Глава 22.

¹ Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

² (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

³ Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

⁴ и гонех до смърт, последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

⁵ както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

⁶ И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

⁷ И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

⁸ А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁹ А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

¹⁰ И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

¹¹ И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

¹² И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

¹³ дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и погледнах на него.

¹⁴ А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

¹⁵ защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

¹⁷ И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

¹⁸ и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

¹⁹ И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

²⁰ и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

²¹ Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

²² До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

²³ И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

²⁷ Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

²⁹ Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

³⁰ На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
 

Павловото слово към евреите в този случай беше най-примирително. Той запазва спокойното си и достолепно поведение, без повидимому да се смути ни най-малко от насилието, на което той е бил изложен. Той говори на народа на матерния им език; и това е имало добро следствие (ст. 2). Той ги нарича “братя и отци”, и ги уверява, че той е един от тях, “юдеин”, макар и да се е родил вън от Палестина, че той е бил възпитан в Ерусалим под най-отличен учител, че бил споделил всичката им ревност за закона и за преданията им, и че е бил предводител на преследването на християните. Той така ги приготвя да видят, че само най-силното доказателство е можело да измени цялото течение на живота му, и тогава да им разказва как това доказателство е било представено на умът му. Събитията, които той тука разказва се разказват в гл. 9:1-19. Виж. бел. там. Ние ще споменем тука само тези точки, които не се споменават там.

Ст. 6. Около пладне (Цгр.). Това не се споменава в разказът в гл. 9, но се споменава пак от Павел в словото му пред Агрипа (гл. 26:13), където той казва, че светлината, която блеснала около него “надминаваше слънчевото сияние”. Такава една силна светлина по сред ден го убедила изведнъж, че тя трябва да е свръхестественна, и така го приготвила да послуша Исусовия глас.

Ст. 9. Не чуха гласа. Виж. бел. на гл. 9:7.

Ст. 16. Кръсти се и се омий от греховете си. Също и в гл. 2:38, Петър съветва слушателите си “да се кръстят за прощение на греховете”. Не че външният обред на кръщението от само себе си измива грехът. Ние знаем навярно, че то не изми от грях Симон магьосникът (гл. 8:21-23). Но кръщението означава вътрешно очистване; и Павел, с приемането на Християнско кръщение, изповядал, че се покайва, и изоставя всеки грях, и започва нов и свят живот. В това отношение той можеше да се рече, че си е измил греховете като се кръстил. Само кръвта Христова, приспособена чрез вяра, може действително да измие грях. Който се кръсти като изповяда покаяние и вяра, когато действително ги няма, не само не извлича полза от обреда, но само притуря грях на грях.

Ст. 17-21. Апостолът тука показва на разпалените си слушатели, че неговата вяра в Исуса като обещания Месия не беше ни най-малко го отстранила от светия град, или от храма. Той обичаше да посещава Ерусалим и да се моли в свещения стар молитвен дом. Там беше където той влезе в изстъпление, както старите пророци, и където Бог му съобщи, че той трябва да проповядва Евангелието по далечни страни. Той на драго сърце би останал там и би засвидетелствувал за истината на тези, които са го знаели като гонител, като е чувствувал, че те не можеха да не приемат свидетелството му. Но Господ имал друга работа за него да върши, и изрично му явил, че той трябва да проповядва на езичниците.

Бог избира оръдията си и работата им; и мъдростта Му е безкрайно по-горе от човешката. Той избра Савел гонителя, евреин на евреите, и фарисей на фарисеите, да му бъде вестител на езичниците, на тези, които бяха “странни от заветите на обещанието и без Бога на света”. И като го избра, той го призова и го направи способен за особенно поверената му работа; и кой сега би казал нещо против изборът му?

Ст. 22,23. До тая дума го слушаха. Уплашени от присъствието на Римския войвода и на войската, и повлияни несъмнено до нейде си от спокойното достолепие на Павловата обноска и силата на думите му, те го слушали мирно докато той започнал да им говори за призоваването си да проповядва на езичниците. Това те не можеха да търпят. Мисълта, че на презрените и необрязани езичници щяха да се дадът същите преимущества като и на тях им се виждаше предателство към Израил и богохулство; и така те се разяряват и развикват, че Павел не трябва да живее.

Ст. 24-29. Лисия се вижда да е помислил от разяреността на народа, че Павел трябва да е лош човек; и за това необмислено решава да го изпита с бой, според един варварски обичай, който за зла чест преобладаваше и в Римското управление, но който беше забранен да се употребява за Римски граждани. Под тези обстоятелства Павел настоява на правото си като Римски гражданин, и притезанието му изведнъж се припознава. Нямаше опасност то да е безосновно, защото представянето на такова едно притезание, ако излезеше лъжливо, се наказваше със смърт. – С много пари съм добил това гражданство. Император само имаше власт да дава гражданство; и се знае, че особено във времето на Клавдий, който царувал от 41 до 54г. след Р.Х., много лица са го добивали с пари. – Но аз съм се и родил в него. Павловото Римско гражданство не беше в следствие на рождението му в Тарс; защото Тарс, макар, че беше областна столица, “знаменит град”, не беше Римска колония. Ако Павловото притезание да произхождаше от това, че той беше роден в Тарс, Лисия не щеше да се съмнява за това, защото Павел му беше казал (гл. 21:39), че той беше от Тарс. Ние трябва да зключим следователно, че Павловият баща, или някой негов прадядо, беше добил тази високо оценявана привилегия или по причина на някоя услуга направена на правителството, или с пари, и така Павел се беше родил Римски гражданин.

Ст. 30. Лисия, като се уверил, че Павел е Римски гражданин, изведнъж го освободил от веригите му; и за да узнае в какво го обвиняваха, той свикал Народния Съвет (Синедриона), и поставил Павел пред тях, за да го изпитат.

Назад | Съдържание | Напред