя ред. Може някой да попита, ако това учение е право, то защо телата на Старо-Заветните светии не са станали, и защо всички вярващи не възкръсват пак след смъртта си, както Христос стори. На това той отговаря, че така не е редът, който Бог е определил. Първо Христос ще възкръсне, а после служителите му в съдния ден. Ние не знаем сега, но по-късно ще узнаем, защо Бог е определил такъв дълъг сън за телата на светиите си.

Ст. 24. Този е труден стих и разни тълкувания са му били дадени, но мястото не ни позволява да ги споменем всичките, даже ако и да беше полезно да сторим това. – Тогава ще бъде краят²⁵⁰. Някои разбират това да означава края на възкресението, като се водят от Отк. 20, и мислят, че ще има промеждутък между възкресението на добрите и възкресението на злите. Но не можем с голяма увереност да разясним поетическия език на Йоановото видение, най-повече когато други места в Новия Завет се виждат ясно да ни поучават, че всичките умрели ще възкръснат заедно, както например Йн. 5:28,29, притчата за житото и плевелите, думите на нашия Господ, че той ще въздигне людете си “в последния ден” (Йн. 6:39,40), и пр. И даже ако Отк. 20, да имаше такова значение, каквото му се приписва, вероятно е, че то е било ново откровение дадено на Йоана, и което не е било открито на Павел. Как и да е, понеже думата “скончание” тука не е определена, по-добре е да я вземем в значението на скончанието на света, както тя значи в Мт. 24:6, и въобще в Новия Завет. Но кога ще бъде скончанието? Някои от първите Християни и неколцина сега са предположили, че след възкресението Христос ще царува на земята 1,000 години със светиите си, и тогава ще бъде скончанието, т.е., ще има един промеждутък от хиляда години между онова, което се разказва в последния стих и това, което се разказва в този. Но малцина поддържат това мнение. Св. Писание ни учи навсякъде, че вярващите изведнъж отиват на небето след възкресението, а преди възкресението Христовата църква ще се наслаждава за един период от хиляда години на всеобщо тържество и благоденствие. И този начин на тълкувание тези два стиха е най-естествен. “После, които са Христови в пришествието Негово”. Напокон (не след дълго време, но изведнъж) ще бъде скончанието, и пр. – Когато ще предаде царството на Бога и Отца. Кое царство ще предаде Христос? Св. Писание ни учи, че Христовото царство е вечно царство, и не ще има край. Как трябва да примирим тези две места? Като помним, че Христос има трояко царство: (1) Царство, което му принадлежи като на Бог, и което се простира над всички творения. Това той трябва завинаги да задържи за себе си, защото той не може да престане да бъде Бог; (2) Царство над църквата си, което той има като неин Главатар и Господар. И това царство ще бъде вечно (Лк. 1:33; Отк. 11:15); и (3) Особената власт, която му е поверена, за да може да управлява всичко за постигане на изкупителното му намерение. Когато той седна от дясната страна на Отца си, небето, земята, и адът се подчиниха нему за благото на църквата му. Той загатва за това в Мт. 28:18. Когато скончанието дойде, тая власт не ще бъде вече потребна на Богочовека, и затова той ще я върне на Отца. – След като унищожи, и пр., т.е., когато в упражнение на дадената му власт, той ще покори всички, които му противостоят, било човеци или бесове. Когато всеки враг се подчини съвършенно, началникът може да разпусне войската си, и да разпрати войниците си у дома им. Така и Христос, след като подчини всяка сила, която противостои на царуването му на земята и в църквата му, може да върне властта си.

Ст. 25. Защото Той трябва да царува. Това ни показва защо той не може да предаде царството преди скончанието. “Трябва”, защото такова е намерението Божие, и защото целта, за която той е приел тази власт като Ходатай не ще се постигне ако той не я удържи до тогава. – Докато положи всички врагове под нозете Си. Това ще бъде изпълнението на Пс. 110:1. Наистина, там се казва, че Бог прави враговете му негово подножие, а тук, че Христос подчинява враговете си, но няма никакво противоречие в това. В Бит. 1:1, се казва, че Бог е създал света, а в Евр. 1:3, че той го е създал чрез Христа. Така той ще унищожи силата на злото чрез Христа. Изречението “всичките врагове”, означава не само всичките нечестиви разумни същества, но всички видове на физическо или нравственно зло, както се доказва от факта, че и смъртта се включва в тях.

