Първо Петрово послание

Въведение

I. Писателят му.

Кой е писал това Послание се познава от надписа (гл. 1:1). Първото име на Петър било Симон или Симеон (Д.А. 15:14). Той бил родом от витсаида Галилейска, син на Йона (Йн. 1:44; Мт. 16:17). Заедно с брат си Андрей той се занимавал с рибарство в Капернаум, където той живял с тъща си (Мт. 8:5-14; Мк. 1:16-36). Брат му Андрей, който бил ученик на Йоан Кръстител, и който последвал Исус, когато чул Йоан да го нарече Агнец Божий, го довел при Исус (Йн. 1:35-43). Тогава Исус, пред вид на характера му и бъдещата му полезност в делото на царството му, му дал името Камък, на сирийски Кифа, на гръцки Петър (Йн. 1:42; 1Кор. 1:12, 9:5). Двамата братя си следвали рибарството, докато Христос ги призовал да бъдат постоянно с него (Мт. 4:18-20); и по-късно и двамата станали апостоли (Мт. 10:2), и от дванадесетте техните имена се споменават най-напред. По-късно Петър прие няколко пъти доказателство, че Учителят му го почита; и той бил избран, заедно с Яков и Йоан, Заведеевите синове, да бъде свидетел на възкресението на Яировата дъщеря, на славата на преображението, и на подвига в Гетсимания. Той пръв припозна, че Исус е Месия и Син Божий; и по причина на това Учителят му поднови името му Петър, и му даде особенна чест в основаването на църквата (Мт. 16:16-19).

Работите, които Евангелието ни разказва за Петър показват твърде ясно какъв му е бил характерът. Жарката му любов за Исуса, прямото му и без заобикалки говорене, ревността и деятелността му, уценението му на личността и високата служба на нашия Господ, славното обещание, което му се даде в този случай, буйността и самонадеяността му, която има за следствие трикратното му отричане на Христа и горкото му разкайване, престрашаването му от кротките, но изпитателни думи на възкръсналия му Учител (Йн. 21:15-19), - тези неща са известни на всеки, който е чел Евангелията.

Дързостта на Петър след изливането на Св. Дух в Денят на Петдесетницата е толкова забележителна, колкото и слабодушието му нея нощ, когато хванаха и съдиха Христа. Нему се даде да употреби ключовете, които Христовото обещание му даде, да отвори първо него ден на евреите небесното царство (Д.А. 2:14-40), и после да направи същото нещо и за езичниците (Д.А. 10:34-48, 15:7-9). В по-първата част на апостолската история, той се явява като главният деец (Д.А. гл. 1-12). Но понеже тази история започна да се занимава особенно с успеха на Евангелието между езичниците, трудовете на Петър, който работеше най-вече между съотечествениците си, се премълчават, а трудовете на Павел, който беше апостол на необрезанието, се споменават по-напълно. Виж. Гал. 2:7,8.

Малкото внимание, което се обръща на Петър в апостолската история след първото покръстване на езичници стои в чудно съпоставяне с притезанията, които Римската Църква прави за него, че е глава на църквата. Ние го виждаме на Ерусалимския събор, където той се съгласява с Павел и другите апостоли, и решават, че новопокръстените езичници не са задължени да се подчиняват на обредите на Мойсеевия закон; но той не е нито председател на Събора, нито се показва по-голям от другите. Нито дума няма ва Деянията или Посланията, която да покаже някакво негово официално превъзходство; и неговите послания са съвсем несъвместими с такова притезание. От Гал. 2:11, се научаваме едно нещо, което много прилича на предишния характер на Петър. Когато бил в Антеохия, може би наскоро след Ерусалимския събор, той упражнявал свободата, която бил защитавал на Събора; но когато някои хора, които са били слепи привърженици на Мойсеевия обреден закон, дошли в Антиохия от Яков, за да избегне скарване с тях той се отказал да яде с новопокръстени езичници, и си навлякъл на главата строго изобличение от страна на апостол Павел. В това отношение Павел е доказал на дело, че е равен с Петър; а това той е притезавал и друг път (Гал. 2:6; 2Кор. 11:5). За вярване е, че Петър е приел изобличението на Павел с кротост, и е признал грешката си; защото без противоречие Павел имаше право, а Петър имаше криво, в тая работа.

