Глава 3.

¹ Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,

² за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли.

³ Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:

⁴ Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.

⁵ Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,

⁶ но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.

⁷ Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци.

⁸ Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.

⁹ Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

¹⁰ А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.

¹¹ Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие,

¹² като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!

¹³ А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.

¹⁴ Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си.

¹⁵ И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.

¹⁶ както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел.

¹⁷ И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.

¹⁸ Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.
 

Ст. 1. Това второ Послание е било отправено на същите читатели, на които е било отправено и първото. Виж. 1Пет. 1:1. И на двете Послания целта е била същата, именно, да разбуди апостоловите Християнски братя да съзнаят по-дълбоко своите длъжности и преимущества като Христови ученици. – Вашия чист разум. С това название апостолът изразява, какво трябва да бъде състоянието на умът на един истинен християнин, и уверението си, че тези, на които той пише имат такъв ум. Човек с “чист” ум вярва и обича истината, и чрез нея става свят.

Ст. 2. Тука, както и в 1Пет. 1:10-12, и 2Пет. 1:19, апостолът придава голяма тежест на пророческото слово, което има тясна връзка с поучението на апостолите. Всичкото поучение на Св. Писание е едно. – Заповедта от нас апостолите⁴⁵, т.е., заповедите или поученията на Христа предадени от нас апостолите, от всичките апостоли, и не само или главно от мене. На най-верните християни трябва да им се напомнят истините, които се съдържат в Св. Писание; и те трябва да се насърчават да обръщат внимание на тях. От голяма важност за нас е да мислим върху тях, и да говорим за тях на другите.

Ст. 3. Последните дни. Виж. Евр. 1:1; Як. 5:7,8; 1Йн. 2:18. Този израз значи последната наредба, но не ще каже без друго последната част на последната наредба. Тука то се отнася на някое време след като Посланието е било писано, и то се отнася и на днешното време, в което живеем, защото и сега има мнозина такива подиграватели, каквито се споменават в този стих. Мнозина подиграватели са явно и грубо нечестиви; но има и такива, които са нравственни в поведението си, любезни в нравите си, и даже благосклонни по чувство и дела. Но и те даже следват своята си воля против божията воля в много неща; и следователно може да се каже, че се подчиняват на прищевките на сърцата си.

Ст. 4. Доказателството им е: “Ние не виждаме никакъв знак, че Христос ще дойде да съди света. Работите в природата си отиват по същия рад без прекъсване. Кой може да повярва, че този ред някога ще се развали! От началото законите на природата са останали непроменени; и ще си останат така за винаги. Както са работите, така и ще си бъдат”. Така разсъждаваха Карпократийците, една Гностическа секта в първите времена на Християнството, които отхвърляха възкресението на мъртвите и идването на Христа да съди света. Така разсъждават мнозина и днес.

Ст. 5-7. Тези, които разсъждават така се влияят повече, отколкото трябва от желанието си да не вярват това, което Бог е открил. Заради това, те не рачат да видят уроците, които неопровержими факти поучават. Не само Библията, но и преданията на много народи и даже на дивашки племена, разпилени надалеч едно от друго, свидетелствуват, че е станало потоп, който едно време е помел почти целия човешки род. Геологията също така ни учи, че всяка част от глобуса е била под море, е била пак издигната, и пак потопена и издигната много пъти; понеже черупки и вкаменени останки от риби се намират в канарите на най-високите планини, и последователни слоеве от каменни въглища, с растения и дървета в тях отчасти само изменени, и от канари образувани от тиня оставена от морето, се намират един върху друг. Няма съмнение, че сушата, която е сега над водата, откакто най-първо е била населена от животни и на много места от хора, е била всичката под водата. Ако е прочее истина, че редът (светът), който сега съществува е бил разрушен преди време, трябва да вярваме Бога, когато той казва, че ще се разруши и в бъдеще. Само невежите и самоволно слепите и опърничави хора могат да казват, че настоящият ред и порядък на нещата не може да се промени. – Земя сплотена от водата, и всред водата. Водата се е образувала преди сушата, и влиза в състава на най-твърдите тела (Бит. 1:2-10). Действието на водата в реки и морета, чрез отайване на кал и пясък, е спомогнало да образува камънните слоеве на земната повръхност, а чрез дъжда, и речните порои, и морските вълни, които се бъхтят о бреговете, водата раздробява канарите и отръква планините; така, че водата и прави, и разделя света. – Небе и земя: всичките вещественни и видими неща до колкото са ни познати.

