Глава 2.
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;
19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
Като доказва, че езичниците имат нужда от евангелието, понеже са безответни (гл. 1:20) и потънали в ужасен разврат, апостолът в тая глава разглежда работата на израилтяните, които се прогласяваха за Божии люде, мнозина от които живееха нравственно, и всичките мислеха, че даже, когато престъпваха Божия закон те щяха да избегнат осъждение, защото те са потомство на Авраам, комуто Бог се беше обещал, че ще бъде негов Бог и Бог на потомството му.
Ст. 1. Ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго. Апостолът тука не говори направо на евреин, но силно излага едно общо начало, което може да се приспособи на хора от всяка народност. Който осъжда грях в другите, а той сам живее в грях, осъжда сам себе си. После в ст. 17-29 началото направо се приспособява на евреите. – Вършиш същото. Не иска да каже буквално същите престъпления с езичниците. Но, както те престъпват закона на природата и на съвестта си, така и ти престъпваш писания закон. Те грешат въпреки светлината, която имат, и ти грешиш въпреки по-голямата светлина, която имаш. Евреите строго осъждаха греховете на езичниците, но макар и да признаваха, че те сами грешаха против Бога, те се надяваха да се избавят от гнева и осъждението Му понеже бяха потомци на Авраам, Божия приятел.
Ст. 2,3. Божия съд е според истината (Цгр.). Друго едно общо и основно начало. Бог не гледа на лице. Той съди всички “според истината”, като има пред вид всичките обстоятелства на всяко лице и на всяко дело. Това още по-напълно се прогласява в ст. 12; и същото начало ясно се подразбира в това, което Спасителя е казал (Мт. 10:15; Лк. 10:14, и пр.), че ще бъде по-леко в съдният ден за езическите жители на Содом, Гомор, Тир, и Сидон, отколкото за израилтяните, които бяха чули и отхвърлили посланието му и посланието на апостолите.
Ст. 4. Или презираш, и пр. Хората презират Божията благост и дълготърпение, когато те ги злоупотребяват и криво тълкуват, когато те заключават от Божието закъснение да накаже грях, че той няма никога да го накаже, и от продължителните му благодеяния, че той желае само нашето щастие, без да гледа на характера и поведението ни. – Неговата богата благост, и пр., т.е., неговата богата, преизобилна благост, търпеливост, и дълготърпение. – Те води към покаяние. Това е нейната цел и нейното стремление. Бог чрез своята богата, непрестанна благост кара хората да се засрамят от греховете си, и да се разкаят за тях и да ги напуснат.
Ст. 5,6. А с упорството си, и пр. Вместо да се предадът на нежното влияние на Божията милост и любов, грешниците често закоравяват в неразкаянието си, и така трупат на себе си гняв, т.е., постоянно увеличават сумата на греховете си, и следователно и на гневът Божий, който ще се открие с наказанието им на съдния ден. – Който ще въздаде на всеки според делата му. Някои са задавали въпросът: Как може да има спасение даром по благодат, ако всеки ще се награди според делата си? Но между тези две начала няма несъгласие. И двете са истинни. И двете са прогласени от Божието слово. Спасението е даром благодат, защото човек не може никога да го придобие с труда си. Това се разбира от думите на нашия Господ (Лк. 17:10). Но макар, че вечният живот не е, и не може да бъде награда за добри дела, той се дава само на онези, които чрез добрите си дела показват искренността на вярата си в Христа. Забележително е, че когато в гл. 6:23 апостолът казва, че смъртта е заплатата на греха, той не казва, че животът е заплатата на правдата, но че е Божие дарование.
Ст. 7-11. В тези стихове апостолът излага явно и налага върху началата, на които Божият съд се основава. Този съд ще бъде според истината и безпристрастието. Никой грешник няма да се избави само и само защото е потомък на Авраам или на набожни родители. Никой не ще бъде осъден освен за греховете и непокаянието си.
