Глава 9.

¹ А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

² понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.

³ А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

⁴ да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.

⁵ И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

⁶ А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

⁷ Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

⁸ А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

⁹ както е писано: -
"Разпръсна щедро, даде на сиромасите,
Правдата му трае до века".

¹⁰ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

¹¹ та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.

¹² Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

¹³ понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.

¹⁴ А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.

¹⁵ Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!
 

Ст. 1-5. Павел праща братята в Коринт, за да не би, след като се е хвалил с щедростта на коринтяните, да се посрами, когато дойде ако намери, че помощта им не е събрана.

Ст. 6,7. Увещава ги да дадът щедро и на драго сърце.

Ст. 8-10. Показва им, че като дадът ще станат по-добри и по-богати.

Ст. 11-14. Щедростта им не само ще облекчи сиромасите, но ще бъде средство, за да се прослави Бог, чрез признателността и братолюбието, което ще породи.

Ст. 15. За да ги подбутне да бъдат щедри, той им загатва за Божията дарба, именно, че е дал Сина Си.

Ст. 1. А за даване помощ на светиите³⁵², т.е., за помота, която е щяла да се изпрати на светиите в Ерусалим, за които се събирало милостиня в разните църкви, които Павел бил основал. Не ще съмнение, че апостолът най-много е желаел щото похристиянчените езичници да дадът за евреите християни, защото това е щяло да ги свърже по-яко, и да ги накара да почувстваме, че ако и да са от разни народности, те всички са едно в Христа. – Излишно е да ви пиша. “Вие нямате нужда от подканване, но сте готови да дадете без подканване”. Това показва учтивостта и риторическото изкуство на апостола. Те ще се задоволят дето той изказва доверие в щедростта им, и то ще ги подбутне да дадът повече. Макар и да казва, че е излишно, той пише за този предмет, но счита това, което казва като внушение, а не като подканване да дадът.

Ст. 2. Понеже зная вашето усърдие, и пр., т.е., готовността им да дадът. Това е правело излишно да им се пише. – За което се хваля с вас, и пр. Някои мислят, че измамили Павел, и го накарали да мисли, че коринтяните са били вече дали спомоществованието си, но това не е за вярване. Готовността, за която се говори е била готовността им да дадът, за което му бил разправил Тит. Те бързо скроили що да правят, но се помайвали да изпълнят това, което били скроили. Християните, не само в Коринт, но и в Кенхрея и в други части на Ахаия, щяха да участвуват в спомоществованието. – И вашата ревност, и пр. Ревността на коринтяните послужила да подкани македонските християни да дадът. Ревността на един християнин или на една църква може да се разпространи като благословена зараза.

Ст. 3. А пратих братята, - Тит и двамата му другари. – Да не би да излезе празна, и пр. Той бил казал, че коринтяните са готови да направят това, което се изисква от тях; и сега праща братята, да не би да се е случило нещо, което да изстуди първата им ревност, и те да се забавят до толкова да изпълнят каквото са кроили, щото да го накарат да се засрами затова, че ги е похвалил.

Ст. 4. Да не би, ако дойдат, и пр. Когато е пътувал от град в град, Павел е имал за другари из пътя братя от градовете, от които е тръгвал. Според този обичай, македонци християни щяха да го придружат до Коринт; и щеше да бъде срамота ако те узнаеха, че коринтяните, които се били уж обещали лани да дадът, не са още събрали спомоществованието си. Разбира се, че понеже вината ще бъде на коринтяните, то и срамът ще бъде техен; но Павел казва, че и за него ще бъде срам.

Ст. 5. И тъй, - за да не се посрамя. – Да идат по-напред при вас, и пр., т.е., преди аз да дойда с македонците. – И да приготвят, и пр. т.е., да съберат помощта, която сте вече обещали, и да я имат готова, когато дойдем. – Като милостиня, и пр. Той желае спомоществованието им да дойде като драговолен подарък, който произтича от щедростта им, а не като нещо изтръгнато от тях като че ли скъперничеството им не ги оставя да дадът. Може тука да се загатва, че би било добре подаръкът не само да е готов, но и да е голям.