От 1Кор. 9:5, можем да заключим, че Петър е пътувал като проповедник, и е водел жена си със себе си. Но нито Новия Завет, нито църковната история не ни казва в коя част на Римската държава той е работил през по-голямата част на апостолския си живот. Ние само знаем, че не е било възможно за него да бъде в Рим за 20 или 25 години, както някои писатели казват; защото през една част от това време той бил в Палестина и в околните й страни. Ирод го затворил (Д.А. 12:3) в 44г. след Р.Х., Ерусалимският събор се събрал в 50г. след Р.Х., и фактът, че Павел е писал на църквата в рим в 58 или 59г. след Р.Х., и нищо не споменава в Посланието си за Петър доказва, че до тогава Петър не е стъпвал в Рим. Павел не би градил на чужда основа (Рим. 15:20,21), и не би писал на една църква, която се е надзиравала от друг някой апостол; и няма съмнение, че като изпраща поздравление на толкова души, той не би оставил Петър без да му спомене името, ако Петър да беше в Рим; нито пък би замълчал Петровите трудове, ако Петър да беше работил там по-преди, и да го нямало в Рим, когато Павел е писал Посланието си. Така също не е можал Петър да бъде в Рим, когато Посланията към Ефесяните, Колосяните, Филипяните, Тимотей, и Филимон са били писани от Рим; защото ако той е бил там, името му без съмнение щеше да се спомене заедно с имената на мнозина други, които се споменават в тези послания. Ако приемем, че той претърпял мъченическа смърт в Рим, той трябва да е дошъл там след като второто Послание към Тимотей е било писано.

Евсевий казва, че Петър основал Антиохийската църква, но това противоречи на Д.А. 11:19-22. Това което той казва, и което Йероним е заел от него, че уж Петър бил седем години владика на Антиохийската, и 25 години на Римската църква, е очевидно криво. Но преданието, което те потвърждават, че Петър е бил разпънат в Рим около времето, когато Павел е бил заклан там през гонението на Нерон, е твърде вероятно.

II. Кому, от къде, и кога е писано Посланието?

Посланието казва, че е отправено до християни в разни области на Римската държава в Мала Азия (гл. 1:1). От рано още Евангелието е било разпространено в тези области, вероятно от хора новопокръстени в Палестина (Д.А. 2:5-11,41, 4:4,32), които самоволно са се върнали в родните си места, или са били разпръснати от Юдея по причина на гонението, "Които обхождаха и благовествуваха словото" (Д.А. 8:4, 9:31, 11:19-21). По-късно Павел и Варнава пътуваха из някои места на тези страни (Д.А. 16:6, 18:23, 19:1, и пр. 14:1, и пр.). Един от работниците в Галатия се е казвал Крискент (2Тим. 4:10). Някои тълкуватели предполагат, че тези, на които Петър пише са новопокръстени евреи, а други си въобразяват, че това Послание е било писано нарочно за новопокръстени езичници. Това предположение не е до толкова вероятно колкото първото; но се вижда по-вероятно, че той е писал и за евреи и за езичници. Срав. изречението “преселниците, които са пръснати”, в гл. 1:1 (което се вижда да означава новопокръстени евреи: Як. 1:1), и 2:9 с 1:14, 2:10, 4:3, и пр.; но може да значи християни въобще, които са преселници на земята. От Посланието узнаваме, че църквите във външния си образ и управление са били в същото положение, в което бяха когато Павел увещавал Ефеските презвитери в Милит (Д.А. гл. 20). Тука (5:1, и пр.), както и там, презвитерите се умоляват да пасът Божието стадо; и не се вижда да е имало някой друг чин църковни служители нито на едното, нито на другото място. Вижда се, че това Послание е било писано през време на някое гонение (гл. 1:6,7, 3:17, 4:12,13, и пр.). Мястото в гл. 4:3,4, показва че някои от страданията, които християните са търпели него време са били причинени от това, че вярващите са се отделили от мерзостните позорища и дела на езичниците; и от 2:11,12,16, и пр., можем да заключим, че тези, на които се пише са били особенно изкушени да правят като езичниците.

