¹⁴ А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

¹⁵ Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня;

¹⁶ но това е казаното чрез пророк Иоила: -

¹⁷ "И в последните дни, казва Бог,
Ще излея от Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Юношите ви ще виждат видения,
И старците ви ще сънуват сънища;

¹⁸ Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В ония дни ще пророкуват.

¹⁹ И ще покажа чудеса на небето горе,
И знамения на земята долу, -
Кръв и огън, и пара от дим;

²⁰ Слънцето ще се превърне в тъмнина,
И луната в кръв,
Преди да дойде великият
И бележит ден Господен.

²¹ И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

²² Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²³ Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²⁴ Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁵ Защото Давид казва за Него: -
"Винаги гледах Господа пред себе си;
Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁶ Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми,
А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁷ Защото няма да оставиш душата ми в ада,
Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁸ Изявил си ми пътищата на живота;
В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁹ Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

³⁰ И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³¹ той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³² Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³³ И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³⁴ Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: -
"Рече Господ на Моя Господ:
Седи отдясно Ми,

³⁵ докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶ И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁷ Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁸ А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁹ Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

⁴⁰ И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

⁴¹ И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

⁴² И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

⁴³ И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

⁴⁴ И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

⁴⁵ и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

⁴⁶ И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

⁴⁷ като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Ст. 1. Петдесетницата, вторият от трите Еврейски празници, на които всички мъже Израилтяни трябваше да се съберат пред Господа при скинията или храма. Този празник се наричаше така защото се падаше петдесет дни след Пасхата. Той се наричаше и “Празникът на Седмиците” (Из. 34:22), защото падането му се определяше чрез броенето на седем недели от втория ден на Пасхалната седмица, и “Празник на Жътвата” (Из. 23:16), защото по онова време всичката жетва се прибираше, и първите плодове се принасяха на Господа. Може би, по тази причина този празник е бил избран за прибиране на първите плодове на Християнската църква. Еврейски писатели казват, че празникът съвпадал с времето, когато законът бил даден на планината Синай; и евреите го пазят главно в спомен на това събитие. Че даването на закона се е случило около петдесет дни след излизането от Египет може да се заключи от Из. 19:1,10,11,16; но Празникът на Петдесетницата не се споменава никъде в Св. Писание като да е в спомен на това събитие. – На едно. Вероятно в същата “горница” спомената в гл. 1:13, където апостолите живееха и вярващите в Исуса се събираха за молитва. От думите на Петър в ст. 14 става явно, че в този случай освен апостолите е имало и други събрани.

Ст. 2. Екотът от небето беше знак на извънредното изявление на влиянието на Св. Дух, което щеше да се подари на учениците, един глас пратен от небето, да внимават на изявлението на благодатта и силата на Духът.

Ст. 3. Езици като огнени, които се раделяха. Появяването на огън означаваше силата и очистителното влияние на Св. Дух; и разделението, или разпределението, в отделни езици или пламъци, по един от които седна на всеки присъстващ, означаваше подаряването на тези свети дарби на всеки, и загатваше описаната в ст. 4 особена дарба на говорене с други езици.

Ст. 4. И те внички се изпълниха със Светия Дух. Не само, че бяха благословени с някои от влиянията му, но бяха изпълнени с тях. В Стария Завет разни дела и разни дарби се приписват на Божия Дух, като например създание – Бит. 1:2; Йов. 26:13, пророческо вдъхновение – 2Лет. 15:1; Ез. 11:1,5,24; Чис. 11:29; Мих. 3:8, дарба на мъдрост и изкуство – Из. 31:3, на сила и храброст – Съд. 3:10, 11:29, 14:6, и пр., очистително и ръководещо влияние – Пс. 51:11, и пр. В евангелията ние намираме нашия Спасител, че насърчава учениците си да просят и с упование да очакват дарбата на Св. Дух; ние чуваме Йоан предтеча да уверява слушателите си, че идващият Спасител ще ги кръсти със Св. Дух; и самия Спасител, тъкмо преди възнесението си, се обещава, че очакващите му ученици щяха да бъдат кръстени със Св. Дух не много дни след като той ги остави телесно. Тук ние имаме изпълнението на това обещание. Това не беше просто едно чудесно засвидетелствуване на истината, която те щяха да проповядват, но обемаше и тяхното духовно подновление, пророческо вдъхновение, и подарението им с мъдростта, храбростта, и постоянството, които бяха нужни за великата им работа, и с утешение, вяра, надежда, и радост посред горчивите гонения и изпитни, които щяха да ги сполетят в проповядването им на тази истина. – И почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. Някои стари и нови тълкуватели са мислели, че чудото било извършено, не върху говорителите, но върху слушателите, така че когато първите говорели на своя си собствен език, вторите чували всеки от тях звуковете на своя си език. Но тази идея може изведнъж да се напусне като несъвместима, първо, с обещанието на нашия Спасител отбелязано в Мк. 16:17, “Нови езици ще говорят”, т.е., езици нови за тях (като не се споменава нищо за слушателите), и второ, с изпълнението му, както се казва тука, “те почнаха да говорят чужди езици (т.е., различни от своите си), както Духът им даваше да говорят”, и то преди множеството от чужди слушатели да се събере, привлечено от слухът за чудното явление. Но един по-важен въпрос се сакае до характера и целта на дадената дарба. Беше ли едно тряйно знаене на чужди езици, които те щяха да употребят в проповядване на евангелието в чужди страни, или беше едно привременно вдъхновение, което даде възможност на тези, които бяха така надъхани да прогласят похвали Богу на чужди езици, и което имаше за цел най-вече, както всяко друго чудо, да направи непосредственно впечатление на тези, които го виждаха? Невъзможно е, може би, в днешно време да дадем положителен отговор на този въпрос; но че последното е истинното разяснение се вижда твърде вероятно от следващите съображения:

