Глава 10.

¹ Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

² Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

³ Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

⁴ А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

⁵ И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

⁶ Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

⁷ И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

⁸ и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

⁹ А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

¹⁰ И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

¹¹ и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

¹² В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

¹³ И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

¹⁴ А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

¹⁵ И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁶ И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

¹⁷ А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

¹⁸ и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

¹⁹ И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

²⁰ Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

²¹ И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

²² А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

²³ Тогава той ги покани вътре да ги нагости.
И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

²⁴ И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

²⁵ И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

²⁶ А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

²⁷ И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

²⁸ И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

²⁹ Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?

³⁰ И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

³¹ Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

³² Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

³³ Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

³⁴ А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

³⁵ но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

³⁶ Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

³⁷ това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

³⁸ именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

³⁹ И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

⁴⁰ Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

⁴¹ не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

⁴² И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

⁴³ За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.

⁴⁴ Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

⁴⁵ И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

⁴⁶ защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

⁴⁷ Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

⁴⁸ И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.
 

Ст. 1. В Кесария. Кесария беше един крайморски град на Средиземно море, около 100 километра на северозапад от Ерусалим. Той беше основан от първия Ирод, и наречен в чест на Август Кесаря. Той беше военната, а пък Ерусалим религиозната столица на Палестина. Тука обикновенно живееха римските управители; и градът имаше едно смесено население от римляни, гърци, и евреи. – Корнилий. Корнилевците бяща една прочута Римска фамилия; и този човек беше вероятно един от тях, защото той беше стотник на един Италийски полк.

Ст. 2. Благочестив и богобоязлив (Цгр.). Тези думи означават, че корнилий е бил един от наречените от евреите прозелити на вратата, т.е., езичник, който, макар и да не бил се съединил напълно чрез обрязване с Еврейското общество, вярвал в Бога, и се водел в живота си по нравственните поучения на Старо-Заветните Писания. Той бил човек, който обичал да се моли на Бога, прочут и по щедростта на милостините си, и който е управял домочадието ди в добрия път, който той сам бе избрал. По този начин той бил приготвен за благовестието на Евангелието, което бог имал намерение да му прати чрез слугата си апостол Петър.

Ст. 3-8. Молитвите и милостините на Корнилий бяха угодни на Бога, защото бяха доказателства за изкреността на вярата му до толкова, до колкото той е бил осветен. Това обаче не го направи излишно щото той да приеме още повече поучение. Бог имаше намерение да го накара да познае напълно Евангелието и да стане съпричастник на църквата му, и го приготвяше за това нещо; но за да стане това, той трябваше да получи евангелската вест и да я получи от някой човешки вестител, който е бил вече свързан с тази църква. Бог можеше да прати един ангел да му предаде вестта, но това не щеше да докара Корнилий в общение с църквата. Заради това ангел се изпрати само да му каже да прати за апостола Петра, и да го увери, че той може с доверие да се уповае на наставлението, което апостолът щеше да донесе нему и на приятелите му.

Ст. 9-16. Петровото видение. Когато Бог приготвяше слугата си Корнилий да приеме благовестието на Евангелието, той приготвяше и слугата си Петър за работата, която му предстоеше да извърше, сир., да предаде това благовестие на хора вън от Еврейската църква. И когато той обучаваше Павел и други някои за великото дело да проповядват Христа между езичниците, от най-голяма важност беше щото църквата в Юдея да си приготви да допусне вярващите езичници да участват във високите преимущества на Евангелието на равно с тях. За тази цел петър, главният апостол на обрязването, беше избран да въведе Евангелието между езичниците, и по-късно в Ерусалим да разясни и защити това ново въведение с въззив на наставления приети от Бога.

Отлъчването на израилтяните от други народи беше нужно на старата, приготовителна наредба, за да се предпазят от влиянията на идолопоклонството. И един от отличителните белези на това отлъчване беше правенето разлика между чисти и нечисти, т.е., между позволени и забранени ястия. Унищожаването на това различие беше избрано като идеята, която трябваше да се представи на Петър в пророческо видение. Избраното време беше когато той се молел. Давид казал, “Вечер, и заран, и на пладне ще се моля и ще стена; и Той ще чуе гласът ми” (Пс. 55:17). Бог се открива на тези, които го търсят.

Ст. 10. Избраното време беше също така времето, когато Петър беше гладен. Това е било несъмнено с цел щото видението да може да направи по-дъблоко впечатление на умът му.

Ст. 12. Всякакви, и пр., т.е., чисти и нечисти, позволени и забранени, безразлично, и всички се виждаха, че му идват от небето.

