Глава 5.

¹ Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:

² Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

³ нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

⁴ И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.

⁵ Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.

⁶ И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;

⁷ и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

⁸ Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.

⁹ Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.

¹⁰ А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.

¹¹ Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

¹² Чрез Сила, верния брат, както го мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.

¹³ Поздравява ви с избраната с вас църква във Вавилон, и син мой Марко.

¹⁴ Поздравете се един друг с любезна целувка. Мир на всички вас, които сте в Христа [Исуса].
 

Гл. 5. В тази последна глава Апостолът увещава (1) презвитерите да бъдат кротки и верни без да търсят печалба за себе си (1-4); (2) по-младите християни да се подчиняват на по-старите (ст. 5); (3) всички, от кой да е чин, да имат смиреномъдрие (ст. 5-7) и доброст (ст. 8,9); и се моли за съвършеното им утвърждение във вярата (ст. 10,11); той препоръчва силуан, който носи посланието, на тези, на които то е отправено (ст. 12); праща поздравления (ст. 13) и им дава благословията си (ст. 14).

Ст. 1-4. Апостолите бяха презвитери, макар, че всичките презвитери не бяха апостоли. В църквите в мала Азия най-високият чин служители бяха презвитерите. Ние ги намираме в основаните от павла и варнава църкви (Д.А. 13:23), в Ерусалимската църква и в други църкви в Юдея (Д.А. 11:30, 15:4,22, 21:18), в Ефеската църква (Д.А. 20:17), и във всичките църкви на “разсеянието”. Срав. Як. 1:1> с 5:14, и 1Пет. 1:1 с този стих. Те се наричат и епископи или надзиратели. Работата им беше да надзирават църквата, да бдят върху поддържането на чисто учение, да поучават, да ръководят, и да имат първенство в поддържане на ред и дисциплина, и по всеки начин да работят за духовното преуспяване и благоденствие на църквата.

Апостолът казва за себе си, че е бил свидетел на Христовите страдания, за които той беше говорил, и причастник на славата, която има да се яви като плод от тях; и като техен другар презвитер той съветва презвитерите да работят верно като овчари на паството, над което не той (Петър), но христос, пастиреначалникът, ги е поставил. Наистина тука е мястото където, ако петър беше глава на църквата, той би утвърдил властта си. Но той не казва нито дума, че е глава на апостолите, наместник Христо, или средоточие на единство на цялата църква. - Умолявам (Цгр.)³⁴: не заповядвам. Какъв хубав дух на кротост и смиреномъдрие показва старият апостол. Той се отправя към своите братя-презвитери като един от тях, а не като по-горен от тях. – Пасете Божието стадо. Думата, която е преведена пасете значи бъдете му овчари, т.е., водете го на питателната паша на Божието слово, пазете го от отровните бурени на лъжливо учение, и предвождайте го чрез примера си в доброструване. Св. Бернард казва: “Пасете го с ума си, с устата си, с работата си; пасете го с молитва, с увещание, и с показване на пример”. Нека Пастиреначалникът ви бъде образец, и помнете, че стадото е негово, а не ваше, и че вие сте му слуги, които се грижат за него. – Надзиравайте го, - буквално, бъдете епископи. Службата на презвитер е да надзирава паството, щото никъква повреда да не го постигне. Внимавайте да не дойдат вълци и да разкъсат овците; пазете с голяма грижа всяко нещо, което се касае до благосъстоянието на стадото. Правете това с готовност, като нещо, за което сте призовани от Бога, и което е голямо преимущество и благословение. Жално нещо е когато един пастир стане пастир против волята си, или когато той пожелае да бъде нещо друго. – Нито за гнусна печалба. Лутер казва: “където любовта за печалба преобладава, пастирите биват склонни да бъдат наемници, даже и вълци”. И на друго място той казва: “Тия, които угаждат на телесата си желаят млякото и вълната на овците”, не доброто им, но печалбата, която могат да извлекат от тях. колко умразни са такива пастири пред очите на Бога! Виж. Ис. 56:11; Ер. 6:13, 8:10; Ез. 34:1-10. Но ако пастирите не трябва да желаят и държат службата за печалба, право е да искат и приемат от хората охална поддръжка, щото да могат да се предадът напълно на работата си. Виж. бел. на 1Тим. 5:18. – Нито като че обладавате наследието Божие (Цгр.). Всичките християни са наследие Божие, а служителите Божии са просто учители или примери, и помощници на братята си. Те трябва да управляват чрез влиянието на истината, която те учат, и силата на примера си. Както Атанасий казва: “Животът трябва да заповядва, и езикът да убеждава”. Християнските учители и проповедници не трябва да управляват с власт, но трябва да ръководят и управляват с силата на истината и любовта и на примера си. Но, от друга страна, слушателите трябва да имат отличителните черти на добри овци, за да придобият умът на христа, Пастиреначалника, им, и да му слушат гласа както го повтарят под-овчарите, които той е дал на стадото, за да го водят. Готово послушание на ученията на божията истина, и едно радостно съдействие с пастирите в страданията им за духовното благосъстояние на стадото, са длъжности на стадото и средство на благословение на самите тях.

