² до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

⁴ Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса

⁵ че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него,

⁶ (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

⁷ така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

⁸ Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

⁹ Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

¹⁰ Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

¹¹ Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

¹² С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

¹³ Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

¹⁴ Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

¹⁵ да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.

¹⁶ Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тия, не помня да съм кръстил някой друг.

¹⁷ Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.

¹⁸ Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

¹⁹ Понеже е писано:
"Ще унищожа мъдростта на мъдрите,
И разума на разумните ще отхвърля".

²⁰ Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

²¹ Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

²² Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

²³ а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

²⁴ но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

²⁵ Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

²⁶ Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

²⁷ Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

²⁸ още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

²⁹ за да не се похвали ни една твар пред Бога.

³⁰ А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

³¹ тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

Първо послание към коринтяните

Тълкувание

Ст. 1-9. Въведението, от които ст. 1-3 са поздравление.

Ст. 10-16. Раздори в коринтската църква.

Ст. 17-31. Апостолът защитава начина на проповядването си.

Ст. 1. Павел. Еврейското му име било Савел, което той, както мнозина от Вениаминовото племе, без съмнение е бил получил в чест на цар Саул, но наскоро след покръстването си, той го е напуснал. – С Божията воля призован да бъде апостол⁹⁷. Никой не е имал силата да се назначи на тази служба, защото той трябва да бъде призван. Нито църквата е имала власт да избере някого за апостол, защото призванието трябва да бъде “с волята Божия”, “не от човеци, нито чрез човека” (Гал. 1:1). Изборът на Матия стана чрез Божие вдъхновение. Апостолството не щеше да бъде продължително, както са пастирството и дяконството. – И брат Состен. Може да е същият, който се споменава в Д.А. 18:17, че е бил началник на синагогата. Ако е така, особенно съчувствие ще е имало между него и Павел, понеже и двамата, едно време жестоки противници на Исусовата религия, бяха станали нейни ревностни заитници. Той може да е бил Павлов писар и да е писал това послание; и се присъединява с Павел в поздравлението, но не и в посланието. Това става явно от употребата на единственото число в ст. 4, и другаде.

Ст. 2. Божията църква. Гръцката дума за църква значи призвано събрание. В първоначалната си употреба думата е означавала събрание от граждани законно свикани. В този смисъл тя е употребена в Д.А. 19:39. Относно Християнската църква, думата понякога значи цялото тяло вярващи (както в Еф. 5:25), а понякога, както тука, изповядващите Христа в някой град или село. В първото значение на думата, има само една църква, по-голямата част от която е вече на небето, а другата част е на път за там. Във второто значение на думата има толкова църкви на света, колкото има уредени Християнски събрания. Никъде в Новия Завет думата не се употребява да означи мястото на богослужение. Тя е “църквата Божия”, понеже той е избрал членовете й да бъдат изкупени с Христовата кръв, и следователно тя принадлежи на него. – Осветените в Христа Исуса. Това разяснява предишната фраза. Апостолът не иска да каже, че това е истина за всичките членове на църквата, защото без друго е имало лицемери помежду им, но повечето са били “осветени”, а другите на са наистина принадлежали на църквата, макар и да са били свързани с нея. Думата “осветени” е каже “очистени”, и обикновенно се употребява да означи делото на Св. Дух, но това става и “чрез Христа”, защото смъртта му ни е доставила действието на Духа. – Призовани да бъдат светии, - призовани от Духа. В последно време думата светии означаватези, които са се отличили по святостта си, но тъй както Павел употребява думата в посланията си, тя не значи, че първите християни са били особенно святи – предположение, което би било противно на познатите факти, - но има за цел да опише по-изразително естеството на живота, на който християните са призвани, и да им служи да ги подбужда към него. – Заедно с всички, които призовават на всяко място. Ако разберем това буквално, то показва, че Павел е мислил за всичките християни, и че той е очаквал посланието му да бъде четено въобще от ръка на ръка. Но по-естественно е да разберем, че думите “всяко място” се отнасят за всичките части на областта Ахаия, на която Коринт беше столица (2Кор. 1:1). – Името на Исуса Христа. Всеки истински християнин се кланя на Христос от искренно сърце. – И техен и наш. Някои свързват тези думи с “всяко място”, като гледат как стоят думите в оригинала; и трябва да признаем, че в това те се поддържат от някои важни преводи. Но ние по-предпочитаме да ги свържем с “Господа”, т.е., Христос е техен Господ и наш. Всичките християни, от каквато народност и съсловие да са, имат една Глава, един Господ.