Ст. 13. От небето дохожда също така заповедта, “Заколи и яж”.

Ст. 14. Петър беше който възрази, когато Господ обади на учениците си приближаването на страданията и смъртта си. Петър беше който се противи, когато Исус искаше да умие нозете му. Така и тука, с отличителната си разпаленост, той извиква, “никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто”.

Ст. 15. Сега дохожда решителният отговор от небето, “Което е Бог очистил ти за мръсно го не считай”. Заслужава да се забележи, че в голямата препирня в Ерусалим върху въпросът дали повярвалите езичници да се приемат в Християнската църква или не, Петър употребява същата дума очисти като говори за това, което Бог направи в сърцата на тези вярващи, “като очисти сърцата им с вярата” (гл. 15:9).

Ст. 19:23. Видението беше станало три пъти, и беше направило дълбоко впечатление на Петровия ум; но той пак не разбрал тъмното му значение. За да се премахне всяко съмнение от умът му, Духът направо му казва, че пратениците от Корнилий са дошли, и му заповядва: “Иди с тях, и никак се не съмнявай”. В това съобщение ние виждаме явно изпълнение на обещанието дадено от Исуса на учениците си (Йн. 16:13), че Св. Дух ще ги настави в цялата истина, т.е., ще им даде всяко нужно наставление относно системата на Християнската истина. – А някои от братята от Йопия го придружиха. Тази беше друга халка във веригата, която щеше да свърже наедно повярвалите в Христа евреи и езичници. Тези братя бяха евреи, шестима душ, и после (гл. 11:12), се представиха в Ерусалим да потвърдят свидетелството на Петър за великия и решителен факт, че Св. Дух се е излял върху повярвалите езичници в Кесария.

Ст. 24. (Срав. със стих 27 и 33). Събранието на това голямо число от роднини и приятели на Корнилий ни дава да разберем, че в Кесария е имало доста хора, които са се интересували от божественни неща, и са били приготвени чрез Божията благодат да влязат в Християнската църква. Това се съгласява с казаното в ст. 2, че Корнилий “беше богобоязлив с всичкият си дом”, и в ст. 7, че войникът, който ридружаваше слугите му до Йопия беше благочестив човек. Така Бог работеше по различни начини в приготовление за въвеждането на Евангелието между народите.

Ст. 25,26. Падна пред нозете му и се поклони. Не беше чудно, че Корнилий е изпитвал извънредно почитание за един човек, когото един небесен ангел му беше препоръчал да повика. Не е нужно да разберем, че поклонението, което той му отдаде беше точно божественно поклонение, защото думата се употребява и на гръцки и на еврейски за почетта, която се отдава на човеци (виж. 1Лет. 29:20; Дан. 2:46; Мт. 18:26; Отк. 19:10). Сравнете петровите думи: “И аз съм човек”, с думите на ангелът: “Аз съм съслужител твой”, и с думите на Павел и Варнава в Листра: “ И ние сме подобострастни вам човеци” (Д.А. 14:15). Истинният слуга на Христа не иска да възвеличи себе си, но само Господаря си.

Ст. 30. Преди четири дни, т.е., преди три пълни дена. Части от два дена е трябвало за пратениците да стигнат в Йопия, и малко по-дълго време докато да се завърнат с петър и другарите му.

Ст. 33. Предстоим пред Бога (Цгр.). Тези думи показват сериозното и благоговейно настроение на Корнилий и на събраните му приятели. Те не знаят още какво ще бъде благовестието, но те се събират заедно като очакват от петър едно блавестие от Бога, и следователно, те са готови да го приемат и да се възползват от него.

Ст. 34. Бог не гледа на лице. Срав. Рим. 2:11; Еф. 6:9; Кол. 3:25.

Ст. 35. Но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е. Бог съди според истината, а не според притезанията на хората. Но това никак не значи, както някои си въобразяват, че всяка религия е добра, стига само тези, които я изповядват да са искрени. Ако да беше това така, каква нужда имаше Бог да каже на Корнилий да прати за Петра?, и наистина, каква нужда има да се проповядва Евангелието на всички народи? Евангелието е определеното средство за спасение; и няма друго име освен името на Исуса, дадено под небето, чрез което трябва да се спасим. Значението на Петровите думи е само, че Бог дава благословението на евангелието си безразлично на всички във всеки народ, които изкренно го търсят. В същия смисъл Петър заяви на съветът в Ерусалим (гл. 15:8,9), че Бог “свидетелствува на тях (т.е., на Корнилий и приятелите му) като им даде Светия Дух, както и на нас, и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата".

