Глава 13.

¹ Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".

² Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя,

³ тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

⁴ защото, при все че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

⁵ Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?

⁶ А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

⁷ и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.

⁸ Защото не може да вършим нищо против истината но за истината можем.

⁹ Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.

¹⁰ Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

¹¹ Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

¹² Поздравете се един друг със света целувка.

¹³ Поздравяват ви всичките светии.

¹⁴ Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.
[Амин].
 

Ст. 1-4. Той заплашва с наказание неразкаяните виновници, и с налагането на това наказание ще прояви властта, която Христос му е дал.

Ст. 5-10. За да избегнат това наказание той ги кани да се изпитат и поправят, като им казва, че не желае да упражни за наказание тази власт, която му е дадена за назидание на църквата, но като ги предупреждава, се надява, че не ще стане нужда да ги накаже.

Ст. 11-14. Заключителни съвети, поздравления, и благословение.

Ст. 1. Ето, трети път, и пр. Това едва ли може да значи, както някои тълкуватели казват, че Павел само е кроял два пъти по-преди да ги посети. Наистина, един тълкувател казва, “Явно е, че Павел е бил в коринт само веднъж преди това”, но това не е право. Всичко, което е явно е, че Деянията споменават само едно посещение по-преди, но лесно е да докажем, че Деянията не ни разказват всичките Павлови пътувания (виж. бел. на гл. 12:14). – От устата на двама или трима, и пр. Това правило много пъти се повтаря в Мойсеевия закон. Виж. Чис. 35:30; Вт. 17:6, 19:15. Същото правило трябва да се приспособи и за престъпници в Християнските църкви. Виж. Мт. 18:16; 1Тим. 5:19. Някои предполагат, че Павел тука загатва за трите си посещения като за трима свидетели, но това е просто мечта. Каквото иска да каже е, че в Коринт, ако се принуди да накаже някои виновници, той ще ги накаже само ако поне двама или трима свидетели засвидетелствуват, че са виновни.

Ст. 2. Както, когато бях при вас, и пр. Как трябва да се преведе този стих е съмнително. Оригиналът би дал такова значение, каквото се дава тука, но не ни се вижда да е най-естествен превод, нито ни дава най-добрия смисъл. Мнозина от най-добрите тълкуватели го превеждат така, “Казах ви преди (т.е., когато бях в Коринт), и ви предказват както когато бях при вас втори път, така и сега когато ме няма”. Ако това е правото значение на стиха, доказва се, че Павел е бил два пъти по-преди в Коринт. Във всяко друго отношение разликата в преводът е маловажна. – Тия, които отнапред са съгрешили. Това може да значи тези, които открито са съгрешили преди второто му посещение, но по-добре е да го разберем, че означава “всички, които до сега са станали известни като престъпници в църквата”. – И всички други, - “които, макар и да не са още виновници, може да паднат в изкушение преди аз да дойда”. – Няма да пощадя. Той пощадил доста дълго време. Не можало е вече да има надежда, че престъпниците ще се отвърнат от пътя си с кротки мерки ако те не се разкаят докато той да дойде пак в Коринт; и, следователно, той ще се принуди да бъде строг към тях.

Ст. 3. Тъй като търсите доказателство, и пр. Въпросът, който беше възникнал между Павел и противниците му беше дали той е наистина апостол, който говори с властта и по вдъхновението на Христа, или е лъстец и говори от само себе си. Те му искаха да докаже апостолството си; и в отговор на това им искане, той казва, “Няма да пощадя, но ще ви наложа такова наказание, което ще ви убеди, че Христос ме е изпратил”. – Който спрямо вас не е немощен, и пр. Христовата сила била доказана между тях с похристиянчването на мнозина, и с много знамения и чудеса. Те са видели и силата му да наказва. Виж. бел. на 1Кор. 11:30.