Ст. 3. Благодат е назаслужена добрина, “мир” е един от главните й плодове, и тези благости идват “от Отца и Сина”.

Ст. 4. Понеже Павел щеше да укори братята в Коринт за недостатъците им, във въведението той прави добре, че им споменава добрите качества. Но това не беше просто хладнокръвно присметание, защото Павел не знаеше по-голяма радост от това да гледа християнските си събратя да растат в благодат.

Ст. 5. Това разяснява каква благодат са били приели. Те се “обогатили”, т.е., били приели изобилно. “Слово” се разбира въобе да се отнася за дарбата на проповядване и говорене с езици – външни белези, че те са приели истината, а “знание” на вътрешното им понятие за истината. – Всяко знание, - не буквално знание на всяка истина, защото само Бог може да има това, но на всичките същественни учения на евангелието.

Ст. 6. Свидетелството Христово⁹⁸, т.е., евангелието, което се нарича така или защото то беше свидетелството, което христос е дал, или, което е по-вероятно, защото то свидетелствува заради Христа. – Се утвърди, т.е., се доказа и потвърди от дарбите на Духа. – Във вас, - или в сърцата им чрез вяра, или в общината им, като да беше им казал “между вас Коринтяните”.

Ст. 7. Така щото вие не оставате назад. Следствието на обогатяването им беше, че те не падаха по-долу от другите църкви в притежанието на дарби. Думата, която тука е преведена “дарувание”⁹⁹ се употребява в Новия Завет да означава и чудотворни дарувания. – Като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос. Това се отнася за второто пришествие на нашия Господ, за което се споменава в Д.А. 1:11; Рим. 8:18-23, и другаде. Това пришествие тогавашните християни очакваха не само с търпение, но и ревностно желание, което Йоан изказва почти в последните думи на Откровението: “Ей, дойди, Господи Исусе”. За тях неговото пришествие значеше възкресение на телата им, пълното изявление на неговата слава, участието им в тая слава, и съвършенното оправдание на Неговото правосъдие във възмездията на страшния съд. В повторителните обещания на Христа, че той ще дойде, нищо не се казва за времето кога ще дойде, но се вижда, че те са го очаквали да дойде наскоро. Църквата сега не го очаква да дойде тъй наскоро, понеже около 2,000 години са се изминали, и той още не е дошъл, но ние трябва да желаем това така силно, както апостолите и основаните от тях църкви са го желаели. Виж. бел. на Як. 5:7, и 2Пет. 3:12.

Ст. 8. Докрай значи същото както “явлението на Господа” в ст. 7. – Деня на нашия Господ Исус Христос в този стих се загатва за същото събитие. – Неповинни¹⁰⁰ не ще рече безгрешни или съвършенни, но е юридическа дума, и ще рече необвинени пред Божието съдилище. В този смисъл, “неповинни” са тези грешници, чиито грехове са заличени, както и безгрешните ангели.

Ст. 9. Верен е Бог. На това се основава упованието на апостола, че те ще постоянствуват; не че те можаха сами по себе си да устоят, защото това те не можаха да сторят нито за един ден; не че едно подновено естество е само по себе си в безопасност, защото и Сатана веднъж бил имал съвсем чисто и свято естество, и при все това паднал; а пак в християнина старото разтлено естество си остава да се бори постоянно с новото. Едничката безопасност е, че “Бог е верен”, т.е., че Той няма да измами или да не устои на обещанието си. Но кога се е обещал Бог да ги пази? Когато ги призовал. В 1Сол. 5:24 ние четем: “Верен е онзи, който ви призовава, и ще го направи”, т.е., призованието е залог, че той ще го направи или изпълни. Същото срещаме и в Рим. 8:30: “които призова, тях и оправда, и пр.”, т.е., всичките “призовани” са “оправдани” и “прославени”. Така и тука в този стих: “Верен е Бог чрез когото се призовахте”, т.е., верен на обещанието, което се обема в призоваването, а същността на това обещание намираме във Фил. 1:6, “Онзи, който е започнал добро дело във вас ще го свърши даже до денят Исус Христов”. Да бъдеш така “призван” не ще рече да бъдеш просто поканен. Спасителят казва: “Мнозина са призвани, а малцина са избрани”. Явно е, че думата тука се употребява с различно значение. Тя значи тъй призовани щото послушват призовката, и като приемат спасението както евангелието им го предлага, се обновяват от Духа, и се приемат в истинската църква на Христа. “Призвани” хора са прочее подновени хора.