Ст. 26. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена. Сатана и всички други врагове ще се унищожат преди възкресението, а смъртта чрез възкресението (2Тим. 1:10; Отк. 20:14). В тези стихове “унищожава” ще рече “подчинява ги така, че да не вредят вече на църквата”.

Ст. 27. Защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". Това е приведено от Пс. 8. Псаломът не се вижда да се отнася за Месия, но е благодарственна песен за Божията благост на човека, и между другото, казва, че Бог го е направил господар на всичките творения на земята. Ако да нямахме това боговдъхновенно тълкувание на стиха, ние не бихме помислили, че той има това по-дълбоко значение, което Павел тука вади от него. Ние сега се научаваме, че когато псалмопевецът казва, “Всичко си покорил под нозете му”, той не иска само да каже, че всичките зверове са му подчинени, но че всичките неща във вселената са подчинени на човека Исус Христос. – С явно изключение на Този, и пр. – сир., освен самия Бог. Това значи, че само Бог Отец е изключен. В цялата вселена няма нищо, което да не е покорено на Христа като на Ходатай, освен Отца.

Ст. 28. Този стих прилича на ст. 24, и трябва да се изтълкува по същия начин. – Ще Му е било покорено всичко²⁵¹. Когато умрелите възкръснат, присъдите се произнесат, и всичките Христови врагове се потъпчат, точава и само тогава и само тогава той ще престане да управлява всичко за Църквата си. – Тогава и Сам Синът ще се покори на Този, и пр. Тогава Христос, като въплътен Бог и Глава на Църквата, ще престане да управлява всичко. Няма нужда да разберем, че в естеството Си като Бог Христос ще се подчини на Отца. Както в един смисъл човек е смъртен, а в друг смисъл е безсмъртен; както понякога се казва за Бога, че се разкайва, а понякога, че не се изменя, и, при все това, двете утвърждения не си противоречат; така и в едно отношение Христос се казва, че е равен на Отца, а в друго отношение, че му е подчинен. Арианците, като даваха този стих за доказателство на учението си, забравяха многото други места в Св. Писание, които ясно утвърждават божеството на Христа. Но някои казват, че когато думата “Син” се употребява, тя означава Христовото Божественно естество, Понеже той от века е бил Син Божий, и че следователно този стих доказва, че като Бог, той ще бъде подчинен на Отца. Не можем да измерим отношенията между Отца и Сина, и може да е истина, както един стар писател забелязва, че Синът може да има такава покорност на Отца, която не закача равността на силата им, нито доказва разност в съществото им. Синът от века признава, с най-дълбоко почитание, че той се е родил от века от Отца. Но не ни се вижда, че тука се касае за това, понеже отношението между Отец и Син е неизменимо, и освен това, цялото това място говори за Христовото ходатайственно царуване. Трудността, която произлиза от употребата на думата “Син”, се премахва, когато сравним този стих с други стихове. Например в Йн. 10:30-33, евреите тозчас съзряха, че когато Христос говори за себе си като Син, той притезава, че е божествен и равен с Бога. Св. Писание не говори критично, когато употребява разните титли на Христа. – За да бъде Бог все във все, т.е., само Той да царува. Св. Писание се вижда да учи, че триединния Бог е царувал върховно от века, докато Христос започна ходатайственното си дело, че тогава всичко е било поверено на Христос като на Богочовек, за да може да придобие пълен успех и безкрайна слава в това дело, и че най-сетне Бог пак ще подеме прямото и върховно управление на всичко. Това чудесно разпореждане ние не можем да проумеем, нито пък ни прилича любопитно да се мъчим да го проникнем, но трябва да чакаме по-ясната светлина на другия свят.

Ст. 29. Какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Не можем да сторим нищо за разяснението на този труден стих, освен да споменем главните тълкувания, които са били дадени, нито едно от които не може да се счита за напълно удовлетворително.

Първото тълкувание, което ни се представя е, че то се отнася до кръщение на някой жив човек, вместо някой оглашен, който е умрял некръстен. Някои древни писатели ни казват, че такова нещо е ставало между някои еретици във втори век. Това тълкувание има това преимущество, че разяснява всяка дума употребена в стиха в обикновенното й и най-естественно значение. Но нямаме никакво доказателство, че такъв обичай е съществувал в Коринт. Освен това, както Калвин справедливо забелязва, трудно можем да предположим, че Павел, който така силно е изобличил други някои злоупотреби, които се бяха породили там, би оставил без изобличение тази суеверна злоупотреба на кръщението ако е съществувало там, или че би основал някое доказателство за възкресението върху съществуването на такъв обичай. Възможно е, че този безумен обичай е произлязъл от кривото претълкуване на тези думи на апостола.