Ст. 8,9. Хиляда години, т.е., много години, колкото и да са. За Бога времето не е същото нещо, каквото е за нас. За нас хиляда години са много, но за Бога те може да бъдат както едно мигновение за нас. Той не се бави повече, отколкото е нужно за извършването на окончателното си намерение; и целта на неговото по видимому бавене е да накара хората да се покаят и спасят. Ако хората злоупотребяват с дълготърпението му, те ще се съсипят. Те не трябва да се ласкаят, че греховете им са забравени защото не са още наказани, но трябва да се боят от закъсняването на Божиието отмъстително правосъдие, което ще докара по-строго наказание, съразмерно със злоупотребението на милостта, която той е показъл със своето бавене.

Ст. 10-12. Ден, - не ден от 24 часа, но едно временно разстояние, на което дължината не се знае. Срав. с Бит. 2:4; Евр. 3:8; 2Кор. 6:2. Великият ден на последния съд ще дойде (Отк. 20:11-13; Мт. 25:31-46; 1Сол. 4:16,17; 2Сол. 1:7-10). Той ще дойде внезапно, както и Христос е казал. Той ще бъде придружен с изгарянето на света, когато не само всичките човешки работи ще изгорят, но и земята даже ще се запали. Чрез горене нищо от това, което гори не се унищожава, но частите му се разлагат и се изменят в нови форми и състави. Доказано е с опит, че след като едно нещо изгори, пепелта, димът, и газовете в които изгореното нещо се преобръща тежат зедно тъкмо толкова, колкото първоначалното вещество е тежало. Така и земята, когато изгори, ще излезе от огъня без да загуби от веществото си, но ще бъде променена и ще може да стане по-добър свят отколкото е сега. Никой истинно научен ум не може да се съмнява, че такова изгаряне е възможно, защото земята е пълна с вещества, които могат да изригват като волканите и да пукат като земетресенията. нОви вещества се откриват и изнамират, които имат по-голяма изригвателна сила от барута. Водата е съставена от две вещества, които могат да се разложат, и едното, от които е голям поддържател на горенето, а другото е най-разпалителното от всичките познати вещества. Научните мъже вярват, че слънцето и звездите са светове в горещо състояние, и че земята и всичките планети със спътниците им от най-първо са били в същото положение. Лесно е, прочее, да вярваме, че Създателят ще изпълни това, което е открил чрез Духа си на светия апостол, и че което се е вярвало от мнозина езичници даже – старите гърци, индуси, скандинавци, първобитните жители на Мексико, и др., - на края на света ще се сбъдне. Колко велико и ужасно ще бъде това зрелище! Ние ще го видим, и сами ще бъдем съдени посред великолепните му и ужасни явления. Колко силно е прочее подбуждението да бъдем готови за него, като живеем набожен и свят живот! Нека не го считаме като нещо много на далеч, но като нещо на близо. То е наистина на близо, защото времето между смъртта ни и него може да ни се види като нищо. Виж. бел. на Тит. 2:13. Старите християни толкова много съзнавали ужасната действителност на страшния съд, щото им се виждал много на близо. Така трябва да се вижда и на нас. - Бързате⁴⁶: тичате към него с усърдно желание, пред вид на славата Христова и извършеното спасение на изкупените му люде.