Тука се казва, че това, на което са били призовани е “съобщение на Сина му”. Това съобщение е най-вече в смиреността и страданията му тука на този свят, и в славата му на другия свят. С него ние носим кръста тука, за да можем да носим вечно с него венецът.

Заслужава да забележим, че в тези девет стиха Христос се споменава девет пъти, а пет пъти се нарича “Господ Исус Христос”, или “Господ наш Исус Христос”, като, че Павел е намирал наслаждение да му изброява титлите. В този стих той Го нарича и Син Божий.

Ст. 10-16. Раздорът в Коринт.

Ст. 10. Моля ви се, братя. Макар и да започва да говори за една печална грешка, Павел говори с добродушие. Той не укорява, но умолява; той не им казва груби думи, но ги нарича братя. И това той прави “за името на нашия Господ Исуса Христа”, т.е., като прави въззив на любовта и послушанието им към него. Той не ги кара да се подчинят на Павловата власт, но на Христовата. Има си мястото тогава, когато той е споменал талкова пъти Христа в тази глава, за да напомни на братята, че Той само е Глава на църквата. – Всички да говорите в съгласие, т.е., да бъдете съгласни, и да имате същите чувства върху всичките същественни точки. Павел три пъти повтаря съвета си да бъдат съединени. Върху по-маловажни точки Християните може да се различават по един приятелски начин, и все пак единството на Христовата църква да не се побърка. – Да няма раздори между вас. Тези раздори не бяха докарали работата чак до там, че да се образуват враждебни секти в Коринт, защото те всички принадлежаха на една църква, но при все това Павел е считал тези раздори за твърде голямо зло. Външно органическо съединение, колкото желателно и да е, не струва много без вътрешно сърдечно съединение, което то трябва да подкрепи. В този вътрешен смисъл Христос се е молил за учениците си, “да бъдат всички едно”. – В един ум и в една мисъл. Трудно е да се познае точно каква разлика има между “ум” и “мисъл”. Някои мислят, че първото се отнася за чувствата, а второто за мненията. Общата мисъл на това изречение се вижда да е, че трябва да има вътрешно и сърдечно съединение.

Ст. 11. Защото …. ми явиха, и пр. Павел не се научил за разприте им от писмото им. Хлоя вероятно е била някоя добре позната на коринтяните християнка, но ние не знаем нищо повече за нея. И в този стих пак апостолът употребява любезното име “братя”.

Ст. 12. Общото обвинение в предишния стих сега става особенно, т.е., той им казва как те са разделени. – С това искам да кажа, т.е., това е което искам да ви кажа. – Всеки от вас. Членовете на Коринтската църква имаха въобще този недостатък. – Аз съм Павлов, а аз Аполосов, и пр. Вероятно е, че и в Коринт, както в Галатия, раздорите се дължаха главно на поученията на поддържниците на старо-Юдейската система, която не припознаваха Павел за апостол и се гордееха, че пазят закона. (Виж. 2Кор. 11:12, където Павел подтвърждава, че той е равен с противниците си тъкмо в тези точки, за които те се гордееха). Тези, които са казвали “Аз съм Кифов” са били без съмнение покръстени евреи, които са били заблудени от тези учения; а тези, които са казвали “Аз съм Павлов” са били повечето езичници. И тези покръстени езичници са били разделени, и някои от тях са били привърженици на Павел, който бил основал църквата, а други са предпочитали Аполос по причина на голямото му красноречие. И така двете неща, в които обвинявали Павел били (1) че той не пазел доста строго закона, и (2) че проповедите му не са били достатъчно красноречиви и философски.