Друго едно тълкувание, което запазва обикновенното значение на кръщение и на мъртвите, и предлага само изменение в употребата на предлога за, е че апостолът говори за тези, които като видели юнашкото постоянство на мъчениците, са повярвали в Христа и са го изповядали като са се кръстили, и така, като новобранци, са заели мястото на тези, които са паднали, и са се изложили на същите гонения, даже и на смърт. Това би се съгласило с каквото апостолът казва по-късно за своите си страдания и бедствия заради Христа; и от всичките тълкувания е на което най-малко може да се възрази.

Всичките други разяснения изискват да се измени нещо в обикновенното значение на една или повече от употребените думи; и всички ни се виждат неприемливи. Те са:

1. “Кръстени като се страхували, че наскоро ще умрат”. Това беше мнението на Калвин; и за да го потвърди той взима предлога за в смисъл на като, - “кръстени като мъртви”, - т.е., когато смъртта беше явно наближила. Той загатва и това тълкувание, че те са били кръстени, когато са били толкова близо до смъртта, че единствената полза, която са могли да се надяват да извлекат от кръщението си ще бъде след смъртта им. Главните възражения на това тълкувание са, че то придава на Гръцкия предлог хупер (ипер) такова значение, каквото той обикновенно няма, и никак не разяснява защо думата мъртвите се употребява с член.

2. “Кръстени за един умрял”, именно, за Христа, като се счете множественното число употребено вместо единственно. Очевидно е, че това тълкувание е пресилено и неприемливо.

3. “Кръстени със страдание”, както Спасителят е казал: “Имам кръщение да се кръстя” (Лк. 12:50). Но това не дава някое естественно разяснение на думите заради мъртвите.

4. “Кръстени с надежда за възкресение на мъртвите”. Това, както и двете предишни тълкувания, се отнася въобще за всички вярващи. Но апостолът се вижда че говори, не за всички вярващи, но за някой особен клас. И в този случай не намираме тези тълкувания за удовлетворително разяснение на думите заради мъртвите.

5. “Кръстени над мъртвите”. Но това е противно на употребата на хупер с родителен падеж в Новия Завет.

И други още тълкувания са били давани (някои даже предполагат, че тук се загатва за миене на мъртвите тела); но те всички са претоварени с по-големи мъчнотии, отколкото гореспоменатите.

Ст. 30. Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час? Като проповядваха евангелието, и се трудеха да привлекат хората към Христовата религия, апостолите и евангелистите бяха в постоянна опасност. Някои бяха вече си пострадали като мъченици. “Що ни ползва това”, казва Павел, “Ако няма възкресение на мъртвите?, защо да влизаме в такива опасности с проповядване на спасение ако няма спасение?”.

Ст. 31. Всеки ден умирам²⁵², - аз съм постоянно изложен на смърт: всеки ден търпя мъките на очаквана смърт. – С похвалата, с която се гордея за вас. Павел сериозно уверява читателите си, че той е в опасност, огромността, на която те не знаеха. Както действително се радвам и хваля с вярата и набожността ви като мои духовни чада, така наистина аз всеки час бедствувам. – В Христа Исуса, т.е., благодатта на Христа ми позволява да имам това основание да се хваля. Тази благодат ме направи апостол, и същата благодат ми е дала вас като печат на успешното ми апостолство.

Ст. 32. Ако, по човешки²⁵³. Значението може да е това, “Ако се борих със зверове, както обикновенни гладиатори се борят, които нямат надежда за възкресение”. Или може да значи, “Ако говоря по човешки”, като дава да се подразбере, че той само преносно се борил със зверове. – Съм се борил със зверове в Ефес. Понеже беше обичай римляните да принуждават затворници да се борят с диви зверове, мнозина разбират това в буквален смисъл. Други пък мислят, че той загатва за някоя борба със свирепи хора, които в преносно значение, той нарича диви зверове; и тези които мислят така дават следните причини защо думите не трябва да се тълкуват буквално: (1) Като Римски гражданин, не е вероятно, че той е бил хвърлен на зверове; (2) Лука не споменава такова нещо в Деянията; (3) Нито Павел споменава такова нещо в списъка на теглилата си в 2Кор. 11:23-29. В какъвто смисъл и да го разберем, то ясно загатва за някоя голяма и наскорошна опасност, на която той е бил изложен в Ефес. – Ако мъртвите не се възкресяват²⁵⁴. Не прави голяма разлика ако свържем това с предишните или със следващите думи. Най-добрите издания на Гръцкия Нов Завет обикновенно го свързват със следващите думи. – "Нека ядем и пием, и пр.". Право ще бъде за нас така да сторим. Ако не ще има възкресение, най-умното нещо за нас е да извлечем, колкото можем повече наслаждение от краткия си живот на земята.

