Общото Яковово Послание

Въведение

I. Съборните Послания

Якововото Послание, първо и Второ Послания на апостол Петър, Първото Йоаново послание, и юдиното се наричат съборни или общи, защото са отправени, не до някои особенни личности или църкви, но до Християните изобщо. Истина е, че ако съдим строго, Първото Петрово послание не попада под същия разред както гореспоменатите; при все това то е било отправено до много църкви и многобройни Християни разпръснати от обширни области (1Пет. 1:1).

II. Кой е написал Якововото послание?

Това послание не може да се счита написано от Яков Заведеев син и Йоанов брат, защото той е претърпял мъченичество в 44г. след Р.Х. (Д.А. 12:2). От много неща обаче в самото послание и от външни свидетелства може да приемем за верно, че то е написано няколко години след тази дата.

Писателят на това послание, според едно старо свидетелство, бил този същият Яков, който се споменава в Д.А. гл. 15, като председател в Съборът на апостолите, презвитерите, и братята проведен в Ерусалим; той е също така лицето, което апостол павел нарича “брат Господен” в Гал. 1:19. Този ли е Яков, Алеевия син, един от днадесетте апостоли (Мт. 10:3)? Този въпрос, казва Неандър, превъзходният църковен историк, е един от най-трудните в историята на апостолите. Въпросът, обаче, е чисто исторически, и няма практическо значение. В Гал. 1:19, Павел казва, “И другиго от апостолите не видях освен Яков, брата Господен”. Тук Яков се счита за апостол. Но с това не трябва да се разбира, че той е един от дванадесетте апостоли, защото в Д.А. 14:4,14, Варнава се нарича апостол. Да стане един апостол пастир на една особенна църква ни се вижда невероятно до висша степен, тъй като апостолите са били назначени най-вече да ходят по светът, за да основават църкви. Виж. Д.А. 1:8; 1Кор. 12:28; Еф. 4:11. Според тези места от Св. Писание апостолите се различават от пастирите. Дълго време след изборът на апостолите, Исусовите братя не вярвали, че той е Месия. Срав. Йн. гл. 6:70 с гл. 7:5. Между тези братя имало един Яков (Мт. 13:55). Ако тези братя са продължавали да не вярват в Исуса до времето на разпятието, и ако се е бил поминал до тогава Йосиф, ние виждаме причината защо Исус, когато е бил на кръста, поверил майка си на Йоан, който е бил негов братовчед, а не е оставил на грижите на братята си. След възкресението, срещаме братята Исусови при апостолите и при учениците като вярващи (Д.А. 1:14). По тези съображения, и от внимателното разглеждане на най-ранните свидетелства на църковната история, много мъже знаменити по учеността си и по любовта си към истината считат Яков брата Господен като различно лице от Яков сина Алфеев и един от апостолите.

Три от книгите на Новия Завет, именно Евангелията от Марко и от Лука и Деянията на апостолите, са написани от лица, които не са били апостоли. Посланието на Яков, следователно, може по право да заеме място между вдъхновенните книги, макар, че той не е бил един от дванадесетте апостоли.

Той е бил, наистина, както Варнава (1Кор. 9:5,6), апостолски човек. Той е имал голямо уважение поради своите християнски добродетели; и особенно са го почитали като “брата Господен”. Йосиф, Еврейския историк, свидетелствува заради него, че е заслужавал названието “праведни”, з което той е бил означаван от евреите, и че е бил наречен “ограда на справедливите човеци”, поради твърдостта и ревността, с които той се противил на нравственото разтление, което преодолявало тогава около му. Той е председателствувал в Ерусалимската църква; и апостол Павел отишъл при него като пристигнал в Ерусалим (Д.А. 21:18). Той е умрял, вероятно от насилственна смърт, няколко години преди разрушението на храма (а според Хегесипа, една година само преди това прескръбно събитие). Относно смъртта му има няколко реда в историята на Йосиф (които някои мислят за преправени, но които не съдържат нищо невероятно): - “Като се известил за смъртта на Феста, императорът изпратил Албина за префект в Юдея. Но Ананий младий, който, както казахме по-напред, бил станал първосвещенник, бил много властолюбив и твърде високомерен в обноските си. Освен това, той бил от сектата на садукеите, които, както отбелязахме по-напред, са най-строги от всичките евреи в съдебните си присъди. Като е имал такъв характер, Ананий помислил, че е много удобен случай за свикването на един събор, понеже Фест се бил поминал, а Албин бил още на път ма Юдея. И като довел пред съборък Якова, братът на тогова, който се нарича Христос, и някои други, той ги обвинил като престъпници на законите, и накарал да ги убият с камъни. Но най-умерените хора в градът, които се считали също така за най-вещи в знанието на законите, се докачили от тази постъпка. Те изпратили частно до цар Агрипа младий да го молят да заповяда на Анания да не върши вече такива работи” (Древности, Книга XX., гл. 9).