Ст. 6. А това казвам, и пр. Макар Павел и да не ги подканва чрезмерно, той им известява какво е следствието от щедро даване, и какво от скъперническо. Както е в земеделието, така е и в духовните работи, - този който сее малко, за да си не прахосва уж семето, прави лъжлива икономия, защото ще пожъне оскъдна жетва. Такава грешка прави и този, който за да си пести уж парите, дава малко на сиромасите и за разпространение на евангелието. Жетвата от това сеене на милостиня става отчасти в този живот, и то по разни начини. Чувството, че сме си изпълнили длъжността е утешение за нас; радваме се като гледаме как милостинята ни е направила сиромасите щастливи; избавяме се от нещастието, което скъперническият и себелюбив дух ни причинява; и, освен всичко това, хакт е че Бог не оставя често такива хора да страдат сами от сиромашия. Но всички тези неща са само начатъкът на жетвата, която ще бъде напълно пожъната на небето. Затова, даже ако гоним само своето си добро, по-добре е да сме щедри. Трябва да помним, обаче, че всичко това се казва за истинна щедрост, а не за пари дадени само за показ или от някое друго себелюбиво подбуждение.

Ст. 7. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, и пр. Апостолът иска да дадът щедро, но иска да сторят това доброволно, и да не дадът повече, отколкото биха желали да дадът. – Защото Бог обича, и пр. Това е от превода на Седемдесетте на Пр. 22:8. В това, както и във всяко друго нещо, Бог гледа първо на целта, с която едно дело се прави. Който съжалява да дава, а дава само защото се надява по този начин да откупи небето ефтино, ще остане излъган. Действително, ние самите чувстваме малко признателност за един дар, който знаем, че е бил даден със съжаление.

Ст. 8. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо³⁵³. Коринтяните може да са се страхували, че ако дадът щедро те ще осиромашеят; и разбира се, всеки би казал естественно, че колкото повече човек дава, толкова по-малко ще има. Но това, което прави успешни най-усърдните усилия е Божието благословение; и Той може да ни обогати, колкото и да даваме. – Така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение³⁵⁴. Той може така да благослови, че не само ще имате всичко, което ви трябва за вас, но и достатъчно, за да можете да дадете изобилно за всяко добро дело.

Ст. 9. Както е писано. Виж. Пс. 112:9. Това доказва, че щедрият човек се благославя в светски работи. Ако другите стихове на Псалома се вземат заедно с този, мисълта става по-ясна. – Разпръсна означава най-великодушна щедрост, като че ли човек си пръска даровете на всяка страна. – Правдата му трае до века³⁵⁵. Тука “правда” се вижда да значи онзи особен вид доброта, която апостолът възпява, т.е., щедрост. Щедростта на щедрия човек се продължава през живот; и това напълно доказва, каквото Павел е казал. Ако някой каже, че не виждаме всякога това обещание да се изпълнява, и че щедрите хора понякога осиромашават, ние можем да отговорим, че Павел тук изказва един общ факт. Можем въобще да кажем, че щедрите се благославят в светски работи, макар, че Бог може понякога да намери за по-добре да опита някои от щедрите си раби със сиромашия.