Ст. 4. В този стих Павел разяснява с примера на Христа каквото е казал за себе си. Нашия Господ е имал слабо човешко естество и всемогъщо божественно естество. Като човек, той се е виждал съвсем немощен в ръцете на неприятелите си; като Бог, той е можал да подчини всичко под себе си. Така и апостолите му в едно отношение са били немощни, но в друго отношение са били силни. Павел се е показал по-преди смирен и немощен помежду им, но той е можал да дойде пак с чудесна сила да накаже и погуби. – Защото, при все че Той биде разпнат, и пр. По причина на немощното си смирено състояние, той паднал в ръцете на неприятелите си; и по причина на немощното си смъртно естество той умрял. – Пак живее³⁹¹, и пр. Този, който се е виждал, че е толкова смирен и беззащитен възкръснал от мъртвите с Божия сила, и станал началник на всичко за доброто на църквата си. – И ние също сме немощни в Него. Ние споделяме немощите му. Това може да се отнася за Павловото общо състояние, т.е., по причина на свръзката си с Христа, той е презрян и преследван, и неприятелите му го считат, че е безсилен; или може да се отнася особенно за предишното му поведение в Коринт. Както Христос потаил силата си, и се показал слаб в ръцете на убийците си, така и Павел потаил апостолската си власт в Коринт, и се показал слаб. – Но ще сме живи с Него, и пр. Връзката на мисълта ни кара да разберем това не за бъдещият и вечен живот на небето, но за проявяването на Павловата сила, когато дойде в Коринт. “Аз ще ви покажа, че съм жив, и ще упражня силата, която Бог ми е дал да накажа тези от вас, които са виновни”.

Ст. 5. Изпитвайте себе си. Те са изпитвали Павел дали е наистина апостол; и сега той им казва, че ще е по-полезно за тях да изпитват своите сърца, и видят дали те са наистина християни. Тези, които наистина са се обърнали към Христа ще намерят в себе си, в промяната, която е станала в тях чрез Павловото проповядване, най-доброто доказателство, че той е апостол; по която причина той ги нарича “печатът” на апостолството си в 1Кор. 9:2, и “препоръчителното си писмо” в 2Кор. 3:2. И неразкаяните ще се ползуват от подобно изпитание на себе си, защото ще им покаже в какво състояние се намират, и ще ги накара да се разкаят; и по този начин те ще избегнат наказанието, което Павел се е готвил да им наложи. Такова изкренно събеизпитване би било полезно за всички ни. – Дали сте във вярата, т.е., дали имате истинна вяра, или сте християни само на име. Това наставление показва (1) че истинните християни понякога се съмняват за спасението си, и (2) че ако изпитаме себе си можем да се уверим за това. Няма причина защо християнинът да се съмнява дали обича Бога или не, както няма причина защо едно чадо да се съмнява дали обича родителите си или не. – Или не познавате вие себе си (Цгр.)³⁹². Той се обръща на съзнателността им, и, и може би, иска да ги посмъмри малко, че не знаят такова едно нещо. “Може ли човек да има Христа в себе си, и да не знае, че е в него?”. – Христос е във вас. Това не значи просто, че той е помежду им като църква, но че с Духа си живее в сърцето на всеки вярващ. Виж. Гал. 2:20, 4:19. – Освен ако сте порицани³⁹³, т.е., че сте от тези, които пропадат, когато се изпитат, и се намират, че са лицемерни, а не истинни християни.

Ст. 6. А надявам се, и пр. Каквото следствие и да има себеизпитването ви, било че се покажете истинно злато или калпави, надявам се, че ще ви покажа неопровержимо доказателство, че съм апостол, и че Христос говори чрез мене.

Ст. 7. Моля Бога, и пр. От последният стих може да го подозри някой, че малко го е грижа дали те се покаят или не; защото, ако не се покаят, той тогава ще има случай да докаже апостолската си власт като ги накаже. Затова, той казва, че не желае това, но че желае и се моли да не сторят нищо зло, и да не го накарат да ги накаже. – Не за да се покажем ние одобрени, и пр. Ако сторят добро, то по друг начин ще бъде похвално за него, защото сполуката на увещанията му, и духовното преуспяване на църквата, която той бил основал, ще го препоръчат. Но той не ги иска да сторят добро за него, но за тях си. – Ако и да бъдем ние порицани³⁹⁴. Ако те сторят добро, той е готов да бъде неудобрен, т.е., да изгуби случаят да упражни апостолската си власт, и да накара другите да се съмняват дали той е наистина апостол.

