Глава 16.

¹ После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

² Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

³ Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

⁴ И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁵ Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

⁶ И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

⁷ и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

⁸ И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

⁹ И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

¹⁰ И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

¹¹ И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

¹² и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

¹³ А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

¹⁴ И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

¹⁵ И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

¹⁶ И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁷ Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁸ Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁹ А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

²⁰ И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

²¹ като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

²² На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

²³ И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

²⁴ който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁵ Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁶ внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

²⁷ И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

²⁸ Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁹ Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

³⁰ и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

³¹ А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³² И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³³ И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³⁴ И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁵ А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

³⁶ И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

³⁷ Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁸ И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁹ и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

⁴⁰ А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.
 

Ст. 1. Дервия и Листра. Ако погледнем на карта на Мала Азия, ние ще видим, че от градовете, където в първото си пътуване Павел и Варнава бяха проповядвали евангелието, Дервия щеше да бъде първият, в който те щяха да стигнат, след като преминат през Киликия, и Листра вторият. Срав. с бел. на гл. 14:22. – Тимотей. Тимотей се нарича от Павел “собственото ми във вярата чадо” (1Тим. 1:2); той и майка му трябва да са повярвали в Христа през първото Павлово посещение на Листра.

Ст. 2. Уважението, с което братята в Листра и Икония гледаха на Тимотей ни дава да разберем, че той трябва да е проповядвал евангелието в тези градове между Павловите първо и второ посещения. По-късно, той стана другар, сътрудник, и съзатворник на Павел, за когото Павел можеше да каже (Фил. 2:20,22), че никой от сътрудниците му не можеше да се сравни с него в самоотвержена преданност на Христовото дело.

Ст. 3. Обряза го. Постъпката на апостола в този случай не беше несъобразна с твърдото му съпротивление да се обреже Тит (Гал. 2:3-5). Тит беше езичник; и ако Павел се беше съгласил той да се обреже, то щеше да каже, че приема това, на което Юдействащите така силно настояваха, че обрязването беше нужно за спасение (гл. 15:1). Тимотей, макар и баа му да бил елин, е бил възпитан от благочестивата си майка, еврейка, като евреин, да познава Писанията и да има страх Господен (2Тим. 3:15). Обрязването му прочее беше съвършенно естественно и законно, понеже то щеше да довърши непълното му сношение с Еврейската църква, и беше желателно, за да премахне един камък на препъване в пътят на неговото влияние между евреите по онези места, където той щеше да работи за евангелието. Павловото поведение в този случай, следователно, беше просто изпълнение на началото му да бъде като юдеин на юдеите, и в несъщественни неща, всичко на всичките (1Кор. 9:20-22), щото чрез всяко средство да може да спаси неколцина.

Ст. 4. Наредбите. Тази дума в оригинала е същата с думата употребена в Лк. 2:1, за царската заповед за записването. Решенията на Ерусалимския Събор имаха власт, защото те бяха взети под ръковоствтото на Св. Дух (гл. 15:28). Преписи от тях бяха прочее дадени на църквите.

Ст. 5. Утвърдяваха се във вярата; умножаваха се числено. Тези бяха двете цели на апостолските трудове, - щото вярващите да растат в благодат и да се утвърдяват във вярата, и щото числата им да се умножават; и Бог им даде сполука и в двете. Дано всички Християни бихо работили верно за същите цели, и добили същото Божие благословение.

Ст. 6. Фригия и Галатия, - области, които заемаха средната част на Мала Азия. Виж. тези имена в Речника на Св. Писание и в крайната му карта. Колос, Лаодикия, и Иерапол, бяха главните градове на Фригия; и Анкира (или Ангора) беше столицата на Галатия. – Забрани им се от Светия Дух да проповядват словото в Азия. Азия беше най-западната част на това, което днес се нарича Мала Азия; и главните й градове бяха Ефес, Смирна, и Пергам. В тази важна страна Павел и другарите му искаха да отидат, за да проповядват евангелието, но им се забрани да се маят там за сега, несъмнено за да могат да отидат по-скоро да вършат същата благословенна работа в Европа.

Ст. 7. За същата причина им се забрани да се бавят във Витиния, една пространна и важна област по-на север, която граничеше с Черното и Мраморното морета. Важно беше щото главните точки в Македония и Гърция да се завземат от евангелието незабавно.

