² избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.

³ Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,

⁴ за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,

⁵ които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.

⁶ В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

⁷ с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

⁸ Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,

⁹ като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.

¹⁰ За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас;

¹¹ като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите.

¹² И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.

¹³ Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.

¹⁴ Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си;

¹⁵ но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане;

¹⁶ защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".

¹⁷ И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване,

¹⁸ като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,

¹⁹ но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,

²⁰ Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,

²¹ които чрез Него повярвахте в Бога, Който го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.

²² Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце,

²³ тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].

²⁴ Защото
"Всяка твар е като трева,
И всичката й слава като цвят от трева;
Тревата изсъхва, и цветът й окапва,

²⁵ Но Словото божие трае до века"; и това е словото, което ви е благовестено.

Тълкувание

Ст. 1. Петър. Виж. бел. на Мт. 16:18. – Апостол. Виж. бел. на Мт. 10:2-5; Д.А. 1:21,22; Рим. 1:1; 1Кор. 9:1. Петър се нарича апостол, а не Глава на Апостолите и Наместник на Христа. – Преселници пръснати (Цгр.). Виж. Въведение, II. Изброените тука области се простирали от Черно Море на юг до Средиземно Море, и пак на северозапад до Мраморно и Черно Море. Те са споменати по един такъв ред, какъвто естественно би следвал този, който се е намирал на изток от тях, когато е писал. – Понт: Латинска дума, която значи море. Областта се наричаше така понеже се намираше на Черното Море. Акила беше родом от тая област, и може да е проповядвал там (Д.А. 18:2). Тя се простирала от най-източната част на Мала Азия до Пафлагония и Галатия на запад. Трапезон, Амасия, и Марсъван се обемат в границите й. – Галатия. Виж. Въведението на Посланието към Галатяните. – Кападокия. Тая област се намирала между Понт и Киликия. Кесария (Кайсерие) е главният й град, и Съвас е вътре в границите й. – Азия. Във времето на римляните това име се е давало на Йония, а по някой път и на целите области на Кария, Лидия, и Мизия на брега на Средиземно Море, и е обемала част от Фригия. Смирна (Измир) е главният й град сега; а в старо време Ефес е бил столицата й. Думата Азия никога не се е употребявала от старите народи да означи големият материк, който обема Индия и Китай. – Витиния, - северо-западна област, която се е намирала на Мраморното и Черното Море. Старата й столица беше Бруса. За няколко време Никомидия (Измидъ) е била столица, а Никея (Изник) е бил един от главните й градове. – Апостол Павел веднъж пожелал да проповядва Евангелието във Витиния, но не му се позволило (Д.А. 16:7). Заедно с други като помощници, той основал много църкви в Азия, Фригия, Галатия, и може би, Кападокия. Може би по-късно Петър да е пътувал из тези страни. Това се вижда вероятно, защото той особенно се отправя към тамошните вярващи. Той може да е имал намерение да им покаже, че няма противоречие между неговото учение и учението на Павел, както някои в ранните църкви казвали, че има (1кор. 1:12; Гал. 2:7; 2Пет. 3:15,16).

Ст. 2. Бог е познавал своите още преди създанието на света, и ги е определил за спасение (Рим. 8:29-33; Д.А. 13:48). Неговите постановления и предузнание всякога отиват заедно (Д.А. 2:23, 4:28). Изборът за спасение не става без да се гледа на святост, но е избор за святост, като самото същество и цел на спасението (Еф. 1:4). Така и в 2Сол. 2:13, Павел казва: “Бог от начало е избрал вас за спасение чрез освещението на Духът и вярването в истината”, защото няма спасение без освещение, а освещението идва от Св. Дух като истинския му деец, и от вярване в истината като средство. Виж. бел. на Як. 1:18. Освещението на душата значи промяна на нейните наклонности, намерения, подбуждения на действие, и чувства, извършено от св. Дух чрез истината за Христа като Изкупител. Заради това, грехът се очиства чрез проливането на кръвта му, и целият човек се посвещава на Бога като свято приношение (Рим. 12:1; Евр. 9:12-14; 1Йн. 1:7; Отк. 7:14. Срав. с Лев. 1:5, 5:9, 4:6,7,17,18, 16:14-19). Срав. и с Из. 24:6-8; Евр. 9:18-28, 13:12. Поръсването на израилтяните с кръв в знак на прощение и очищение се правеше във връзка с заявлението на народа, че те ще се покорят на Божиите заповеди (Из. 24:3,8). Поръсването в преносен смисъл на Христовата кръв върху съвестта на вярващия отнема й товара от вина, изпълва я с мир и радост, и така го привлича чрез признателност и любов, ото той не може да стори друго освен да служи на Бога с обновен дух. Виж. бел. на Евр. 9:14, 12:24; Гал. 2:20; рим. 5:1-11, 8:3-10. – Благодат и мир. Мирът е следствие на благодатта. Колкото повече благодат има в сърцето, толкова повече и мир се увеличава. Виж. поздравленията в Павловите Послания, и бел. на Як. 1:1.