Ст. 33. Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави"²⁵⁵. Ако отказването на възкресението има за следствие разпуснат и развратен живот, не дейте се мами от такова учение. Другаруване със зли хора развратява човека заради това, отбягвайте такова другаруване. Думите, “Злите съобщества развалят добрите нрави”, са взети от един Гръцки поет на име Меандър, и може да са били като пословица.

Ст. 34. Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте. Понеже бяха заобиколени с лъжливи учители, те трябваше да бъдат на щрек, да не би да прегърнат такива учения, които щяха да ги вкарат в грях. Всякога е опасно да бъдем хладнокръвни към жизнените учения на нашата религия. – Защото някои от вас не познават Бога. Не ще съмнение, че някои от тях са отказвали възкресението на мъртвите, като са се мислили за много умни. Те са мислили, че високата им логика е доказала, че такова нещо е невъзможно. Такива хора, казва апостолът, нямат истинната мъдрост, която иде от Бога. – Това казвам, за да ви направя да се засрамите. Трябва да се срамувате дето се съмнявате в това важно и славно учение на евангелието.

Ст. 35. Доказателството за възкресението завършва с последния стих, а в останалата част на главата Павел разглежда по кой начин то ще стане. – Но някой ще рече, т.е., някой противник. Въпросите повдигнати от противника са два: (1) “Как ще възкръснат мъртвите?”. Как могат да възкръснат тези, на които телата са станали на прах или са били изгорени на пепел?; (2) “С какво тяло ще дойдат?”. Болнавите, болнави ли ще възкръснат, и сакатите, сакати ли ще възстанат? Тялото пак ли ще има нужда от сън и храна? Вижда се, че скептиците в Коринт са имали същите затруднения, които имаха и садукеите; и Павел им дава същия отговор, който Исус даде на садукеите. И двата отговора показват, макар и по различни начини, че тялото ще се промени (виж. Мт. 22:23-30).

Ст. 36. Безумецо. Възражението, че е невъзможно щото това, което умира да живее пак е толкова безмислено пред вид на обикновенното действие на природата, че Павел нарича възразителя безумен. Не трябва да предполагаме, обаче, че той казва това с чувство на яд, както и нашия Господ не го е казал с яд на учениците си. Виж. Лк. 24:25. – Това, което ти сееш, и пр. Вместо да бъде невъзможно за умрелите да живеят пак, смъртта и разлагането на посятото семе е единственото средство, за да се произведе живот в зърното. Разгледано само по себе си, толкова е вероятно, че човешкото тяло ще възстане от гроба, колкото е вероятно, че семето, като умре, ще произведе корена, стъблото, и зърното на новото растение. Наистина отговорът на апостола не премахва всичките трудности, понеже телата на светиите не само се разкапват, но се и разпиляват и влизат в нови организми. Но трудността за разбиране на това може да се дължи на нашето невежество, защото не знаем в какво ще се състои еднаквостта на възкресенското тяло с тялото, което е било погребано.

Тялото, което ще се въздигне е тялото, което е умряло, в същия смисъл, както новото зърно жито е същото, което е било посято и умряло в земята, т.е., животът, който е бил в семето се продължава в зародиша, който изниква и пораства та става ново зърно. Тъждеството на тялото не се състои в частиците от вещество, които го съставляват, защото те се променят постоянно. От ден на ден тялото се подновява от храната, която ядем и въздуха, който дишаме. Научни мъже ни казват, че няма нито една частичка от вещество в тялото ми днес, която е била в него преди няколко години. Тялото ми се е променяло много пъти, откакто съм се родил, но при всичките тези промени, аз имам същото тяло, защото то си остава същото устройство, и се въодушевява от същия живот. Това начало на живот ще се спази по някакъв начин и в промяната, която смъртта ще причини; и в определеното от Бога време то ще се намери в обстоятелства благоприятни за нова деятелност, и от ново вещество ще се устрои възкръсналото тяло. То ще бъде ново, духовно, славно тяло, и ще се различава твърде много от сегашното ни тяло, но при все това, ще бъде така наистина същото тяло, което съм имал, когато съм бил дете.