(1) Дарбата за говорене на езици беше дадена на членове на църквата в Коринт, и понякога се употребяваше, когато нямаше чужди слушатели, поради което Павел казва (1Кор. 14:2) “Никой не проумава”, и (ст. 17) “Ти добре благодариш, но другият не се назидава”. Тука дарбата се вижда да се е състояла във възторжено духовно превъзнасяне и способността да провъзгласят похвали Богу на чужди езици. Вижда се, че упражняването на тази дарба се оставяше на благоразумието на получателят й, и следователно възможно беше да се злоупотреби (ст. 23); и затова апостолът ги увещава да я употребяват само когато има тълкувател наблизу, или когато дарбата на тълкувание е дадена на самите тях;

(2) Макар и да казва Павел (1Кор. 14:18), “Аз от всички вас повече езици говоря”, се вижда, че когато бил в Листра (Д.А. 14:11-18) с Варнава не е разбрал какво народът казал когато извикал по Ликаонски, “Боговете уподобени на човеци слязоха при нас”; и

(3) някои от старите отци на църквата казват, че Тит придружавал Павел в някои от проповедническите му пътувания като переводчик (терджуманин).

Ст. 5. От всеки народ под небето. Не е нужно да тълкуваме тези думи съвсем буквално, но просто като едно преувеличено изражение за обширното разпръсване на евреите. Така, например, Йосиф казва, че Агрипа е казал, че няма народ на земята, който да няма евреи помежду си.

Ст. 9. Партяни, и пр. Това изброяване на петнадесет страни, от които евреи бяха надошли в Ерусалим за Денят на Петдесетницата започва от най-далечната точка на изток, и продължава въобще към запад докато достигне до Рим, най-западната спомената точка.

Юдея заема приличното си място в списъкът, понеже е по-на запад от Месопотамия, и не толкова на запад, колкото по-голямата част на Кападокия. Тя се споменава като една от страните, от които тези набожни евреи бяха се събрали в Ерусалим. Споменаването на Крит и Арабия след Рим може да е като притурка на списъкът, защото може би, малцина от това множество са били дошли от тези страни.

Разпръсването на евреите помежду толкова много народи беше едно приготовление на Божието Провидение за бързото разпространение на евангелието. Богослужението в техните синагоги не беше ограничено, както богослужението в храма, но беше без много обреди. След прочитането на определените части от законът и писанията на пророците, кой и да е благочестив евреин можеше да говори на събранието. Апостолите навсякъде се възползваха от тази свобода, и даже бяха нарочно поканвани да правят така (Д.А. 13:15), очевидно в същия дух, в който евреите в Рим (гл. 28:22) казаха на Павел, “Но желаем да чуем от теме твоето мнение; защото е известно нам, че тази ерес (сир., тези които вярват, че Исус е Месия) на всякъде противно се говори”. Тази степен на свободност беше несъмнено следствие от положението, което пръснатите евреи заемаха между хора от другите религии, където те съставляваха малцинството на населението. И това размесване с хора от други народности приготви също така пътят за съединението на еврейски и езически вярващи в едно тяло в Христа.

