⁷ Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?

⁸ А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

⁹ Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,

¹⁰ нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

¹¹ И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.

¹² Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.

¹³ Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,

¹⁴ а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.

¹⁵ Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! *

¹⁶ Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".

¹⁷ Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.

¹⁸ Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

¹⁹ Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

²⁰ защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].

Тази глава се касае до две различни злини, които са съществували между тях:

Ст. 1-11. Обичаят да се съдят пред езически съдии.

Ст. 12-20. Мъдруванията на тия, които претендирали, че всичко, даже и блудодеяние, било законно за един християнин.

В първия параграф, ст. 1-3, той се учудва, че те, които ще съдят света и ангели не могат да съдят своите светски работи. В ст. 4-6 той показва колко безполезен и неприличен е обичаят им да ходят на съд. В ст. 7 казва, че е по-добре да изгуби човек своето; и в ст. 8 казва, че напротив те обиждат и отнемат, “и то от братя”.

После той казва (ст. 9-11), че нито това, нито която и да е безнравственност е съвместима с истинското християнство. Това място е естествен преход от първия на втория от главните предмети, с които главата се занимава.

В последния параграф той показва (ст. 12) как трябва да се ограничи началото, че всичко е позволено, и доказва (ст. 13-17), че макар и да е позволено да се ядът всякакви ястия, не е позволено да правим блудодеяние, понеже тялото е Господно. Ст. 18,19, - Блудодеянието е особенно грях против тялото, което е храм на Св. Дух. Ст. 20, - Понеже даже и телата на вярващите принадлежат на Христа, те трябва да прославят Бога и телом и духом.

Ст. 1. Някой от вас, т.е., смее ли някой от вас да направи такова едно нехристиянско нещо, толкова противно на братската любов, която Христос изисква от вас? – Кога има нещо¹³³, т.е., когато има процес или давия. Той не казва, че всякога е криво да имаме разногласия в мненията си относно това, което е наше право, но че нашата препирня трябва да се реши братски. – Против другиго, т.е., друг християнин брат. Ако някой християнин има тъжба с езичник, може да бъде принуден да отиде при езичник съдия. Сам Павел е направил въззив на Кесаря, но не против своите Християнски братя. Там, където няма друг способ, за да си придобие човек правото, такъв въззив е прав, но работата е, че трябва тези работи да стават по друг начин между християните. – Пред неправедните, пред езичници съдии. Той не иска да каже, че всеки езичник съдия е бил неправеден, или че те никога не са решавали тъжби праведно. Но въобще те бяха неправедни; самият факт, че те са били езичници вероятно ги е карал да бъдат неправедни. Във всеки случай, да ходят да се съдят и карат по езически съдилища е било противно на достолепието им като християни, и е спъвало успеха на евангелието. – А не пред светиите, т.е., събратя християни. Римляните позволявали на евреите да си уреждат разприте пред съдници избрани измежду тях, и казват, че евреите никога не са оставяли своите тъжби да се представят пред езичниците. Няма съмнение, че и християните са се наслаждавали на това право както и евреите; и когато някой от тях е отивал на езическо съдилище, хората са заключавали от това, че той не търси просто правосъдие, но иска неправедно да се възползува от съда против брата си.

Ст. 2,3. Или не знаете. С това изречение Павел вероятно им припомня едно учение, което е било общоприето у тях. “Не знаете ли” е по-силен израз от “Вие всички знаете”. – Светиите ще съдят света. В какъв смисъл може да се каже, че светиите ще съдят светът? Тълкувателите са дали следните три главни отговора на този въпрос:

(1) Светиите ще съдят светът чрез святия си живот, както нашия Спасител е казал, че Южната Царица ще възстане на съдът с евреите, които го отхвърлили, и ще ги осъди (Мт. 12:42).

(2) В последните дни светиите ще имат власт и ще управляват света, както Исая (гл. 49:23), и Даниил (гл. 7:18) са предрекли.

(3) При второто пришествие светиите, след като те сами се оневинят от съда, ще бъдат в един смисъл участници в престола Христов (Отк. 2:26,27, 3:21), и ще съдят заедно с Него и осъдят злите, включително и падналите ангели.