Ст. 3-5. Тези стихове възхваляват благословенията на спасение, и ги изказват вкупом. Христос припознаваше бога за свой бог и Отец в най-висок и най-пълен смисъл. От своята си самодвижеша се милост той даде Сина си да бъде наш Спасител, назначи всичките средства и пособия за нашето духовно благосъстояние, и ни прероди в нов духовен живот. По този начин ние придобиваме “жива надежда”, т.е., надежда пълна с живот; и това особенно става чрез възкресението на Христа, защото чрез възкресението Бог е обявил, че приема изкуплението чрез Христовата смърт, нашата победа над смъртта е уздравена, и в следствие на това, Христовото дело заради людете му се продължава на небето (Рим. 4:25, 8:34; Йн. 14:19; 1Кор. 15:14-28, 45-57; 2Тим. 1:10; Евр. 4:14, 7:25, 8:1, 9:24-28; Отк. 5:6-9; Д.А. 17:31). Като приемем Христа за наш разпънат и възкръснал Спасител, ние ставаме чада и наследници Божии (Йн. 1:12; рим. 8:16,17), и сънаследници на Христа в неговото наследство на слава и блаженство (Отк. 3:21; Еф. 1:5,10,11,14). Това наследство никак не прилича на земна слава и богатство: то е чисто, свято, и трайно. То се пази за нас на небето, и то се пази във всичката си първоначална бляскавост и хубост. Истинните вярващи също така се пазят от силата Божия, чрез постоянното упражняване на вярата им, да не изгубят това наследство. Сами по себе си те са слаби и готови да паднат в изкушение, така че когато се уповават на себе си, те не могат да имат здрава надежда. Но като се уповават на Бога те могат да се радват, защото той е всякога верен на обещанието си. Виж. бел. на Рим 5:1-11, 15:4-13; Фил. 1:6. – Последно време, когато светът ще се свърши.

Ст. 6-9. Тази радост не се накърнява от мъките, които те теглят, но става ое по-голяма чрез тях; защото те са само “временни”, и не могат да се сравнят “със славата, която ще се открие в нас” (Рим. 8:18). Колкото и да са тежки, страданията са нужни, за да ни очистят и благословят. Виж. бел. на Як. 1:12; 2Кор. 4:17. Лицата, на които той говори тука не бяха виждали Христа в плът, но те бяха чули за него, бяха повярвали в него, и бяха се научили да го обичат. Милиони мъже, жени, и деца са имали такава силна любов за невидения Спасител, щото са можали да претърпят за него загубата на всички неща, даже и на живота си. Христовото царство е царство на любов, и то трае и се разширява, когато държави основани и поддържани със сила се изгубват. Вярата, която произвежда тази любов в сърцата на хората е безосновна; тя е по-здраво основана върху неопровежимо доказателство, отколкото вярата на някой търговец в съществуванието на някоя страна или град, който той сам никога не е виждал, и която вяра го кара да си праща стоките там. Работи, които телесно око не може да види може да бъдат действителни на окото на душата и да преобразят сърцето. Радостта, която произхожда от действително съобщение на душата с Христа, настояите духовни блага, които придружават тази опитност, и очакването на бъдеще блаженство, което то възбужда не могат да се изкажат с думи, и са наистина “пълни със слава”. – Като получавате …. спасението. Спасението започва в този живот, не се прекъсва от смъртта, и се продължава вечно. Всеки верен Християнин го приема ежедневно в душата си.