Ст. 36-39. Апостолите основаха проповядването си върху разказа за това, което Христос бе направил, върху самопожервтователният и благотворителния му живот, върху учението му, изкупителната му смърт, и славното му възкресение. Петър подразбира тук, че главните факти на Христовия живот са били по-от напред познати на Корнилий и приятелите му. Едва ли можеше да бъде инак, защото тези неща не станаха в някой ъгъл. Най-старите християнски писатели след апостолския век казват, че богослужението в техните събрания се е състояло повечето от молитва, пеене песни, четене записки за Христа и апостолите (т.е., Евангелията и Деянията на апостолите), едно назидателно словце от председателят на събранието, и Господня Вечеря.

Ст. 40-43. Апостолите се представяха пред слушателите си като свидетели на Исуса, и най-вече като свидетели на великото му и славно възкресение от мъртвите. Те трябваше също така да обявят второто му пришествие като Съдия на живите и мъртвите. И тяхното свидетелство се потвърждаваше от чудесата, които Бог им даде сила да правят. Те също така правеха въззив на изпълнението на пророчествата за Месия. Ако някой ни попита – Зао това свидетелствуване се повери на избрани човеци, и защо Спасителят сам не се яви на всичките човеци? – ние бихме отговорили, че този начин на действие подобяваше на величието на прославеното му състояние. Той не щеше вече да се води с хората както беше нужно да стори във времето на унижението си. Освен това, то се съгласяваше с онова начало на нравствнеото му управление, което го караше, когато беше на земята, да говори с притчи. Той ще изиска от човеците малко нещо самоотвержение и уъсдие в търсене на истината. Той не искаше всеобщо, народно съгласие с притезанията си от страна на хора чиито сърца не бяха смирени. За това, той се оттегли от тълпата на тези, които искаха да го направят цар. Но ние трябва всякога да помним, че благословението произнесено върху тези “които без да видят повярваха” (Йн. 20:29), не е, както неверниците понякога казват, равно на благословение върху тези, които повярват без свидетелство. Свидетелството е изобилно за тези, които го търсят със смирение, но не за тези, на които сърцата са пълни с гордост и самоувереност. – Съдия на живите и мъртвите. Христос дойде в светът да спаси грешниците. Но той е и Съдия. Има и съдене; и работата на Св. Дух е да изобличи човеците за грях, за правда, и за съдба. Павел говорил пред Ферикс “за бъдещият съд”, и Феликс се уплашил; и всеки проповедник на евангелието е длъжен верно да прогласява това велико учение. – Всеки, който повярва в него ще получи чрез неговото име прощение на греховете си. Това е великото следствие към, което Петровото слово е клоняло. Избавление от греха чрез вяра в Исуса Христа, - тази е точката към която всяко проповядване на евангелието трябва да се стреми.

Ст. 44-48. Изливането на св. Дух върху езичници: Първо кръщение на повярвали езичници. Решителната минута бе вече дошла. Бог бе благодатно приготвил петър да проповядва на езичниците спасение даром чрез вяра в Христа, и бе благодатно приготвил Корнилий и приятелите му да приемат благовестието. Св. Дух следователно се дава на тях, както и на повярвалите евреи в Денят на петдесетница, и се засвидетелствува със същия знак както и тогава, именно, дава им се възможност да говорят с езици (ст. 45). Еврейските братя са смаяни, но не могат вече да се съмняват, че езичниците трябва да се приемат в Християнската църква под същите условия, както и повярвалите юдеи. – Може ли някой да забрани водата? Те са приели Св. Дух; може ли някой да се противи на тяхното приемане на кръщението, което е външният знак на очистителната сила на Св. Дух? Бог ги е приел. Може ли църквата да им откаже съобщението си? Така въпросът е решен, и достатъчно доказателство е дадено да задоволи църквата в Ерусалим, че Бог желае да приеме и евреи и езичници под същите условия. – И заповяда да бъдат кръстени. Петър не каза, “Те са приели Св. Дух, и следователно няма нужда от външния знак”. Той право разбра и послуша заповедта на Спасителя, - “Научете всички народи, като ги кръстите”. Обаче той не прибързал да ги кръсти сам, но поверил тази длъжност на други, понеже той право е считал за своя първа длъжност да “проповядва евангелието”, да свидетелствува истината относно Христа, и е дал на извършването на обредите по-малка важност. Така направил и Павел в подобни обстоятелства (1Кор. 1:14); и това беше точно каквото Павел е искал да каже с думите: “Христос ме изпрати не да кръавам, но да проповядвам евангелието”.

Назад | Съдържание | Напред