Глава 13.

¹ Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

² Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

³ Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

⁴ понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху * този, който върши зло.

⁵ Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

⁶ Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

⁷ Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

⁸ Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

⁹ Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

¹⁰ Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

¹¹ И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

¹² Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

¹³ Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

¹⁴ Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
 

Ст. 1,2. Апостолът туа излага влъжностите на християните спрямо гражданското управление, под което са живели. Имало е нужда за наставленията, които той дава тука. Имало е често въстания във времето на апостола. Евреите особено са били немирници, и не са били склони да се покоряват на езичници управители. Затова, във времето на Спасителя те са разисквали въпроса, “Право ли е да даваме данък на Кесаря?”. Правилото, което апостолът полага е, че гражданското управление, каквото и да бъде, е определено от Бога и следователно, християнинът е длъжен да му са покорява. – И колкото власти има на света всичките са от Бога отредени (Цгр.). Божието провидение управлява всичко; и, следователно, каквито и да са били средствата, които са причинили съществуващото управление, следствието трябва да се счита като да е станало под управлението на това провидение, и, следователно, като да е от Бога отредено. Затова, който му се противи, той се противи на Божията наредба, и си навява осъждение.

Ст. 3,4. Защото владетелите не са страх за добрите работи, но за злите⁹³. Въобще, какъвто и да бъде характерът на частните чиновници, и какъвто и да бъде състоянието на обществото, едно правителство благоприятствува на добро поведение, и обезсърчава престъпление. Неговото съществувание и трайност зависят от правенето му на това. Това е истина даже за езически правителства, като онова, под което Павел е живял. Следователно, християните са длъжни да се подчиняват на съществуващите власти. Това, обаче, не ги кара да се покоряват на някоя заповед която е противна на Божия закон. Понеже правителството е Божия наредба, управляващите трябва да припознават божията власт за върховна. Ако по злощастие, както често се е случвало във времето на апостолите, езичниците управители са искали от Християните да принасят жертви на идоли, те трябва да отговорят, както Петър отговорил на еврейския първосвещеник (Д.А. 5:29): Подобава да се покоряваме повече на Бога нежели на човеци”. Длъжността на покорност в такъв случай изисква от нас да се подчиним мирно на следствията на верно послушание на Бога, ако даже това има за следствие нашата смърт.

Ст. 5-7. Не само поради страхът от гнева, но и заради съвестта, - не само от страх на наказание, но за изпълнение съвестно на една Християнска длъжност. – За тая причина и данък плащате. Понеже правителството е отредено от Бога за доброто на обществото, изисква се от вас да плащате, и трябва да плащате, данък за поддържането му. По същия начин вие трябва съвестно да се подчинявате на законната му власт. – Отдавайте на всички дължимото, и пр. Тази заповед ни забранява каквото и да е лъжене в плащане на данъци, - престъпление, което мнозина са склонни да извинят, но което Бог счита също като кражба от частни лица.

Ст. 8-10. Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате. Апостолът сега преминава от длъжностите на християнина към общите власти на длъжностите му към частни лица. Мнозина го считат за маловажно нещо да имат дълг (борч). Но да не изпълним някое задължение или обещание е развратно; и всеки християнин трябва да го избягва като грях против Бога. Това не ни забранява да вършим работи, които обемат изплащане в бъдеще, но не ни позволява да пренебрегнем посрещането на дълга си, когато му дойде времето за изплащане. Има едно хубаво изключение на правилото да не влизаме в борч. Любовта е дълг, който ние винаги дължим на всичките си подобни. Този дълг, прочее, ние трябва постоянно да изплащаме докато сме живи. – Любовта изпълнява закона. Виж. бел. на гл. 12:9-16. Духът на любов към ближния ни забранява да го лъжем или да го повредим. Следователно, любовта се казва, че е най-голямата добродетел (1Кор. 13:13), защото наистина тя обема всичките добродетели.

Ст. 11. Защото сасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Предишното им състояние до като бяха невярващи е било тъмнината на нощта. Обръщането им е било зазоряване. Денят наближава. Пълната му светлина и слава ще дойде, със съвършенното спасение, когато Христос дайде пак, или когато всеки вярващ умре, или когато всички застанем на последния съд. Колкото близо и да се е виждало на първите християни това последно идване, боговдъхновените писатели никога не са претендирали да кажат колко наблизо е било, но са писали по такъв начин, че да спомогнат за назиданеито на вярващите във всеки век. И сам нашия Спасител е казал, “Бъдете будни, защото не знаете денят нито часът”.

Ст. 12-14. И тъй, нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. Наближаването на славния небесен ден е силно подбуждение да избягваме всичките работи на тъмнината, и да бдим непрестанно против “Плътските похоти, които воюват против душата” (1Пет. 2:11. Срав. с Еф. 5:11) – Облечете се с Господа Исуса Христа. Срав. с Гал. 3:27 и с думите на Спасителя, “Пребъдете в мене” , и “Пребъдете в моята любов” (Йн. 15:4,7,9). Живо съединение с Христа е великото средство, с което вярващият може да избегне от похотното разтление, което е на света. И това съединение се постига с непрестанно бдене и молитва.

Назад | Съдържание | Напред