Глава 4.

¹ И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха върху тях,

² възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението на мъртвите.

³ И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

⁴ А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

⁵ И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁶ и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁷ И като поставиха Петра и Иоана насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁹ ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

¹⁰ да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

¹¹ Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между * човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹³ А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹⁴ А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁵ Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁶ Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁷ Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁸ Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁹ А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

²⁰ защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²¹ А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²² Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

²³ И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

²⁴ А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

²⁵ Ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: -
"Защо се разяряваха народите,
И людете намислюваха суети?

²⁶ Опълчваха се земните царе,
И управниците се събираха заедно,
Против Господа и против Неговия Помазаник".

²⁷ Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

²⁸ за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁹ И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

³⁰ докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

³¹ И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

³² А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³³ И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³⁴ Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

³⁵ и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

³⁶ Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁷ като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
 

Ст. 1. Началникът на храмовата стража⁴, - не Римски чиновник, но един свещеник особено натоварен да се грижи за храмът и главният надзор на служещите свещеници и левити. – И садукеите. Вижда се, че садукеите, които отричаха съществуването на ангели или духове и учението за възкресението на мъртвите, имаха сега главното управление на народните работи, - даже и първосвещеникът бил от тази секта (гл. 5:17); и затова те тука се споменават като най-деятелни да се противят на апостолите да ги гонят. Както фарисеите в Мт. 12:14; Йн. 9:13, 11:47-57, и пр., означава тези, които имаха управлението на народните работи, така и тук садукеите означава, не сектата изобщо, но тези които бяха чиновници и упражняваха власт в него време.

Ст. 2. Проповядваха, в името на Исуса възкресението на мъртвите⁵. Като провъзгласяваха великата истина, че Исус е възкръснал за върховното свидетелство на неговото месийство, и на истинността на Евангелието, апостолите, разбира се, проповядваха и учението за възкресението на всичките човеци; и понеже това беше прямо против мненията на садукеите, то особенно ги смущаваше. Колко вредитилен е партизанския дух, най-вече когато е съединен с влаственна гордост, за онази искренност, която е нужна за безпристрастното питвание на свидетелство, и за честното издирване на истината!

Ст. 6. И първосвещеникът Анна, и Каиафа. Анна е бил по-преди първосвещеник, и е задържал титлата, макар и Каиафа да беше действителният първосвещеник. Анна се споменава първо, защото беше по-стар предшественик в чинът, и тъст на Каиафа. Така, тези които хванаха Исуса заведоха го първо при Анна (Йн. 18:13).

Ст. 7. С каква сила, или в кое име, извършихте това? На глед един прост, невредителен въпрос, но зададен с намерение да изпита апостолите и да ги накара да кажат нещо, което би ги обвинило. И най-върлите им неприятели не можаха да ги укорят за каквото те бяха действително извършили.

Ст. 8. Петър, изпълнен със Светия Дух. Сравнете Петър, който преди няколко недели, в палата на първосвещеника, се отрече три пъти от Учителя си от страх да не го затворят и убият, с Петър който сега е излязъл от тъмница, и дързостно изповядва Христа пред същия Пръвосвещеник и съвет, които го бяха предали на Пилата да го разпъне и ги обвинява с убийството! Какво бе произвела тази чудна промяна? Петър беше видял Спасителя си възкръснал от мъртвите, и сега говори, изпълнен със Светия Дух. Тогава когато той се уповаваше на себе си, той бе оставен да види своята си слабост. Той е силен сега, защото той знае в кого е повярвал.

Ст. 11. Когото вие зидарите презряхте⁶. Свещениците и началниците на Божия дом трябваше да бъдат първите да познаят и посрешнат радостно отколе очаквания Месия. Те бяха го отхвърлили; но Бог, като го възкреси от мъртвите, бе го припознал за истинния крайъгълен камък, върху който духовният храм трябва да се въздигне. Пророческото изречение, за което се загатва се намира в Пс. 118:22; и самият Господ наш се е отзовал на него (Мт. 21:42).

Ст. 12. Спасение. Апостолът преминава от телесно избавление на душевно спасение. Силата на Исус да изцели болни, куци, слепи, глухи, и неми беше само изображение на силата му да даде душевно изцеление. Петър сега усърдно желае да привлече хората да се уповават в единствения Спасител, и заради това не се задоволява само да оправдае себе си и другаря си, апостол Йоан, но се впуска да проповядва Христа усърдно и дързостно, даже и на противници и гонители.