Ст. 10-12. Пророците видяха като в някоя картина събитията, които се касаеха до Христа и царството му, които те по божие вдъхновение описаха; но те не проумяха пълното им значение. Те усещаха, че има велики и славни истини в съобщенията им които надминаваха разума им. Но те можеха да разберат толкова, колкото да ги накара още по-силно да желаят да разберат повече. Заради това, те ревностно се трудеха да знаят значението на това, което те виждаха относно Христовите страдания и по-сетнешна слава, относно естеството, времето, и причините им, и относно следстията, които щяха да произлязат от тях. Те видяха, че нещата, за които те говореха щяха да се извършат в отдалечени векове, и щяха да докарат неизразимо големи благословения на света. Делото на изкуплението съдържаше такива големи тайни, че даже и ангели не можаха да ги разберат. Гръцката дума, която е преведена “надникнат” значи буквално “навеждат се да гледат”, и може да се отнася за начина, по който стоят Херувимите, с лица наведени към очистилището и покрити с крилете си, през знака на славата и величието на Йеова. Този начин на стоене изразява ревностно уважение, с което те търсят да знаят значението на великите неща на човешкото изкупление. Ако ангелите така усърдно желаят да разберат великата тайна на благочестието (1Тим. 3:16), колко ревностно трябва и ние да желаем и да се трудим да я разберем по един такъв начин, че да може да ни послужи за наше спасение.

Пред вид на тези гореописани неща, апостолът сега увещава читателите си да бъдат деятелни, верни, и прилежни до край, и да бъдат святи, както е свят и Този, който ги е призовал в царството си (ст. 13-17). Това той им втълпява, като им загатва за цената дадена за изкуплението им, която не беше нещо земно, но беше драгоценната кръв на Христа като непорочен Агнец Божий (ст. 18-21). Той ги увещава да се обичат като братя, защото това им е една длъжност, която произтича от действието на Св. Дух върху сърцата им; и напомня на вярващите, че животът им на този свят е кратък, и че словото на Евангелието, чрез което те са се очистили и са станали способни за наследството на чада Божии, пребивава и действува (ст. 22-25). Следователно, като отхвърлят всяка лоша страст и дело, те трябва да хранят новородения си духовен живот с чистото мляко на това слово (гл. 2:1-3); и като живи камъни да се съзиждат в свят храм, основан върху Христа като живият крайъгълен камък, който, макар и да е камък на съблазън за непослушните, е драгоценен за людете си. Той ги е направил да бъдат различни от другите, и да им достолепието на царе и свещенността на свещеници за хвала и слава на Бога (ст. 4-6).

Ст. 13. Затова, - по причина на големите ви благословения чрез Евангелието, като сте готови за всяка деятелност, и като бодърствувате да придобиете духовно добро, имайте съвършенна надежда и упование за спасението с неговите дарби на любов и благодат, което ще ви се даде в денят, когато Христос дойде, и който ден наближава. Виж. бел. на Як. 5:7; 2Сол. 1:7.

Ст. 14. Послушни чада. На гръцки е “чада на послушание”. Срав. с подобни изречения, “чада на гневът”, “чада на светлина”, “синове на непокорство”, “чада на клетва” (Еф. 2:3, 5:6-8; 2Пет. 2:14). Чрез Евангелието Бог ни призовава да бъдем негови синове; следователно, ние трябва да се обхождаме като истинни чада Божии. Послушанието не прави хората синове; но то е нещо, което подобава на синовете и ги различава от чужденците. Невежеството не е извинение за послушание на грешни похоти, но просвещението е силна причина защо не трябва вече да ми се вдаваме. Виж. бел. на Рим. 12:1,2; Еф. 4:17-24, 5:1-17.