Ст. 9,10. Още една особенна призовка беше нужна, за да накара тези усърдни деятели на евангелието (всички от тях туземци на Азия) да преминат в Европа и да започнат там една работа в много отношения под съвсем нови условия. Там те щяха да се срещнат с хитруванията на Гръцката философия, както в Атина, и щяха да се срещнат, както във Филипи, с управляващото Римско влияние, много по-неверотърпимо на чужди религии, отколкото беше между смесените народности на Азиятските области. Едно ново видение, следователно, се дава на Павел. Някой си човек от Македония, който вероятно се е разпознал по облеклото си (което Павел може да е виждал в Тарс или Антиохия), му се явява, и го повиква, “Мини в Македония и помогни ни”. Това той и другарите му право считаха, че е знак от Бога, че те са длъжни да отидат там; и изведнъж се приготвиха да се подчинят. Така и ние трябва всякога да бъдем готови да вършим онова, което сме уверени, че е Божията воля, като се уповаваме на неговото ръководство и покровителство.

Ст. 11,12. Самотрак. Един остров около на половината път между Троада и Неапол. Вестителите на евангелието не се спряха тук, защото те бяха призовани да отидат в Македония. – Неапол сега се казва Кавала. Той беше главното пристанище на Филипи, един важен град, който лежеше около шестнадесет километра на северозапад от него. – Първият град (Цгр.). Това може да означава първият Македонски град, в който Павел и другарите му стигнаха, но повечето тълкуватели, стари и нови (включително и Сирийския превод), го разбират да означава главният град на онази част на Македония. - Колония¹⁴. Филипи беше от най-напред основан от Филип, Македонския цар, баща на Александър Велики. Три столетия по-късно Август прати едно Римско поселение там, което увеличи много важността на градът, като даде на жителите му правото да се управляват по Римския закон, да не плащат земен данък, и въобще да се наслаждават с правата на Римски граждани. Монетите на Филипи, от времето на Август нататък, носят надписа "Поселение”.

Ст. 13. Където имаше обичай да става молба. Там, където числото на евреите беше толкова малко, че не можаха да се снабдят със здание за синагога, те често заграждаха някое място, отворено отгоре, (ако беше възможно близо до някоя вада или река, така че да се омиват в нея), където те можаха да се събират да се молят. Вижда се, че тези, които във Филипи посещаваха мястото за молитва бяха повечето жени.

Ст. 14. Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове. Тиатир, на серевоизток от Смирна, седалището на една от седемте църкви на Азия (Отк. 2:18), който сега се нарича Акъ Хисар, беше град на онази част на Мала Азия, която се наричаше Лидия, на която Сардис беше столицата, - една страна прочута още от времето на Омир за багрените си бои и багрясаните си комаши. Лидия, на която името съвпада с името на тази област, продаваше такива комаши, и бе дошла във Филипи да ги продава. Тя намери там това, което беше по-добро от светска печалба. – Господ отвори сърцето й. Грях затваря човешкото сърце, и не пуска божественната истина. Св. Дух отваря сърцето, т.е., дава му наклонност да приеме, повярва, и слуша словото Божие. Но това става по такъв един начин щото ни най-малко не нарушава свободата на човешката воля.

Ст. 15. Този, който от сърце приема евангелието и изповядва Христа според заповедта му, естественно желае да направи нещо, с което да засвидетелствува признателност за неизказаното благословение, което е приел; и един начин, по който това може да стане е да омие нозете на светиите, да нагости, и следователно, да насърчи вестителите на спасението.

Ст. 16-18. Предсказвателен дух. Думата, която тука е преведена предсказвателен, е името на духът (Питон), който според вярването на гърците, председателствуваше на прочутият Делфийски оракул. Трудно е да кажем до колко езическите оракули бяха прости измами, и до колко изкусни налучвания на зли духове. Явно е обаче, че тази предсказвателка е била обзета от един зъл дух, когото Павел в името Христово изгонил. – Тия човеци са слуги на Всевишния Бог. Това свидетелство беше като свидетелството на онези зли духове, които евангелието казва, че рекли на Исус, “Познавам те кой си, Светий Божий” (Мк. 1:24; Лк. 4:34). Исус им заповядал да млъкнат, и ги изгонил от тези, които те държаха и мъчеха. Той не искал да бъде засвидетелствуван от такива същества, даже когато те казвали истината, вероятно да не би то да посрами святото му дело. Може човек да попита защо Павел не изгонил злият дух изведнъж, но чакал “много дни”. На това можем да отговорим, или (1) че Бог му е казал кога да направи това, или (2) че може да е имало нещо в състоянието на момичето, което да е изисквало щото тя да се избави тогава, а не някой друг път. Някои от думите, които е чула може да са й направили впечатление, и да са я накарали да съзнае състоянието си, и да пожелае да се освободи от него.

