Глава 7.

¹ И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

² Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

³ Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

⁴ Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

⁵ Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

⁶ Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

⁷ и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

⁸ Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

⁹ Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

¹⁰ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

¹¹ Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

¹² И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

¹³ Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

¹⁴ Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

¹⁵ И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

¹⁶ Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.
 

Ст. 1. Павел ги увещава, като се основава на обещанията изложени в краят на предишната глава.

Ст. 2,3. Той повтаря желанието, изразено в гл. 6:13, да му отвърнат с любов, и показва, че той не е сторил нищо, което да го направи недостоен за тяхната любов.

Ст. 4-16. Той показва колко идването на Тит го е зарадвало, едно (8-12), защото предишното му послание ги накарало наистина да се покаят, и друго (13-16), защото поведението им успокоило Тит.

Ст. 1. Ако гледаме по право, този стих принадлежи на предишната глава. – И тъй, …., като имаме тия обещания, т.е., споменатите в гл. 6:16-18 обещания, че Бог ще пребивава в тях, и ще им бъде Бог и Отец. – Нека очистим себе си. Такива обещания не трябва да ни направят небрежни, но трябва да ни подбудят да бъдем деятелни. Не само, че трябва да отбягваме умърсяване, но сме вече умърсени, и затова трябва да се очистим. Наистина, Духът е който ни очиства, но той прави това като благославя старанията ни. Виж. 1Йн. 3:3; Фил. 2:12,13. – От всяка плътска и духовна нечистота³³⁴, т.е., от всякакъв грях, понеже грехът е мърсота. “Мърсота на плътта”, означава такива грехове като блудство и пиянство, които особенно са свързани с тялото, а “мърсота на духът означава гордост, отмъщение, и други лоши чувства на сърцето. – Като се усъвършенствуваме в светост³³⁵. Да доискараме съвършенно делото на освещение в себе си. Той не иска да каже, че някой от тях е достигнал съвършенство, но ги увещава постоянно да се стремят към него, и да не се задоволяват докато не го постигнат. – Със страх от Бога. Това беше подбуждението, което е трябвало да ги кара да се мъчат да достигнат съвършенство.

Ст. 2. Приемете ни (Цгр.)³³⁶. Буквалното значение на Гръцкият глагол е “сместете ни” – т.е., в сърцата си, и дава същата мисъл както “разширете се” в гл. 6:13. Останалата част на стихът показва, че е нямало никаква причина защо да не го обичат. – Никого не сме онеправдали³³⁷. Това изречение е общо; и ако, както е вероятно, той е бил обвинен в някоя особена обида, не можем да знаем какво е било. – Никого не сме развратили. Това може да значи, че той не е развратил нравите на никого с примерът си, нито вярата на някого с лъжливо учение. – Никого не сме изкористили³³⁸. Видяхме в 1Кор. 9, че той не само не е грабил пари от тях, но не е взел даже това, което по право му се е падало.

Ст. 3. Не казвам това за да ви осъдя. Той не иска да каже, че те са го излъгали и са припечелили от него, нито че неправедно са го подозирали, че ги е обидил. – Защото по-напред казах. Виж. гл. 6:11,12. – Че сте в сърцата ни, и пр., т.е., толкоз ви обичам, че на драго сърце бих живял и умрял с вас.

Ст. 4. Голяма е моята увереност³³⁹, и пр. Това може да значи, че той е имал доверие в тях, или че им е свободно говорил за любовта си, за грешките им, и за всичко, което е било на сърцето му. Само най-искренно приятелство може да даде такава свобода. – Много се хваля с вас. Той не е можал да се удържи от радост, а разправял навсякъде за доброто поведение на любезните си братя коринтяни. – Напълно се утешавам, - по причина на известието, което получил от тях. Когато се надявал да чуе нещо от тях в Троада, а не получил никакво известие, той казва (гл. 2:13), “Не се успокои духът ми”. Сега се успокоил. –Радостта ми е преизобилна. Толкова много бил зарадван, че забравил мъките си, било телесни страдания или умственно безпокойствие.