В това послание Петър се нарича с Еврейското си име Кифа. Нямаме някакво свидетелство, че той сам е бил в Коринт, но понеже той се е считал за глава на Юдейската партия в църквата, естественно е било те да се наричат с името му.

Кои са били тия, които са казвали “Аз съм Христов” не се знае, но и те се виждат да са били погрешни както и другите. Може теда са видели Христа в плът, или са се гордеели, че са били някак си особенно блиски до Него, когато другите не са имали това преимущество, и следователно са били виновни в самоувереност.

Забележително е, че Павел осъжда партията, която се е наричала с неговото име толкова, колкото и другите партии. Вероятно е, че Аполос и Кифа бяха също така възнегодували против съставянето на партии в тяхно име. Това трябва да послужи за пример на свещенниците, от които се изисква най-голямо внимание да не би да причинят разделение между Христовото стадо; и голяма ще бъде вината на тези, които за лични ползи нарочно причиняват такива раздори.

Ст. 13. Трите въпроса в този стих са три доказателства против раздорите им, поставени във въпросителна форма, за да се покажат по-силни. – Нима се е разделил Христос? Разбира се, че не. Има само един Христос; и значението на въпроса е, че както Главата е една и неразделима, така трябва да бъде и църквата му. – Павел ли се разпна за вас? Павел ли ви е Изкупителят? Той ли понесе проклятието заради вас? С Павловите рани ли се изцелихте? Не, Христос ви е единственият Изкупител, Неговата кръв само е заплатила вашия дълг; и следователно нямате право да се наричате с някое друго име. – Или в Павловото име се кръстихте? Когато те се покръстили, те публично се изповядали, че са слуги на Онзи, в името на когото са били покръстени, и него са приели за свой Началник и Господ. Сега, той пита, - В Павловото ли име се кръстихте? Не, но в името на Христа; и следователно Негови сте, и с Неговото име трябва да се наричате.

Той не завижда нито на Аполос, нито на Петър. Той само скърби, за това, че честа, която се пада на Христа се отдава на него или на кой да е друг Христов слуга.

Ст. 14,15. В тези стихове той не се старае да намали важността на кръщението. Христос поръча на апостолите си да кръщават (Мт. 28:19); и когато Павел намерил, че братята в Ефес били се кръстили само с Йоановото кръщение, той го счел за недостатъчно, и настоял да се кръстят пак (Д.А. 19:1-5). Коринтските братя без съмнение са били всичките кръстени; и макар да не е имало кой да ги кръсти, сам Павел би ги кръстил. Това, за което той благодари на Бога е, че Бог така бил наредил, че имало други, които да кръщават, - Сила, Тимотей, и може би Стефанин и други, - и че Павел въобще ги е карал те да кръщават, защото от това се познава, че той не се е мъчил да придобива ученици за себе си. – Крисп, т.е., главният началник на синагогата, за който се споменава в Д.А. 18:8. – Гаий се споменава в Рим. 16:23, у когото Павел бил на гости, когато писал посланието си на Римляните.

Ст. 16. Това е един вид поправка или ограничение на думите му в ст. 14, като че този факт му дошъл на ума когато пишел. – Не помня. Стихът е важен защото ни дава да разберем как, колко, и в какво отношение писателите на Новия Завет са били боговдъхновени. – Стефанин е бил един от пратениците, които били донесли писмото от църквата в Коринт на Павел (гл. 16:17); и неговата фамилия е била първата фамилия в Ахаия, която приела истината (гл. 16:15).

Ст. 17-31. Павел защитава способа на проповядването си.

В тези стихове Павел иска да опроворгае мнението, че евангелието се нуждае от философско облекло, т.е., че трябва да се проповядва по дълбок и учен начин. В Гърция философията беше на голяма почит; и някои от Коринтската църква, може би тия, които са казвали “ние сме Аполосови”, са искали християнството да бъде философска религия. Подбужденията им не са се различавали от подбужденията на някои си в днешно време, които мислят, че с богати здания и бляскави обреди християнството ще стане по-за предпочитане.