Хегесип, християнски писател от второто столетие, ни дава различен някак си разказ за обстоятелствата, в които се е случила смъртта на Яков. Той казва, че Яков е бил убит с камъни от фарисеите, и че последните му думи били тези: “Моля Ти се, Господи Боже, Отче, прости ги, защото не знаят що правят”. Евсевий прибавя, че много евреи, които не били християни считали като причина за обсадата на Ерусалим ужасната нечестивост на Якововото убийство.

Християните, които следваха да пазят Еврейския закон се отнесли до Яков, за да подкрепи възгледите им, когато те изисквали щото новопреобърнатите езичници в християнството да се обрязват и да пазят Мойсеевия закон (Гал. 2:12; Д.А. 15:1). Те считали Яков за най-добрия авторитет, който може да ги поддържа по този въпрос. В Ерусалимския събор, обаче, Яков изразил решенията по такъв начин, че са били приети от павел; по-късно той се показал съгласен с павел в ученията, макар, че го съветвал да се съедини с някои братя, които били направили обрек като назиреи (Д.А. 21:20-25). Благочестието на Яков се е придържало о посветените форми на Стария Завет. Можем справедливо да предположим, че до денят на смъртта си Яков е пазел не само Еврейската събота, но целия закон за обредите. Така той е бил посредник между евреите и християните, еднакво уважаван от двете страни. Ако е съществувал човек, който да е можал да спечели скупом избрания народ на страната на християнството, той е бил Яков.

Добре станало, обаче, че Петър и особенно Павел изпълнилибезстрашно и последователно истинската идея на Евангелието като се отцепили постепенно от Юдейството. Премахването на поклонението на храмът, което се случило скоро след смъртта им, още повече спомогнало да се достигне до пълното разделение от предишните обреди, и до самостоятелното християнсво, което настанало вече в църквата.

III. До кого, кога, и къде е било писано Посланието?

От поздравлението (гл. 1:1), и от съдържанието на посланието можем да се уверим, че то е било отправено до Еврейските християни разпръснати по всичките земи, но на кое място то е било изпратено първо, и дали разни преписи от него са били изпратени най-напред до разни места, не може да се узнае. Вън от Палестина, двете главни средоточия на евреите са били Александрия и Вавилон. Посланието може би да е било изпратено най-напред до братята в един или в двата тези града.

Въобще се вярва, че посланието е било писано в Ерусалим около 61 или 62 година или две преди смъртта на писателят, и пет-шест години преди започването на войната, която има за сетнина разрушението на Еврейската столица.

IV. Целта и съдържанието на посланието

Във времето, когато е било написано това послание, целия Еврейски народ е бил в едно развълнувано състояние, пълен с възхищение и фанатична ревност за своята религиозна и народна независимост, и готов да се впусне в онова възстание срещу Римската власт, което докара съсипването на евреите като народ. Такова едно народно бунтовническо движение трябвало да има силно влияние върху Еврейските християни. От една страна Еврейската кръв кипяла в техните жили; те са били изложени както другите им съотечественици на образата, презрението, и гневът на идолопоклониците; те също така копнеели за освобождение, и желаели да видят народа си свободен и възвишен. От друга страна, колкото повече те съзнавали пустотата на такава една надежда и се повлиявали от предупреждението, което Христос им беше оставил в проповедтта на Елеонската планина (Мт. 4-28) толкова по-много те навличали върху себе си гневът на своите съотечественици, които ги проклинали и преследвали като изменници на отечеството и на народната религия. Целта на посланието е била следователно да предупреди, да съветва, и да утеши тези братя, които се намирали в подобни обстоятелства. Главната му идея се заключава в обявлението (гл. 1:12), “Блажен е онзи човек, който претърпява изкушение”.

