⁹ А според както е писано: -
"Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло,
И на човешко сърце не е дохождало,
Всичко това е приготвил
Бог за тия, които Го любят".

¹⁰ А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

¹¹ Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

¹² А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

¹³ което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

¹⁴ Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

¹⁵ Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

¹⁶ Защото,
"Кой е познал ума на Господа,
За да може да го научи?
А ние имаме ум Христов.

Продължение на предмета разискван в гл. 1:17-31.

Ст. 1-5. Павел утвърждава, че той е проповядвал според правилото положено в предишната глава, като не се е осланял на философия и ораторство, но на простото учение на кръста.

Ст. 6-9. Тая нечовешка мъдрост е Божия мъдрост, и е толкова висока щото човешкият разум не може да я постигне.

Ст. 10-16. Божият Дух открива тази мъдрост, и я съобщава само на духовния човек, понеже плътският човек не може да я приеме.

Ст. 1. Когато дойдох при вас. С това той загатва времето, когато за първи път дошъл в Коринт, както се разказва в Д.А. 18. – Превъзходството в слово или мъдрост¹⁰⁶. “Слово” означава външния образ на проповядването му. Той не се е облягал на изящна риторика. “Мъдрост” означава това, което той им е проповядвал. То не е било философско разискване. Той не се е трудил да придобие хората чрез учението си, нито се е водил по началото, че трябва да има доста наука размесена с евангелието, за да могат хората да се убедят да го приемат. – Свидетелството Божие (Цгр.) е евангелието, което в гл. 1:6 се нарича “свидетелството Христово”. Както забелязахме на този стих, това може да значи или свидетелството за Бога, или свидетелството, което той е дал чрез чудеса и други способи за Сина си.

Ст. 2. Защото бях решил да не зная между вас нещо друго. Не беше случайно, че Павел не проповядвал “мъдростта на този свят”, нито, че не е можал да я проповядва, защото той беше един от най-острите умове него време, и науката му не беше за презиране. Но той нарочно предпочел да не я проповядва. Макар и да познавал свойството на Гръцкия ум, че обича науката, и че може да се наслаждава от нея, той “не решил” да я знае между тях. Той е имал в ума си една мисъл и една задача. И ако това е било уместно между образованите гърци, то е умесно за църковните проповедници навсякъде. – Освен Исуса Христа, и то Христа разпнат. Тази едничка задача беше “Исус Христос”, а не Исус като учител, или като тронясан владетел на вселената, но “Него разпнат” – Агнеца заклан заради нас и принесен за очиение на греховете ни чрез кръвта Му. Това учение, а не поученията или примерът на Исуса, беше глупост за гърците, но това учение беше най-важното, което те и всичките хора трябваше да научат, защото то е средоточието и цялостта на Евангелието.

Макар и Павел да говори така в тези два стиха за проповядването си, не трябва да мислим, че на проповедта му е липсвало истинско красноречие. Той може да е нямал много от изкуствените хубости, които Аполос е имал, но къде можем да намерим по-дълбоки мисли, отколкото в първите осем глави на Посланието към Римляните, или по-хубаво въведение от въведението на Павловото слово към атиняните (Д.А. 17:22-31)? Да угоди на хората с хубави думи е второстепенна цел на красноречието. Най-главната му цел е да убеди и трогне хората. Ако съдим за Павел според това второ мерило, никой проповедник не е бил по-красноречив от него, защото вероятно е, че никой не е повлиял върху толкова души да приемат евангелието. И за да спечели всичките тези, мъдри и безумни, евреи и гърци, той се е уповавал на една истина в ръцете на Св. Дух – “Исуса Христа и то Христа разпнат”.

Ст. 3. Немощен, - не телесно немощен, макар и да се вижда, че той е страдал и телесно, което може да е било причина за умственното му униние по него време. Сравнителната несполука на трудовете му в Атина, и запознанството му с характера на коринтяните естественно ще са го отчаявали още повече. Той е чувствувал недостатъчността на силите си за великото дело, което му е предстояло; и когато той се е намерил в такова страдание, Бог му се е явил, за да го укрепи (Д.А. 18:9,10). – Страхувах се и много треперех. И тези неща той не е чувствувал за своята си лична безопасност, но за успеха на Христовото дело, което му е било поверено. Това чувство на слабост беше приготовление за сполука.