Първото и второто тълкувание не са съгласни с апостоловото доказателство. Последователен Християнски живот наистина осъжда злите. Но това не е доказателство, че всеки последователен християнин е достоен да съди за работи, които се касаят до настоящия живот. Нито можем да заключим от факта, че светска власт ще се даде в последно време на Божиите люде, че Коринтяните Християни в Павловото време са били достойни да съдят работи, които може да са се появявали помежду събратята им християни. Освен това, което се казва за съдене на ангели има пред вид денят на страшния съд.

Че третото тълкувание е правият отговор се потвърждава от това, което Исус казва в Мт. 19:28, “Когато седне Човешкият Син на престолът на славата си, ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте Израилеви племена”. Сравнението на това високо място и чин със съденето на дребните работи на този живот е напълно силно и на мястото си.

Ст. 4. Най-нищожните в църквата, тях поставяйте съдници (Цгр.). Тишендорф и някои други нови критици четат това въпросително, “Поставяте ли тези съдници, които са най-нищожни в църквата?”. Те отнасят думите, “най-нищожните в църквата”, за езическите съдии. Но как може да се каже, че църквата или членовете й поставят такива хора съдници? Ако Павел да разбираше с това езическите съдии, той щеше да каже да се отнасяте до тях, или да се съдите пред тях. Освен това, изречението “най-нищожните” се разбира много по-лесно за членове на църквата, отколкото за езичници. Тези, които приемат този начин на четене без съмнение го приемат, за да избегнат по видимому чудния съвет на апостола да изберат най-нищожните си братя за съдници. Но не трябва да разбираме, че той дава такъв съвет, но че иска да каже, “По-добре поставете най-нищожните си братя за съдници отколкото да ходите да се съдите пред неверници”. Че той желае те да изберат най-достойните хора става явно от следващите думи, “За ваш срам ви казвам това; така ли няма между вас ни един мъдър, и пр.”.

Не знаем дали има някой стар авторите, който може да се приведе в подкрепа на това въпросително четене. Свидетелството на Сирийския превод трябва да се смята решително против него. Той гласи, “Поставяйте тези да ви съдят, които са най-нищожни в църквата”. Това се потвърждава от Вулгата, която гласи, “Тези, които са нищожни в църквата, тях поставяйте съдници”. И двете дават да се разбере, че лицата, които се поставят съдници са в църквата. И Етиопският предов премахва всяко съмнение, като казва, “Нека слушат най-нищожните братя в църквата, които те са назначили”.

Ст. 5. Казвам това, за да ви направя да се засрамите, мозе да се отнася или за предишното, т.е., че предпочитат безчестни езичници за съдии, или за следващото, че не е имало помежду им някой способен човек да съди между братя. Трябва да е било много трудно за Коринтската църква, която се е гордеела толкова много с мъдростта си, да признае, че е нямала ни един член способен да решава тъжби така добре, както езичниците.

Ст. 6. Но брат, и пр. Той вероятно употребява тази дума, за да им напомни колко несъвместимо е тяхното поведение с истинна братска любов. Има две оплаквания в този стих: 1) че те отиват по съдилищата, вместо да подложат расприте си на приятелски третейски съд; и (2) че тези процеси са ставали пред “неверниците”, т.е., езичници, които той в ст. 1 нарича “неправедни”.

Ст. 7. Преди всичко, е голям недостатък¹³⁴. В никой случай не може един брат да се оправдае за това, че се съди с брата си пред езичници. То е било всякога криво. – Защо по-добре не оставате онеправдани?¹³⁵. Това е по-малкото зло. Даже ако речете да останете обидени, защото не искате да отидете по езическите съдилища, по-добре е да претърпите тази лична обида, отколкото да изложите делото на Христа на загуба и презрение. Ние трябва да милеем повече за честта на Христа и религията му, отколкото за нашия имот или личност. Но, действително, ако и двете страни речаха да подложат тъжбата си на разглеждане от Християни братя, те щяха да бъдат сто пъти по-уверечи, че ще придобият правосъдие, отколкото ако отидеха пред езическо съдилище. Това не ще каже, че християнинът не трябва никога да иска законна защита от онеправдание. В старата наредба, Бог назначавал съдии за народа; и, както казахме по-горе, Павел не се е двоумил да направи въззив към Кесаря и да иска покровителството му.