Павел им показва, че желанието им е погрешно, и чрез това, разбира се, опровергава доказателствата им и защитава себе си. Ст. 17 и 18 съдържат едно изложение, че той не проповядва човешка мъдрост. В ст. 19-28 той излага причините, които са, 1-во (ст. 19 и 20), че човешката мъдрост е безумие пред очите на Бога; 2-ро (ст. 21-25), че мъдростта не е успяла да изнамери Бога, но това което мъдростта не е могла да стори, Бог го е направил за избраните чрез учението на кръста; и 3-то (ст. 26-28), че опитността на Коринтяните потвърждава това, защото те не са се спасили чрез мъдрост. В ст. 29-31 той казва, че целта на Бога е била да смири човеците, а да прослави Себе Си.

Ст. 17. Защото. Това обяснява причината, че той е кръстил толкова малцина. – Христос не ме е пратил. Думата “апостол” е рече “пратен”; и разбира се, че той трябва да прави това, за което е пратен. – Не …. да кръщавам, т.е., кръщаването не е било главната му работа. Сам Христос не е кръщавал (Йн. 4:2); и вероятно е, че след като Християнската църква се е утвърдила апостолите са кръщавали малцина (Д.А. 10:48). Макар кръщаването и да е било нужно нещо, то не е изисквало някой особен талант или дарба; и апостолите са искали да вършат по-висока и по-важна Християнска работа. Павел едва ли би говорил така за кръщението ако то да е било средство на възраждане, както мнозина мислят. Като обрязването, то е от голяма полза (Рим. 3:2), но нито едното, нито другото е средство, което може да промени сърцето; и без тази промяна на сърцето, нито едното, нито другото може да ползува нещо за спасението на душата. Виж. бел. на Рим. 2:25-29. – Но да проповядвам благовестието¹⁰¹. Това беше главната работа на апостола, както е и на всеки Християнски проповедник. Те са призовани да изложат условията на спасението, да подбуждат хората да приемат тези условия, и да назидават във вярата тези, които са ги вече приели. Как могат те да извършат това, ако те постоянно не се занимават с изучаването на Словото Божие? – Не с мъдри думи. Павел не проповядваше, за да покаже мъдростта си, нито се осланяше на човешка премъдрост за успеха на проповядването си. Главната му цел не беше да се съобразява с всичките правила на логиката, нито да украсява стила си с всичките хубости на риториката. Той не проповядвал като философ, който да очаква философията му да преобърне хората. – Да не се лиши Христовия кръст, т.е., учението, че Христос е умрял за грях да не отиде напразно. Всичко, което отвлича вниманието на хората от кръста съсипва силата на евангелието. Великото учение на кръста трябва да привлече сърцата на хората чрез силата си, а не с помощтта на философията. Много проповеди са безплодни защото нещо друго, а не кръстът, заема главното място в тях.

Ст. 18. Защото. Този стих дава причината защо трябва да се проповядва просто евангелието. – Словото на кръста е безумие. Човешкото естество отхвърля с презрение учението, че този, който се родил в сиромашка фамилия, бил отритнат от своя си народ, събрал през живота си само една шепа последователи, и после умрял като злодеец, е бил Син Божий и е умрял жертва вместо нас, и че чрез неговата кръв само може да стане умилостивение за грехът. Човешката гордост, човешкият интерес, и човешката премъдрост са всичките противни на такова едно учение. – За тия, които погиват, - на тези, които ще погинат ако си останат каквито са си, и които действително са вече загинали. – А за нас, т.е., за всички истинни християни. – Които се спасяваме, - а не “ще се спасим”. Истинните християни са освободени от осъждението и властта на греха, и са уверени във вечно спасение чрез Божията благодат. Те не трябва да гледат на спасението като нещо бъдеще, а като настояще. Ние се спасяваме сега, а най-големите плодове ще се проявят на другия свят. – Е Божия сила, т.е., начинът по който Бог изявява силата си, за да спаси хората. Човешката или ангелска сила не би могла да намери такъв начин.

