Глава 5.

¹ Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.

² Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци.

³ Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.

⁴ Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.

⁵ Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане.

⁶ Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.

⁷ И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

⁸ Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

⁹ Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

¹⁰ Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

¹¹ Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова *, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

¹² А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.

¹³ Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее хваления.

¹⁴ Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

¹⁵ И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.

¹⁶ И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

¹⁷ Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

¹⁸ и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

¹⁹ Братя мои, ако някой от вас се † заблуди от истината, и един го обърне,

²⁰ нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.
 

Гл. 5:1-6. Когато размишлява за злото, което човеците трябва да отбягват и доброто, което трябва да вършат, умът на писателят е препълнен с безредиците и неправдите, които преодоляват в човешкото общество, а най-вече с угнетенията и грабителствата, които хората упражняват, за да придобият богатство. Така той започва своето остро и енергично слово към тези, които забогатяват по този начин, и ги предупреждава, че Божият съд е достатъчно подбуждание, за да се разкаят. В едно кратко време всичките им скъпоценни работи ще се развалят; и ръждата им, като знак на нравственно разтление в притежателите, ще свидетелствува против тях за вечното им осъждение. Виж. Ис. 1:21,22. – Съкровища за последните дни. Вашите богатства придобити чрез измама, лъжа, и неправда ще бъдат съкровище от ярост за вас в смъртният час и в денят на съдът (Пр. 21:6). Такива богатства могат да бъдат клетва на притежателите си даже по-рано, поради бедите, които могат да им причинят. – Заплатата на работниците. Виж. Пр. 3:28,31,33; Бит. 4:10; Отк. 6:10. – Господа на силите²⁵, - Господ на всичките небесни и земни сили. Срав. с Ис. 6:3, 18:7, 24:23; Ам. 9:5. Тази титла не се среща другаде в Новия Завет, освен в Рим. 9:29, където се явява като цитат от Ис. 1:9. – Ден на клане, - ден, в който колят животни за угощение. Писателят представя поведението на разкошните, които търсят само да се веселят, и да правят всеки ден ден на пируване. – Праведния. Под това име някои разбират Христа, като единственият праведник, когото юдеите предадоха на разпятие чрез Пилат. Други, с по-голяма вероятност, мислят, че думата в единственно число е употребена да означи праведните като едно тяло.

Не са всичките богати човеци от родът на тия, за които се отнасят горните редове. Има много между истинските ученици на Христа като Никодим, Йосиф от Ариматея, и Йосий (виж. бел. на гл. 2:6), на които богатството е било Божий дар, и е било употребено за неговата слава. Такива хора са голяма благословия за църквата и светът, и трябва да се почитат. Никога не трябва също така да се забравя, че не съществува безусловна мярка за богатството. Между диваците, човек, който може да си купи една риза за носене се счита за богат; а пък богатият в някое село на една държава може да се счита за беден в друга. И всичките опасности и злини, които са свързани с желанието за придобиване богатство могат да се изпитат от всеки човек който, за да добие даже най-нищожната сума, постъпва като нечестивите богати. Виж. апостолското предупреждение в 1Тим. 6:17-19, и бел.

Ст. 7,8. Ранният дъжд бил първия дъжд след сеидбите; и късният дъжд бил този, който спомагал за озряването им. В палестина, ранния дъжд пада през есенните месеци, а късния – през март и април. Както земеделецът рабит търпеливо и тегли неудобства до жетвата, така и вие, християните, бъдете подобни нему, до като получите, чрез идването на вашия Господ, което е близко, награда за трудът и за страданията заради Него. – Господното пришествие. В новия Завет се говори за разни пришествия на Христа:

1. За духовно идване и обитаване в сърцето и душата. “Който люби мене ще опази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и е направим жилище у него” (Йн. 14:23). “Ако чуе някой гласът ми, и отвори вратата, ще вляза при него” (Отк. 3:20).

2. За идване при частни ученици да ги вземе от светът и да ги заведе при себе си. “И когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак, и ще ви взема при себе си; щото където съм аз, да бъдете и вие” (Йн. 14:3). Това идване е в смъртния час на всеки. Виж. 2Кор. 5:6-8; Фил. 1:21-24.

3. За Христово идване за съдене частни лица, църкви, и народи. На Ефеската църква Христос изпраща следното известие: “И така, помни от къде си изпаднал, и покай се, и стори първите дела; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще вдигна светилникът ти от мястото му, ако не се покаеш” (Отк. 2:5). На Пергамската църква той явява: “Покай се; ако ли не, ще дойда при тебе скоро”; а на Сардийската църква тъй съобщава: “Ще дойда върху тебе като крадец, и няма да усетиш в кой час ще дойда върху тебе, и пр.” (Отк. 2:16, 3:3). Идването, за което се говори тук не е видимо, лично явяване, но налагане на наказания, които са били изпълнени от много време насам.