Ст. 4. И словото ми и проповедта ми (Цгр.). Ако има разлика между тези двете, “слово” значи частно поучение, а “проповед” публично говорене. – Не ставаха с убедителните думи, - не с такива думи, каквито човешката мъдрост би внушила като най-подходящи да пленяват хората. – Но с доказателство от Дух и от сила. Павел се уповаваше на свидетелството, което произхожда от проявлението на Св. Дух и на сила. Някои казват, че това изречение значело “силния Дух”, но смисъла на цялото място ни дава да разберем, че има два отделни източника на доказателство: (1) “Духът” – вътрешното му влияние в обновлението на сърцето и промяната на живота, което ще убеди най-много този, който го е опитал; и (2) “сила”, т.е., чудесните дарования, които бяха главно за тези от вън, макар и за тях даже не можем да утвърдим, че това е по-важното от двете, понеже нищо не е по-поразително за един безбожник, отколкото да види предишния си грешен другар да стане чист и праведен. Освен това, видяло се е угодно на Бога да спре чудесата, но доказателството на Духа си стои.

Ст. 5. За да бъде вярването ви, и пр. Тука се явява защото апостолът е действувал по този начин, именно, щото “вярването” им, т.е., приемането им на евангелието за Божия истина, да има добра основа. Макар той да беше се уповавал на човешки хитрости, основата на тази вяра щеше да бъде “човешка мъдрост” – една твърде нездрава и незадоволителна основа. Но като е отхвърлил такива хитрости, и като се уповавал на истината само, те са били накарани да основат вярата си върху “силата Божия”, т.е., вътрешното действие на Св. Дух, и външните чудеса, за които се споменава в предишншя стих. Една вяра, която спасява не може да почива върху нищо друго. За своето си лично спасение, те трябва да се уповават на “силата Божия”, както се е упражнила за тях в изкуплението на Сина Му, и упражнила в тях в освещението на Св. Дух. За възтържествуването на Евангелието те трябва да се уповават на същата “сила Божия”.

Нека повторим някои от уроците, които тези пет стиха дават на Християнския учител:

(а) Не проповядвай човешка мъдрост, но Христа разпнат.

(б) Не бъди самоуверен, но се грижи верно да извършиш работата си.

(в) Не се уповавай на красноречието си, но на силата на Св. Дух.

Ст. 6. В последните стихове на първата глава, апостолът е показал недостатъчността на човешката мъдрост, а в първите стихове на тази глава той казва, че той не е проповядвал човешката мъдрост. Но ние трябва да внимаваме да не тълкуваме по-обширно думите, отколкото те значат. Той не казва, че човешкото учение само по себе си не струва нищо, нито убеждава Християнските си братя да не учат философия или каквато и да е наука. Това, което той казва никак не оправдава омразното утвърждение на развратните църковници в тъмните векове, че “невежеството е служиня на набожността”. Християнската религия винаги е особенно защитавала науките. Науката изследва фактите и законите на естественната вселена, а тези закони и Християнското откровение са от същия Бог, и трябва следователно да бъдат съгласни. Те влизат в стълкновение само, когато Св. Писание се тълкува криво, или когато науката, в несъвършенното си състояние, криво тълкува тия закони.

Нито Павел казва, че умственното обработване няма никаква стойност за християнския църковник. Той не можеше да извърши великото дело, което извърши, ако не беше се учил при Гамалиил, и да не беше обогатил и изострил ума си.

