Глава 5.

¹ Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.

² И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо.

³ Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, - осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това,

⁴ (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),

⁵ да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.

⁶ Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

⁷ Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].

⁸ Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

⁹ Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,

¹⁰ не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, -

¹¹ но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.

¹² Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,

¹³ докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
 

Павел сега започва да разглежда второто зло в Коринтската църква, т.е., че има у нея такова блудодеяние, каквото езичниците не биха търпели (ст. 1), и че те са се възгордели, при все, че такава съблазън съществува между тях (ст. 2). Понеже те не си изпълнили длъжността, той заповядва, по право на властта си като апостол, да отлъчат от себе си виновника (ст. 3-5); понеже ако търпят един такъв член, той може да разврати всичките (ст. 6). Тогава той разяснява нуждата от чистота с премахването на квас в Пасхата (ст. 7,8). Да не би, обаче, да не разберат заповедта му, той казва, че тя се отнася само за църковно общение, а не за поддържане на общественни отношения с езичниците около тях, и че макар църквата и да има право да дисциплинира членовете си, тези които не принадлежат на нея трябва да бъдат съдени не от него, но от Бога (ст. 9-13).

Ст. 1. Дори се чува¹²⁷. Това или може да значи, че се чува, че блудодеянието е нещо обикновенно между тях, или че въобще се е говорило за следващата особенна случка. Никакво известие не се разпространява толкова бързо, колкото известие за безнравственност от страна на християни! Пред вид на общоизвестното блудодеяние на целия град Коринт, не е чудно, че това нещо е било особенна слабост на тамошната църква. И езичници и евреи, които са били приели християнството, в някои случаи са задържали дири от стари вярвания и действия. – Такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира¹²⁸. Това не иска да каже, че тук-там такива случки не са се случвали, но че навсякъде това се е считало от езичниците за неестественно и гнусно престъпление. Тълкувателите са събрали много изводи от езически писатели, които показват това. – Че един от вас има бащината си жена¹²⁹, - не само да направи блудодеяние с нея, но да я вземе за жена. Макар баща му и да беше умрял, то пак щеше да е противно на Мойсеевия закон (Лев. 18:8, и Вт. 27:20), който в този случай е природният закон, и трябва да се счита, че е задължителен и сега. Но от 2Кор. 7:12 се вижда, че бащата е бил още жив, което прави престъплението още по-грозно. Понеже и жената не осъжда, вижда се че тя не е била член на църквата, но може да е била езичничка.

Ст. 2. И вие сте се възгордели, - не, разбира се, за това престъпление, но въпреки него. Не е за вярване, че коринтяните са се опитали да оправдаят това противоестественно дело, но може те да не са го считали за вина. – Вместо да сте скърбили. Пред вид на това престъпление, те трябваше да се натъжат, а не да се възгордеят. Те трябваше да се оскърбят за този грях на брата си, а най-вече за греха си, че са позволили църквата да се омърси, и интересите на Християнската вяра да се турят в опасност. – За да се изпъди от помежду ви този, който е сторил това нещо (Цгр.), т.е., да се отлъчи от църквата. Скърбене, а не отмъщение или омраза, трябваше да стори това. Този стих е важен, защото показва, че църквата има право и е длъжна да съди членовете си, и да ги отлъчва, когато са безнравственни. Той показва също така, че всяка отделна църква трябва да съди своите членове, и че тази длъжност се пада на всичката църква, а не на някое църковно лице. Павел не укорява тука някой дякон или владика, но цялата църква за немарливост.

Ст. 3-5. Тези три стиха са една фраза, и най-добре могат да се разтълкуват заедно. Ясно е какво значи въобще цялата фраза, сир., че Павел решава, че престъпникът трябва да се изпъди, но отношението и зависимостта на разните части на фразата разно се тълкуват. – Ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си¹³⁰. Ако и да не е бил там лично, той е мислил за тях, интересувал се е за тях, и е имал власт над тях. – Отсъдих вече, - без да чакам да дойда при вас или вие да решите. Макар и да е бил в Ефес, той е имал право да произнесе присъда върху тази случка в Коринт.