Ст. 8. Вместо търпеливо да понасят обиди, те си нанасяли обиди един на друг. Грях е да онеправдаем някого, но още по-голям грях е ако обидим християнин, наш брат. Ако да са се въодушевявали и двете страни с истински Християнски дух, те лесно са могли приятелски да изравнят раздорите си.

Ст. 9,10. Неправедните няма да наследят Божието царство, т.е., небето, което често се казва, че е наследието, което Небесният ни Отец е приготвил за земните си чада (виж. Мт. 25:34, и пр.). Следователно, тяхното ходене по съдилиата, за да се обиждат един друг не само беше зло, но такова голямо зло, че този, който го прави не може да има участие в небето, и не трябва да има участие в църквата. Да не би обаче, някой който не е бил заразен от този именно грях, но който в друго отношение е развратен, да се оправдае, той тържественно ги уверява, че никой безнравственник не може да се спаси, като въвежда утвърждението си с думите, “Недейте се лъга”. Очевидно е, че някои трябва да са се лъгали. Езичниците са гледали на религията като на нещо външно, - някои обреди трябвало да се извършат, някои учения трябвало да се поддържат, но между религия и нравственност е нямало никаква връзка. Те не са считали боговете си за святи и чисти същества, които трябвало да обичат и подражават, но ги имали за своенравни и страстни същества, които трябвало да се умилостивят чрез обреди и жертви. Ако те са извършвали точно и верно тези неща, те са можали да бъдат, колкото си щат сладострастни и безчестни; за това нещо боговете не ги е било никак грижа. Някои от новопокръстените християни били си останали с тези идеи. Те ревностно са изпълнявали тайнствата на църквата и са защитавали ученията й, но не са имали чист живот. Религията им не е била Христос да живее в душата им и да я очисти от всяка мърсотия, но е била просто една формалност, която се е нахлузвала като някоя дреха. Павел предупреждава всички подобни хора в тези стихове. Особените грехове, които той споменава най-напред са всичките образи на сладострастие, освен идолослужителството, което често се причислява към тези грехове в Св. Писание, или защото блудодеянието обикновенно отиваше заедно с идолослужението, или защото идолослужението е да напуснем истинния си Бог и да вземем идоли, както прелюбодеянието е да напуснеш истинната си жена и да вземеш блудница. Добре е да забележим, че и тук сребролюбието се брои между най-лошите грехове.

Ст. 11. И такива бяха някои от вас. Подобно на повечето общини, трябва да е имало между жителите на Коринт без съмнение някои, които са били твърде развратни, и други, които са били външно нравствени. Членовете на църквата са били прибрани и от двата тия класа. “Някои”, но не всичките й членове, са били “блудници”, “сребролюбци”, и пр. Павел напомня на подобни членове какво са били по-напред, така че да се смирят и благодарно да помнят благодатта, която Бог е показал към тях, когато ги е приел. Но сега, ако са наистина християни, те са се променили, и той означава трите главни особенности на промяната. Има различни мнения за разликата между “измихте се” и “осветихте се”. Идеята, че “измихте се” се отнася за кръщението едва ли е мислима в този случай; защото това, което прави човека чист пред Бога е измиването на душата, “кръщението на Св. Дух”. Колкото за разликата между “измихте се” и “осветихте се” се отнася за възраждането, започването на Духа да действа в душата, а “осветихте се”, се отнася за напредъка на това действие, или “измихте се” се отнася за очистителното действие на Духа, а “осветихте се” означава “посветихте се на Бога и службата му”. Думата “свят”, както казахме по-преди, често има това значение. “Оправдахте се”, както обикновенно се употребява в Павловите послания, значи “избавихте се от наказанието предвидено от закона, и се счетохте за оневинени пред Бога, съдията ви”. – В името на Господа Исуса¹³⁶, т.е., със силата и заслугите му. – И в Духа на нашия Бог¹³⁷. Духът, чрез действие вътре в нас, ни кара да приемем Христовата правда. Той казва, “нашия Бог”, може би, за да припомни на братята си колко различен е нашият свят Бог от боговете, които те по-преди, когато са били езичници, са обожавали. Този стих съдържа същността на евангелието.

