Глава 6.

¹ И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

² (Защото казва: -
"В благоприятно време те послушах,
И в спасителен ден ти помогнах";
ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

³ Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

⁴ но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁵ чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁶ с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁷ с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁸ всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

⁹ като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

¹⁰ като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹¹ О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹² Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

¹³ И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.

¹⁴ Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

¹⁵ и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

¹⁶ и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

¹⁷ Затова -
"Излезте изсред тях и отделете се",
казва Господ,
"И не се допирайте до нечисто";
и
"Аз ще ви приема,

¹⁸ И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери",
казва всемогъщият Господ.
 

В тази глава апостолът продължава оправданието си, така щото както казва в ст. 12 на предишната глава, коринтяните да могат да го защитят от тези, които го хулят.

Ст. 1,2. В края на предишната глава, той се представя като посланник Божий. Като такъв, той тука казва, че е Божий сътрудник, и умолява хората да не се лишават от Божията благодат.

Ст. 3-10. Той показва как е избягвал съблазън, като е търпял всички мъки във всякакви обстоятелства.

Ст. 11-18. Той показва колко много обича коринтяните, и ги моли също така да бъдат великодушни към него, и да не влизат в тясно приятелство с беззаконниците.

Ст. 1. И ние, като съдействуваме с Бога³²⁰. Съдействаме с кого? Някои казват, с коринтяните, но по-вероятното тълкувание е, “Съдействаме с Бога”. В гл. 5:20, той казва, че ги умолява от Христова страна, сир., “Христос ви моли чрез нас”. Тука той казва, че и той ги моли по същия начин. Виж. 1Кор. 3:9, където той казва за себе си и за другарите си апостоли, че са съработници на Бога”. – Да не приемате напразно Божията благодат³²¹. “Божията благодат” тука се вижда да се отнася за евангелската светлина, която ги беше осветила. “Пътят на спасение ви е бил възвестен; Христос ви моли, и аз ви моля. Нека това възвещаване и тези молби не останат напразно”.

Ст. 2. Защото казва, и пр. Този стих дава причината защо не трябва да приемат напразно Божията благодат, - защото има прието време, и това време е сега. Това е приведено от Ис. 49:8, и е казано от Бога за Месия. Тука Павел го употребява като да е казано за хората въобще, както той обикновенно прави с приводи от Стария Завет, за да изрази значението си без да гледа на първото значение на приведеното; или той може да счита, както някои предполагат, каквото е казано тука на Христос, че е казано на всички вярващи защото са в Христа.

Стихът иска да каже, че не винаги е благоприятно време, и не всеки ден е ден за спасение. Наистина, ако ги сравним с целия ни живот, колко малко са тези дни на призование и благодат! Павел прибавя като разяснение на приведеното, “Ето сега е благоприятно време, и пр.” Не можем да бъдем уверени, че Божието предложение на милост ще ни се повтори утре.

Ст. 3. Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън. В качество на Божий посланник той е внимавал така да се обхожда във всичко, че никога да не даде причина да се отхвърли евангелието, нито да се заподозре искренността му. – Да не би да се злослови нашето служение³²². Това може да се отнася най-вече за Павловото служение, но по-вероятно е, че той иска да каже, че ако се провини в зло поведение той ще опетни и посрами, не само себе си, но и всичките си другари служители, - както и сега цялото духовенство често страда от поведението на недостойните си членове.

Ст. 4,5. В тези и в следващите стихове чак до края на десети стих, има много повидимому разбъркани определения, но ако ги погледнем по-внимателно ще видим, че те са правилно наредени, защото Павловият ум е бил толкова логичен, че не е можал да пише съвсем без ред. Първо в ст. 4 и 5 има девет вида мъки споменати, които той е претеглил търпеливо; после в ст. 6 и 7 има девет добродетели и благодатни украшения на характера означени, които той е упражнявал; и най-накрая в ст. 8-10, има по девет съпоставени положения, в които той е уцелявал. Можем да съзрем даже още по-подробна наредба. Така, например, в тези два стиха, Бенгел, един Немски тйлкувател, вижда три тройки от мъки: (1)

“В скърби, в нужди, в утеснение” – три, които са общи. (2)

“В биения, в запирания, в бъркотии” – три, които са особени. (3)

“В трудове, в неспане, в неядене” – три, които са доброволни.