Ст. 5,6. Презвитерите (Цгр.)³⁵. Тези, които бяха презвитери или старейшини по служба бяха въобще, но не винаги, и презвитери по години. По-младите хора са длъжни да почитат и уважават презвитерите по служба за тяхната служба и дела, и по-старите хора, защото това се дължи от по-младите на по старите. Виж. 1Тим. 5:1. Лош знак е когато младите презират старите. Ако слушат съветите им, те ще избегнат много злини и ще спечелят много добрини. Но послушанието не трябва да се простира до неща противни на Божията воля (Д.А. 4:19,20, 5:29). – Взаимно подчинение е връзка на мир и любов. В разпря между братя, този е най-благороден, който прърви отстъпи на другите. Смиреност, т.е., истинната смиреност на сърцето, е една одежда, която сияе ясно с краските на небесна красота. – Гордите се противят на Бога, и той ги събаря с могъщата си десница, но той въздига смирените (Ис. 66:2; Лк. 1:52,53, 14:7-11, 22:24-30).

Ст. 7. Колко неизразимо е преимуществото, на което сме тука призовани! Ние сме също така длъжни да възложим товара на всичките си грижи на Този, който иска да ги носи всичките за нас. Да роптаем и да се оплакваме е страшен грях. Вярващите трябва ежедневно да употребяват думите “Бог ще промисли”, които Авраам изговорил, когато възлизал на планината Мория (Бит. 22:8,14).

Ст. 8,9. Нямане на грижа не ще рече лениво хладнокръвие. Заради това, апостолът пак заръчва бодрост, особенно пред вид на безсънната деятелност и дяволска злоба на силния противник, който постоянно се труди да ни надвие и погуби. Лъвът рикае, когато е гладен. На друго място Сатана се уподобява на змия по причина на хитростта си (2Кор. 11:3; Отк. 12:9, 20:2), но тука той се сравнява с лъв по причина на свирепостта, дързостта, силата, и желанието си за повреда. Той влял духа си във фанатиците евреи и разярените езичници, които гонеха християните с всевъзможна жестокост. Рикаенето му се чу в анатеми и заплашвания; разпокъсването му се чувстваше в погубванията, които ставаха. Днес той идва в по-малко страшен вид, но старанията му да погуби чрез присмивки и порицания и по други хитри начини заслужават да им се боим и противостоим.

Ст. 10,11. Думите на тези стихове са една молитва, която съдържа обещание пълно с утеха и насърчение. Каквато и да бъде силата и злобата на великия ни неприятел, силата и благодатта божия е по-голяма, и всякога ще ни дойде на помощ. Той ни е призовал да наследим вечна слава чрез Христа Исуса; и това призвание той изпълнява, като назначава такова страдание за малко време каквото е нужно. Когато то се премине, делото на обновяващата му благодат ще се свърши, и той ще увенчае със слава душата, която той е утвърдил и укрепил. На него се пада всяка хвала и всяко благодарение. Нека благодатта, която той излива изобилно върху всичките наистина смирени души се излее и в нашите сърца, и ни направи плодоносни във всяко добро дело!

Ст. 12. Силуан³⁶ е вероятно същото лице със Сила (Д.А. 15:22,27,32,34,40). Той е бил за няколко време другар на Павел (Д.А. 16:19,25, 17:10,14, 18:5; 1Сол. 1:1; 2Сол. 1:1). – Писах. Някои мислят, че това се отнася на някое друго писмо, но по-вероятно е, че се отнася за това послание. Че Силуан е занесъл посланието става вероятно от споменаването на името му, и от непращането на никакво поздравление от него. Петър го препоръчва като вереч брат, но прибавя, “както мисля”, може би по причина, че той нямал тясно познанство с него.

Ст. 13. Думата църква я няма в оригинала; и понеже думата съизбрана е в женски род, някои тълкуватели прибавят “сестра”, за да означи или жената на апостола (Мк. 1:30; 1Кор. 9:5) или някоя друга забележителна и добре позната християнка, както в 2Йн. ст. 1 и 13. Но, че тука иска да каже църква е по-вероятно, и то е било общото мнение. – Вавилон, - градът на реката Ефрат. Виж. въведението и бел. на гл. 1:1. Не можем да си въобразим защо Петър в заключението на посланието си да не каже същинското име на мястото, където го е писал. Книгата на Откровението понеже е много иносказателна в стила си говори за града “където нашия Господ бе разпънат”, че “духовно се нарича Содом и Египет” (Отк. 11:8); и твърде естественно тя означава Римската държава, която беше голяма гонителка на християнската църква, под името Вавилон, големият враг на Старо-Заветната църква. Но в Откровението няма съмнение какво значи името; приспособлението му ясно се означава. В Отк. гл. 17 (срав. ст. 1-5 със ст. 9,15,18) всеки читател разбира, че се говори за Рим, а не за някое друго място. Но в това послание няма нищо такова; и Откровението не беше още написано за да загатне някакво сближаване на името Вавилон с Рим. Освен това, ако това послание беше писано от Рим, няма съмнение, че то щеше да съдържа поздравления от християни живущи в Рим, както има в посланията писани от там от Павел, и така също загатвания за този апостол. – Син мой Марко. Може да е негов собствен син, но-повероятно е, че е духовният му син марко Евангелистът. Срав. Д.А. 12:12,25 с кол. 4:10; Ф-м 24; 2Тим. 1,2, 4:11; 1Кор. 4:15; Гал. 4:19. Някои от старите църковни писатели наричат марко петров “тълмачъ” или терджуманин; и Евангелието писано от Марко се е считал в ранната църква като да е било действително Петрово, но писано от Марко.

Ст. 14. Мир, - който произтича от благодат, и който обема всяко благословение, светско и духовно. Такъв мир има за всички, които са в Христа, но няма за тези, които не са в Христа.

Назад | Съдържание | Напред