Ст. 11. Великите Божии дела, - великите Божии дела, които приготвиха пътят за идването на Христос, големите чудеса, които сам Христос направи в удостоверение на святата си мисия, и великото чудо на неговото възкресение от мъртвите.

Ст. 14. А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си, и пр. Забележете чудното изменение в Петър след изливането на Светия Дух. Августин (върху Пс. 92), като говори за храбростта на Петър в този случай да свидетелствува за Христа, казва, “Същият език, който от гласът на едного беше накаран да се отрече от Христа, сега въодушевява много хиляди неприятели да го изповядат. Това беше дело на Светия Дух”.

Ст. 16. Това е казаното чрез пророк Йоил. Петър естествено започва като привлича вниманието на събралите се върху думите на един пророк. Тези думи щяха да бъдат изслушани с почет от всичките му слушатели. После той им наумява, че и те имат дял във вината, за дето накараха своя Месия да бъде разпнат.

Ст. 17. В последните дни, т.е., в дните на последната наредба, времето от идването на Христос до свършекът на светът. Евреите така бяха научени да означават времената на Месия. И така в Евр. 1:2, писателят говори за времето на Христа като тези последни дни. Отличителната черта на последните дни щеше да бъде изливането на Св. Дух. Апостолът говори за изпълнението на това предсказание като едно доказателство, че обещаният Спасител бе дошъл. – Ще пророкуват, т.е., не само ще предсказват бъдещи събития, но, по-въобще, ще говорят по Божие вдъхновение, било че каквото се говори е за поучение, ободрение, съветване, или предизвестие. Виж. 1Кор. 14:1-6, и пр. че тази дарба бе дадена на мнозина, мъже и жени, в първите дни на църквата е явно от Д.А. 13:1, 15:32, 21:9; Рим. 12:6; 1Кор. 14:31, и пр.

Ст. 19,20. Пророкът, след като говори за благодатта и благословенията, които ще бъдат изляни изобилно върху вярващите, изявява разорението, което очаква неверниците. Ужасните бедствия, които сполетяха евреите през войната, която се свърши със съсипването на Ерусалим и разорението на храмът, до толкова щото не остана камък върху камък (70 г. след Р.Х.), едва ли може да се сравни с нещо друго в достоверната история. Няма съмнение, че тези бедствия се предсказват тук. Йосиф, Еврейският историк, споменава появяването на много чудеса през войната, които той считал като предсказване за разрушението, което щяло да сполети градът и народът. Не е нужно обаче да разбираме думите на Йоил, че се отнасят за тези знамения; но по-добре ще е да разбираме, че потъмняването на слънцето, и пр., означава самите нещастия.

Ст. 22. Мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете. Нашият Спасител сам прави въззив на чудесата, които той е вършил като доказателство, че той беше какъвто той се казваше да бъде, Месия, пратен от Отца да поучи и спаси човеците (Йн. 10:38). Даже неприятелите му не можаха да отрекат чудесата, но се преструваха, че вярват, че той ги прави със силата на някой лош дух. Голяма сила се е дала на Петровото говорене в този случай от обстоятелството, че той е могъл да се отправи към слушателите си с думите, “както и вие знаете”.

Ст. 23. По предопределената воля и предведението Божие. Тука виждаме ясно представена истината, че Божията преопределена воля и предведение обгръщат лошите дела на човеците. И при все това (понеже са свободни, както самата съвест на човека изказва), те са отговорни пред Бога за тези дела. Как да покажем съгласието между тези две неща, сир., Божията предопределена воля и човешкото свободно действие може да бъде съвършенно вън от настоящите ни сили. Но словото Божие ни учи ясно и на двете, и следователно и двете са истинни; а истината трябва да е съгласна със себе си, били че ние видим съгласието или не. – Вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници. Тук Петър направо обвинява Еврейския народ за страшния грях, където са убили Князът на Живота, макар, че делото беше извършено чрез ръцете на езичници. Смелостта на това обвинение е едно силно доказателство, че той говореше под влиянието на божественно вдъхновение; и също такова доказателство е и фактът, че те не можеха да опровергаят думите му, и че хиляди души се убедиха и повярваха в Христа.

Ст. 24. Като развърза болките на смъртта. Употребата на това изречение може да е произлязло от факта, че същата дума на еврейски (с може би малко изменение в произношението) означава болки и връзки. Тази дума се употребява в Пс. 18:5, като съответственна на примки. Христос се покори на смърт за нашето спасение; но не беше възможно за смъртта да го държи. Както една стара пасхална песен казва, “Чрез смърт, той победи смъртта”.