Ст. 15,16. Призовал. Виж. бел. на Еф. 4:1; Рим. 8:28-30. Понеже сме чада Божии, ние трябва да бъдем като небесния си Отец (Мт. 5:44-48). Понеже Бог е свят, той не може освен да изисква святост от своите създания; и святостта, която той изисква е такава каквато той сам притежава, именно, нравственна чистота, честност, истинност, и праведност. Цялото ни поведение трябва да бъде свято; и следователно, святостта не е нещо, което принадлежи само на религиозни служби, както някои Християни криво предполагат. Мнението, че човек може да бъде свят защото е свещенник, или защото пости, прави епитимии, и взима участие в тайнствата на църквата, когато сърцето му е лошо и животът му грешен, е една гибелна мечта вдъхната от Сатана. Петровият въззив на това, което Бог казал чрез Мойсей доказва, че религията на Стария Завет е била същественно еднаква с религията на Новия Завет. Когато израилтяните считаха, че светостта се състои в съблюдаването на религиозни обреди, тайнства, и празници, Бог изрази своята погнуса от тяхната религия, и ги отхвърли за неправдите им (Ис. 1:10-15; Ер. 6:19-21). Едничкото покаяние, което той би приел беше щото те да напуснат греховете си, и да се подчинят на нравствените му поучения (Ис. 1:16-20; Ер. 7:1-15) Колко ясно нашия Господ поучаваше това, и колко страшно той изобличаваше фарисеите за тяхната религиозност без нравственна чистота и праведност (Мт. 7:21-23, 15:1-20, 21:12,13, 23:13-35, 25:34-46)! Но, от друга страна, не трябва да считаме, че само една нравственност е равна на святост. Добродушност, благоволение, истинност, честност, целомъдрие, работливост са добродетели, които заслужават всякъква похвала; но човек може да ги притежава без да има любов и страх Божий в сърцето си, и без да желае да му угоди. Святостта обема всичките тези неща, но тя обема и нещо повече. Истинната святост, без която никой няма да види Господа (Евр. 12:14), е същественно онази любов към Бога и човека, която Св. Дух дава на едно разкаяно и вярващо сърце когато то приеме христа за свой Спасител, и която любов възражда това сърце, и го прави причастник на божественното естество (2Пет. 1:4). Така възроденият грешник не само била добродетелен и внимателен към външни религиозни длъжности, но става ново нравственно създание (2Кор. 5:17), посвещава се на Бога (Рим. 12:1), и чрез нов и небесен живот в Христа Исуса удостоява се "за участието в наследието на светиите в светлината” (Кол. 1:12). Не трябва да унижаваме нравственността или добродетелността; но голяма грешка е да ги сложим на мястото на благочестието и святостта.