Ст. 13. За обещанието, виж. Ис. 65:17, 66:22. Новото творение ще бъде славно. Вещественият свят наоколо ни състрадава с нас чрез действията на греха (Рим. 8:20-22). Но избавен от проклятието (Бит. 3:17-19) той ще бъде плодоносен и хубав повече, отколкото сега можем да си го представим. Той ще стане жилище на съвършенна правда, и следователно на неизразимо блаженство. Дали той ще бъде някоя част от небето, и дали ще е населен от хора или от някой друг клас от святи същества, не ни е казано, и напразно е за нас да правим съображения за това.

Ст. 14-17. Ние трябва да си имаме очите втренчени на този велик, славен, и страшен ден Господен, и да го почувстваме, че е на близо, за да може да направи впечатление на сърцата ни, и да ни подбуди прилежно и верно да изпълним всичките си Християнски длъжности. Така и Павел ни съветва в 1Кор. 15:58, и в други места на писанията си. – този ден ще ни намери “миром” ако ни намери оправдани чрез вяра в Христа (Рим. 5:1), и осветени от Духа (Рим. 8:1-13). Христос става в душата надеждата на славата (Кол. 1:27), за тези, които го приемат и обитават в него (Йн. 1:12, 15:4); и очакването на тази слава трябва да възбуди всяко усилие и всяка сила на душата да се приготви за нея, и да работи щото другите, като се отърват от разрушението, което ще постигне нечестивите, да могат да достигнат блаженството и славата на спасените. Защото целта и намерението на бавенето на последния съд е щото хората да могат да се спасят. Така ни учи Св. Писание. – Любезният ни брат Павел: брат не само в смисъл на брат християнин, но и на брат апостол. Може би някои от появилите се лъжливи учители (2Кор. 11:13; Д.А. 20:29; 1Тим. 1:6,7) са се мъчили да покажат, че има разлика между учението на Петър и Павел; и Петър тука се възползва от случая да откаже това и да потвърди съгласието им. Колко хубаво е това споменаване на Павел, който изобличи Петър, когато Петър стана “достоен за изобличение” (Гал. 2:11). Вместо да се докачи, Петър прие изобличението с кротост, и после обичаше брата си Павел още повече поради верността му. – Ви е писал, - в посланията си към Галатяните, Колосяните, и Ефесяните. Той е писал за същите неща и в другите си послания, отправени на църквите в Европа. Тези послания бяха твърде разпространени, когато Петър е писал това послание. – В които послания има някои неща мъчни за разбиране. По някога мъчно е да разбере човек Павловите думи, главно защото нещата, за които той говори са мъчни за разбиране. Тези неща са великите тайни на сътворението, провидението, и благодатта, които надминават силата на човешкия ум, така че не може да ги разбере и да им разясни мъчнотиите, но които лесно могат да се вярват и употребят за спасение. Хора с развратени умове обичат да извъртяват тези учения за развратени цели, но те правят същото нещо и с най-ясните неща в Евангелието. Те правят това за своя погибел; те го правят своеволно и нечестиво. Няма опасност, че някой ще се повреди, колкото невежа и да бъде, от четенето на тези думи на Св. Писание, стига само да има искренно желание да познае истината. Христос е заповядал на простият народ да изпитват Писанията (Йн. 5:39); и Псалмопевецът казва, че думите на Божия закон могат да умъдрят простия (Пс. 19:7). Петър не казва нищо, че трябва да има един непогрешим тълкувател. Виж. бел. на 2Тим. 3:15-17. – Неучените, - особенно в духовна истина. Хората може да бъдат учени в много неща, но да бъдат неучени в неща, които се касаят до спасението (Лк. 10:21; 1Кор. 1:19-21). – Неутвърдени, - които нямат утвърден ум. Такива хора нямат решителни убеждения, основани върху изпитването на доказателства, и без достатъчни причини лесно се убеждават да приемат нови идеи. И също така без причина те напускат и тях за друго нещо. Опитният и неученият християнин има постоянен ум. Но и той може да се прелъсти и да отпадне от утвърждението си; и ние трябва да внимаваме на това, което апостолът ни казва, и да се пазим от това.