– Но във всичко, и пр. Вместо да посрами служението, Павел се е препоръчал, не със самохвалство, но с поведението си, което е показвало, че той е бил истинен Божи служител. – В търпение голямо (Цгр.)³²³. Сравнително лесно е да служим на Бога когато всичко върви добре; хората се познават какви са в бедствие и страдание; и чрез търпението си в тези състояния Павел се е показал, че е истинен служител Исус Христов. Търпението му се проявило в следните работи: – В скърби. Тази дума означава натискане, и в преносен смисъл значи тъга, която тежи или притиска сърцето. – В нужди. Това показва по-силна мъка, когато силата на един човек се претоварва до немай къде. – В утеснения³²⁴. Буквално това значи нямане на място, когато човек не може вече да се мръдне, а в преносен смисъл значи, че е лишен от средства. Има наращение в тия три думи. – Чрез бичувания³²⁵. От гл. 11:24,25 на това послание се учим, че Павел е бил бит пет пъти от евреи, и три пъти от езичници. – В затваряния. Св. Дух засвидетелствувал на Павла, че навсякъде са го очаквали окови и скърби; и без съмнение той е бил много пъти затварян, за което нямаме никакво известие. От Деянията се научаваме, че той бил затварян във Филипи, Ерусалим, Кесария, и Рим. – В смутове³²⁶. Това се отнася за народните смутове, в които Павел е бил изложен на опасност, както например в Коринт (Д.А. 18:12), в Листра (Д.А. 14:19), в Ефес (Д.А. 19:29), и в Ерусалим (Д.А. 21:27-36 и 22:22,23). Пред една разярена тълпа човек не може да стори нищо. – В трудове. Не само, че е работел с рацете си, за да се прехранва, но и пътуванията му и разните му трудове са били изнурителни. – В неспане. Той често не е спал по причина на нощните си пътувания; но често, може би, и по причина на грижите си за църквите, които толкова са го безпокоили, той не е можал да спи. – В неядене. Това вероятно се отнася за доброволното му постене като набожно дело, макар че може да означава честото му гладуване от нямане какво да яде.

Ст. 6,7. Както апостол се е препоръчвал с търпение на мъки, така и със следващите добродетели на святият си живот: – С чистота – на сърце и живот. Той е нямал безнравствени дела и несвяти подбуждения. – С благоразумие. Думата приведена тука благоразумие значи и “знание”, и някои мислят, че е “знание на пътя на спасение”. Той трябва първо да знае истината, че тогава да може да я проповядва на другите. – С дълготърпение, т.е., безропотно подчинение на неправда и раздразнение. – С благост, склонност да се старае за доброто и щастието на другите. – Със Светия Дух. Това вероятно значи чрез проявлението на пребъдването на Св. Дух, или чрез чудесните му дарби, или чрез успехът на проповядването му. – С нелицемерна любов. Според някои, това се отнася особено за любов за братята, а пък “благост” означава общо благоволение. – С говорене истината³²⁷, т.е., с проповядването на евангелието. Виж. гл. 4:2. – С Божия сила, - както е проявена в служението му, а може би и в похристиянчването му, в чудотворната му власт, и в деятелността му като апостол. – Чрез оръжията на правдата, и пр. “Правда” в Новия Завет понякога означава “правота”, и понякога “оправдаваща правда”; и има разни мнения между тълкувателите какво значение има думата тук. “Оръжия в дясната ръка и в лявата”, означава нападателно и отбранително оръжие; в дясната ръса се носеше меч, а в лявата – щит.