Ст. 25-28. Тука приведеното място от Давид е взето от Пс. 16. В него Давид олицетворява Месия, както апостолът доказва в следващите стихове. Давид нямаше причина да очаква, че той лично щеше да се възвърне в живот след като душата му премине в ада, невидимия свят, нито че тялото му щеше да се извади от гробът без да види изтление; но, като пророк, беше надъхан от Бога да предскаже тези неща за великия си Син, бъдещият Цар на духовния Израил. Истина е, че нашето приспособление за Месия на много такива места в Стария Завет се основава главно на думите на нашия Спасител и на неговите апостоли; но за всички, които приемат, че Исус е обещания Спасител тези думи са решителни, както е и свидетелството им въобще за боговдъхновението на Стария Завет.

Ст. 36. Когото вие разпнахте. Това ясно и смело обвинение на целия народ, че те са виновни, че са отхвърлили и разпънали своя си Месия показва, че никакво потъкмяване не можеше да стане. Те трябва да изберат или да се покаят и подчинят на този отхвърлен Цар и Спасител, или да бъдат турени под нозете му като победени неприятели. И същественно това нещо е истина за всички човеци във всеки век.

Ст. 38. За прощение на греховете ви. Става явно от случая на Симон магесникът, че само кръщение не може да обезпечи прощение на грехове. Защото той, макар и да беше кръстен, остана в свръзка на непрадва (Д.А. 8:23). Условията са покаяние и кръщение, т.е., една промяна на сърцето, и изповядване Христа пред хората, като неизбежно нужно да покаже действителността на тази промяна.

Ст. 42. И те постоянстваха³ в поучението на апостолите, т.е., в слушането му. Те считаха словото проповядвано от апостолите за слово на живот. Те се хранеха с него, и следователно пребъдваха постоянно в слушането му. – В общението. Това е било изтълкувано по три начина: - (1) Въобще, братско общение с апостолите и един с друг; (2) Споделяне помощ на бедните; и (3) Господнята Вечеря. Че второто е едно възможно значение на думата е явно от рим. 15:26 и Евр. 13:16. Третото се вижда да се подкрепя от Сирийския превод, който дава целия стих така, “И те пребъдваха постоянно в учението на апостолите, и имаха общение един с друг в молитва и преломяване на хляб в причастие” (и не споменава нищо за раздаване помощ на бедни братя). Но, погледнато изцяло, ние предпочитаме първото значение на братско общение. Това би обемало и служение на нуждите на бедните братя и сестри, което се споменава изрично в ст. 44, 45. Третото тълкувание ни се вижда, че си няма мястото, понеже после се споменава преломяването на хляб, което трябва да се отнася за Господнята Вечеря, защото да пребъдват постоянно в ядене на обикновенна храна не щеше да покаже някакъв си Християнски характер. Но възможно е Сирийските преводачи да са взели общение тука в общото му значение, но да са го изказали (чрез взаимно причастие) само в приспособлението му на молитва и Господня вечеря.

Ст. 44,45. Ние тук нямаме никаква заповед, или пример, на задължителна общност на имание, но просто на преизобилването на братска любов. Много вярващи несъмнено са били от тялото на онези благочестиви евреи, за които се споменава в ст. 5-11, че са били дошли в Ерусалим от далечни страни, някои със съвсем нищожни средства за препитание, а други лишени от каквото имаха, вследствие на присъединението им с Християните, и всички изложени на преследване и ограбване, което, в усъдието и ревността на новата си вяра и надежда в Христа, те приемаха радостно (Евр. 10:34). Тези вярващи, които имаха имание се считаха като надзиратели, и бяха готови да употребят всичко за слава Божия и за помагане на сиромасите. Че тази е единствената имотна общност тука представена е явно от това, което Петър рече на Анания (гл. 5:4), и от факта, че във всичките апостолски послания, макар често да се препоръчват бедните братя на щедри пожертвувания за облекчение на бедността им, нито една дума не се казва от която би могло да се подразбере, че е съществувало имотна общност между Християните.

Ст. 46,47. Каква очарователна картина ни се представя тука за простотата, преданността, и усърдната любов, които отличаваха това едновремешно Християнско братство! Не е чудно, че те са били благоприятни на всичкия народ; и несъмнено това е възпирало неприятелските началници да им сторят зло, и обяснява факта дето много души се прибавяли всеки ден към църквата.

Назад | Съдържание | Напред