Ст. 18. Апостолът завършва с едно увещание, което показва целта и намерението на цялото му послание. Виж. бел. на гл. 1:5-12. Новият вярващ се разда от бога, се ражда отново (Йн. 3:3,7; 1Пет. 1:3,23, 2:2), и започва Християнския си живот като новородено дете, но той няма да остане така. Той трябва да расте в Божествения живот докато достигне възрастта на съвършен мъж в христа (Еф. 4:13; Кол. 1:28). Това разтене ние трябва да желаем и да се трудим да го постигнем (Фил. 3:12-14). То трябва да се гони и постигне с прилични средства. Което докарва душата в съобщение с Бога и под властта на божествената истина, то спомага за достигането му. Спасителят в последната си молитва се е молил за освещението на учениците си чрез истината или словото Божие, и е казал: “Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истинаго бога, и Исуса Христа, когото си изпратил” (Йн. 17:3,17). Ние разтем като клони на истинната лоза, и като имаме думите Му да пребивават в нас (Йн. 15:4-7); и преуспяване в познанието на Бога е свързано с всяка духовна верност и укрепяване (Кол. 1:9-11). Бога ние наистина познаваме само когато го познаваме в Христа, защото в Христа той се яви в плът (1Тим. 3:16, виж. бел.), и иде при нас в отношения пригодени на човешките ни нужди. Да познаваме Господа Исуса за Син Божий даден да бъде Спасител на човеците, да имаме прави възгледи за личността му, характера му, и делата му като Спасител, е необходимо, за да го приемем и да се съединим с Него чрез вяра, и за да растем и станем подобни на Него -–нашия образец. Понеже растенето в благодат или духовен характер зависи от пълно, ясно, и сърце-впечатлително познание на Христа, ние трябва прилежно да обработваме това познание, ако искаме да постигнем това растене. Това се добива с изучаването на всичко, което ни се е открило за Христа в Св. Писание, разказите на живота, на учението, на делата, и на страданията му, и изложенията на истината му от неговите боговдъхновени апостоли, и с дълбоко мислене върху им придружено с искренна и усърдна молитва за осветляващото и освещаващото действие на Св. Дух да придружи истината. Забележително е, че апостолът не говори за тайнствата на църквата като средство за растене в святост. В това той е съгласен с Павел, който върху същия предмет, прави същото. Причината не е, че те са презирали църквата и тайнствата й, но че те са ги считали да имат стойност само до толкова, до колкото те представят истината на ума и я втълпяват в сърцето. Господнята Вечеря е средство на благодат, когато в нея ние си припомняме Христа, и дохождаме под влиянието на любовта му както тя се открива в тази вечеря на душите ни. Никаква полза няма от едно просто ядене на хляма и пиене от чашата, макар и да ги е осветил свещеникът. То не ни докарва нито опрощение на греховете, нито избавление от развращение, но когато в причастието ние имаме действително и сърдечно съпричастие с Христа, като го виждаме с окото на вярата, като се храним с него чрез вярата, която го приема в душата и го прави наистина Хлябът на Живота вътре в нас, тогава това тайнство ни спомага твърде много в преуспяването на живота, който е скрит с Христа в Бога, и ни приготовлява за онова, което ще бъдем, когато ще го видим така както си е (Кол. 3:3; 1Йн. 3:2). Никой да се не лъже. “Бог поругаем не бива. Каквото посее човек, това ще и да пожъне. Който сее в плътта си”, ако и да се казва, че е много духовен и свят, “от плътта ще пожъне тление; а който сее в Духът”, и се труди да расте и напредне чрез Духа в пътя на истината, която Бог е открил, “от Духът ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:7,8). – Нему да бъде слава. Всичките трудове и стремления на истинните християни твърде прилично се сключват с желанието, че славата и честта да бъдат на Спасителя им. Славата се пада нему сега и на земята и на небето (Отк. 1:5,6, 5:12,13).

Назад | Съдържание | Напред