³ Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

⁴ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

⁵ Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.

⁶ Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

⁷ Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

⁸ и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

⁹ Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

¹⁰ Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

¹¹ И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

¹² И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.

¹³ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

¹⁴ Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

¹⁵ Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

¹⁶ Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

¹⁷ И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

¹⁸ Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

¹⁹ Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.

²⁰ Понеже създанието беше подчинено на немощ *, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

²¹ с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

²² Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

²³ И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.

²⁴ Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁵ Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;

²⁷ а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.

²⁸ Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

²⁹ Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

³¹ И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³² Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

³⁴ Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

³⁶ (защото, както е писано:
"Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане").

³⁷ Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

След като показва, че спасение от властта и наказанието на греха не може да се придобие чрез закона, но трябва да бъде дарба на благодат чрез вяра в Христа, апостолът сега се възхищава от съвършенното освобождение на вярващия от осъждението, което право се пада на греха.

Ст. 1. Сега, прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса. Да бъдем в Христа ще рече да сме съединенис него чрез вяра, и да му приличаме по нравственния си характер. “Ако е някой в Христа, той е ново създание” (2Кор. 5:17). Нашият Спасител е заповядал на учениците си “да пребъдват в него”, за да могат да принесат плодове на свят живот (Йн. 15:4. Срав. с Йн. 3:6 и Фил. 3:9). Законът божий осъжда греха, но Христос е понесъл наказанието, и всички, които вярват в него са оправдани, и никога няма да пъднат под осъждение. – Които ходят не по плът, но по Дух. Тези думи не се намират в ст. 1 в най-древните ръкописи, и може да са били поставени тука от ст. 4 по погрешка от някой древен преписвач, и така се намират в по-къснети ръкописи. Те верно описват характера на тези, които са в Христа, и са на мястото си в ст. 4, но не се вижда да са толкова на мястото си тука, защото свят живот не е основата на оправдание, но плодът му.

Ст. 2. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Две тълкувания са били дадени на думата “закон” в този стих: (1) Че законът на Духа на живота означава евангелието, като духовна животодаваща наредба, и че нравственният закон (даден под приготовителната наредба) тука се нарича законът на грях и смърт, по същата причина, по която в гл. 7:5 грехът се казва, че действува чрез закона и произвежда смърт; (2) Че закон тука се употребява, както и в гл. 7:21,23, за някое обладаващо начало на действие. Тогава то ще значи, че духът на новия живот в Христа е изгонил обладаващото начало на греха, който клони към смърт. Защитниците на първото тълкувание казват, че апостолът говори тука за оправдание, а не за освещение, за свобода от осъждение, а не за плода на свят живот. Тези, които поддържат второто казват, че е грубо да се говори за святия, праведния и добрия нравствен закон като “закон на геха и смъртта”. Но нито едното, нито другото тълкувание не трябва да се тика до крайност. По-добре да сравним употребата на думата закон тука с онова в гл. 3:27, и да разберем, че апостолът иска да каже тука, “Законът на вярата ме е освободил от закона на делата. Евангелското начало на оправдание чрез вяра в Христа ме е освободило от законното начало на оправдание чрез делата ми. Като фарисей, който се стараеше да утвърди своята си правда, аз бях под ярем и под осъждение. Уповаващ в Христа, аз ходя свободно, и не съм вече под осъждение”. Според това тълкувание ст. 2 напълно се съгласява със ст. 1.