Ст. 6. Хвалбата ви не е добра. Няма добра основа. Вместо да бъдете в цветущо духовно състояние, както вие се хвалите, че сте, вие бедствувате да се отровите от тази груба нечистота, която търпите помежду си. Всеобщото правило е, “Който се хвали, с Господа да се хвали”, защото няма нищо в себе си, за което да се хвали. Духовната гордост на коринтяните беше толкова дълбоко вкоренена, че имаше нужда от постоянни клепания, за да я изкоренят. Павел им казва (гл. 3:1-3), че те не са духовни, но плътски, понеже са пълни със завист и борба. В гл. 4:8-13, той сравнява своите трудове и самоотвержение в служение на Христос с тяхната охолност и спокойствие. И тука той пак излага ужасния разврат, който съществува помежду им; всичко това е нужно да ги изцери от гордостта им. – Не знаете ли, че малко квас, и пр. Това, вероятно, е било поговорка у евреите, и пак се привежда в Гал. 5:9. Както малко квас се растила през всичкото тесто, така и един грях, който търпим в душата си развращава всичката душа, и един грях който се търпи в църквата развращава цялата църква. Трябва да се борим със злото и да го изгонваме. Ако го търпим, то навярно ще порасте и ще се разпростре като живеница.

Ст. 7. Очистете стария квас. Това се касае до Пасхата, за която Мойсей заповядал, “Ще вдигнете квасът от къщите си” (Из. 12:15). Квасът причинява шупвание,, което е един вид покваряване, и се употребява в Стария Завет като образ на греха, който покварява душата. Така и хлебното приношение трябваше да се пече без квас (Лев. 6:17). По същия начин се било заповядало на коринтяните да отхвърлят на страна греха. Нарича се “старият квас”, защото е принадлежал на старата необновена природа. По същия начин Павел говори за “старият човек”. – За да бъдете ново тесто, т.е., както ново тесто, което няма квас, така и вие да бъдете нови човеци без грях. – Като сте безквасни. Както квасът представлява грях, така “безквасни” трябва да значи “святи” – “подновени в святост, по образа на този, който ги е създал”. Доказателството е това. Очистете си греха и бъдете чисти, защото сте вярващи, и всеки вярващ, разбира се, трябва да бъде свят. – Защото Христос пасхата наша заклан биде жертва за нас (Цгр.). Пасхалния агнец беше образ на Христа. Както кръвта му, попръскана по стълповете на вратата, предпазваше къщата от посещението на разрушителния ангел, така Христовата кръв опазва вярващия от посещението на Божието праведно отмъщение. “За нас”. Както агнецът, Христос е умрял за другите, за да ги избави от смърт. Тази част на стиха ни дава причината защо трябва да бъдем чисти, както се познава от защото, което въвежда изречението. Евреите са вдигали кваса, когато пасхалният агнец се е заколвал. Така и ние сега трябва да дигнем кваса на греха, понеже и нашата Пасха е заклана. Един стар тълкувател привлича вниманието ни върху миналото време, “заклан биде”, и казва, “Той щеше да говори в настоящето време, ако беше признал жертвата в литургията”.

Ст. 8. Затова нека празнуваме. Някои мислят, че пасхата е наближавала, и че Павел за него загатва. Но никъде другаде в Новия Завет не се заповядва да се празнуват празниците на старата наредба; и невероятно е, че Павел, който толкова постоянно се е противил на налагането ярема на обредния закон върху покръстени езичници, ще съветва коринтяните, повечето, от които са били езичници, да празнуват празниците. Нито е вероятно, че той говори за Господнята Вечеря. Езикът е преносен, и означава, че както осемте дни на Празника на Безквасните Хлябове бяха осветено време, когато евреите вдигаха кваса, така нека и целият ни живот бъде осветен празник, когато вдигнем кваса на греха. – Не със стар квас., - грехът на старите ни естества. Това се разяснява от прибавените думи, “нито с квас на злоба и на лукавство”. – А с безквасни хлябове от искреност и истина. “Искренност” ще рече “нямане на лукавство”, а “истина” е “обичане и съобразяване с истината”. Тези са безквасните хлябове, с които трябва да празнуваме празника на живота си.

Ст. 9. Писах ви в посланието¹³¹. Някои предполагат, че това се отнася за това послание. Главната причина за това мнение е, че те не искат да вярват, че някое боговдъхновенно писание се е изгубило. Но това не е навярно знайно; и по-вероятното е противното. Книгите на Идо пророка и на Праведният се споменават в Стария Завет, но сега са загубени. И не е невероятно, че през всичките години на апостолството си Павел е написал повече от 14 послания. Другите може да са били кратки, и може да не са съдържали нищо полезно за вселенската църква, но само за частните църкви, до които са били изпратени. И ако някои боговдъхновени писания са изгубени, то не доказва нищо против тези, които са останали. Както един тълкувател право забелязва, “Ако човек загуби една жълтица, то не е доказателство, че тези, които му остават не струват нищо”. Бог, който бди над всичко, еблаговолил да запази само онези книги, които са нужни за църквата му. Тука естественното значение на думите е, че Павел им бил изпратил друго едно писмо, което не се е опазило, преди да им прати това. Наистина, в това послание няма такава обща заповед, каквато той споменава, “Да нямате сношение с блудници”. По тези причини днешните тълкуватели почти единодушно са на мнение, че тука се загатва за едно по-предишно писмо, което е загубено.