Ст. 37. Последният стих отговаря на първото възражение, а този отговаря на второто. “Вие казвате, че възкръсналото ще бъде във всяко отношение същото тако тялото, което е умряло. Но не е така със зърното. Вие посявате едно зърно, например житно, а на негово място изниква разтение с разни части, и твърде различно от простото семе. И ако семето, като умира по този начин, придобива нова красота и зеленина, кой може да каже каква нова красота и сила възкръсналото тяло ще получи?”.

Ст. 38. Но Бог му дава тяло, и пр. Не сеячът, нито самото семе, но силата Божия дава на семето тялото му; и Той дава на всяко семе такова тяло, каквото му приляга и каквото Му е угодно. Ако погледнем на някое семе, ние не можем да кажем какво растение ще даде, освен ако сме виждали по-преди такова разтение да расте. И ако Бог по тоя начин дава на всяко семе ново тяло, тъкмо сгодно за нуждите на растението, защо да не даде и на възкръсналите си светии тъкмо такова тяло, каквото приляга на небесното им състояние?

Ст. 39. Всяка плът не е еднаква. Даже и на този свят Бог е направил хиляди различни тела. Силата му не се е ограничила в направата на едно тяло или на няколко вида тела, но всяко същество си има своето тяло, което е тъкмо приспособено на нуждите му. Като виждаме всичкото това разнообразие, не можем да се съмняваме, че възкръсналото тяло ще е тъкмо пригодено на нуждите на прославените светии.

Ст. 40. Има и небесни тела, и пр. Не само, че има такова голямо разнообразие между телата на растения и животни на света, но тези тела се различават от небесните тела. Има разни мнения за значението на “небесни тела”. Някои мислят, че това се отнася за ангелите, и че Павел или приема, че те имат тела, или говори за телата, в които те се показват на хората. Но въобще се вярва, че той загатва тука за слънцето, месеца и звездите както в следващия стих. – Славата на небесните, и пр. Светлината и красотата на слънцето се различава от красотата на цветето или птицата.

Ст. 41. Друг е блясъкът на слънцето²⁵⁶. Небесните тела се различават не само от земните, но и едно от друго. Слънцето е по-славно от луната, и луната от която и да е звезда. И звездите много се различават помежду си по светлина и други качества, както сега ние знаем по-добре, отколкото във времето на Павел, благодарение на по-пълното наблюдение, което с телескопът можем да направим на комети, планети, и пр. Когато виждаме всичките тези безбройни вещественни образи на небето и на земята, няма ли право Павел да нарече безумен този, който предполага, че тялото което ще възстане от гроба трябва да бъде същото тежко и тленно тяло, което сега имаме?

Ст. 42. Така е и възкресението на мъртвите. Както житото е различно от посятото себе, и както земните и небесните тела се различават едно от друго, така и възкръсналото тяло ще бъде различно от тялото, което се погребва. Апостолът не казва тука, че както една звезда се различава от друга по слава, така и тялото на един вярващ ще бъде по-славно от тялото на друг вярващ. Това може да е, и вероятно е, истина; но той не иска да разясни това тука. Той просто поучава, че телата ни не ще бъдат такива, каквито са сега. В този и в следващите стихове, той показва в какво се състои разликата. – Се се в тление. Думата сее се е приятна дума, вместо закопава се. Тялото не се заравя в гроба, за да се изгуби, но като зърно на по-славен живот, който в определеното от Бога време ще изникне от него. Както всяко органическо тяло, посятото тяло подлежи на разкапване, но тялото което ще възкръсне не ще се разкапе. То няма вече да боледува, нито да остарява, нито да умира.

Ст. 43. Сее се в безчестие. Мъртвото тяло е лишено от всякаква привлекателност. И тяло даже на най-отличен човек да е, то трябва да се закопае като нещо безчестно. – Възкръсва в слава. Не само, че то ще се оттърси от всичко, което е отвратително и гнусно, но то ще възкръсне с бляскава слава и красота, която ние сега не можем да си представим. (Виж. Фил. 3:21). – Сее се в немощ. Човешкото тяло в най-доброто си положение е слабо, и когато умре става съвсем немощно. – Възкръсва в сила. Не подлежи на умора, и няма нужда от храна и сън, за да се усилва. Може, също така, да бъде надарено с нови способности, за които не сме нито сънували.