Ст. 8. Защото не може да вършим нищо, и пр. Тази е причината защо Павел може да не упражни властта си ако те се разкаят, - защото свърхестественната власт, която той имал му била дадена от Бога за доброто на църквата. Ако той рече да упражни тази власт, за да повдигне славата си като накаже непокаяните, Бог ще го отритне, и ще му отнеме чудотворната сила. “Истината” тука значи спасителната истина на откровението, т.е., евангелието.

Ст. 9. Понеже се радваме, т.е., радваме се, когато вие сте силни във вяра и добри дела, макар че ние, поради това, можем да се покажем немощни защото нямаме случай да си покажем властта. – И за това се молим³⁹⁵, и пр., т.е., желаем да бъдете не само силни, но и съвършенни.

Ст. 10. Затуй, …. пиша това, и пр. Той пак им казва, че ги предупреждава, за да избегне случаят да ги накаже. – Според властта, и пр. Виж. бел. на гл. 10:8.

Ст. 11. Най-после, братя, здравейте³⁹⁶. Буквалното значение на този глагол е “радвайте се”, но въобще се предполага, че значи, “останете си с радост”, като един вид прощавка на тръгване. – Усъвършенствувайте се. В последната глава на 1Кор., той ги съветва да стоят във вярата; същото значи и това. – Утешавайте се, т.е., с духовните радости и обещания на евангелието. Но някои предпочитат да го преведат, “Утешавайте се един друг”. – Бъдете единомислени, живейте в мир. Да излекува раздорите им, споменати в 1Кор. 1:10-12, е било една от главните цели на двете послания; и сега, в заключение, той ги съветва за същото нещо, като че им казва, “Не забравяйте каквото ви писах, за да живеете в мир”. – И Бог на любовта и на мира, и пр. Ако живеете в мир и в съгласие, Бог, който е причинител на любов и мир, ще пребивава във вас. В която църква има раздори, Бог бяга от там.

Ст. 12. Поздравете се един друг със света целувка. Виж. бел. на 1Кор. 16:20. “Свята” целувка е това, което е знак на християнска любов и общение, и тя е била приятен и подобаващ обичай. Но, разбира се, най-главното нещо е да чувстуваме любов; а как ще я изкажем, това е второстепенно нещо.

Ст. 13. Поздравяват ви всичките светии³⁹⁷, т.е., всички, които са били там от където Павел е писал.

Ст. 14. Благодатта на Господа Исуса Христа, и пр. Това благословение е толкова обширно, че се е употребявало най-много, когато се разпуска църква. То е молитва на апостола за Коринтските му братя, и не означава, както някои предполагат, че апостолът е имал власт той сам да даде тези големи духовни благословии. Така и сега, когато се произнася от някой Християнски служител, то не се различава от коя да е молитва; и голямо суеверие е да предположим, че думите имат някоя особенна сила, когато ги произнесе ръкоположено лице. Стихът е неопровержимо доказателство за учението на Св. Троица. Социнияните считат Христа само за човек, а Св. Дух за Божие свойство, но кой може да си предположи, че боговдъхновеният апостол би присъединил безкрайния Бог с един човек и едно свойство в тази прекрасна молитва? – И любовта на Бога. Това значи любовта на Бога Отца; и той се моли за вътрешно съзнание или уверение в божията любов. Благодатта на Христа се поставя най-напред, защото чрез нея ние спечелваме любовта на Отца. – Общението на Светия Дух. Това значи участие в пребиванието и осветителното влияние на Св. Дух. Тази молитва обема всичко, което е нужно за нашето щастие и спасение. Този, който се наслаждава с благодатта, любовта, и пребиванието на Триединния Бог няма нужда от нищо.

Думата “Амин” липсва в почти всичките по-стари ръкописи.

Назад | Съдържание | Напред