Ст. 8-10. Апостолът се е препоръчвал и с постоянството си и верността си във всичките следващи положения: – Всред слава и опозорение, всред укори³²⁸ и пр. Тези две двойки дават почти същата идея. От повечето християни Павел е приемал слава и захваляване. Някои християни и всички не-християни са гледали на него с безчестие, и са го трупали с хулене. И честта и безчестието си имат своите изкушения, но нито едното, нито другото не е накарвало Павел да се пометне от пътят на длъжностите си. – Като измамници, но пак истинни, т.е., хората са ни считали за лъжци, когато действително ние сме им казвали само истината. – Като непознати, а пък добре познати. Това или значи, че макар и да са го считали за неизвестен човек, славата му се е била прочула по светът; или, по-вероятно, че макар повечето хора и да не са го разбирали и са го мислили за съвсем различен човек от каквото е бил, други, т.е., тези които той е бил похристиянчил и братята му християни, са го разбирали. Някои го тълкуват, “като непознати на хората, а познати на Бога”, но такива прибавки не се виждат нужни. – Като на умиране, а, ето, живеем, - постоянно излагани на смърт, а винаги избавяни от Божията промисъл, даже когато на хората се вижда, че няма начин за избавление (гл. 4:11). –Като наказвани, а не умъртвявани. Повечето тълкуватели мислят, че това се отнася за страданията, с които Бог е искал да очисти апостолът. Християните не трябва да считат такива наказания като знакове на Божия гняв, но като огънят, който очиства среброто от сгурията. Колкото и да го наказвал Господ, той не го предал на смърт. – Като наскърбени, а винаги радостни. Понеже винаги е бил претоварен със скръб, ние бихме го очаквали да бъде съвъренно лишен от радост, но той винаги е бил радостен, защото се е наслаждавал на Христовото присъствие. – Като сиромаси, но обогатяваме мнозина. Сиромаси сме откъм светски блага, а доставяме на мнозина истинно и трайно богатство. – Като че нищо нямаме, и пр. – не само сиромаси, но съвсем лишени от светско богатство, а както се казва в 1Кор. 3:21, всичко е било негово.

Ст. 11. Устата ни са отворени, и пр., т.е., говорим ви с голяма свобода. На никоя друга църква Павел не е писал така свободно за себе си. – Сърцето ни се разшири. Като им е писал така свободно, любовта му за тях се увеличила, и сърцето му така се разширило, че е можело да ги обърне всички в любов.

Ст. 12. Вам не е тясно в нас. Сърцето ми е достатъчно широко да ви побере всички. – Но в сами вас е тясно нам, т.е., няма място за мене в сърцата ви. Буквално ще рече, “утеснени в червата си”, което преносно означава вътрешно милеене. По някой път добре се превежда “състрадание”, а по някой път “любов”, както в гл. 7:15, “Той още повече милее за вас”, където гръцкия е “Червата му са повечето във вас”. Тука без съмнение “любов”, е най-подходящата дума, защото апостолът е искал любов, а не състрадание. И значението тогава е, “Ако има оскъдие от любов помежду ни, то е от ваша страна, а не от моя”.

Ст. 13. И тъй, във вид на еднакво възмездие³²⁹, и пр. Като прилично възнаграждение на моята любов за вас, вашата любов за мене трябва да бъде по-голяма. – Като на чада говоря, - защото сте мои духовни чада, и защото бащата има право да очаква чадата му да го обичат.