Ст. 17-19. Без лицеприятие. Виж. бел. на Як. 2:1; рим. 2:6-11. Отец съди чрез Сина (Йн. 5:22). – Времето на вашето пришелствуване (Цгр.). Животът на този свят е пришелствуване. Така са гледали на него и старовременните светии (Пс. 39:12). Небето беше вечното им жилище, за което те са пътували; и пребиванието им на този свят беше като, когато някой се спре да пренощува в някой хан, когато пътува. Така и ние трябва да гледаме на кратковременното си пребивание на света, и на отношението между този живот и вечният живот в жилището където отиваме. – Със страх: не мрачен страх, който ни натъжава, но будност и загриженост, която ни прави да бъдем верни и уздравени. Ние трябва да бдим и да се пазим от опасности, които постоянно ни окуражават, и в същото време трябва “да се радваме всякога в Господа”. Срав. Мк. 13:33-37; Фил. 2:12,13; Юда 23, и други такива места с 1пет. 2:11; Фир. 4:4; Рим. 5:1-5; Юда 24; Евр. 11:8-16. Страхът на християнина не е малодушие; той не унижава, но възвишава ума, защото задушава всичките по-долни страхове, и произвежда истинско мъжество за посрещане на всякакви опасности за опазване добра съвест и послушание на Бога. “Праведните имат дръзновение като млад лъв” (Пр. 28:1). Той смее да направи какво и да е, но не и да обиди Бога, а да смее човек да направи това е най-голямата лудост, слабост, и подлост на света. От този страх са произлезли всичките благородни решения и търпеливи страдания на Божиите светии и мъченици. Защото те не смееха да съгрешат против него, затова те смееха да бъдат затворени в тъмница, лишени от имущество, мъчени, и да умрат за него. Така и пророкът представя страхът от Бога, че е противен на страха от хората, и че единият пропъжда другия (Ис. 8:12,13). Също и нашият спасител казва в Лк. 12:4,5: “Не бойте се от тези, които убиват тялото, но бойте се от Онзи, и пр.”, т.е., не бойте се, но бойте се, и следователно, бойте се, за да се не боите. Виж. рим. 8:15; 2Тим. 1:7; 1Йн. 4:18 и 2Пет. 3:17; Рим. 11:20; 2Кор. 7:1; Пс. 34:9, 19:9; Екл. 12:13. Всеки Христов ученик призовава Бога като Отец и като Съдия. Никъде другаде не ни се представя Бога като Отец и като Съдия; следователно, само истинният християнин и се бои от Бога и го обича, и го уважава и има дръзновение в съобщение с него, и усеща страх и радост пред него. Две силни подбуждения ни карат да внимаваме и да изпълним християнската си длъжност, - (1) краткото ни пребивание на света, понеже сме само за една нощ в земния си дом, и (2) драгоценността на изкуплението ни, което нищо земно не можеше да извърши: само драгоценната кръв на Христа като Агнец Божий бе достатъчна. Виж. бел. на ст. 2; Йн. 1:29-36; рим. 3:22-26. Христос се нарича агне без съмнение като истинно Пасхално агне (1Кор. 5:7), и като жертвата, на която сочеха агнетата, които ежедневно се принасяха в жертва (Из. 29:39), а не само в знак на кроткия и приятния му характер (срав. с Ис. 53:4-7). Като следваха преданията на прадедите си, евреите се увлякоха в “суетни пътища”, които те трябваше да напуснат и да последват Христа. Така и сега християните не трябва сляпо да следват преданията на прадедите си, но да се държат за Христа както той се е открил в Евангелието. Св. Дух е предсказал, че е има голямо отпадане от истината в Християнската църква (Д.А. 20:29,30; 2Сол. 2:3-12; 1Тим. 1:1-4; 1Йн. 2:18, 4:1). Всичките “пътища” са “суетни”, които не се посочват от Божието слово, не вреди кой ги показва или кой ходи по тях.

Ст. 20,21. Колко велико е Христовото изкупление! То е било предопределено от Бога преди създанието на света. То е било предсказано от пророците. Всичките обреди и жертвоприношения на Мойсеевата наредба са били определени да дадът на хората да разберат нуждата и плана му. Всичките Божии действия спрямо израилтяните и други народи са имали за цел да приготвят света да го приеме. На вас, Петър казва, то е изявено щото вярата ви да бъде основана на Христовото възкресение, което е било от Бога, и надеждата ви да бъде положена на прославянето му, което е също Божие дело. Каква здрава вяра! Каква благословена надежда! Виж. бел. на Рим. гл. 5 и 8.

Ст. 22,23. Тези, на които Петър е писал бяха такива хора за каквито той говори в Д.А. 15:8,9, и каквито Павел описва в 1Кор. 6:11. Какво друго освен Евангелието може да извърши такива чудеса от нравственно очищение? Това очищение става чрез истинско вътрешно действие на Св. Дух, което действие има всякога връзка с послушание на истината и със старанието на покаяния грешник да получи очищение. Следствието на това послушание и очищение е усърдна любов към братята, които Христос люби. Но тая любов може да се увеличи, и за това ни се дава увещание да продължаваме и изобилваме в нея, защото така Християните показват повече своята любов към Христа, и правят чест на вярата, която те изповядват. Тази любов е плод и доказателство на възраждане, което не става с кръщение или с нещо, което човек може да стори (Йн. 1:12,13), но със словото Божие, т.е., учението за Христа, прието от сърцето чрез вяра и послушано. Новият и небесен живот в душата произтича от словото или истината Божия както растението живее и расте от семето си. Но семето на растението погива, а семето на словото трае вечно като източник или средство на живот.

Ст. 24,25. Колко впечатлително е съпоставянето на слабостта на смъртния човек с трайността и славата на божественото слово, и с онова безсмъртие от блаженство и слава, което то открива и доставя!

Назад | Съдържание | Напред