Ст. 19,20. Началниците споменати в ст. 19, се вижда да са били местните власти във Филипи, а войводите споменати в ст. 20, са били римски военни управители (Претори), които имаха по-висок чин, и на които първите отнесли работата, понеже и била необикновенна и трудна.

Ст. 21. Обвинението беше хиртро скроено. Обвинителите не можаха да обвинят Павел, че ги е лишил от печалбата им, защото това щеше да рече, че те го обвиняваха за дето извършил едно чудесно дело, и то едно милостиво дело към горкото обладано момиче. И така, те обвиняват него и другаря му, че въвеждат нова и незаконна религия; и при това те притезават за себе си и съгражданите си честното име Римляни, а пък Павел и Сила наричат с презряното име Юдеи. Така, те лесно успяли да повдигнат народно вълнение и неприятелство. Римското правителство беше снизходително към чуждите рилигии, когато те не пречеха на преобладаващото идолопоклонство. Но когато стана явно, че Християнството иска да съсипе това идолопоклонство, тогава то беше провъзгласено за вредителната ерес, и смъртоносни преследвания бяха повдигнати против него.

Ст. 22-24. Войводите се оставили да се увлекат от народното раздразнение. Без даже да изпитат дали обвинените са Римски граждани или не, те заповядали да им съблекат дрехите и да ги бият с тояги. Този беше Римският обичай да наказват с бой; и имаше предел на числото на ударите. Еврейският закон позволяваше биене с бич (което не беше толкова жестоко, колкото биене с тояги); и числото на ударите беше ограничено до четиридесет. За да не надминат тази граница, евреите имаха обичай да налагат това наказание (след съдене и съдебно решение) с тринадесет удари от един бич с три върви, които те считаха равни на тридесет и давет удари от бич с една само връв. Това, следователно, те наричаха “приемане на четиридесет удара без един”. Павел казва в 2Кор. 11:24,25, че той бил пет пъти бит така от евреите, и три пъти (по-жестокия Римски обичай) с тояги. Фактът, че от тези осем биения това е едничкото, което се споменава в Деянията, показва колко малко писателят на тази книга е имал за цел да прославя Павел като герой или като мъченик. Боговдъхновенните писатели са се трудели да възвеличат благодатта Божия, а не да покажат величието на човеците. – В клада. Кладата не само свързваше ръцете и краката, така че не оставаше да се помръдне човек, но обикновенно тя разкрачваше краката до толкова, че причиняваше болка, и беше в същност едно средство на мъка.

Ст. 25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога (Цгр.). Тяхната вяра и радост в Бога възтържествуваха над телесните им мъки, и се изразиха в молитва и славословие. Вместо пъшкания, оплаквания, и клетви против гонетилети си, те се молят ревностно за тях, и благодарят за присъствието и подкрепителната благодат Божия. Най-голямото нещо, което езическата философия можеше да стори беше да направи последователите си равнодушни и сравнително нечувствителни на телесни теглила. Християнството дава възможност на вярващия да се радва в Бога даже по сред скърбите си, за да се весели в него силата Христова. – А затворниците ги слушаха. Този беше нагледен урок, който им показа могъата сила на вярване в Бога.

Ст. 26. Трус, - всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха. Бог не го намерил за добре да се намеси предишния ден, за да избави служителите си от бой и затвор, но сега Той се намесва да ги избави и да покаже на неприятелите, че Павел и Сила са негови служители, които изпълняват волята му, и че съпротивление на неговата работа е и напразно и престъпно.