4. За пришествието, за което се говори в 2Сол. 2:8, което, вижда се, е изявление на Христовата сила и слава, “чрез духът на устата му”, в неговата истина, както Евангелието я провъзгласява, също и в присъдите на Провидението.

5. За идването му лично в последния ден, за да съди светът (Д.А. 1:11; Мт. 25:31, 26:64; Мк. 14:62; 1Сол. 4:14-17; Отк. 20:11; Йн. 5:28,29).

Пришествието, за което говори Яков не може да бъде нито първото, нито четвъртото от гореизброените. Той трябва да има пред вид второто, третото или петото. Второто значение е добро в приспособлението си към всичките истински ученици и през всичките времена; защото животът е до толкова къс, и толкова е неизвестно продължението му за един час даже, щото в този смисъл Спасителят и Съдята е всякога близо. Тъй като ние се преселваме във вечността чрез смъртта, тя ни доближава до окончателното идване на Господа, за да съди светът. Виж. бел. на Тит 2:13. Третият начин на Христовото пришествие съответствува добре на обстоятелствата на тези, на които Яков е писал, тъй като със събарянето на Еврейската власт, което е наближавало тогава Еврейските християни щяха да се отърват от силното угнетение, и делото на Християнството щеше да извлече голяма полза. Но разбирането на последния начин на пришествието във връзка с втория дава едно значение, което е много по-силно и впечатлително.

Някои поддържат, че апостолите и другите първобитни християни очаквали, че краят на света и Христовото окончателно идване ще се случат много скоро, даже през живота на някои от тях. Ако приемем даже това, пак вдъхновението на Евангелието остава неоспорено, защото Христос им каза, че те не ще знаят кога ще се случи това събитие (Д.А. 1:7). Вдъхновението не направи всеведущи писателите на писанието. Те видяха, че увереността в идването на Христо, за да съди човеците е предметът, който всеки трябва да счита като много близък частно нему, било че пришествието стане преди или след смъртта му. Християните в солун разбрали думите на Павел по този предмет в първото му послание (1Сол. 4:15) в смисъл различен от този, който той имал в умът си; затова във второто послание Павел поправя грешката им, и ги уведомява, че не е близо денят на Христовото пришествие, че те неправилно разбрали думите му, тъй като много и велики събития е се случат преди това.

Ст. 9. Наближаването на Съдията трябва да ни накара да не съдим остро другите, и да не се оплакваме от тях, защото, ако правим така, и ние ще сме осъдени набързо. “Не съдете, да не бъдете съдени” (Мт. 7:1).

Ст. 10,11. Търпението на пророците във време на страдание е споменато, за да можем да се ползуваме от техния пример (Рим. 15:1-4; Евр. 6:12). Търпението на Йов, макар и да не беше съвършенно, беше голямо, но и неговите страдания бяха крайно жестоки; краят на неговата история, обаче, показва щедростта и благоутробието Божие.

Ст. 12. Лекото и напразно споменаване на Божието име, и употребата му за клетва във време на гняв, са най-обидни на Бога. Това е съвсем противно на духът на кротостта и благоговението. – Но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не. Вашите потвърждения да бъдат ясни, прости, без многословие, и без клетви. Съдебно заклеване, обаче, в името на Бога, по един сериозен начин и за важна цел, беше заповядано в Мойсеевия закон (Вт. 6:13), признато от Христа (Мт. 26:62-64), и упражнявано от апостолите (Рим. 9:1,3; Гал. 1:20). Виж. бел. на Мт. 5:34.

Ст. 13. Този стих показва правилната употреба на езикът, в противоположност с неправилната, която се осъжда в ст. 12.

Ст. 14,15. В Евангелието от Марко 6:13, е казано, че апостолите “изпъждаха много бесове, и много болни помазваха с масло и ги изцеляваха”. Помазанието на болните с масло било общ обичай между юдеите (Лк. 10:34). Яков споменава този обичай, не във вид на заповед, но за да ги съветва щото помазването, както и всичко, което се прави, да се прави “в името на Господа”, и с молитва. Трябвало да се призовават старейшините на църквата, защото тяхната особенна длъжност била да обхождат болните и наскърбените, да ги утешават, и да им правят духовни добрини. Молитвите им, поднесени с вяра, ще принесат голяма полза. Божието обещание спрямо вярата е съвършенно; то съдържа послушването на молитвата и нейното изпълнение, освен ако има някоя уважителна причина, за да се не извърши това, което се иска в нея. Христовата молитва в градината (Лк. 22:39-44) беше приета (Евр. 5:7). Чашата не беше отстранена от устните, но най-високата цел на молитвата беше спечелена. Вярата, която се изисква в молитвата не е вярване, че Бог ще направи точно това, което просим (освен ако той е обеал да стори това същото нещо), но е доверие в Бога, че той слуша молитвата и ще изпълни просбата ни, ако тя се съгласява с неговата свята воля, и даже ще ни стори по-големи добрини. – Ще избави страдалеца, т.е., ще го оздрави. Бог е направи това в много случаи; и всеки път молитвата ще бъде приета и ще стори добро на тогова, зокогото тя е отправена Богу. Това не може да означава, че болните ще оздравеят винаги с молитва, защото, ако да беше така, те биха могли да бъдат вечно запазени от смърт. – И ако е извършил грехове, ще му се простят. По всяка вероятност това се отнася за греховете, които може да са причинили болестта. Виж. 1Кор. 11:30. Заключава се без съмнение, че болния човек трябва да бъде истински покаяник, защото никому другиму не се прощават греховете, каквото и да се прави за тях. Молитвата може да добие прощение някому само като го доведе до покаяние и спасителна вяра в Христа (Лк. 7:44-50).