Ст. 13. Неграмотни и неучени⁷ човеци. Колкото се касае до общото равинско знание апостолите бяха безкнижни и прости; но, при все това, те бяха силни чрез Бога и истината Му, и противниците им не можаха да им отговорят. Но те ги заплашват, и повечето от тях упорстват във враждата си, макар, че може да е имало някои членове от Съвета, които са били трогнати от апостолските думи, и че някои от тях може отсетне да са се съединили с презрените и преследвани последователи на Христа. От някои такива новообърнати Лука може да се е научил какво е станало в тайното заседание на Съветът.

Ст. 19. Тихото упование показано от апостолите в отговорът им, и решението им да послушат Бога, отколкото човеците е наистина величественно. Думите на Сократ пред Атинските му съдии, които го осъдили на смърт, имат поразителна прилика с тези дързостни думи; “Атиняни”, казал той, “аз ще послушам Бога нежели вас: даже ако речете да ме пуснете и да ми простите живота с условие да не уча вече съгражданите си, аз по-бих предпочел да умра хиляди пъти, отколкото да се съглася с предложението ви”. Лутер беше подкрепен от същата силна вяра, която въодушевяваше Петър и Йоан, когато на Вормския Събор (1521г.), той каза, “Освен ако съвестта ми се убеди чрез доказателства от Св. Писание, аз нито мога, нито искам да се откажа от нещо, като зная добре, че нито е безопасно, нито е полезно да направи човек нещо против съвестта си. Тука аз стоя: Бог да ми е на помощ! Не мога да постъпя другояче”.

Ст. 23. Дойдоха при своите си. Християните се вижда да са били събрани да се молят на Бога поради запирането на двамата апостоли. – Та известиха всичко що им рекоха главните свещеници⁸ и старейшините. Това те направиха, както Златоуст забелязва, не за своя си слава, нито за да се похвалят с каквото те бяха казали или направили, но за да съобщават опасността, която заплашва малкото им общество, за да се притекат всички единодушно отново при Този, който е бил жилище и прибежище на людете си във всички родове.

Ст. 24-31. Задружната молитва на вярващите, и бързият й отговор. Те признават опасността. Те виждат, че най-високите власти на народа им са решили да потушат учението на техния любим възкръснал Господ и Спасител. Но те се уповават в една сила по-висока от силата на своите противници; и те вярват, че Бог чува молитвите на людете си. Той е бил с рабите си и е работил за тях, и той пак ще бъде с тях и ще работи за тях. Тяхната молитва имаше всичките нужни условия за благоприятен отговор. Тя беше задружна молитва; тя беше молитва изпълнена с вяра; и тя беше поднесена в името на Христа. И отговорът не се забави. – Потресе се мястото, - както и в Денят на Петдесетница стана екот, като че идеше силно духане от вятър и изпълни къщата където бяха. Те чувствуват присъствието и силата на Св. Дух, и се изпълват с дързост да проповядват словото Божие без страх от хората. Така Господ устрои църквата си, не като отведнъж я освободи от преследване, но като даде възможност на рабите си да проповядват дръзновено словото му, и да го считат за чест да теглят срам и гонение за името му.

Ст. 32. Едно сърце и душа. Вярата в Христа поглъщаше всяко друго чувство. Вярващите бяха тясно съединени един с друг, защото те бяха тясно съединени с Христа. – Всичко им беше общо. Виж. бел. на гл. 2:44,45. В особените обстоятелства на първите вярващи в Ерусалим можем да видим причини, които биха могли лесно да докарат даже едно прекалено незачитане на притежание, което без съмнение по-сетне се поправи от опитността. Ние не намираме да се казва нещо такова за християните в кой да е друг град. Ние може да се чудим на любовта и безкористието (несебелюбието) на тези църкви братия, които ги накараха да не зачитат частните си имоти, без да го считаме, че е един пример, който църквите в по-късните векове трябва да подражават.

Ст. 36,37. Примерът на Варнава се дава като на човек, който от все сърце и честно посветил имота си на благотворителната каса на църквата, в противоположност на примера на Анания разказан в гл. 5. Името Варнава е Сирийско, и тука се тълкува Син на утешение. То обема обаче идеята на увещание, и първоначално на Сирийски значи Пророкуване, и в гл. 13:1, Варнава се нарича пророк, не в ограниченото значение на – Един, който предсказва бъдещи събития, но в по-широкото значение на – Един, който говори на едно Християнско събрание под влиянието на Духът, за да ги увещава или насърчава. Варнава беше наречен така от апостолите защото е имал особена дарба и способност за тази работа. – Имаше своя земя (Цгр.). В първото разделение на Ханаанската земя левитите нямаха ниви за обработване, но само градове за живеене, с предместия за пасбища; но се вижда, че след пленът това ограничение не се е пазило вече.

Назад | Съдържание | Напред