Ст. 3,4. Което бе невъзможно за закона. Тука думата закон явно значи божественият закон. Същото значи и в гл. 3:20, където апостолът казва, че “нито една плът няма да се оправдае от делата на закона, понеже чрез закона бива само познаването на греха”. Срав. с Д.А. 13:39. Но това не противоречи на тълкуванието на думата закон в ст. 2, което дадохме по-горе, понеже надеждата на фарисея, че ще се оправдае пред Бога е почивала на увереността му, че той пази предписанията на божественния закон. – Поради туй, че отслабнал чрез плътта. Слабостта, която се приписва тука на закона, т.е., невъзможността му да оправдае грешника, е произлизала не от някой негов недостатък, защото апостолът обявява, че е “свят и праведен и добър”, но просто от плътта, т.е., от развратеността на падналите човеци. – Бог го извърши като изпрати Сина си, и пр., т.е., Бог, като проводил на света Сина си да се принесе жертва за грях, е направил това, което законът не е можал да стори, именно, да достави оправдание на виновника. Това е съществото и славата на евангелието. Законът е можал само да посочи и да осъди греха, и чрез образи да предзнаменува умилостивението. Евангелието прогласява доставения цяр, извършеното умилостивение, и прошка даром предложена на всички, които биха я приели. – Осъди греха в плътта. “Словото стана плът” (Йн. 1:14). Той трябваше да вземе върху си човешко естество, да стане участник на плът и кръв, защото тези, за които той щеше да направи умилостивение бяха човешки същества, и той трябваше да ги избави чрез смърт (Евр. 2:14). Така грехът бе осъден в плътта. Осъждението, което се падаше нам за греховете ни се претърпя от нашия поръчител; и заради това сега няма осъждение за тези, които са в Христа Исуса. – За да се изпълнят изискванията⁷⁵ на закона в нас. Това е целта, за която Христос изкупува людете си, за да могат да бъдат святи. Той дойде да спаси людете си, за да могат да бъдат святи. Той дойде да спаси людете си от греховете им, а не само от наказанието, което им се стоеше. – Които ходим не по плът, но по Дух. Тези думи описват новия живот на вярващия в Христа. Той достига до една правда, която не можеше да достигне, когато се мъчеше да се оправдае чрез закона. Евангелието му доставя не само умилостивение, чрез което той приема опрощение и оправдание, но и подбуждения и помощ, които са му нужни, за да живее свят живот.

Ст. 5-8. Копнеят за плътското⁷⁶, - мислят и се грижат за това, което удовлетворява развратното сърце, и нег търсят, - не само плътски похоти, но всичко, което не е духовно. – Духовното, - това, което Св. Дух извършва във вярващите, и което се нарича (Гал. 5:22) “Плодът на Духа”, т.е, любов, радост, мир, дълготърпение, и пр., - всичките добродетели на Християнския характер. – Понеже копнежът на плътта значи смърт⁷⁷, - не само води към смърт, но е смърт, т.е., то е едно нямане на духовен живот, тъй щото тези, които мъдруват плътското са “мъртви в престъпления и грехове” (Еф. 2:1; Кол. 2:13). – Живот и мир, - истински живот в противоположност на смъртта в грях; мир в противоположност на неприятелството против Бога и на Божието незадоволство, за което се говори в ст. 7 и 8. – Не могат да угодят на Бога. Това е мек начин на казване, че бог се гневи против всеки грях. Срав. с гл. 1:18. Напразно се надяват тези, които живеят плътски да бъдат приети от Бога.

Ст. 9-11. Апостолът тука приспособява на читателите си началато, които той е положил. – Христовия Дух, - Св. Дух като изпратен от Христа съгласно с обещанието му дадено на учениците му (Йн. 16:7). Ако Св. Дух не ни води, ние не сме Христови. – Тялото е мъртво поради греха. Вярващият не се избавя от слабостта, болестите, разрушението, и смъртта на тялото, които всички са следствия на греха. Както в първото заплашване (Бит. 2:17) смърт не значи само едно просто разделение на душата от тялото, но обема разрушение и страдание, така и тука “тялото е мъртво” трябва да се разбере, че значи, “тялото (на вярващия) е още смъртно и подлежи на страдание”. – Духът е жив. Духът (на вярващия) е надарен с живот, който започва, когато той повярва, следва през всичкия му живот на този свят, и ще се усъвършенства в безсмъртния, небесен живот. – Поради правдата. Правдата във вярващия (не наистина неговата, но Божията правда, която Св. Дух дава, поддържа, и усъвършенства) е свързана неразделно с живот, и обема вечно блаженство, а пък смъртта обема всякакво страдание. – Ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа си, който обитава във вас. Тези думи съдържат ключа на значението на цялото място ст. 9-11. Те показват, че думата тяло в ст. 9 значи буквално естественното тяло, и че смъртта, за която се говори е смъртта на тялото; понеже възкресението, за което се говори тука е възкресение на тялото. Ако и тялото трябва да умре вследствие на греха, даже и тялото ще се възобнови (ако и променено: 1Кор. 15:44,52,53), защото е било направено храм, за да обитава в него Св. Дух. Така тялото, което е имало участие в следствията на греха, ще има също така участие и в изкуплението.