Ст. 19. Понеже е писано. Това е от Ис. 29:14 същественно, и почти точно е взето от превода на Седемдесетте. В оригиналното им значение тези думи едва ли се отнасят за времето на евангелието, но Павел ги употребява без да насили значението им, защото чувството, което си изразява тука често се повтаря и в Стария Завет. Двете части на приведеното изречение имат същото значение. Те значат въобще, че Бог разрушава произведенията на човешката премъдрост. За разяснение на това, можем да припомним, че повечето религиозни системи, които човек е измислил са били отхвърлени, и че светът е бил пълен с разрушени философски системи и научни теории.

Ст. 20. Где е мъдрият?, и пр. Подобни думи се среща и в Ис. 33:18, но тука не могат да се считат, че са приведени от там. “Мъдрия” е може би, обща дума, а след нея се споменават два класа от така-наречените мъдри – Еврейският книжник, и Гръцкият софист. Ние можем да разгледаме този стих по два що-годе различни начина: (1) Той може да се счита като призовка на разправия. В 19-и стих той казва, че Бог е рекъл, “ще погубя мъдростта на мъдрите, и пр.”. А сега Павел казва, “Где е мъдрият, и пр.?”. – нека дойде и нека ми покаже; “не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свят” според както се беше зарекъл? Или (2) Това може да е възвание към читателя, “Где е мъдрият?”. Що е сторил? Припомнете си всичките му способности, и кажете, - Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свят? Не ще ни дума, че заключението е, че ако човешката мъдрост някога се е показвала толкова недостойна за упование, не е добре да й се уповаваме за успеха на нашата вяра.

Ст. 21. В Божията премъдрост¹⁰², т.е., съгласно с премъдрото разположение на Бога, който оставил хората да търсят истината в разстояние на толкова векове, така че, като не успеят да я намерят, всички да се уверят в нуждата на евангелското откровение. Други пак разбират тези думи да значат “в проявлението на Божията премъдрост (в сътворението на света и в провидението)”, така че даже посред това проявление, светът чрез мъдростта си не е можал да намери Бога. – Светът, т.е., хората в света. – С мъдростта си, т.е., в употреблението на мъдростта си. С мъдростта си хората са открили много от законите на вселената, и са изнамерили много чудесни машини, но не са могли да изнамерят Бога. – Не позна Бога. Някои съвсем не вярваха в Него, и никой с мъдростта си не можа да придобие такова познание за Него каквото е необходимо за спасение. – Чрез безумството на проповедта (Цгр.). Това не значи чрез безумно проповядване, но чрез проповядването на това, което светът счита за безумство, т.е., “учението на кръста”. “Проповед” тука ще рече изявление на истината, било от църковният амвон или частно, както Филип се казва, че “проповядвал” на скопеца. Тази проповед е най-голямото средство за спасението на хората. Тя не спасява всичките, но само вярващите. Сама по себе си, тя не може да спаси никого, защото промяната на сърцето е работа на Св. Дух, но проповядването на кръста е главното оръдие, което Духът употребява, и заради това е главна длъжност на всеки християнин да проповядва, било публично, било частно.

Ст. 22. Юдеите искат знамение (Цгр.), или “знамения” както се среща в някои ръкописи. Това беше една особеност на юдеите: те искаха всичко да им се докаже с чудеса. Те питаха нашия Господ, “какво знамение показваш?”. Не беше криво за тях внимателно да изпитат притезанието му, че е Месия, но това той им го доказа с многото си чудеса и чудесното си учение. Когато те му искаха знамение, за да задоволят любопитствотоси, Той им каза: “Род лукав и прелюбодеен търси знамение, и пр.” (Мт. 16:4). Макар и да е явно от казаното в 2Кор. 12:12, че Павел е правил чудеса в Коринт, нито едно от чудесата му не се споменава, нито от Лука, нито от него самия; и ние можем да бъдем уверени, че той се е трудел повечето да проповядва евангелието нежели да прави чудеса или да кръщава. – Гърците търсят мъдрост¹⁰³, т.е., някоя система, която да е измислена от човешка мъдрост и да й се харесва.

