Глава 11.

¹ И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

² И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

³ При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

⁴ А Петър захвана, та им изложи наред станалото, като каза:

⁵ Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

⁶ В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

⁷ Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

⁸ Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

⁹ Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁰ Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

¹¹ И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

¹² И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

¹³ И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

¹⁴ той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

¹⁵ И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

¹⁶ Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

¹⁷ И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

¹⁸ Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

¹⁹ Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

²⁰ Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

²¹ Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

²² И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

²³ който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

²⁴ Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

²⁵ Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

²⁶ и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

²⁷ И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

²⁸ един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

²⁹ Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

³⁰ което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
 

Ст. 1. В Юдея. Не само в Ерусалим, но навсякъде, където се намираха Христови ученици, чудната новина се разчула, и била приета с радост и учудване, че езичниците също така приели славното Евангелие на Божията благодат. Не е чудно, че те са се смаяли. Те бяха навикнали да мислят, че всичките старо-Заветни обещания и преимущества на заветът принадлежат изключително на Израил; и естественно заключение беше, че редовният начин, по който езичниците можеха да станат съучастници в тях беше да се обрежат и така да се съвокупят с Израиля. Но Бог щеше да им покаже, че старата изключителност трябва да се напусне, и че всички народи щяха да станат едно в Христа. Стария Завет беше загатнал това много пъти.

Ст. 3. При необрязани човеци си влязъл и си ял с тях. Мойсеевия закон забраняваше действително на израилтяните да се сношават с езичниците, за да ги предпази от изкушения към идолопоклонство. Но това, за което усърдните защитници на обрязването обвиняват Петър тука не беше толкова престъплението на някое поучение на Стария Завет, колкото престъплението на преобладаващото предание.

Ст. 4. Петър захвана, та им изложи наред станалото. Това просто изложение на събитията беше по-добро от каквото и да е доказателство. То показваше, че той бе действувал съвършенно по Божие наставление. Петровото изложение напълно се съгласява с отчета даден в гл. 10:9-48. Но при все това, има точки във всяко едно, които не се явяват в двете, и които по своята естественност и приличност във връзка, в която се случват потвърждават истинността и на двете. Например, в ст. 5, Петър прибавя забележката – “И дойде даже до мене”. Това е живо и естественно в личния му разказ. В ст. 11, той споменава за идването на тримата души от Кесария, но не казва подробно, че Корнилий ги пратил, или че те били разпитвали за къщата, където той се намирал. И в ст. 12, той казва – “И рече ми Духът да ида с тях, и никак да се не съмнявам”, - нещо което беше нужно за доказателството му; но той не казва, че е бил на върха на къщата, нито казва, че Духът му казал, Слез, та иди с тях. нямаше нужда от тия подробности.

Ст. 12. Шестимата тия братя. Числото на тези братя не е казано в разказа на Лука, нито е казано, че те са отишли в Ерусалим. Но извънредната надобност на тяхното присъствие там, и нравственната важност на тяхното подтвъждение на Петровото свидетелство, изпъква пред очите ни в това случайно споменаване на говорителят, не на едно или две лица, но на “тези шестима братя”.

Ст. 18. Млъкнаха си и славеха Бога. Нямаше място за укоряване. Въпросът беше решен. Бог го бе решил. Той бе пратил Петър в Кесария; Той бе излял Духът си върху Корнилий и приятелите му; Той бе подарил на тези необрязани езичници покаяние за живот; и те трябва следователно да бъдат припознати като братя в Христа. Не беше чудно, че се появиха по-после тука там учители придържатели на обрязването и на Юдейски обичаи, които причиняваха затруднение на апостолите; но за средоточната църква в Ерусалим, и за църквата въобще, въпросът беше решен. Виж. гл. 15:22-31.

Ст. 19. Ние имаме тук друг пример за начинът, по който преследвание и повидимому злощастие станаха причина да напредва евангелието. Финикия беше една тясна ивица земя на източния бряг на Средиземно море, и главните й гредове бяха Тир и Сидон. Тя имаше около 180 километра на дължина от север на юг. Антиохия беше главният град на Сирия, беше била столица на царете й, имаше боже би половин милион народонаселение, и се отличаваше по богатството, разкошността, и пороците си. Големият остров Кипър беше 150 километра на юго-запад от Селефкия, пристанището на Антиохия. – Освен на юдеите. Тези, които бяха разпръснати навън бяха евреи; и където и да отидеха те щяха естественно да се сдружат със своя си народ. Освен това, те не бяха се още освободили от народните си предрасъдъци, така че да признаят, че и други народи трябваше да споделят наравно с тях благословенията на евангелието.