Ст. 12. Павел казва в ст. 9 и 10, че никой безнравственник не може да влезе в небето; и в този параграф той опровергава претенцията, с която някои са защитавали най-голямата безнравственност. Тази претенция била, че “всичко е позволено”. Ние видяхме в Посланието към Римляните, че едно от Павловите изречения, именно, “не сме под закон, но под благодат”, било изопачено и претълкувано, че уж значело, че за нас християните няма закон. Каквото и да правид, ние не можем да съгрешим. Така и тука друго едно Павлово изречение е изопачено. За да покаже, че християнинът е свободен в неща маловажни, той е имал обичай, вижда се, да казва “Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно” (гл. 10:23), като е приспособил това начало особенно за ядене ястия, които са се считали за нечисти. Това начало било употребено от някои за да оправдаят безнравственност. Между езичниците блудодеянието се считало за маловажно нещо. Вижда се, че някои в Християнската църква са се държали за същото начало, малко или много явно. Павел дава двояк отговор на тези хора. Първо, в този стих, той показва, че това начало е само за маловажни неща; и после той показва, че началото не може да се приспособи за блудодеяние, понеже то не е маловажно нещо. С две ограничения началото е само за маловажни неща: (1) “Не всичко е полезно”, например лакомо ядене може да повреди здравето. Други неща, които сами по себе си не са лоши могат да бъдат камък на препъване на други; и ние грешим, когато така употребяваме Божиите дарования, че не само, че не правим добро, но даже вредим на себе си и на другите. (2) Другото ограничение е, “Аз не ще бъда обладан от нищо”. Пияницата и лакомият са роби на прищевките си, както някои са роби на доброто мнение на ближните си, а други на сладострастие. Всичките тези не само, че жертвуват своето човешко достойнство, но и грешат. По-горната част от естеството ни трябва да управлява по-долната. Длъжни сме да обладаваме себе си даже в маловажни работи. Който е роб на прищевките си, не може да служи верно на Христа.

Ст. 13. Храната е за стомаха, и пр. Това се вижда да е било като пословица. Ние имаме охота за храна, и тялото ни има нужда от препитание; храната задоволява охотата ни и препитава живота ни. Явно е, прочее, че двете са направени едно за друго, и че е право да ядем, това което е подходящо за храна. – Но Бог ще унищожи и него и нея. Ще дойде време, когато хората няма вече да се препитават с храна, но ще бъдат като ангели. Има някак различни мнения за силата на това изречение тука. Някои го разясняват така: “Вие казвате: ‘Храната е за стомахът, и пр.’, и по този начин оправдавате разкошното си живеене. Но Бог ще ги унищожи; и не ви прави чест да се грижите толкова за работи, които наскоро ще се премахнат”. Други го тълкуват така: “Храната и стомахът са пригодени едно за друго; това показва, че да ядем храна е право. Освен това, и двете наскоро ще се унищожат, и не могат да имат влияние за вечната ни съдба; и заради това, яденето, от нравственна гледна точка, е маловажно нещо. Но не е така с блудодеянието; то не е нито право, нито маловажно”. Последното разяснение се вижда да е по-подходящо с доказателството. – Тялото не е за блудодеяние, т.е., не е назначено за безразлично сношение както у животните, или както стомахът е за храна. – Но за Господа, и Господ е за тялото. Тялото е за Господа да бъде член от тялото му, и жилище на Духа му. Христос е за тялото, и го осветява чрез пребиванието си в него.

Ако разширим малко доказателството в тези два стиха, значението му ще стане по-ясно. “Вие оправдавате безнравственността си като казвате, ‘Всичко е позволено’. Но даже и в маловажни неща това не е безусловно право. Ние трябва да се попитаме, (1) Ползваме ли се ако се предадем на тези работи?, и (2) Изгубваме ли самообладанието си ако се предадем на тия работи? Но блудодеянието не е нещо маловажно както яденето. Явно е, че търбухът и храната са били направени едно за друго, и, освен това, и двете наскоро ще загинат. Но тялото не е назначено за блудодеяние, но за да бъде храм Божи; и освен това (той казва в следващия стих) то няма да загине, но ще поспи за малко време в гроба, и пак ще въстане”.