Ст. 44. Сее се одушевено тяло²⁵⁷. Това е вероятно общо изречение, което обема всичко, което отличава сегашните ни тела. Те се състоят от плът и кръв; подобни са на телата на животни; имат нужда от въздух, храна, и сън; и са пригодени за земното ни състояние. – Възкръсва духовно тяло. Не можем да кажем точно какво значи това. Не може да значи, че е невещественно тяло, понеже това би било противоречие. Но то ще бъде тяло тъкмо пригодено за нуждите на духа, а не спънка за духа, както сегашните ни тела са в много отношения. Тука на земята времето ни е завзето повече със снабдяване нашите телесни нужди; мозъкът ни наскоро се уморява от умственна работа; телата ни ни приковават на тая земя, и можем да се местим от място на място по нея само твърде полека. Духовното тяло без съмнение ще е свободно от тези спънки, и във всяко отношение ще бъде помощ, а не пречка, на душата в небесното ни състояние. Срав. с Йн. 20:19,20. – Ако има одушевено тяло²⁵⁸, и пр. Някои може да възразят, че духовно тяло е противоречие, но Павел казва, че и то съществува така действително, както естественното тяло. Безполезно е да мъдруваме дали ангелите имат духовно тяло или нямат.

Ст. 45. Така е и писано. Виж. Бит. 2:7. Тука се привежда само първата част на стиха; и Павел като че иска да каже, “Писано е, че първия Адам стана жива душа, а аз сега казвам, че последният Адам, и пр.”. – Жива душа. Адам е бил създаден с естественно тяло, каквото ние имаме сега. Той се е нуждаел от храна и сън преди грухопадението си; и, в това отношение, тялото му се е различавало от тялото, което ще имаме в славата си, и е било като нашето. Наистина, той не щеше да умре ако не беше съгрешил; но вижда се, че тялото му не е имало в себе си началото на безсмъртие, но е щяло да стане безсмъртно чрез дървото на живота, както се загатва в Бит. 3:22. Не се казва тука, че Адам е нямал душа, но че тялото му е било естественно тяло. – Последният Адам, т.е., Христос, който се нарича така защото прилича на Адам в една важна особеност. Казва се по някой път, че Адам е бил опитан за цялото племе; и това е истина до някъде, понеже състоянието на всичкото му потомство зависеше от устояването или падането му. Поведението на никой друг човек не може да има такова важно и всеобко влияние, понеже никой друг не се намира спрямо нас в такова отношение. Също така и Христос влияе с живота и поведението си всичките си последователи. Каквото Адам стори, той не го стори само за себе си, но за всичкото племе; каквото Христос стори, той не го стори за себе си, но за всичките си люде. Заради това Адам и Христос са две глави на племето. – Животворящ дух. Христос е имал наистина съвършенно човешко естество, с естественно тяло като нашето, но не беше това, което го направи да бъде втора глава на племето. То беше защото той имаше власт да даде живот, така както Адам беше дал смърт на племето. Животът, който Христос дава е и духовен живот – възкресение от смъртта на греха, и физически живот – възкресение от естественна смърт, но връзката на мисълта показва, че тука се говори особенно за последното. Той е “възкресение и живот”. Виж. Йн. 5:21,26.

Ст. 46. Обаче, не е първо духовното, и пр. Това провъзгласява един общ закон. То значи, че не само Адам е предшествувал Христа, но въобще по-долното предшества по- горното, несъвършенното съвършенното, Даже ако Адам не беше съгрешил, той е имал естественно тяло, което вероятно по-късно щеше да се въздигне на духовно тяло чрез действието на дървото на живота или чрез преселение на небето.

Ст. 47. Първият човек, и пр. Общата истина, че естественното и по-долното предшествува духовното и по-горното се приспособява тука на Адам и Христос. Понеже Адам е бил създаден от “пръстта на земята”, той е бил естественно “пръстен”, - подчинен на вещественните закони. – Вторият човек, т.е., вторият Адам, или глава на племето. – Е от небето²⁵⁹. Понеже е имал небесно потекло, той е имал небесно естество, и има тяло пригодено за небесното му състояние.

