Глава 16.

¹ Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

² да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.

³ Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

⁴ които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

⁵ Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.

⁶ Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

⁷ Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

⁸ Поздравете любезния ми в Господа Амплият.

⁹ Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.

¹⁰ Поздравете одобрения за верен в Христа Апелия. Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство.

¹¹ Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.

¹² Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много в Господа.

¹³ Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, която е и моя.

¹⁴ Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

¹⁵ Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.

¹⁶ Поздравете се един друг със света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

¹⁷ И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

¹⁸ Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти *, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

¹⁹ Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.

²⁰ А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.

²¹ Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.

²² Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.

²³ Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

²⁴ [Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин].

²⁵ А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,

²⁶ а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, -

²⁷ на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.
 

Ст. 1,2. Фива, носителката на това послание (както се отбелязва на края, в много ръкописи), се препоръчва тука за верна Християнска работничка, служителка (дяконица) на църквата в Кенхрея, източното пристанище на Коринт, и достойна за доверието на Римските християни. Вижда се, че тя е отивала в Рим по някаква работа, за която, вероятно, те са можали да й помогнат. Без съмнение, те щяха да сторят това на радо сърце пред вид на Павловото свидетелство, че тя е пристоявала на други и на самия него. Не знаем нищо за обстоятелствата, в които тя е могла да спомогне на апостола, но лесно можем да си въбразим, че чрез някое свое пътуване той може да е пристигнал в Кенхрея болен, или да се е нуждаел от някаква помощ, която Фива е могла да му окаже.

Ст. 3,4. Поздравете …. Прискила и Акила. Срав. с Д.А. 18:1-3,18,26. Павел се запознал с тях най-напред в Коринт, и работил с тях на художеството им да правят шатри. По-късно те го придружили до Ефес. Вероятно, в Ефес е било, където те са “положили шиите си”, т.е., турили живота в опасност, за да заитят Павел. Забраната на евреите да не живеят в Рим е било оттеглено; и Акила и Прискила се били завърнали сега като християни и усърдни работници за евангелието. – Всичките църкви между езичниците. Те са имали особенна причина да благославят Бога за това, че е опазил живота на апостола им, и да бъдат признателни на тия, които са изложили в опасност живота си, за да го защитят. – И домашната им църква. Християните нямаха още църковни здания, но се събираха в къщи, където е имало място. Това естественно е ставало в къщата на преданни християни. Срав. с 1Кор. 16:19; Кол. 4:15; Ф-м 2. В град като Рим трябва да е имало, още във времето на Павел, няколко такива места за събиране.

Ст. 5. Начатък на Ахаия (Цгр.). Най-старите ръкописи пишат “Азия” вместо “Ахаия”. Павел може да се е запознал с Епенета в Ефес, като един от първите, които са повярвали в Христа там.

Ст. 7. Моите сродници и някога заедно с мене затворници. Павел често е бивал затварян в тъмница, както казва в 2Кор. 11:23. Може някой път тези негови сродници да са били затворени с него. – Които между апостолите се считат за бележити, - познати на апостолите и почитани от тях. Това може да е било така, понеже те са повярвали в Христа преди Павел да се похристиянчи.

Ст. 13. И неговата майка, която е и моя. Ако този Руф е бил син на Симон Киринееца (Мк. 15:21) и е живял в Ерусалим, майка му може да е имала много пъти случай да наглежда апостола като майка. Лицата, на които тези поздравления се изпращат не се казват, че са били големци на тоя свят или учени. Те се отличават, че са били от Божиите “избранници”, и са се “трудили” в и за Господа, и са показали добрина на служителите му.

Ст. 16. Поздравете се един друг със света целувка. Като предадът поздравленията на апостола на поименованите лица, те ще ги придружат с любезното целувание на Християнско братство.

Ст. 17-19. Макар, че апостолът се вижда да не е чул за някакви раздори между християните в Рим (каквито той е трябвало да осъди в Коринт: 1Кор. 1:11, и пр.), той намира за нужно да ги предпази от опасността на такива раздори, които всякога произхождат от себелюбие. – Прости относно злото. Павел иска да бъдат те мъдри и будни в преуспяване на доброто, но не в злото. В това отношение те трябва да упражняват любовта, която не мисли зло, и когато им се правят обиди, да се отнасят като, че не ги съзират.

Ст. 20. Бог на мира, - в противоположност на раздорите и съблазните, от които те трябва да се предпазват. – Ще смаже сатана, и пр., - ще ви даде победа над всичките сили на злото.

Ст. 21-23. Поздравления от приятели, които бяха с Павел в Коринт. – Аз Тертий, който написах това послание⁹⁶, т.е., като писар на Павел. Павел въобще е употребявал писар, може би по причина на повреденото си зрение (срав. с бел. на 2Кор. 12:7), и е прибавял саморъчно поздравлението (2Сол. 3:17). Затова той казва, че е писал посланието към Галатяните с ръката си, като нещо необикновенно. – Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква, - гостолюбив брат в Коринт у когото Павел бил на гости; без съмнение същият Гаий, за когото Павел казва в 1Кор. 1:14, че го е кръстил.

Ст. 24. В много стари ръкописи тази благословия я няма. Други ръкописи я поместват тука, а не в ст. 20. Ако и двете са истинни, трябва да считаме, че повторението се е причинило от прибавянето на поздравленията в ст. 21-23.

Ст. 25-27. Това великолепно славословие по един подобаващ начин завършва това най-дълго и най-обработено Павлово послание. – На Този, който може да ви утвърди. Апостолът особенно желаеше щото вярваите, които живееха в голямата и влиятелна столица на империята да бъдат твърди и верни, така че по-силно да спомогнат за разпространението на благословенното евангелие, което той проповядваше с всичката си сила. Понеже не е можал още да ги посети лично, той им праща това послание, което съдържа пълно и твърде поучително разискване на основните начала на евангелието, и завършва с приписване на обожателно славословие на Бога, Твореца, и Откривателя на славния план на спасение, който само е можал да утвърди тези, на които той е писал. – Тайната, която е била замълчана от вечни времена, - планът на спасение, който е съществувал от века в Божия ум, но който не е бил открит за векове. – Чрез пророческите писания. Пророците на Стария Завет бяха загатнали за откровението на евангелието. Понеже апостолите имаха пророческа дарба, някои тълкуватели разбират с “пророческите писания” тука евангелията и другите писания на Новия Завет. Но това е неестественно. Павел навсякъде говори за евангелието, че е било, отчасти, но наистина, провъзгласено в Стария Завет; той всякога е правел въззив на Старо-Заветните Писания в проповядването си, и говори за тях на Тимотей, че “могат да умъдрят за спасение”. – Е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата. Срав. с гл. 1:5. Целта на проповядването на евангелието е – хората да повярват, да послушат, и да живеят. Апостолът завършва, както и беше започнал, посланието си като обявява, че спасението на евангелието се провъзгласява даром на всичките народи. – На единия премъдър Бог. Безкрайната Божия премъдрост се показва в евангелието, и чрез Сина му, нашия Спасител Исус Христос, който изявява и всичките Божии съвършенства. Дано всеки читател се присъедини в това отдаване на хвала, като притури своето тържественно Амин.

Назад | Съдържание | Напред