Ст. 5. Защото откак дойдохме, и пр. Това показва колко големи са били оскърбленията споменати в предишният стих. “Плътта” тука не значи телесни страдания, както става явно от следващите изречения, но се отнася за слабото му човешко естество. Той напуснал Троада защото нямал спокойствие, а когато дошъл в Македония, и там намерил безпокойство. – Отвън борби, и пр. Някои предполагат, че това значи “от вън и от вътре църквата”, като да беше казал, “евреи и езичници ме преследваха; и аз се страхувах даже от членове на църквата”. Други, което е по-право, предполагат, че то се отнася за външното и вътрешното му положение. От вън той се е борел против неприятели, които са го преследвали; от вътре, той се е боял да не би църквите да се развратят.

Ст. 6. Но Бог, Който утешава, и пр. “Като ме е утешавал”, Павел казва, “Бог е действувал съобразно с обикновеният си навик да утешава тези, които се намират в ниско състояние, и чиито сърца са смирени”.

Ст. 7. И не просто с дохождането му. Павел не се е радвал само защото Тит се бил завърнал при него. – Но и поради утехата, и пр. Фактът, че Тит се бил утешил утешил и Павел; и когато Тит му разказал причините на утешението си, Павел още повече се зарадвал. –Копнежа ви, - или да послушат заповедите на апостола, или да бъдат посетени от него, или и двете. – Плача ви. И това се отнася за скръбта им за греховете им и за дето са криво съдили апостола. – Ревността ви за мене, т.е., ревностната привъзраност, която те са показали за Павел като техен духовен баща и ръководител. Така щото още повече се зарадвах, - отколкото щях да се зарадвам само от дохождането на Тит.

Ст. 8. Защото, при все че ви наскърбих с посланието си³⁴⁰, т.е., първото му послание, в което ги смъмрал за небрежливостта им да накажат блудникът. – Не се разкайвам, и пр. ДоДокато да се научи от Тита как е подействало писмото му, той се каел за дето го е писал. Това каяне не е било разкаяние за грях, като че е писал нещо лъжа или с лошо намерение, нито пък изказва съмнение за боговдъхновенността на това, което е писал. Той знаеше, че то е непогрешимо истина; при все това, той се е съмнявал дали не ще да е било по-благоразумно да си мълчи, отколкото да пише такава неприятна за тях истина. – Когато видях, и пр. Оскърблението, което първото му послание им причинило, макар и да било силно, не е траяло много време, понеже ги карало да премахнат грехът от помежду си; и щом като го премахнали, чувството на оскърбление се преминало, и на мястото му настанал мир и радост. Понеже посланието му имало такова следствие, затова Павел сега не се каел, че го писал.

Ст. 9. Сега се радвам, и пр. Един баща или една майка не намира удоволствие в наказанието на чадото си, но се радва ако наказанието го накара да се поправи. Така и Павел не се е радвал за дето оскърбил коринтяните, но за покаянието, което последвало от скръбта им. Истинско покаяние е нещо повече от скърбене; то е промяна на цел, което ни накарва да се отметнем от грехът; то е и промяна на сърце, което ни кара да мразим грехът. В следващото изречение се казва да е “скърбене по Бога”.

Ст. 10. Защото скръбта по Бога докарва³⁴¹, и пр. Тази е причината, поради която те не са се повредили от Павел, понеже скръбта им породила разкаяние. В този стих два вида скръб се споменават. “Скръбта по Бога” е тази скръб, която Св. Дух поражда в нас, и е скръб за грехът като нещо само по себе си лошо и мръсно, а най-повече като нещо сторено против нашия Бог и Отец. Такава скръб Давид е изказал в Пс. 51:4, и Петър е Почувствувал, когато излязъл вън и плакал. Тази скръб ни кара да се покаем, т.е., да се отметнем от грях, и да си променим живота вътрешно и външно. Когато човек започне да гледа на грехът като нещо само по себе си мръсно, и като средство да го отдели от най-добрият му приятел, той няма да продължава да греши. Покаянието бива “спасително”, - не причината, по която заслужаваме спасение, защото това ние дължим на Христовата кръв, - но едно необходимо приготовление за спасение. – Което не причинява разкаяние. Никой няма да скърби за дето наистина се е разкаял, понеже покаянието му принася само полза, и в този живот и в бъдещия. – Но светската скръб, т.е., такава скръб каквато световните хора чувствуват, и която се състои от страдание от една осъждаща съвест, или от страх от следствията на греха. Такава скръб са почувствали Ахаав и Юда. – Докарва³⁴² смърт. С Юда и мнозина други тази скръб е причинила телесна смърт, но понеже думата тука се употребява в противоположност на “спасително покаяние”, трябва да я разберем, че означава особенно духовна и вечна смърт.