В тези стихове той казва просто това: За успеха на евангелието и преобръщането на човеците, ние трябва да се уповаваме само на учението на кръста. В този случай, човешката мъдрост не струва нищо, и всичките й опитвания, за да реши начина на спасението са безплодни. И причината на това е явна. Науката напредва чрез изследване. С телескопи, микроскопи, и други инструменти тя открива нови факти, и като сравни тези факти открива нови закони. Но тя не може да издири пътя на спасение, така както не може да издири вътрешността на най-отдалечената звезда. Този път зависи съвсем от Божията воля, и волята му може да ни се извести само чрез откровение. Неговото откровение е, че хората се спасяват чрез смъртта Христова; и, следователно, най-мъдрият начин е да приемем това учение и да се уповаваме на Христа за спасението си. Това е значението на този и на следващите стихове. – Ние поучаваме мъдродт. Макар и да не проповядваме световна мъдрост, нашата проповед не е глупост или просто безсмисленно бъбрене, но най-истинна мъдрост. – Между съвършенните. Съвършенните виждат, че нашите думи са най-висока мъдрост. Има две мнения за значението на думата “съвършенни”. Някои казват, че тя означава всичките християни в противоположност на езичниците, а други казват, че тук се разбират пълновъзрастни, напреднали християни в отличие не само от “света”, но и от “младенци в Христа”. Значението на Гръцката дума и употребата й на други места в Новия Завет повечето са за в полза на последното мнение. Истина е, че и най-слабият християнин не счита учението на кръста за глупост, но така също е истина, че пълновъзрастният и узрял християнин ще види тази мъдрост още по-ясно и по-впечатлително. – Ала не мъдрост от тоя век, т.е., не такава каквато светът е произвел или достигнал. – Нито от властниците¹⁰⁷ на тоя век. Това се отнася не само за владетелите, но за всички тия, които заемат, по каква и да е причина, високо място между хората. – Които преминават, - които Бог ще съсипе (виж. гл. 1:28).

Ст. 7. Поучаваме Божията тайнственна премъдрост, т.е., премъдростта, която идва от Бога, - плана, който премъдрият Бога е скроил за спасението на човека. – Скрита, - защото е била скрита от всички в миналите векове, и неясно предосенена в старата наредба, и защото даже и сега тя е скрита от необърналите. – В тайна¹⁰⁸. Гръцката дума в оригинала произхожда от един Гръцки глагол, който значи “поучавам в тайна”, и самата дума значи това, в което човек трябва да се поучи, т.е., което той самичък не може да открие. Някои го разбират, че се отнася за обредния закон, и че Павел иска да каже, “Ние проповядваме тая мъдрост, която до сега е била скрита в образи и сенки”. Това може да е значението, но не е верно, че думата “тайна” има това особенно значение. Редът на думите в оригинала показва, че “скрита” е разяснение на изречението “в тайна”, т.е., “говорим премъдростта Божия (която е) в тайна, сиреч скритата (премъдрост). – Предопределена от Бога преди вековете. Макар и да е бил открил толкова късно, този премъдър план Божий е бил скроен преди създанието на света (виж. Рим. 16:25,26; Еф. 3:9-11). Какво голямо достолепие се придава на делото на спасението, като знаем, че то е било замислено от века! – За наша слава (Цгр.). Чрез този план Божий, ние християните достигаме славата да бъдем Божии синове тука на земята, и на небето достигаме “вечна тежина на слава”.

Ст. 8. Думата, която се отнася за премъдрост. В гл. 1:24, Христос се нарича Божия премъдрост; и господарите не го припознаваха за такъв. Те не знаеха, че той беше Месия, и още по-малко знаеха, че той беше пътят на Спасението. - Властниците¹⁰⁹. Тука се разбират особенно тези евреи и римляни, които са осъдили Христа на смърт. Апостолът не казва, че те са били невинни в умъртвяването на Христа. Те можаха и трябваше да знаят кой е той, защото той им даде доволно случаи и доволно доказателства. Освен това, те без съмнение знаеха, че те грешат като го умъртвяват, понеже той нямаше никаква вина достойна за смърт; и съвестта им свидетелствуваше, че подбужденията, които накараха Еврейските началници да искат смъртта му и Пилат да я удобри бяха недостойни. – Ако я бяха познали. Ако бяха знаели навярно, че той е Месия, евреите не биха го отхвърлили с такова презрение; и ако бяха знаели, че Той е Бог въплътен, Пилат и войскарите му биха се убояли да го умъртвят (виж. Д.А. 3:17). – Господа на славата. Това название Павел е заел от Пс. 24. Христос беше “Господ на славата”, - този комуто небесната слава принадлежи. И това изречение ни напомня, че трябва с внимание да говорим за двете естества на нашия Господ. Той беше само едно лице, един Христос, в когото съединението на естествата беше действително, но за нас неразбираемо. Това, което се разпъна беше неговото човешко естество; и ние можем даже още повече да го ограничим и да кажем, че то беше само неговото тяло. Но тука се казва, че “Господ на славата” бил разпънат. Виж. Д.А. 20:28. Трябва да внимаваме и да не казваме: “Христовото човешко естество е сторило това, и неговото божественно естество е сторило онова”, защото Св. Писание не говори така, и с това ние бихме били в опасност да попаднем във важна погрешка.