В представянето на истината, това послание има същото сходство с посланията на Павел и Йоан, каквото Христовата Проповед на планината с по-пълните и по-дълбоки изречения в словата му до апостолите, когато наближил края на неговото земно служение. То представлява Евангелието по един начин, който го прави да казва: “Аз не дойдох да разруша законът, но да го изпълня” (Мт. 5:17). То не казва ясно, че Христовата изкупителна смърт и възкресението му са самата основа на надеждата ни. Но тази истина се включва в загатванията на Христа като Господар и Съдия, и в това, което се казва за вярата в него и за новото рождение, което я придружава. Според Яков същността на религията се състои в едно свято, безукорно поведение, заедно с любов, която изтича от новото раждане и вяра в Господа Исуса Христа. Виж. гл. 1:17,18,21, 2:1,8,22, 4:4, и пр.

Понеже Яков имал за своя цел да излага, не особените учения на Евангелието, но неговото посветително влияние и светите му изисквания, той разисква въпросът за оправданието на грешникът по един начин, който на глед противоречи на Павлоните учения. Но ако го разберем право, ще видим, че противоречието е само на глед, и че в действителност и двамата учат същата истина. Библията е пълна с неща, които си противоречат по видимому, но които в същност не си противоречат. Така, Спасителят се нарича Княз на Мирът, и обещава мир, но той казва също така: “Аз не дойдох да донеса мир, но меч”, защото човешката лошавина ще бъде всякога противна на Неговата мирна работа. Той е Съдия и Господар на всички: при това той отказва да бъде съдия (Лк. 12:14), т.е., не искал да бъде съдия в граждански работи. Той бил толкова беден, че нямал къде глава да подклони: при все това, всичките неща били негови. Павел също така казва за Християните, че нямали нищо, а пак притежавали всичко (2Кор. 6:10); че били свободни, но длъжни да служат (Гал. 5:1,13; 1Кор. 9:19); че умирали, но били безсмъртни; че смъртта владее над всичките човеци, но Христос унищожил смъртта (Рим. 5:12; 2Тим. 1:10; Йн. 11:26). Апостол Йоан казва в същото послание: “Ако речем, че грях нямаме, сами себе си лъжем, и истината не е в нас”, и “Всеки, който е роден от Бога грях не прави” (1Йн. 1:8, 3:9). Бог обича грешния свят с безкрайна любов, но се гневи на нечестивите.

Такива на глед само противоречия не ни смущават, когато им приспособим правилото на Св. Августин ? “Различавай неща, които са различни”. Това правило съгласява Павловите и Якововите учения относно оправданието, макар, че Яков в гл. 2:24, употребява думи противни на Павловите изречения в Рим. 3:27,28, 4:2-5.

Яков има постоянно пред вид евреите, които са вярвали в словото Божие, било то изказано чрез Мойсей или чрез Христа, без да го оставят обаче да повлияе над сърцата им и над поведението им. Следователно главната цел на неговото послание е да изложи характерът и животът на истинския християнин, “който изпълнява словото”, който следва винаги и неотстъпно “законът на свободата” и му се подчинява, в противоположност с духът и поведение на този, който само на име изповядва вярата.

Той дава многобройни примери за това в разните отношения и състояния на действителния живот. Всичките тезипримери отговарят на обстоятелствата и нуждите на разните съсловия в обществото. Утешение и насърчаване в многобройни изпитни са размесени с усърдни подбуждения към Християнските добродетели; при това има мъмрения, напомняния, и изобличения за тези, които са безчестили религията като са изповядали вярата без да са вършили съответствуващи дела.

Слогът на посланието е кратък както в поговорки, силен, точен, и богат с риторически фигури.

Назад | Съдържание | Напред