Глава 2.

¹ Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

² А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

⁵ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

¹⁰ а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.

¹² Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹³ Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

¹⁴ (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁵ по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁶ в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

¹⁷ Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁸ знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;

¹⁹ ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

²⁰ наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²¹ тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²² Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²³ Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²⁴ Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁵ Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁶ И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁷ и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁸ Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁹ но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
 

Като доказва, че езичниците имат нужда от евангелието, понеже са безответни (гл. 1:20) и потънали в ужасен разврат, апостолът в тая глава разглежда работата на израилтяните, които се прогласяваха за Божии люде, мнозина от които живееха нравственно, и всичките мислеха, че даже, когато престъпваха Божия закон те щяха да избегнат осъждение, защото те са потомство на Авраам, комуто Бог се беше обещал, че ще бъде негов Бог и Бог на потомството му.

Ст. 1. Ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго. Апостолът тука не говори направо на евреин, но силно излага едно общо начало, което може да се приспособи на хора от всяка народност. Който осъжда грях в другите, а той сам живее в грях, осъжда сам себе си. После в ст. 17-29 началото направо се приспособява на евреите. – Вършиш същото. Не иска да каже буквално същите престъпления с езичниците. Но, както те престъпват закона на природата и на съвестта си, така и ти престъпваш писания закон. Те грешат въпреки светлината, която имат, и ти грешиш въпреки по-голямата светлина, която имаш. Евреите строго осъждаха греховете на езичниците, но макар и да признаваха, че те сами грешаха против Бога, те се надяваха да се избавят от гнева и осъждението Му понеже бяха потомци на Авраам, Божия приятел.

Ст. 2,3. Божия съд е според истината (Цгр.). Друго едно общо и основно начало. Бог не гледа на лице. Той съди всички “според истината”, като има пред вид всичките обстоятелства на всяко лице и на всяко дело. Това още по-напълно се прогласява в ст. 12; и същото начало ясно се подразбира в това, което Спасителя е казал (Мт. 10:15; Лк. 10:14, и пр.), че ще бъде по-леко в съдният ден за езическите жители на Содом, Гомор, Тир, и Сидон, отколкото за израилтяните, които бяха чули и отхвърлили посланието му и посланието на апостолите.

Ст. 4. Или презираш, и пр. Хората презират Божията благост и дълготърпение, когато те ги злоупотребяват и криво тълкуват, когато те заключават от Божието закъснение да накаже грях, че той няма никога да го накаже, и от продължителните му благодеяния, че той желае само нашето щастие, без да гледа на характера и поведението ни. – Неговата богата благост, и пр., т.е., неговата богата, преизобилна благост, търпеливост, и дълготърпение. – Те води към покаяние. Това е нейната цел и нейното стремление. Бог чрез своята богата, непрестанна благост кара хората да се засрамят от греховете си, и да се разкаят за тях и да ги напуснат.

Ст. 5,6. А с упорството си, и пр. Вместо да се предадът на нежното влияние на Божията милост и любов, грешниците често закоравяват в неразкаянието си, и така трупат на себе си гняв, т.е., постоянно увеличават сумата на греховете си, и следователно и на гневът Божий, който ще се открие с наказанието им на съдния ден. – Който ще въздаде на всеки според делата му. Някои са задавали въпросът: Как може да има спасение даром по благодат, ако всеки ще се награди според делата си? Но между тези две начала няма несъгласие. И двете са истинни. И двете са прогласени от Божието слово. Спасението е даром благодат, защото човек не може никога да го придобие с труда си. Това се разбира от думите на нашия Господ (Лк. 17:10). Но макар, че вечният живот не е, и не може да бъде награда за добри дела, той се дава само на онези, които чрез добрите си дела показват искренността на вярата си в Христа. Забележително е, че когато в гл. 6:23 апостолът казва, че смъртта е заплатата на греха, той не казва, че животът е заплатата на правдата, но че е Божие дарование.

Ст. 7-11. В тези стихове апостолът излага явно и налага върху началата, на които Божият съд се основава. Този съд ще бъде според истината и безпристрастието. Никой грешник няма да се избави само и само защото е потомък на Авраам или на набожни родители. Никой не ще бъде осъден освен за греховете и непокаянието си.

