Първо Йоаново послание

Въведение

В днешно време някои са отказали, че апостол Йоан е писал това послание, но има изобилно доказателство от църковните съчинения на първите три века от Християнската ера, че той го е писал, и вътрешното свидетелство на самото послание напълно потвърждава това. Четвъртото Евангелие и това Послание са били без съмнение писани от същата ръка; и няма също така никакво съмнение, чи е двете са били писани от уважаемия апостол, чието име и носят. Ако сравним стила и мислите на тези две съчинения, които се отдават на Йоан с всичките други Християнски съчинения по-късно от съчиненията на Павел и Петър, ние ще видим такава разлика, която ще ни покаже, че само един човек би могъл да напише такива произведения, и че той е писал с такова вдъхновение от Св. Дух, каквото никой след апостолите не е имал. Въобще се вярва, че това Послание е било писано между 85г. след Р.Х. и смъртта на апостола, която не се знае точно кога е станала. Вероятно той е умрял, когато е бил много стар (около 100-годишен), през царуването на Траян, който започнал да царува в 98г. след Р.Х., и е царувал седем години. Много обстоятелства показват год. 90 след Р.Х. като най-вероятнтата дата за писането на това Послание. Дали е било писано преди или след Евангелието, има разни мнения, и не може точно да се определи. Мястото, където е било писано е вероятно Ефес, където апостолът е умрял.

Августин привежда нещо си от 1Йн. 3:2, което, той казва, “Йоан казал в Посланието си на Партяните”. Разни мнения е имало за начина, по който това трябва да се разбере. Някои са мислили, че според Августин, Посланието е било пратено нарочно на евреи, които са изповядвали християнството, и са живели оттатък границите на Римската Империя между Патряните. Други мислят, че думите “на Патряните” е грешка вместо някоя друга дума на гръцки. Посланието не съдържа нито името на съчинителя, нито някакво надписание до някого. То започва направо без въведение, както и евангелието от Йоан, но то употребява на много места второто лице (1:3, 2:7,8,13,14,20,21, и др.), и е следователно Послание. Може да е било пратено на разните църкви в Ефеската област и другаде, между, които сам апостолът лично е работил.

Това Послание се различава в много отношения от другите Послания на Новия Завет.

(1) То не споменава нищо за тежки гонения и страдания за тези, до които е било изпратено, като гоненията от евреи или от Нерон в Рим (54-68г. след Р.Х.), или като по-късните гонения във времето на Домитиян и Траян. Това показва, че то е било писано след Нерон и преди траян, когато църквите са имали сравнително външно спокойствие.

(2) От една страна, неспоменаване нищо за въпросът дали Еврейски обреди са задължтелни за християни, а от друга, важността отдадена на други въпроси, се виждат да показват, че първата разпря е била изравнена, и нови въпроси за учения са се били появили, които са изисквали особенно внимание. Това Послание не съдържа доказателство като Павловото в Посланията към Римляните и Галатяните за начина, по който грешникът се оправдава, нито предупреждения против злоупотреба с учението на Павел, каквито намираве в посланията на Яков, Петър, и Юда, но то е отправено против една по-късна ерес, именно ерестта на Керинта и Докетите, които казвали, че Исус е бил син на Йосиф, с когото Словото се съединило, когато се кръстил, но го оставило когато бил разпънат. Ето защо то настоява върху учението, като основно, че Исус е въплътен Син Божий, понеже върху това се основава всичкото действие на изкуплението и ходатайството му, и възможността на общение с Бога (1:3,7, 2:1,2,22,23, 4:2,3).

(3) Това Послание не говори толкова за утешение, но повечето увещава за братска любов, за постоянно общение с Бога чрез вяра в Сина му, и за твърдо съпротивление против съблазните на света и на лъжливи братя. Вижда се от това, което Посланието казва, че времето на първия възторг у християните се е било изминало, че ревността и любовта им е била отслабнала от нямане на гонение, и че те са започнали да отпадат в световност и зли дела и ереси, както Павел и Петър бяха предрекли (Д.А. 20:30; 2Сол. 2:3; 2Тим. 3:1-8; 2Пет. 2:1-22). Първото поколение от вярващи, които са били укрепени от страдание за Христа, е било преминало, и едно за показ и по име Християнство било се вмъкнало в църквата. Хора като Гаия (3Йн. 5,6) показват всичките Християнски добродетели; старци пълни с Християнска мъдрост, и момци пълни с крепки стремления (1Йн. 2:13,14) са приятно доказателство на Християнския живот, но славолюбието се разпространява (както се вижда в Диотреф, 3Йн. 9,10); плътски похоти, гордост, лекоумие, и съчувствие с езичничеството преодоляват, и чрез влиянието на лъжливи братя мнозина се изтръгват от основанието на истината и на истинско общение с Бога, и от да бъдат подходящи за небето (2:18, и пр., 3:7, 4:1, и пр., 5:21).

(4) Когато някои са оспорвали божественното достолепие на нашия Господ, и са отказвали, че той е бил Син Божий, други пък са отказвали същинското му човечество, и действителността на смъртта и на умилостивителната му жертва. Апостолът е много противен на тази грешка (4:3), и обявява, че той сам не само, че е видял Христа, но и че е пипал тялото му с ръцете си, и следователно, знае че той е бил наистина човек (гл. 1:1). Други пък се вижда да са поддържали, че е достатъчно да се кланяме на Бога духом, а на тялото си можем да допрощаваме всевъзможни удоволствия. Тая гибелна грешка апостолът опровергава, като доказва, че всеки грях е наистина беззаконие (3:4), че общение с Бога ще каже общение в чистота; и че само от тази чистота ние можем да се познаем, че сме негови (гл. 2:3-6, 3:8-10, 5:4-18). Две главни идеи се прокарват в цялото Послание: “Бог е светлина; следователно, ходете в светлина. Бог е любов, следователно, ходете в любов”.

Нежността и ревността на апостоловите увещания да се обичаме един друг са такива каквито подобават на стария ученик, когото Исус особенно обичаше (Йн. 13:23, 19:26). Разказва се по предание, че когато Йоан бил престарял и не е можал да ходи, го носели в събранията на християните; и когато службата се е свършвала и са го изнасяли навън, той си е издигал треперещите ръце, и е казвал: “Чада, обичайте се”. Наистина това е всичката длъжност на християнина и духът на Евангелието, - обич към Бога, обич един към друг. Но ако Йоан и да е бил апостол на любовта (както Павел е бил апостол на вярата, и както и двамата са били апостоли на вяра и на любов), Заведеевият сил е бил и “син на гърмът” (Мк. 3:17); и ние го виждаме, че там, където работата се касае до честта на Христа и благосъстоянието на безсмъртни души, той може да упражни любов в изобличаване на грях и във верно и остро укоряване не по-малко, отколкото в нежни изражения на любов към братята (гл. 2:3,22; 2Йн. 10,11; 3Йн. 10).

Посланието не е съчинено в образа на правилно наредено доказателство. Двете главни мисли, именно, (1) че Исус е Христос, Син Божий, и (2) че любовта е важна като доказателство, че сме негови ученици, често се разместав и се представят заедно.

Назад | Съдържание | Напред