Ст. 10. Тука той разяснява първото си наставление. Той не иска да каже, че те не трябва да имат никакво общение с нехристияни хора, защото то би било невъзможно, освен ако “излязат от светът”. Христос не се е молил учениците му да се вземат от света. В работата и обикновенния си живот ние трябва да се месим със злите. Трябва да се сдружаваме с тях, за да им вършим добро. Квасът докато не се размеси с тестото няма никакво влияние върху му. Св. Писание никъде не поддържа идеята, че човек угажда на Бога, когато рече да се затвори в някоя пустиня или пещера. “Солта” трябва да упражни своето свойство. “Работниците” трябва да приберат жетвата. “Светлината” трябва “да свети пред хората”. Ограниченията на нашето общение със злите са, (1) да не ставаме тесни приятели с тях, и (2) да не се сдружаваме с тях в злините им. Макар и само някои класи зли хора да се споменават, забраната се отнася за всичките класи. – На тоя свят, т.е., не от църквата. – Сребролюбците, т.е., тези, които обичат извънредно парите, и лъжат, за да могат да спечелят. Такива са особенно ненавистни на Бога. – Грабителите, т.е., тези които с притеснение взимат повече, отколкото имат право да вземат.

Ст. 11. Но сега (Цгр.). Ако “сега” е тука наречие за време, както е обикновенно, то означава едно сравнение между предишното и нестоящето писмо, - “В първото писмо аз ви писах да нямате сношение с блудници, но сега ви пиша следващото”. Мнозина от най-добрите тълкуватели, обаче, не го считат за временно наречие, но за продължителна частица, както понякога се употребява. Те дават като своя причина миналото време в глагола “писах”. Ако говореше за настоящето послание, естественно щеше да бъде за него да каже “пиша”. Ако това мнение е право, този стих е като продължение на разяснението на първото писмо. Значението на заповедта, обаче, е явно; и не прави голяма разлика дали я считаме за нова заповед, или за разяснение на предишна заповед. – Който се нарича брат. Такова сношение, каквото се допуска с езичници им се забранява с тези, които са християни, когато последните се развратят. Целта на това е очевидна. Църквата трябва да се запази чиста във всеки случай, както трябва да се опази доброто й име. Нейните врагове постоянно я обвиняват във всякакви видове развращение; и тя трябва да покаже, че тези обвинения са неоснователни. Нейното случайно участие във взимане-даване с развратени езичници не може да се претълкува, но ако тя има някое сношение с развратни църковни членове, може хората да си помислят, че църквата търпи развратът.

Същите разреди лоши хора се изброяват тука както и по-преди, и също така “хулители и пияници”. Всяка от тези грешки е толкова важна, че тези които са се провинили в тях трябва да се отлъчат от църквата. Мнозина хулители може да си помислят, че е неправедно да се причисляват с блудници и идолопоклонници, но Павел тъкмо това е сторил. – Да се не сношавате с някого …. нито да ядете заедно. Ядене тука не се отнася за Господнята Вечеря, но за обикновенно ядене, като най-простият начин на общение. Даже този вид и всеки вид общение се забранява. Ние не трябва по никой начин да припознаем такива хора за християни. Тука той не набляга толкова на яденето, колкото на припознаването им за християни. Христос ядеше с бирници и грешници, но той не удобряваше греховете им. Този стих не оправдава жестокостта на тези, които не дават нужните неща за живот на тия, които са отлъчени от църквата им.

Ст. 12. Павел тук казва, че той няма право да съди тези, които са вън от църквата. Тези, които са вътре в църквата, той трябва да съди толкова, колкото е нужно, за да се запази чистотата на църквата. – Не съдите ли, и пр. Самите коринтяни са действували по това начало. Те са дисциплинирали само тези, които са били църковни членове, и в този смисъл трябва да са рабрали Павловата заповед.

Ст. 13. Бог, а не църквата, ще съди тия, които са вън от нея. – Затова отлъчете¹³², и пр. “Затова”, т.е., защото вие трябва да съдите тези, които са в църквата. Този стих показва, че апостоловата присъда не щеше да се изпълни, докато не се удобри от църквата.

Назад | Съдържание | Напред