Ст. 14. Като ги е умолил да го обичат защото им е Християнски учител и пример за тях във всяко добро дело, той естественно започва да ги увещава в противното, да не обичат твърде много беззаконниците, нито да общуват твърде тясно с тях. – Не се впрягайте заедно³³⁰, и пр. Това се отнася за Мойсеевия закон, който забраняваше да се впрягат заедно животни от различни видове (Вт. 22:10). Също така неприлично щеше да е за християнин да влезе в тясно приятелство с езичник или неверник. Някои предполагат, че забраната се отнася най-вече за женитби с невярващи, но се забранява и всяко тясно общенше с тези, които отхвърлят Христа или са явни беззаконници. До колко отношение с такива хора се забранява, виж. 1Кор. 5:10. Тази забрана Павел налага с пет въпроса, които показват колко неприлично е такова отношение. – Защото какво общо, и пр. Те може да имат общо с неправедните на този свят, където добро и зло са размесени, - те може даже да бъдат членове на същата фамилия, и да ядът на същата трапеза, но правда и беззаконие, т.е., свят и несвят живот, не може да имат нищо общо. – Или какво общение, и пр. Това е буквално истина; не може да бъде светло и тъмно в едно и също време. Но тука думите имат преносно значение. “Светлина” стои вместо “знание и святост”, а “тъмнина”, вместо “незнание и грях”, както в 1Сол. 5:5, “Всички вие сте синове на светлината, и пр. Виж. и Д.А. 26:18.

Ст. 15. И какво съгласие има Христос с Велиала³³¹? “Съгласие” означава, когато два инструмента или гласа се нагласяват и точно си отговарят един на друг. “Велиал” е Еврейска дума, и значи първо “нищо-никаквина”, а второ “нечестие”, а тука значи “беззаконният”, сиреч Сатана. Какво съгласие има между него и Христа, та да служим на двамата? – Или какво съучастие³³² има вярващия с невярващия? Вярването, за което се говори тука не е умственно вярване, но спасяваща вяра, която преобразява живота и се показва на дело. Този, който има тази вяра може външно да се намира в същите обстоятелства, както и невярващият, но по подбуждения, желания, и наклонности те нямат нищо общо; а вътрешният характер е, а не външните принадлежности, който прави човекът да бъде такъв, какъвто е.

Ст. 16. И какво споразумение има, и пр. В старата наредба не можеше да има по-голяма обида за Бога, отколкото да се въздигне идол в храмът Му. Но тази наредба вече беше преминала, и защо загатва апостолът за това? Защото, както казва, “вие сте храм на живия Бог”. Храм Божий е мястото, където той живее; и понеже той живее в сърцата на людете си, те се наричат Негов храм. Виж. 1Кор. 3:16,17, 6:19. – Както рече Бог: “Ще се заселя, и пр.”. Той привежда това, за да докаже, че вярващите са храм Божий. Подобни думи се намират в разни места на Стария Завет, а които най-приличат на приведените тука думи се намират в Лев. 26:11,12. Чрез Св. си Дух Бог пребивава във всяко вярващо сърце, и го очиства, радва, и управлява. – И ще им бъда Бог. Това обещание, което е било най-първо дадено на Авраам (Бит. 17:8), често се повтаря в Стария Завет. Макар и да се различава по образ от предишното обещание, то има същото значение. Бог ще им бъде безконечен приятел и покровител.

Ст. 17. Затова, “Излезте изсред тях, и пр.”. Това е увещание основано на предишният стих. Понеже сте Божий храм, затова излезте, и пр. Тези думи изрично ни увещават да нямаме никакъв дял в беззаконието им. Те дават смисъла на Ис. 52:11, освен последното изречение – “и аз ще ви приема”. Това изречение и целият 18-и стих се виждат да не са приведени направо от Стария Завет, но да са разширение на обещанието в ст. 16. Срав. с Ер. 31:1, “ще бъда Бог на всичките Израилеви родове”, и Вт. 32:19, и Ис. 43:6, където Бог нарича Израилевите люде синове и дъщери. Това обещание показва най-нежно и облагородително общение. Как може Бог да покаже по-добре любовта и грижата си, отколкото да се нарече наш Отец?, и каква по-висока чест може да бъде за нас, отколкото да се наречем Божии синове? Думата “Вседържител”³³³ е прибавена вероятно, за да ни науми, че Бог наистина може да си изпълни обещанието.

Назад | Съдържание | Напред