Ст. 9. А според както е писано. Мястото в Стария Завет, което апостолът тука привежда е без съмнение Ис. 64:4. Както в много други места от Стария Завет споменати в Новия Завет, общия смисъл се дава, а не буквалните думи. – Око не е видяло, и пр. Това потвърждава каквото той е казал по-преди, че човешката мъдрост не е изнамерила Божията премъдрост, както е открита в евангелието. Ние придобиваме знанието си посредством чувствата си, особенно чрез очите и ушите. – И на човешко сърце не е дохождало. “Сърце” тук значи “ум”. Трите изречения могат да се изкажат по друг начин така: “Нито чрез чувствата, нито чрез разсъдъка, нито чрез въображението, нито по някой друг начин плътският човек е разбрал”. – Това, което е приготвил Бог¹¹⁰, т.е., благословенията на евангелието, - премъдрост, правда, и пр. (гл. 1:30).

Този стих често се привежда като, че се отнася особенно за славата на светиите на небето, но макар и да се вижда пригоден за това значение, тука той не значи това. За “това, което е приготвил Бог”, той казва в следващия стих, “А нам Бог откри това чрез своя Дух”, което показва, че тука не става дума за небесна слава. Този стих се отнася повечето за “Божията премъдрост”, т.е., начина на спасение чрез Христовата кръв, с всичките последващи благословения. Разбира се, че небесната слава е едно от главните от тези благословения, но тя не е особеният предмет, за който апостолът говори.

Ст. 10. Апостолът сега показва как християните са придобили тая истинска премъдрост, която човешкото чувство и човешкият разум не са могли да открият. “Бог ги откри чрез своят Дух”. По никой друг начин ние не можахме да ги научим. – На нас. Някои казват, че това се отнася за пророци, евангелисти, и апостоли, т.е., всички които са били нарочно боговдъхновени да пишат или говорят Божията истина. И в най-високия смисъл това е истина само за тях, понеже Бог открива първо истината си на тях, а те писменно и устно я известяват на другите. Но може да е грешка да ограничим приспособението на изречението само за Божиите боговдъхновени служители. Тука въпросът е, - Как придобихме ние всички християни, а най-вече “съвършенните”, тази премъдрост? Отговорът е, - Бог ни я откри чрез Духа си. Колкото и да чете човек Св. Писание, или да слуша евангелски проповеди, той не може да достигне едно спасително познание на истината, докато Св. Дух не отвори очите на разума му.

Останалата част на стиха показва защо Св. Дух е способен да направи това откровение: “Понеже Духът всичко …. издирва”. Думата издирва не ще да каже, че чрез дълги и внимателни изследвания Духът научава всичко, но че Той напълно знае всичко, както хората научават работи чрез издирване, т.е., думата се употребява тука в същия смисъл, в който Бог се нарича изпитвач на сърцата (Отк. 2:23). И в двата случая се разбира съвършенното знание, което произлиза от издирване, а не самото издирване, понеже Бог знае непосредственно всичко. Същата мисъл можеше да се изкаже така: “Очите на Духа са над всичко”, което щеше да бъде един вид говорене по човешки, защото Духът няма очи. – Даже и Божиите дълбочини, т.е., всичките му съвършенства и всичките му планове. Като знае напълно що е Бог и какви са намеренията му, Духът може да ни осветли. От това се учим, че Духът е Бог, понеже, който знае всичко, даже и Божиите намерения, той е всеведущ, а само един Бог е всезнаещ. Ние научаваме и Неговата личност, т.е., че той е в една смисъл различен от Бога Отца.