Ст. 20,21. Бог бе употребил разпръсването на евреите между хора от други народности да намали постепенно предрасъдъкът им, и да приготви мнозина да разберат по-обширно милостивото му намерение към езичниците. – Киринея беше един град в северна Африка, където много евреи живееха. Виж. Лк. 23:26; Д.А. 2:10, и 13:1. – Говореха на елинистите (Цгр.). Вместо “елинисти”, т.е., евреи, които говорели гръцки (виж. гл. 6:1), някои стари ръкописи имат “елини”, т.е., гърци (или въобще езичници). Съпоставянето с “евреи” в края на ст. 19, се вижда да е решително в полза на тези, които пишат “елини”. – Голямо число човеци повярваха. Така Антиохия стана второто главно средоточие на Християнското влияние. Една силна църква се основа, състояща от евреи и езичници, която скоро стана средоточие на проповедническа деятелност за Сирия, Мала Азия, Македония, и Гърция.

Ст. 22-26. Естественно беше за църквата в Ерусалим да чувствува дълбок интерес в успехът на евангелието вън от границите на Юдея и особено в такъв важен град като Антиохия, и да изпрати един “добър човек, изпълнен със Светия Дух и с вяра”, да помага в работата там. Естественно беше за Варнава да се зарадва, когато видял, че едно истинно дело на “Божията благодат”, съществувало там, и че чрез неговите трудове още мнозина се прибавили на Господа. И естественно и хубаво беше за варнава да потърси и придобие съдействието в това славно дело на един човек, който имаше ревността и способностите на Савел Тарсянина. Така Господ приготвяше бързо средствата за разпространението на евангелското дело в други страни. – И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни. Самите християни вероятно не наричаха едни други християни, но обикновенно само вярващи, или ученици, или братя. Това име без друго не щеше да им се даде от евреите, (които обикновенно ги наричаха еретици, Галилеяни, или Назаряни); защото ако те употребяха името Християнин, то щеше да рече, че припознават Исуса за Месия. Вероятно това име първо се е употребило от езическите жители на Антиохия просто като едно название на новото и бързо растящо тяло от вярващи в Христа. По-после то стана една поругателна дума употребявана от неприятели и гонители, а едно почтено и любезно име употребявано от християните помежду си.

Ст. 27-30. Пророци, - не само тези, които предсказваха бъдещи събития, но въобще тези мъже или жени, които говореха по Божие вдъхновение. – Агав. Споменат пак в гл. 21:10, но никъде другъде. – Глад по цялата вселена. Царуването на Клавдий продължило от 41-54г. след Р.Х. Историците разказват, че през това царуване няколко пъти се е случвало да има глад в разни части на римската държава. От един такъв глад, който се случил в 44г. след Р.Х., Палестина особенно пострадала. Йосиф и Римските историци Светоний и тацит споменават това и този е вероятно гладът, за който Лука говори. – Учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си. Това се съгласява с планът препоръчан от Павел (1Кор. 16:2). Можем справедливо да си предположим, че неговото влияние е било голямо в Антиохия за в полза на едно щедро и редовно събиране помощи за тези от техните съученици в Ерусалим, които страдаха от глада. – Презвитери. Тука за първи път се споменава за презвитери в Християнската църква. Работите на Еврейските синагоги се управляваха от настоятелства на презвитери или старейшини; и подобен обичай се въвел и в Християнските църкви. Забележете, че думата синагога значи просто събрание или общество; и Християните са я употребявали да означава техните събрания (Як. 2:2). – Чрез ръката на Варнава и Савла. Естественно беше щото събраната помощ от християните в Антиохия да се повери на тези деятелни, усърдни, самоотвержени мъже, чието отиване в Ерусалим, за да раздадът тази милостиня щеше да укрепи връзките, които съединяваха първите две средоточни цъкви.

Назад | Съдържание | Напред