Глава 26.

¹ Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

² Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

³ а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

⁴ Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

⁵ Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

⁶ И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

⁷ до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

⁸ Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

⁹ И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

¹⁰ което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

¹¹ И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

¹² По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹³ по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

¹⁴ И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

¹⁵ И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

¹⁶ Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

¹⁷ като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

¹⁸ да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

¹⁹ Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

²⁰ но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²¹ По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²² Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

²³ сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

²⁴ Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵ А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁶ Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁷ Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁸ А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁹ А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

³⁰ Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

³¹ И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

³² А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.
 

Ст. 1. Агрипа, като беше по-горен по чин от Фест, е като почтен председател на това събрание, и поканва Павел да говори. Това не беше съд, защото павел беше апелирал на императора, и апелът му беше се приел. То беше само прост случай, който му се даваше, за да си изложи работата. И той на драго сърце го хвана като добър случай да провъзгласи Христа и великото му спасение.

Ст. 2-5. Вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите. Равински писатели потвърждават това свидетелство, и казват, че Агрипа е бил извънредно добре запознат със законът и преданията. Той можал следователно да разбере всичко, което Павел е щял да каже. – Според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. Това изложение на ранния си живот е било нужно, за да могат по-добре да разберат настоящето му положение. Той е можал да се отзове на всичките си съотечественици за истината на това, което казва, “ако би щели да засвидетелствуват”. Но те не искали да засвидетелствуват, защото простата истина за ранния му живот щеше да докаже силно съвършенната искреност на настоящето му вярване.

Ст. 6,7. Което Бог е дал на бащите ни. Това беше великото обещание на Месия, делото му, страданията му, възтъжествуването му, и великото му спасение. Това беше “надеждата на Израиля”. Набожните във всичките минали векове са очаквали това. На това се отнасяха разните служби в храмът денем и нощем (Пс. 134:1), както и мислите на тези, които намираха удоволствието си в Божието слово, и се поучаваха в него деня и нощя (Пс. 1:2). Павел на беше напуснал вярата си в закона и пророците. Неговото свидетелство, че тези Божии обещания се бяха изпълнили беше причината дето евреите го преследваха така злобно и искаха да го погубят. И така, той можеше право да каже, че той предстои на съд за надеждата на обещанието, което Бог беше обещал на отците.

Ст. 8. В свидетелството на апостолите, че старите обещания за Месия се изпълнили в Исуса, най-видният факт беше възкресението от мъртвите. Ето защо свидетелствуването им за този факт е важно. Виж. бел. на гл. 1:3 и 8. Ако този факт се докажеше, християнството се доказваше. Във връзка с възкресението на Исус Павел задава този въпрос: Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите? Няколко случаи се разказват в Стария Завет за умрели хора, които са оживявали, както в 3Цар. 17:22; 4Цар. 4:20 и 35, 13:21. Че и Исус беше възкръснал от мъртвите беше следователно нещо, което трябваше да се докаже чрез достатъчно свидетелство, а не да се отхвърли като невъзможно.

Ст. 9-17. Виж. бел. на гл. 9:1-19, и 22:6.

Ст. 18. Целта на Евангелието е да възвърне човеците от тъмнина във светлина. Чрез служителя си Исая, повече от седем стотин години преди Спасителят да дойде на света, Господ описа посланието му като каза, “Ще те поставя завет на людете (т.е., Израил), и светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите, да извадиш седящите в тъмнина от домът на тъмнина” (Ис. 42:6,7). Ние се чудим на слепотата на народа дето е отхвърлил и преследвал своя Месия. Те се отвращаваха от мисълта на един страдащ Спасител, и не можаха да приемат, че благословенията на царството му ще се споделят от езичниците, макар, че и двете тези неща бяха изобилно предречени в Писанията, които те толкова почитаха.

Ст. 19. Не бях непокорен на небесното видение. Човешката воля е свободна. Той може да се покори или не. Честити са тези, които правят добрият избор, и като Павел подчиняват волята си на върховната и съвършенна воля Божия.

Ст. 20,21. По тая причина юдеите ме уловиха, т.е., защото проповядваха Евангелието на възкръсналия Спасител, и особенно защото проповядвах спасението на езичниците под същите условия с юдеите.

Ст. 22,23. С помощта, която получих от Бога. Бог беше чудесно подкрепил и упазил Павел в Икония, в Листра, във Филипи, в Солун, в Коринт, в Ефес, и в Ерусалим; и с тази Божия помо той продължаваше да свидетелствува верно и на боляри и на бедни, и на малки и на големи. – Без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще да бъде. Той пак обявява, че цялото му учение беше съгласно с почитаните писания на Стария Завет. Това не можеше да не направи впечатление на умът на царят.

Ст. 24-27. Полудял си, павле. Фест, като Римлянин, не можеше да разбере Павловите доказателства от Мойсей и от пророците, нито да си разясни неговата ревност и преданност към Христа, освен като си предположил, че изучаването на тия стари писания му бяха развъртели ума. Павел отговаря с почитание, но в спокойно достолепие, че той е съвършенно с умът си, и че говори думи от истина и от здрав ум. Тогава той се обръща към Агрипа, който беше учил доста Старо-Заветните писания, и следователно Можеше да разбере доказателства извадени от тях, и тържественно го пита, "“ярваш ли пророците?"” и прибавя изражението на уверението си, че царят не можеше в съвестта си да ги отхвърли. Заключението е, че ако вярва думите на пророците, трябва да се съгласи с Павла, че те са се изпълнили в Исуса Христа.

Ст. 28. Без малко ме убеждаваш да стана християнин. Някои оспорват правотата на този превот. Но никакъв друг превод не е бил предложен, който да даде едно естественно разяснение на Павловия отговор в следващия стих. Освен това, всичките други тълкувания, които са били предложени считат думите на Агрипа, че са подигравка. Но не виждаме в думите на Агрипа най-малката диря от подигравка, но напротив едно искренно признаване, че Павловото доказателство имаше някаква си сила. Въобще, ние се съгласяваме с Калвиновото мнение, че “без малко ме убеждаваш” изразява същественно истинско значение на думите на Агрипа, и “не току без малко, но напълно”, или, “и отчасти и изцяло”, изразява значението на Павловите думи в отговорът му. Така е изтълкувал стиха и Йоан Златоуст; и то се съгласява добре с умерения и достолепен тон на Агриповата забележка на Фест след като си излезъл от стаята: “Този човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря”.

Ст. 29. Не току без малко, но напълно (Цгр.). Да преведем тези думи “Било с малко или с много”, е онеправдание на оригинала, който буквално значи, “Молил се бих Богу, Щото не само ти, но и всички, които ме днес слушат да станат и на смалко и на смного таквизи, какъвто съм и аз, освен тези окови”. Павел желаеше щото и те да имат вярата, която той имаше в Христа, и неговата любов и преданност, неговата радост и надежда.

Ст. 30-32. Както изпитванията на нашия Спасител пред първосвещеникът и пред Пилат, така и тези повторителни изпитвания на Павел послужиха да покажат безосновността на обвиненията против него. Те така също му представиха добър случай, какъвто той толкова търсеше да провъзгласи пред малки и големи истината, както е в Исуса. Така той придоби почитанието на всичките прямодушни човеци, и следваше великото дело на живота си, като провъзгласяваше евангелието на спасение чрез вяра в Христа.

Назад | Съдържание | Напред