Съмнително е кога е било писано Посланието. Някои казват, че то е било писано в 54 или 55г. след Христа; други казват между 63 и 67. ние считаме последната дата за по-вероятна.

Мястото от където е писано се показва от самото Послание (гл. 5:13), че е Вавилон. Евсевий и Йероним казват, че Вавилон тука стои вместо Рим, но това не се доказва от нищо, и се вижда да е съвсем невероятно. В някоя алегорична книга, като Откровението, Рим може да се означи под името Вавилон, в знак на нечестивостта и силата му, но простият разказ на Петър е съвсем друго нещо. По времето, когато това Послание е било писано, Вавилон имаше значително народонаселение, и много евреи живеят там. Твърде е вероятно, че Петър е посетил тази страна. Един писател в шести век привежда това място от Посланието, за да докаже, че още толкова рано християнството е било разпространено по-нататък от границите на Римската държава.

Буквалното тълкувание на името Вавилон се потвърждава до някъде от факта, че споменатите области в ст. 1 се споменават ред по ред от северо-изток към юго-запад, и твърде естественно е да бъдат поименувани по този ред от един човек, който тогава се е намирал на изток от тях; а ако да беше на запад от тях, той вероятно щеше да ги поименува в обратен ред. Марко е бил с Петър, когато той е писал (5:13); и тогава когато това Послание е било вероятно писано, Марко, който е бил с павел, вероятно го е оставил и се е върнал в Мала Азия, за да изпълни изразеното в Кол. 4:10 намерение. Около четири или пет години по-късно той е бил в Мала Азия (2Тим. 4:11); и той може лесно да е прекарал повечето си време между това да пътува с Петър. Коптите поддържат, че Вавилон, за който се говори, е било едно укрепено място близо до Каиръ в Египет. Други са го мислили да е Ктесифон на река Тигър, зимното седалище на Патриянските царе. Други вярват, че Вавилон значи Селевкия. И двете тези места по някога са се казвали Вавилон след като Халдейският Вавилон е бил опустошен, но няма никакво доказателство, че те са се наричали така във времето на апостолите.

III. Отличителни черти на Посланието.

Това Послание показва такова богатство на мисъл, такова достолепие, такава ревност, такава смиреност, такава любов, такава вярваща надежда, такова силно желание за идването на Христа, че напълно се съгласува с личните черти на този апостол. Какво друго, ако не свърхестественно осветление и ръководство, би могло така да възвиши скромния неучен риболовец, и да го направи способен да пише по такъв начин? Целта на Посланието му не е да потвърди някое учение с доказателства, както Павел прави в Посланието си към Римляните и Галатяните, но като приема учението за доказано, той се грижи да увещае, утеши, ръководи, и укрепи своите вярващи братя. Една отличителна черта е, че той постоянно гледа към бъдещето, и представя като надлежаща славата, която очаква тези, които уповават в Христа; и той се труди по всякакъв начин да въодушеви вярващите да се стараят постоянно и деятелно да бъдат свети. Този, който от нетърпелива обич се хвърли в морето да посрещне Господа си е същият, който сега с най-голяма ревност очаква завръщането му. Този, който е основал вярата си върху страданията на Учителя си, никога не се уморява да сочи към страдащия си Господар, за да утеши и насърчи читателите си. Този, който очаква мъченическа смърт е човекът, който най-пълно излага длъжността и способността както и утехата на страданието. Ако не знаехме от чие перо е излезло това Послание, ние щяхме да кажем, “Трябва да е някой камък на църквата, който пише така, - човек на когото душата почива върху живата канара, и който, със силата на свидетелството си, оздравява душите на другите посред бури от страдания, като поставя краката им заедно със своите върху Канарата на Вековете, против която всичките бури и вълни се бъхтят напразно. Цялото Послание е едно изпълнение на заповедтта дадена от Господа на съчинителя: “И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лк. 22:32).

Назад | Съдържание | Напред