Ст. 14. Понеже стомахът ни и ястията наскоро ще загинат, отношението помежду им е временно. Но отношението между Христа и тялото не е такова. Бог е вече възкресил Христа, и той ще възкреси и телата ни; следователно, отношението между Христа и тялото е вечно. Какво силно подбуждение е това, за да пазим телата си чисти! Нека помним, че когато оскверняваме телата си, ние не оскверняваме нещо, което скоро ще се премахне, но нещо което, ако сме Негови, ще възкръсне и остане с чистия и святия Спасител.

Ст. 15,16. Не знаете ли, че вашите тела, и пр. Те добре знаеха учението, че телата им принадлежат на Христа, както той казва по-горе. Това е явно от факта, че тялото участва както и душата в спасението. Заради това, понеже телата ни са така съединени с Христа, че участват в живота му, не е добре да ги съединяваме с блудници, защото тогава те стават едно тяло с блудницата, както се казва в Бит. 2:24, че Адам и Ева са били едно тяло. Но нашите тела не могат да бъдат едно с Христа, и в същото време едно с една развратена блудница.

Ст. 17. Както мъжът и жената влизат в такова едно тясно телесно съединение, че макар и да са наистина различни, те могат в един смисъл да се нарекат едно тяло, така и Христос и вярващият влизат в такова тясно духовно съединение, че макар и да са, разбира се, различни, те могат в един смисъл да се кажат, че са един дух. Христовият характер и Христовата воля управляват вярващия. Той желае и люби това, което и Господарят му желае и люби. Това сношение е, прочее, по-тясно от каквото и да е просто физическо съединение; и ние не трябва да позволим връзки с една блучница да го прекъснат.

Ст. 18. Бягайте от блудодеянието. То е такова едно опасно нещо, че едното безопасно средство е да бягаме от него. Опасно е да мислим за него, даже да си докарваме постоянно на ума доказателствата против него. Решително го изгонете съвсем от ума си. – Всеки друг грях, и пр. Това не иска да каже, че блудодеянието е най-големият грях, но че е особенно против тялото. Нито ни учи, че никой друг грях не поврежда тялото, защото пиянството го поврежда. Но въобще казано, другите грехове са вън от тялото. Кражба, лъжа, непочитане на Св. Неделя, и пр., не са против тялото, но против душата. Блудодеянието, напротив, произвежда слабост, болест, и преждевременна смърт. Страшните и отвратителни болести, които произхождат от тови грях, многото хора, които ежегодно се покосяват от тях, особенно в големите градове, правят думите на апостола по-впечатлителни. А колкото за пиянството, трябва да помним, че когато Павел е писал това, е имало само пития произведени с шупнуване, които не са до толкова вредни, колкото пития преварени, - даже може да не вредят ако се пият умерено. Освен това, Павел не говори само за повреда на тялото. Блудодеянието осквернява тялото, както никой друг порок не може да го оскверни. То е противно на целта, за която тялото е било създадено.

Ст. 19. Или не знаете, и пр. Апостолът изразява удивление, че те са забравили тази истина. Храмът беше Божие жилище, и беше съвършенно посветен за Негова употреба. Същото е истина и за телата на вярващите. Те са храмове, защото Св. Дух пребивава в тях, и защото те принадлежат на Бога. Те не са като частните ни къщи, наш имот, но са като храмът, който не е принадлежал никому освен на Бога.

Ст. 20. Тука се дава причината защо те не принадлежат на себе си – “Вие сте с цена купени”. Тази цена беше скъпоценната кръв на Христа. Най-доброто тълкувание на този стих се намира в препратките по краищата на Св. Писание. Ние сме откупени от закона с това, което, макар и да не е било във всяко отношение равно с нашето вечно наказание, е било задоволително указание на Божието правосъдие.

Увещанието, което можем да извлечем от всичко това е, че понеже тялото и душата са и двете изкупени с Христовата кръв, ние трябва да употребим и двете за негова слава.

Назад | Съдържание | Напред