Ст. 23. А ние проповядваме разпнатия Христос, - ние не угаждаме нито на юдеите, нито на гърците. Ние не се облягаме нито на знамения, нито на мъдрост, но проповядваме Христа разпнат; и заради това и едните и другите еднакво ни мразят. Това учение е “за юдеите съблазън”. Те очакваха своя Месия да основе едно славно светско царство, и да ги накара да възтържествуват над всичките си неприятели. Вместо тези техни велики надежди, да им предлагаш да приемат презрения и разпънат Исус за свой Месия им се виждаше обидно; и те се съблазняваха от такова учение. – За елините е безумство (Цгр.). Виж. бел. на ст. 18.

Ст. 24. Но за самите призовани. За значението на “призовани” виж. бел. на ст. 9. – И юдеи и гърци. Хора от каквато народност и да са, които са се преобърнали, гледат еднакво на Христа. За тях “Христос разпънат” е “Божия сила”, и пр. Юдеите искали чудо, с което Бог да покаже на яве силата си, а гърците искали мъдрост. Павел казва, че “призованите” намират и двете – силата и премъдростта Божия – чудесно проявени в Христа. Той е “сила Божия”. Той надви Сатана, най-главния си враг; Той смазва греха в сърцето на християнина; и нищо не може да покаже по-великолепно силата Божия, отколкото промяната на Савел Тарсянина в Павел апостола. Той е също така “Божията премъдрост”, защото нищо друго освен Божията премъдрост не можеше да измисли един план, който да съгласи милост с правосъдие в спасението на грешника.

Ст. 25. Този стих излага общата истина, която разяснява факта, който той-току що бил споменал. Ние намираме такава премъдрост и сила в учението на кръста, защото “Божието безумно, и пр.”. С думите “Божието безумно” и “Божието немощно”, той иска да каже евангелския план на спасение, който невярващият свят счита за безумен и немощен, но който действително е “Божия сила и Божия премъдрост”, и надминава всичките планове и мъдрувания на най-умните и най-великите хора.

Ст. 26. Апостолът сега привежда ново доказателство, за да им покаже защо те не трябва да се уповават на човешката мъдрост, именно, опитността на самите Коринтяни. – Вижте вашето призвание¹⁰⁴, т.е., вие виждате какви хора са тези от вас, които са призвани. – Няма мнозина мъдри. Той не казва, че няма никак мъдри, защото е имало някои, като напр. Крисп, началника на синагогата, който без съмнение е бил прочут с мъдростта си. Но повечето вярващите, както е било въобще в църквата, са били долна ръка хора. (Срав. с Мк. 12:37). – По плът (Цгр.), т.е., мъдри с човешка мъдрост, или според както естественият човек уценява мъдростта. “Плът” в Новия Завет често означава необновено естество. – Нито мнозина силни, - не мнозина, които са на правителственна служба, или които са силни по причина на богатството си. – Нито мнозина благородни, - не мнозина от голям род, потомци на царе и князе.

Ст. 27. “Безумните”¹⁰⁵ вместо мъдрите бог избрал; и целта му с този избор е “да посрами мъдрите”. Те си мислят, че мъдростта им ги прави по-важни от другите хора, но Бог им показва колко ниско Той оценява мъдростта им, понеже ги преминава, и избира за свои ученици онези, които те презират като безумни. Също така и “силните” се посрамяват когато “немоните” се избират, а не те, да бъдат синове Божии.

Ст. 28. Долните е противното на “благородните” в ст. 26. – Презрените, т.е., презрените от мъдрите, богатите, и благородните, и следователно може да се каже, че обема “безумните”, “немощните”, и “долните”, за които се говори по-преди. Тези четири прилагателни трябваше да са достатъчни да покажат, че християните в Коринт са били от простото съсловие, но Павел прибавя още по-силно изречение – “тези, които не са нищо”, т.е., тези които са толкова долни, че не заслужават да ги погледне човек, и които се броят за нищо. Чрез тях Бог е искал да посрами “тези, които са нещо”, т.е., тези, които сами се мислят, и които и другите мислят, че имат важност на света.