Ст. 10. А Тоя, Който дава семе, и пр. Ис. 55:10, е било, вижда се, на ума на апостола, когато пишел този стих. В орачеството, когато орачът хвърля семето си, то се загубва, но после Бог му дава назад не само семето, но и достатъчно прибавъчно жито, за да го снабди с нужната храна. Това е довод от аналогията, от който Павел заключава, че Бог ще преумножи по същият начин каквото е било посято с любов. – Ще даде и ще умножи вашето семе. В някои ръкописи тези два глагола, и другият глагол в следващото изречение, са в повелително наклонение във вид на молитва. – “Дано Бог даде, и пр.”. Понеже парите са посятото с любов нещо, “семе” тука се отнася за богатства или средства; и значението е, “Бог изобилно ще ви достави пари да сеете в бъдеща благотворност”. – Да изобилват³⁵⁶ плодовете на вашата правда. Това значи почти същото каквото значи и предишното изречение. “Правда” значи тука добродетелта на благотворност; и плодовете на един благотворен дух са даровете, които се дават на бедните.

Ст. 11. Та да бъдете във всяко отношение богати, и пр. Тази е целта, за която Бог възрастява плодовете на правдата им, която е тяхното богатство, за да преизобилват в дарове за всяко добро дело. – Която чрез нас произвежда³⁵⁷(Цгр.), и пр. Павел казва “чрез нас” или защото той ги е подбутнал да бъдат щедри, или защото той с ръката си е щял да раздаде даровете им в Ерусалим. Тези дарове щяха не само да облекчат сиромасите, но и да произвеждат благодарение Богу.

Ст. 12. Това е повторение или разширение на последното изречение. – Защото извършването на това служение, т.е., раздаването на вашата милостиня. – Не само запълва, и пр. – не само ще изпълни първата им цел – олекчението на нуждите им, но ще извърши и друго добро, т.е., ще ги накара да бъдат още по-признателни на Бога.

Ст. 13. Граматичното нареждане на този стих е твърде неправилно; и затова е трудно да се превежда, и значението му е май съмнително. – Понеже чрез опитът (Цгр.)³⁵⁸, и пр. Начинът, по който изпълнявате длъжността си да помагате на сиромасите е доказателство или опитване на характера ви; и те славят Бога защото вие сте щедри. Следващите са нещата, които се доказват от това изпитване: – Покорството, което имате в изповядването на евангелието Христово (Цгр.), т.е., защото изпълнявате това, което сте изповядали, когато сте приели Христовото евангелие. – И за щедростта на вашето, и пр. Това е другото нещо, което опитването на характерът им ще открие, и за което светиите в Ерусалим ще прославят Бога. То е, че коринтяните са готови щедро да помогнат не само на тях, но и на всички християни братя, които някъде може да се намират в такова притеснение.

Ст. 14. А и те, с молитви за вас³⁵⁹. Това е друго благотворно следствие на щедростта ви; те не само ще благодарят на Бога, но и ще се молят за вас. – Копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат³⁶⁰. Подаръкът ви ще ги накара да ви обикнат, и да искат да ви видят и да се запознаят с вас. Тази щедрост се нарича “премногата Божия благодат”, понеже е и следствие и доказателство за действието на Св. Дух в тях.

Ст. 15. Благодарение Богу за Неговия неизказан дар³⁶¹. Повечето тълкуватели предполагат, че това се отнася за “Божията благодат”, спомената в предишният стих. Павел е бил до толкова убеден, че коринтяните ще дадът щедро, че той възгласява благодарност за щедростта им, като че ли каквото е очаквал е станало. Други, обаче, мислят че казаното е толкова силно, че не може да се разтълкува така, и затова го отнасят за Христа, който е Божия дарба, великата му и “неизказана” дарба. След като ги е увещавал, че са длъжни да дадът, естественно е било за Павел да завърши каквото им казва, като им загатне за Бога, който е дал Сина си. На това тълкувание може да се възрази, че в главата никъде не се споменава за дарбата на Христа; но, както казахме, естественно е било за Павел да премине от даровете, които те са щели да дадът на великият дар, който са приели от Бога; и краткият и възгласен начин, по който им го загатва може по-добре да им втълпи думите му, отколкото ако се беше впуснал да им говори по-надълго. За това, ние предпочитаме това последно тълкувание.

Назад | Съдържание | Напред