Ст. 27,28. Тъмничарят знаеше, че ще бъде наказан със смърт ако затворените избягат, защото това избягване ще се отдаде на невнимателност от негова страна. Заради това, той завчас се рашил да сложи край на живота си, за да избегне позора на публично смъртно наказание, а Павел го успокоил, като му казал, че всички са там. Вероятно е, че всички са били толкова поразени от показването на Божията сила в трусът и в развързването на оковите им, щото на да ли са помислили да избягат. Стари писатели ни казват, че самоубийството е било много разпространено между Римляните в него време. Между многото примери те споменават Брута и Касия, които се самоубиха на същото това място в 42г. преди Р.Х., след една битка, в която те бяха съвършенно разбити.

Ст. 30-32. Що трябва да сторя, за да се спася? Този въпрос се вижда май изненадеен; и някои са го изтълкували, че се отнася за отношението на тъмничаря спрямо Римските власти. Но отговорът – Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш – показва в какъв смисъл въпросът е бил даден. Тъмничарят трябва да е знаел, както и горкото обладано момиче (ст. 17), че Павел и Сила се казваха, че са “служители на Всевишния”, които показват на човеците пътят на спасение. Чудесното изявление на Божията сила сега го убеждава, че това притезание е истинно; и така той дохожда смирен и разтреперан, и ги моли да му разкажат по-напълно как той може да придобие вечен живот. Отговорът, който е добър за кой и да е век, “Повярвай в Господа Исуса Христа”. Уповай се само на него като твой Спасител. Това ще каже да го изповядваш пред всичките човеци, и да се покоряваш във всичко на светите му заповеди.

Ст. 33,34. Добрият начин, по който тъмничарят изведнъж се отнесъл с Павел и Сила, доказваше искренността на вярата в Спасителя, когото те проповядваха. Такава беше и радостта, която той усети като повярва в Бога. – И без забава се кръсти, той и всичките негови. Както стана с тези, които повярваха в Денят на Петдесетница (гл. 2:41), е Етиопския скопец (гл. 8:38), с Корнилий и приятелите му (гл. 10:48), и с други, така и сега нямаше бавене. В критично положение на работите в началото, когато се основаваше една свидетелствуваща църква, важно беше щото вярващите изведнъж да се решат и изповядат Христос пред човеците. И с преследване и даже жестока смърт пред тях, имаше малко опасност, че хората щяха лицемерно да претендират, че имат вяра в Христа. Но този пример на апостолите не трябва да се счита като задължителен в установеното положение на едно Християнско общество. Вероятно най-добре е в днешно време да оставим няколко време на тези, които желаят да станат членове на църквата да представят достатъчно доказателство, че имат вяра. Бавенето, обаче не трябва да бъде дълго. Трябва да се настоява пред всички вярващи, че те са длъжни без забава да изповядат Христа пред човеците.

Ст. 35-40. Не ни е казано какво беше, което накарало войводите да заповядат да пуснат Павел и Сила. Чувството на ужас причинено от трусът може да ги е накарало да размислят върху безсмислената бързина, с която те бяха отстъпили на народното вълнение, и въпреки Римския закон бяха ги били и затворили в тъмница без да ги съдят. Или, ние можем да отдадем промяната в поведението им на пряко Божие влияние върху техните умове. Павел беше пръв и мъдър, обаче, като изискваше от тях да признаят, че са постъпили несправедливо. Това щеше да предварди да не стават подобни оскръбления за напред, и щеше да спомогне за безопасността и усилването на младата църква във Филипи, чиито членове бяха много мили на Павел, така че той ги нарича (Фил. 4:1), “своя радост и венец”. Той и Сила се съгласяват да напуснат града за сега (понеже те се чувствуват призовани да проповядват евангелието и по други градове); но не си тръгват докато не се срещнат с учениците, за да ги утешат и поучат. Лука, също така се вижда да е останал тука да се грижи за делото започнато от Павел и Сила; защото в следващите три глави той говори за техните пътувания в трето лице. Той се вижда да се е съдружил пак с Павел след четири или пет години, когато последният се завърнал от Гърция през Македония (гл. 20:5); и от тогава насетне до края на разказът в Деянията, той употребява първото лице множественно число, което показва, че той е бил с Павел през това последно Павлово пътуване до Ерусалим, две-годишния му затвор в Кесария, пътуването му до Рим, и две-годишния му затвор там. Той пак се явява с Павел в Рим, вероятно около пет години по-късно, когато Павел бил втори път затворен (2Тим. 4:11), и към края на живота му.

Назад | Съдържание | Напред