Ст. 11. Този стих подтвърждава последния стих като го разяснява. Както никой друг не може да узнае що е в ума на един човек – неговите мисли и желания – освен духът на самия човек, така и никой не знае що е в Божия ум освен Божия Дух. Човек си знае какви му са мислите; и така също Духът знае Божиите мисли. Този стих показва, че макар в един смисъл лицата на Св. Троица да са различни, те са едно.

Не трябва да протакаме твърде надалеч това сравнение. То не ни дава право да кажем, че във всичко отношението между Отца и Духа е същото, каквото е между ума и душата на един човек. Единственото нещо, което тука се утвърждава е, че Духът знае Божиите неща, както един човек знае мислите си.

Ст. 12. Ние се отнася главно за апостолите, или за тях и други Християнски учители, както се вижда от следващия стих. Павел е говорил за два духа или източника на знание – човешкия разум и Божия Дух. Той казва, че апостолите не са приели първия, но втория. С това не иска да каже, че те не са приели нищо от човешката мъдрост, но че великото учение което те проповядваха не произлиза от човек, но от Божия Дух. “Приехме Духа” тука значи “осветлихме се от Него”, както става явно от следващата храза. Целта, за която са Го приели била “за да познаем това, което е дарено нам, и пр.”. Това е учението на евангелието, което “духът на света” не е могъл да им извести”.

Ст. 13. Което, т.е., “това, което е дарено на нас от Бога”. – И възвестяваме, не само го знаем, но и го говорим, или запознаваме и другите с него. – Не с думи научени от човешка мъдрост, т.е., не с думи внушени от риторическо изкуство, или избрани просто от нашия разсъдък. – Но с думи, научени от Духа¹¹¹. Това изречение е забележително поради светлината, която хвърля върху важния предмет – боговдъхновението. То едва ли може да значи просто, че идеите са били съобщени от Духа, понеже това е било казано по-горе; и освен това, тука ясно се казва, че думите са били научени от Духа. На някои никак не им се иска да приемат това буквално, защото, те казват, то прави писателите на Св. Писание просто машини, и всеки, който е можал да пише или говори е можал да направи това така добре както Мойсей или Павел. Но очевидно е, че изречението няма това значение. Когато Павел казва, “Желал бих сам аз да съм анатема сиреч отлъчен от Христа заради моите братя”, той не е просто машина, но изказва най-дълбокото чувство на сърцето си. Също така, когато Давид казва, “Сърце чисто сътвори в мене, Боже; и дух прав обнови вътре в мене”, молитвата му идва от дълбочината на виновната и отеготената му душа. Освен това, писателите на свещенните книги имат си свой стил, по който се разпознават. Вижда се явно, че умовете и сърцата им са били напълно упражнявани, когато са писали. Но при все това, те са щели да пишат Божията непогрешима истина; и те не биха могли да сторят това точно ако да им бяха съобщени само идеи, и да бяха оставени сами да ги изразят без никакъв надзор. По някой начин и думите им са били надзиравани, така че това, което са писали е било свободно от всяка възможна грешка. И никой не знае достатъчно начините, по които Бог действа чрез човешкия ум, за да може да каже, че Св. Дух не е могъл да научи думите без да не обърне писателите в машина. – Като сравняваме духовно с духовно (Цгр.). Това е едно трудно изречение, и се е тълкувало по различен начин. Следващите са трите главни тълкувания: 1) “Като тълкуваме духовно с духовно”, т.е., като тълкуваме или разясняваме учението на евангелието чрез Стария Завет. Но това не се съгласява с връзката на мисълта, и сега въобще се отхвърля; 2) “Като разясняваме духовни работи на духовни лица”. Последното прилагателно е същото като употребеното в гл. 3:1. Мнозина са защитниците на това тълкувание, но по-важните тълкуватели, връзката на мисълта, и обикновенното значение на думата, която е преведена “сравняваме” – всичко говори за в полза на третото тълкувание; 3) “Като приспособяваме духовни думи на духовни работи”, т.е., като говорим чист и пригоден език, както Духът ни внушава, за да разясним духовни истини.