Ст. 48. Какъвто е пръстният, и пр. Адамовите потомци са наследили от него слабо и тленно тяло. Те трябва да бъдат както главата си. – И какъвто е небесният, и пр. И Христовите последователи са приели от него духовно тяло като Неговото.

Ст. 49. И както сме се облекли, и пр. Тялото, което имаме сега, ние го имаме като потомци на Адам; и заради това то е като естественното му тяло. Но ние ще приемем възкръсналото тяло по причина на връзката си, не с Адам, но с Христос; и следователно то ще бъде като неговото славно духовно тяло.

Ст. А това казвам, братя, и пр. Този стих се привежда по някога като доказателство, че нищо грешно не може да влезе в небето. Това е наистина така, и Новия Завет ясно ни учи това учение на друго място, но този стих няма това значение. “Плът и кръв” не значат тук грешно естество, както и в Евр. 2:14. Всичко, което апостолът иска да каже е, че такива тела като нашите не могат да влязат в небето, защото не са пригодени за него. До когато телата ни са съставени от плът и кръв, и до когато подлежат на тление, те не могат да наследят небесните радости.

Ст. 51. Ето, една тайна ви казвам. Както разправихме на друго място, тайна ще рече нещо, което без откровение не можем да узнаем. Павел въвежда същия предмет в 1Сол. 4:15, където казва, “Това ви казваме със слово Господне”, което има същото значение, т.е., “божественно откровение, което ми е вдъхнато да ви го съобщя”. – Не всички ще починем, и пр. Всички няма да умрем, но всички, било че умрем или не, ще се изменим. Телата на умрелите светии ще възстанат от гроба, променени от естественни в духовни тела, а телата на тези, които са живи при второто пришествие ще претърпят същата промяна без да умрат. Понеже плът и кръв не могат да влязат в царството небесно, може да няма изключение на закона, който изисква тази промяна, но може да има изключение на присъдата, която осъжда на смърт всичкото Адамово семе. Наистина, имало е вече изключения в случаите на Енох и Илия, които не умряха, но на които телата претърпяха промяна, за което се говори тука, когато бяха възнесени на небето. Употребата на първото лице – “Всички няма да умрем” – е дало повод на мнозина тълкуватели да предположат, че Павел е очаквал второто пришествие на Христа, когато някои от него поколение са били още живи. Но това не следва без друго от думите му. Той може да иска да каже, “Ние християните”, като счита църквата от всички поколения за едно тяло. Той употребява първото лице и в друго едно подобно изречение в 1Сол. 4:15; но в 2Сол. 2, разяснява, че краят не ще дойде скоро. В 2Тим. 4:6, също той (по-късно показва, че е очаквал поне той да умре. Ние признаваме, обаче, че мнозина християни в старо време очакваха скорото завръщане на Христа; и може апостолите да са имали същата надежда. Това не опровергава боговдъхновението им, защото то, макар и да направи поучението им непогрешимо, не направи тях непогрешими. Бог им беше открил, че Христос ще дойде пак, но не им беше казал кога; и заради това в поученията си те не претендират, че знаят времето на дохождането му. Естественно беше, прочее, че техните умове, небоговдъхновенни върху тази точка, са очаквали бързото му идване; и това тяхно човешко очакване може косвенно да изпъкне в писанията им, без да може да се заеме като доказателство против боговдъхновението им.

Ст. 52. В една минута. Тази промяна ще бъде минутно. Думата, която е преведена минута значи буквално “частица” от време или вещество, толкова малка, че не може да се раздели. За да направи тази минутност по-изразителна, той прибавя “в мигване на око”. – При последната тръба. Тръбата се употребява за свикване на някое събрание; и “последната тръба” ще призове всичките народи да се съберат в съдния ден. С думата последна той може да загатне и за други тръби, понеже в Откровение се казва, че седем тръби ще затръбят. По-общоприетото мнение, обаче, е че означава тръбата, която за последен път ще затръби, или тръбата на последния ден, без да загатва за други. – Защото тя ще затръби. Това потвърждава предишната фраза. “Тръбата наистина ще затръби, когато светът се свърши, както затръби на Синайската планина. Това не е проста фигура на говорене, но ви казвам самата истина”. – Мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Възкресението на мъртвите ще предшества изменението на живите, както се казва в 1Сол. 4:16; но няма съмнение, че промуждутъкът между двете ще е кратък.