Ст. 12-16. За да впечати още повече тази истина, апостолът сравнява тези, които имат Божий закон и тези, които го нямат. Хората ще бъдат съдени според светлината и знанието, които са имали, или които са могли да имат. Срав. с думите на нашия Спасител (Лк. 12:47,48): “И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. А онзи, който не е знаел, и е сторил нещо достойно за бой, малко ще бъде бит”. – В деня, когато, и пр. Този стих е свързан със ст. 12. Всичките хора, било че имат писан закон или не, ще бъдат съдени в денят, когато Бог ще съди тайните дела на човеците. – Според моето благовестие. С тези думи той може да иска просто да каже, че великото учение за последният съд се поучаваше в евангелието, което Павел проповядваше; или, по-определено, че наградите на великия ден ще се определят съгласно с това евангелие. И двете са истинни; понеже последното тълкувание не ще рече, че езичниците ще бъдат съдени като да са имали светлината на благовестието. Поучението на тия стихове е част от евангелието, което Павел проповядваше, че съгласно с това поучение и с тука изложените начала Бог ще съди света. Когато Павел провъзгласи тържествената истина за страшният съд пред Феликс, Феликс се уплаши (Д.А. 24:25). Същата истина трябва верно да се проповядва от всички, които искат да възвърнат грешните от заблудения им път и да спасят души от смърт.

Ст. 17-20. Апостолът сега приспособява на юдеите, които се наричаха Божий народ, гореказаните начала. – Ето ти се зовеш юдеин (Цгр.). Много стари ръкописи казват, “Но ако ти се зовеш юдеин”. Значението е същото. То е едно дръзновенно обръщение към тези, които се казваха, че са особен народ Божий, гордееха се с отношението си към Него и с това, че те имаха и разбираха закона Му, и гледаха с презрение на другите народи, които се лишаваха от тези преимущества.

Ст. 21-24. Истина беше, че езичниците бяха “в тъмнина” и “безумни”, и че юдеите имаха Божия закон и можеха в много отношения да ги поучат. Но това превъзходство на юдеите само увеличаваше отговорността им; и апостолът ги обвинява същественно за същите грехове, за които те (справедливо) обвиняваха езичниците. Кражба, блудство, и други груби пороци често ставаха между езичниците; и те безчестяха Бога Създателя си с идолопоклонството си. Но безчестие и скверност преобладаваха и между юдеите, които нашият Спасител обвинява, че ограбват вдовиците и правят дълги молитви за причина; и тези които искаха да узнаят мнението му за блудницата бяха укорени от самата си съвест, когато Той им каза, “Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея”. И ако и да не бяха виновни в открито идолопоклонство, те откраднаха от Бога това, което му се падаше (Мал. 3:8), и оскверниха името и службата му (Йн. 2:16). – Поради вас се хули Божието име между езичниците. Лошото поведение на тия, които имаха закона и бяха познати като Божий народ караше езичниците да корят и хулят вярата и Бога им. – Според както е писано. Тези думи не са чист привод от Стария Завет, но същественно те се намират в Ис. 52:5, и Ез. 36:23. Първото от тези места е (особенно в превода на Седемдесетте) по-близо до думите на апостола, но второто придава по-точно мисълта им.

Ст. 25-29. Обрязването наистина ползува, и пр. Понеже обрязването беше обред, по който израилтяните се знаеха като народ Божий, Павел употребява думата тука, за да покаже изповядването на истинната вяра, и положението на нейните изповедватели с всичките им преимущества. Тези преимущества бяха полезни и ценни, ако тези, които им се наслаждаваха живееха съобразно с тях, но ако не живееха така, те служеха само да им увеличат вината и осъждението. – Не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, и пр. т.е., не тези които само вънкашно казват, че са Божии люде са такива наистина, но тези които от сърце го обичат и слушат.

Главните точки на апостоловото доказателство в тая глава са следните: -

1. Този, който осйжда у другите хора грехове, които същественно той сам прави, осъжда себе си

2. Божият съд е, и ще бъде в последният ден, според истината и безпристрастието.

3. Този съд ще вземе под внимание различните степени от светлина и наставление, което юдеи и езичници, учени и неучени са имали.

4. Понеже Божията благост и дълготърпение имат за цел да доведат хората до покаяние, то не ще рече, че той няма да накаже грях; и злоупотреблението на тази благост само увеличава вината и осъждението.

5. По-високо знание не е причина за гордеене, но увеличава отговорността.

6. Греховете на тези, които се наричат Божии люде особенно досаждат на Бога и вредят на нашите ближни.

7. Външни обреди, като обрязване, и също така кръщение и причастие, не струват нищо без искренно покаяние, вяра, и покорност. С други думи, тези, които искат да се кланят на Бога угодно, “с дух и истина трябва да се кланят”.

И така апостолът показва, че евреите, като се хвалеха, че те знаят Божия закон, че са потомци на Авраама, че се обрязват и имат външна нравственност, бяха също така под осъждение както и езичниците, чиито груби пороци те на драго сърце осъждаха, и като тях имаха нужда да се спасят чрез Христа.

Назад | Съдържание | Напред