Ст. 14. Естественият човек тука се противопоставя на “духовния човек”. Последното наименование се употребява за тия, които са възродени, и чиито очи Духът е просветил. “Естественият човек”, прочее, означава всичките необновени, а не, както някои предполагат, само тези, които са сладострастни; понеже външно нравственният философ може да бъде толкова далеч от приемането на евангелието, колкото е и сладострастникът. – Не побира това, което е от Божия Дух, т.е., тези истини на Св. Писание, които ни се съобщават чрез вдъхновението на “Божия Дух”. Макар и да са толкова ясно откровени, толкова напълно засвидетелствувани от чудеса, и макар и да са научени с непогрешим език, необновеният човек не приема тия истини. – Защото за него е глупост¹¹². Виж. бел. на гл. 1:18. – И не може да го разбере. До тогава до когато той обича греха, той не може наистина да узнае истината на евангелието. Той може да бъде толкова разумен, колкото християнинът, и даже по-разумен от него, и до някъде си може да разбере значението на учението. Той може даже да бъде прав, както някои необновени човеци са били, по учението си, например като библейски критик. Но не е само това, което думата “разбере” означава. “Да познаеш Бога” не ще рече само да приемеш учението за Неговото всеведие, вездесъщие, и пр. Но ще рече да видиш и почувствуваш красотата и съвършенството на характера му така, че да не можеш освен да го обичаш. И така, “да разбереш това, което е от Духа” ще рече да съзреш превъзходството, истината, и красотата му. “Това”, Павел казва, “естественият човек не може да стори”. Наистина, грехът не е развалил ума му, но го е изопачил. Ако сърцето на един човек се побърка, то и главата му се побърква. Ние всички знаем колко е трудно не само да признаем, но даже да видим, добрите качества на някой наш неприятел. И ако една краткотрайна омраза може така да изопачи ума, не ще ни дума да докаже, че развратността на цялото ни естество ще го разстрои още повече. Очите на развратника са толкова заслепени от грях, щото той не може да види хубостта на чистотата; нито пияницата вижда хубостта на трезвенността, или горделивият хубостта на смирението. – Понеже, то се изпитва духовно. Тази е причината защо те не го виждат. “Духовно се изпитва” ще рече “изпитва се чрез Духа, или чрез духовното чувство, което той ни дава”. Ако това е така, ако то се узнава само чрез Духа, тогава човекът, когото Духът не просветява не може да го узнае, както слепецът не може да узнае сладостите на зрението. Ако някога необновеният човек съпикаса хубостта на Християнския живот, и пожелае да го достигне, то е защото Духът му е отчасти отворил очите привременно. Тази неспособност не извинява грешника, защото причината на това не е, че Бог не му е дал нужните способности да съзре истината, но защото голямата му обич за греха е затъпила тези способности.

Ст. 15. Но духовният човек, т.е., просветеният от Духа, а не “естественият човек”, всяко нещо изпитва¹¹³, - не буквално “всяко нещо”, но всяко нещо “което е от Духа”, и което “естественният човек” не може да разбере. Тука не се говори вече изключително за апостолите, понеже това е истина за всеки, който е “научен от Духа”. – А той от никого не се изпитва (Цгр.), т.е., от никой естествен човек. Никой естествен човек не може да разбере подбужденията и началата, по които той се влияе, понеже светът, в който той живее е съвсем различен свят. Той не може да разбере радостите на християнина, жаждата му за правда, или желанието му за разпространението на Христовото царство. Няма нищо в този стих, което да забранява на братята на някой християнин да го изпитват, когато го заподозрат в заблуждения или прегрешения.

Ст. 16. “Кой е познал умът на Господа”, - цитирано от Ис. 40:13, според превода на Седемдесетте. Въпросителната форма е най-изразителният начин на казване, че “никой не е познал умът на Господа”. И това е причината, казва той, защо “ние не се изпитваме от никого”, защото да изпита нас ще рече да изпита Господа. – Ние имаме ум Христов, - приели сме истината и характера Му; и, следователно, който съди нас, той съди Него. Това цитиране подтвърждава предишния стих. За да го разясним още повече, ние ще повторим доказателството. “Никой не може да съди Господа, и, следователно, никой не може да съди нас, защото да съди нас ще рече да съди Господа, понеже ние имаме ум Христов”.

Назад | Съдържание | Напред