Ст. 53. Защото това тленното, и пр. Това ни дава причината за изменението, и се отнася за живите и за мъртвите. Тленните тела на всички без разлика трябва да станат прилични на Христовото славно тяло.

Ст. 54. А когато това тленното, и пр. Когато това изменение ще стане, тогава, и само тогава, ще се изпълни обещанието, че смъртта ще бъде победена. – Писаното слово, - в Ис. 25:8. Тука се привежда смисъла, а не точните думи. Погълната ще рече “съвършенно смазана”, както Датан и Авирон бяха смазани, когато земята се отвори и ги глътна.

Ст. 55. О, смърте, где ти е жилото? Това е ликуващата песен на победа, с която Павел се провиква пред вид на славното учение на главата. За да я разберем както трябва, ние трябва първо да си припомним какъв враг на нашето племе е била смъртта. Тя е покрила земята с хиляди милиона гробове, и всичките Адамови потомци, с изключение на двама души, не са могли да избегнат от властта й, а не можем да знаем колцина без брой души имат още да умират. Нека тогава се пренесем мисленно в денят на възкресението, и видим Спасителя, заобиколен от всичките си светии, облечени в безсмъртни тела като неговото. С какво тържество те ще пеят!, и ние можем заедно с Павел да запеем предварително тази песен. Като олицетворява смъртта и гроба, Павел прави езика си по-поетичен и по-хубав. Смъртта се оприличава на някоя скорпия или ядовита змия, чието жило всичките хора са опитали. Но сега Христос е изтръгнал жилото, и отровителят не може да повреди вече светиите му. – Где ти аде победата (Цгр.)²⁶⁰. Думата ад означава както в Д.А. 2:27,31, и другаде, мястото на умрелите, без да се прави разлика между зли и добри. Понеже тука се говори за възкресение, думата ад значи жилището на умрялото тяло, и се представя като някой силен тиранин, който е затворил телата на всички в тъмницата си. Когато настане възкресението, вратата на тъмницата ще се отворят, и пленниците ще се освободят за винаги. Езикът на стиха е подобен на Ос. 13:14; и апостолът вероятно е имал в ума си него стих, макар и да не го привежда.

Ст. 56. Жилото на смъртта е грехът. Грехът е причината, поради която смъртта има сила да ни повреди; понеже ако нямаше грях на света, не щеше да има и смърт. И освен това, грехът е който дава на смъртта всичките й ужаси. Който знае, че греховете му са опростени, той не се бои от смъртта, но казва, “Да умра е придобивка”. – И силата на греха е законът. Грехът е нарушение на Божия закон; и, следователно, ако нямаше закон, не можеше да има и грях. Поведението на хората можеше да бъде вредно без закон, но не можеше да бъде грях. Виж. Рим. 4:15, 5:13. Знанието на греха идва от закона, който осветлява съвестта; и осъждението на греха е чрез закона, който произнася наказанието. Даже и езичниците имат “Закон написан на сърцата им” другояче те не можеха да имат грях.

Ст. 57. Но благодарение Богу, Който ни дава победата, т.е., победата над смъртта и гроба. Тя е Божий дар, а не наше дело. – Чрез нашия Господ Исус Христос. Тази победа е чрез Христа по два начина: (1) Той отне “силата на греха”, като задоволи закона с умирането си вместо нас, и така премахна проклятието, което беше постановило смърт; и (2) Чрез всемогъщата си власт той ни обновява от греха, и – което особенно се загатва тука – съживява и облича с безсмъртие спящите тела на светиите си.

Ст. 58. Затова възлюбени мои братя, т.е., поради истината и важността на учението за възкресение. – Бъдете твърди, непоколебими, - във вашата вяра, а най-вече във вашата привързаност и защита на това учение. Никой да не ви подмами да откажете, нито даже да се усъмните в истинността му. – Преизобилвайте всякога в Господното дело, - делото, което Той ни дава да работим за славата Му и за доброто на ближните ни. – Понеже знаете, и пр. Понеже учението за възкресението е истинно, вярата ни не е напразно, и ние няма да се лишим от наградата си, така че трудът ни не е празен за нас. Истината на всичката ни вяра, също така, произтича от истинността на това учение; и следователно обещанията, че евангелието ще възтържествува ще се изпълнят, и трудът ни не е празен за другите. Това, апостолът казва, вие не само вярвате, но и знаете.

Назад | Съдържание | Напред