Ст. 12-16. За да впечати още повече тази истина, апостолът сравнява тези, които имат Божий закон и тези, които го нямат. Хората ще бъдат съдени според светлината и знанието, които са имали, или които са могли да имат. Срав. с думите на нашия Спасител (Лк. 12:47,48): “И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. А онзи, който не е знаел, и е сторил нещо достойно за бой, малко ще бъде бит”. – В деня, когато, и пр. Този стих е свързан със ст. 12. Всичките хора, било че имат писан закон или не, ще бъдат съдени в денят, когато Бог ще съди тайните дела на човеците. – Според моето благовестие. С тези думи той може да иска просто да каже, че великото учение за последният съд се поучаваше в евангелието, което Павел проповядваше; или, по-определено, че наградите на великия ден ще се определят съгласно с това евангелие. И двете са истинни; понеже последното тълкувание не ще рече, че езичниците ще бъдат съдени като да са имали светлината на благовестието. Поучението на тия стихове е част от евангелието, което Павел проповядваше, че съгласно с това поучение и с тука изложените начала Бог ще съди света. Когато Павел провъзгласи тържествената истина за страшният съд пред Феликс, Феликс се уплаши (Д.А. 24:25). Същата истина трябва верно да се проповядва от всички, които искат да възвърнат грешните от заблудения им път и да спасят души от смърт.
Ст. 17-20. Апостолът сега приспособява на юдеите, които се наричаха Божий народ, гореказаните начала. – Ето ти се зовеш юдеин (Цгр.). Много стари ръкописи казват, “Но ако ти се зовеш юдеин”. Значението е същото. То е едно дръзновенно обръщение към тези, които се казваха, че са особен народ Божий, гордееха се с отношението си към Него и с това, че те имаха и разбираха закона Му, и гледаха с презрение на другите народи, които се лишаваха от тези преимущества.
Ст. 21-24. Истина беше, че езичниците бяха “в тъмнина” и “безумни”, и че юдеите имаха Божия закон и можеха в много отношения да ги поучат. Но това превъзходство на юдеите само увеличаваше отговорността им; и апостолът ги обвинява същественно за същите грехове, за които те (справедливо) обвиняваха езичниците. Кражба, блудство, и други груби пороци често ставаха между езичниците; и те безчестяха Бога Създателя си с идолопоклонството си. Но безчестие и скверност преобладаваха и между юдеите, които нашият Спасител обвинява, че ограбват вдовиците и правят дълги молитви за причина; и тези които искаха да узнаят мнението му за блудницата бяха укорени от самата си съвест, когато Той им каза, “Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея”. И ако и да не бяха виновни в открито идолопоклонство, те откраднаха от Бога това, което му се падаше (Мал. 3:8), и оскверниха името и службата му (Йн. 2:16). – Поради вас се хули Божието име между езичниците. Лошото поведение на тия, които имаха закона и бяха познати като Божий народ караше езичниците да корят и хулят вярата и Бога им. – Според както е писано. Тези думи не са чист привод от Стария Завет, но същественно те се намират в Ис. 52:5, и Ез. 36:23. Първото от тези места е (особенно в превода на Седемдесетте) по-близо до думите на апостола, но второто придава по-точно мисълта им.
Ст. 25-29. Обрязването наистина ползува, и пр. Понеже обрязването беше обред, по който израилтяните се знаеха като народ Божий, Павел употребява думата тука, за да покаже изповядването на истинната вяра, и положението на нейните изповедватели с всичките им преимущества. Тези преимущества бяха полезни и ценни, ако тези, които им се наслаждаваха живееха съобразно с тях, но ако не живееха така, те служеха само да им увеличат вината и осъждението. – Не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, и пр. т.е., не тези които само вънкашно казват, че са Божии люде са такива наистина, но тези които от сърце го обичат и слушат.
Главните точки на апостоловото доказателство в тая глава са следните: -
1. Този, който осйжда у другите хора грехове, които същественно той сам прави, осъжда себе си
2. Божият съд е, и ще бъде в последният ден, според истината и безпристрастието.
3. Този съд ще вземе под внимание различните степени от светлина и наставление, което юдеи и езичници, учени и неучени са имали.
4. Понеже Божията благост и дълготърпение имат за цел да доведат хората до покаяние, то не ще рече, че той няма да накаже грях; и злоупотреблението на тази благост само увеличава вината и осъждението.
5. По-високо знание не е причина за гордеене, но увеличава отговорността.
6. Греховете на тези, които се наричат Божии люде особенно досаждат на Бога и вредят на нашите ближни.
7. Външни обреди, като обрязване, и също така кръщение и причастие, не струват нищо без искренно покаяние, вяра, и покорност. С други думи, тези, които искат да се кланят на Бога угодно, “с дух и истина трябва да се кланят”.
И така апостолът показва, че евреите, като се хвалеха, че те знаят Божия закон, че са потомци на Авраама, че се обрязват и имат външна нравственност, бяха също така под осъждение както и езичниците, чиито груби пороци те на драго сърце осъждаха, и като тях имаха нужда да се спасят чрез Христа.
Назад | Съдържание | Напред
|