Ст. 11. Защото, ето, това гдето, и пр., т.е., вие виждате, че скръбта по Бога е спасителна, от действието, което е имала върху вас. – Какво усърдие породи във вас. По-преди те са били хладнокръвни към престъплението на блудникът, и са отказали да го накажат; сега те негодували силно против него, и усърдно са се стараели да го премахнат. – Какво себеочистване³⁴³, - не като са отказвали грехът си, но като са го изповядали и просили прошка. Други мислят, че това се отнася особенно за тези, които не са удобрявали дето църквата е пренебрегнала такова престъпление, и които са побързали да си изкажат невинността. – Какво негодувание, - или против престъплението, или, което е по-вероятно, против себе си защото са били небрежни. Всеки, който наистина се покае, негодува против себе си за дето е бил лош. – Какъв страх, - или да не би да сторят пак такъв грях, или страх да не ги накаже Бог. – Какво ожидане³⁴⁴, - или да поправят злото, или да видят апостолът и да придобият удобрението му. По-вероятно е първото. – Каква ревност, - вероятно ревност за наказанието и поправлението на престъпникът, и за очистването на църквата си от съблазън, макар че може да значи и ревност да се покажат любезни и покорни на Павел. – Какво мъздовъздаване,³⁴⁵ - в наказанието на престъпника. – Във всичко, и пр. Те бяха виновни в немарливост, но когато въпросът им се предложи прямо, те се показаха, че не одобряват и не участвуват в такъв отвратителен грях.

Ст. 12. И тъй, ако и да ви писах това, - в 1Кор. 5. – Не го писах заради обидника, т.е., блудникът. – Нито заради обидения, - баща, на когото син му му взел жената когато, както се вижда от този стих, той е бил още жив. – Но за да ви се яви, и пр., т.е., да ви покажа колко желая църквата да е чиста, и вие постоянно да благоденствате духовно, даже и когато не съм с вас.

Ст. 13. Затова се утешихме, и пр. Благотворното действие на покаянието ви, и радостта, която усещате като се мъчите да струвате добро, утешава и вас и мене. – Още повече се зарадвахме, и пр. Като споделихме вашето утешение, така споделихме и радостта на Тит. – За гдето вие всички сте успокоили духа му. Утруден от самоотвержените си трудове, той намерил почивка във вашата любов и вашата ревност за Бога. Тези деятели за Христа са честити, които могат навреме да се оттеглят от своята уморителна борба с един зъл свят в обятията на едно ревностно Християнско братство.

Ст. 14. Както всичко, що ви говорихме, беше истинно. Тука се загатва за обвинението, че е учил лъжа, което лъжливите учители хвърляли върху него. Фактът, че Павел похвалил конитяните на Тит ще им послужи за още едно доказателство, че той ги обича.

Ст. 15. И той още повече милее за вас, и пр. Откакто се е отделил от вас, той ви е обикнал повече, защото постоянно си припомня вашето “послушание” и вашият “страх и трепет”, да не би да не направите това, което той в мое име е искал от вас да сторите.

Ст. 16. Радвам се, и пр. Това е следствието на всичко, което е било казано. Когато Павел ги изобличил, те се разкаяли; когато ги похвалил на Тит, те не искарали думите му на лъжа; за това той може да има доверие в тях за всичко. Този стих приготвя пътят за въззванието, което той прави на щедростта им в следващите две глави. Както са потвърдили похвалата му на Тит, така, той е уверен, те ще потвърдят и похвалата му на македонците (виж. гл. 9:2).

Назад | Съдържание | Напред