Ст. 29. Целта на Бога дето е призвал долните и презрените е, щото “ни една плът”, т.е., никой човек, да се не похвали пред Него. Тези, които са вън от Христа, колкото и да са мъдри и силни, не могат да се похвалят пред Него, защото той счита за нищо всичките им прехвалени притежания, и ги опхвърля. Тези, които са в Христа не могат да “се похвалят”, защото те са повечето от долно потекло, и защото никой от тях не се спасява чрез своето си величие, но чрез благодатта Божия. Също така и ако Божието дело напредва, църквата не може да се похвали, защото Божият Дух, а не нейната мъдрост, му помага да напредва. – Пред Бога, т.е., пред Бога, който вижда всичко. Ако те могат да се похвалят пред хората, то е защото хората се мамят в действителните им способности, или лъжливо уценяват работите.

Ст. 30. А от Него сте вие, т.е., от Бога. На вашата мъдрост, или сила, или нещо друго във вас не се дължи, че сте Християни, но на благодатта Божия. Павел не иска те да забравят това, и за това често го повтаря. – В Христа Исуса. Да бъде човек в Христа Исуса ще рече да бъде свързан с Него чрез вяра, да взима духовния си живот от Него както пръчките от истинната лоза, да притежава Неговата правда, - с една дума, да бъде християнин. Виж. Рим. 8:1. – Мъдрост. Макар, че Коринтските християни не бяха от тези, които светът счита за мъдри, Христос станал тяхната мъдрост. Чрез съединение с Него, вярващите придобиват познание от Божия характер, какъвто никой друг няма, защото “нито Отца познава някой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие”. И това познание стои толкова високо от всяка наука, колкото безконечния Бог стои високо от своето конечно творение. Неговата премъдрост, любов, правда, и сила, както са се проявили в Христа, са най-високите неа, за които смъртният човек може да мисли. Вярващите са мъдри ако те положат в Христа добро основание за бъдеще. С истинска предвидливост те така употребяват тоя кратък живот щото се приготвят за безконечно щастие и святост, а пак другите или никак не се приготвят, или, като им липсва тази “мъдрост”, зле се приготвят и не постигат спасение.

Христос е мъдрост и в този смисъл, че ако последователите му гледат на Него с действителна вяра, Той ги води в правия път в ежедневните им заплитания. Да рзменим тази мъдрост за мъдростта на света ще рече да загубим от размяната си. – Правда. Това е което ни оправдава пред Бога, така че законът не може нищо да каже против нас. Ние справедливо сме осъдени от закона, понеже сме го нарушили и сме си навяли на главата наказанието му. Това наказание Христос премахва като го поема отгоре си, и като прави закона “почтен” чрез страданията и смъртта си, които заместват вечната смърт, която ние сме заслужили. Като изплаща по този начин нашия дълг, той става наша “правда”. – Освещение. Правдата е избавление от осъждението на греха, а освещението е очищение от самия грях. Това също така ние получаваме от Христа. Той изпраща Духа си, който, като работи вътре в нас постепенно, премахва всяка мърсотия, докато не остане ни петно. – Изкупление. Това ще рече избавление от зло. Може да се употребява тука, за да изрази всичките велики и вечни ползи, които придобиваме ако сме в Христа. Чрез Него ние за винаги се избавяме от грях, от болест, от болка, от скръб, и от смърт.

Тези са, прочее, добрините, които Бог ни дава чрез Христа. Изброяването им трябва да накара християните да са задоволни от участта си, защото, в сравнение с тях, що са всичките добрини на мъдростта, силата, и благородния род?

Ст. 31. Както е писано. Ер. 9:23,24. Тука не се привеждат точно думите, но се дава вкратце значението им. Целта дето всичките гореказани добрини са направени да зависят от нашето пребъдване в Христа, а не от нашите собственни старания, е да не се хвалим със себе си, но с Бога. Не само тези добрини ни идват от Христа, но нашето съединение с него поради, което ние им се наслаждаваме е от Бога, а не първоначално от нас. Той ни е “призвал”, и Той е надвил съпротивлението на нашите естественни сърца. Ето защо ние трябва да отдадем Нему всичката слава, и да не задържим нито бодка за себе си.

Назад | Съдържание | Напред