Тези редове не дават подпорка на учението, че елеосвещението приготвя душата за смърт. Целта на молитвата, за която се говори тук е изцелението на тялото, а не приготовление за смърт.

Ст. 16. Изповядайте един на друг. Това е едно всеобщо повеление, което произлиза от подканването в стихове 14 и 15. Всеки, който е сторил зло на ближния си нека му изповяда прегрешението си (Мт. 5:23-25). И този, който се е обхождал в живота си неприлично пред другите нека се изповяда пред църквата, и нека търси прощение от всичките си братя, както и от Бога. Давид изповяда греховете си пред Пога (Пс. 32:5): той ги изповяда също така и открито пред народа в 51-й Псалом. Нуждата от изповед пред свещенник за добиване опрощение не може по никой начин да бъде основана на тия редове. Кардинал Каетан, един от главните тълкуватели в Римската църква, допуска, че тука не се споменава за изповядане пред свещеника. Според тия думи свещеникът е длъжен да се изповяда на миряните, тъй както миряните на свещенникът. – За да оздравеете, - ако сте болни, защото Бог ще постъпи милостиво с истинските покаяници и с тия, които изповядват греховете си. Това предложение може също така да се отнася до изцелението на духовни болести. Молитвата е действителна, когато е усърдна, т.е., когато тя е израз на истинско и силно желание, и когато тя излиза от искренно и чисто сърце, което произвежда един праведен живот (Пс. 66:18, 18:20-24, 26:6).

Ст. 17,18. Пример от такава молитва е даден в случаят с пророк Илия. В разказът на Стария Завет не е казано, че той се е молил, но това се подразбира, и без съмнение е било така. – Подобострастен²⁶, - от същото естество и под същите условия. – Три години и шест месеца. Това предложение е напълно съгласно с 3Цар. 18:1, понеже лято е винаги без дъжд; и като дъждът е бил спрян за три години, целият период на сушата прави тъкмо три и половина години. Сушата била за наказание и предупреждение поради идолопоклонството и греховете на правителството и народът; даването дъжд след сушата било от милост, и за да покаже Бог, че може да даде и задържи каквото ще според както му е угодно. Отговорът в този случай бил доказателство за стойността на молитвата и на слушането Бога. Молитва за дъжд не е, както казват някои, просба от Бога да спре природните закони, но е моление да употреби тези закони по такъв начин щото да донесат благословия, а не клетва. Когато човеците могат да си служат с природните сили или да добият ястие, или да унищожат даже самата възможност за добиването му, колко повече може да стори това Бог (Ер. 14:22)! Както дъждът дойде в отговор на пророк Илиевата молитва, също така и ние можем да добием телесни и духовни благословии за себе си и за другите по този начин.

Ст. 19,20. Да отърве някой от опасно заблуждение един брат, който е паднал в него, или да обърне един грешник, така че да дойде до спасението, е добра и благословенна работа. Колко благодарен трябва да бъде човек, когато е освободен и спасен! Каква благодарност ще изразим във вечността на онези, които са ни помогнали по този начин! Но голяма е грешката на тия, които прибягват до гонение като способ за обръщение. Да говорим истината с любов (Еф. 4:15), и да правим добро с добродушие, са единственните способи, които ни е позволено да употребяваме, и единствените възможни средства, с които разумът се убеждава и сърцето се спечелва (2Кор. 10:4). – Ще спаси душа от смърт, т.е., душата на този, който е обърнат. Греховете на обърнатия ще бъдат “покрити”, т.е., простени (Пс. 32:1). Не трябва да мислим, че ще спечелим прощение за нашите грехове като работим за спасението на други, защото каквато голяма награда от благодат и да получим, нашето спасение е цялото благодат и милост чрез кръвта Христова, и в никаква степен не може да се откупи с нашите добри дела. Но като вземем пред вид колко голяма е благословията спечелена от тези, които са обърнати във вяра и послушност на Евангелието, също така и какво наследство от слава и благословение е запазено за нас, колко прилично е да работим изобилно за Бога! “Преизобилвайте всякога в делото Господне, понеже знаете, че трудът ви не ще бъде празен в Господа” (1Кор. 15:58).

Назад | Съдържание | Напред