Първите 11 стиха на тази глава съдържат съкращение на учението на всичките предишни глави. Ние имаме тука оправдание чрез вяра (ст. 1); вярващите не са вече под ярема на някоя законна система (ст. 2); законът не е можал да ни избави, но Бог е направил това, като пратил Сина си да ни изкупи (ст. 3,4); това избавление ни въвежда в свят и духове живот (ст. 4); оправданието без друго ще бъде придружено от освещение; грешен живот е противен на новото естество на този, който е под влиянието на Св. Дух, и тези, които живеят в грях предизвикват Божието негодувание (ст. 5-8); смърт и всяко зло е следствие на греха (ст. 10); но вярващите ще имат живот чрез действието на Божия Дух в тях, и даже смъртното тяло ще участвува в изкуплението и вечния живот (ст. 11). Ние имаме, наистина, тука една величественна картина на стремленията и надеждите на тия, които са в Христа чрез вяра.

Ст. 12,13. Апостолът настоява, че сме длъжни да живеем свят живот, и ни напомня, че можем да сторим това само чрез влиянието на Божия Дух. – Телесните действия⁷⁸. Тези думи тука имат същото значение както “плътското мъдруване” в ст. 5. Тези трябва да се умъртвяват, т.е., съвършенно отхвърлят и прекратят. Срав. с каквото се казва за разпъването на стария човек, за умиране с Христа, и за необходимостта да сме мъртви към греха, в гл. 6:6-11.

Ст. 14-17. Те са Божии синове, т.е., те само. Само когато Божият Дух ни води, можем да бъдем чада Божии, и да се видим, че сме такива и на себе си и на другите. – Защото не сте приели дух на рабство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение. Когато сме се мъчили да утвърдим нашата си правда, ние сме били под робство, но като сме започнали да живеем Християнския живот, ние не се повръщаме на това робско чувство, но Св. Дух ни дава чувствата на чада Божии, така че като се стараем да бъдем святи, ние се подбуждаме от любов, а не от робски страх. – Авва, Отче. Авва значи Тате в говоримия език на евреите, и следователно е било свързано с нежно детинско чувство, и в този смисъл Павел употребява думата, която той е знаел още от детинство, но понеже той е писал на гръцки, и до някъде си на хора, които не знаели сирийски, затова той дава и гръцкия превод на думата. Срав. с Гал. 4:6,7. – Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, и пр., т.е., Св. Дух с духа на вярващия свидетелвствува, че той е чадо Божие. Неговият дух свидетелствува, понеже той съзнава, че има синовни чувства към Бога; и Св. Дух прибавя свидетелството си, като възбужда в него тези чувства, и разработва всичките плодове, които им съответствуват, - любов, радост в Бога, мир, дръзновение в молитва, и пр. Истина е, че тази увереност понякога се изразява когато няма добро основание. Но тука ни се казва, че добре-основана увереност, че сме чада Божии може и трябва да се постигне. – И ако сме чада то сме и наследници. Какво славно преимущество ни се представя тука! Ако сме чада Божии чрез вяра в Христа, тогава “всичко е наше” (1Кор. 3:22,23), - наше, защото е на нашия Отец, и той е обеал, че всичкото на добро е ни съдействува. Вездесъщието и всемогъществото му са залог на нашето покровителство и спасение. “Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие”. Но ако не сме готови да страдаме с него и за него, не можем да притезаваме за преимуществата на негови чада и на сънаследници с Христа. Срав. с 2Тим. 2:12.

Ст. 18. За да можем да разберем както трябва сравнението в този стих между сегашните страдания на вярващите и бъдещата слава, която има да се открие в тях, трябва да прочетем отчета в 2Кор. 11:24-27 на страданията, които сам Павел е претърпял в изпълнението на апостолското си дело; и трябва да забележим, че в същото послание (4:17), той нарича всички такива страдания претърпени от християните “лека скръб”, сравнително с “много по-много вечна тежина на слава”, която те очакват.

Ст. 19-22. Създанието с усърдно очакване ожида, и пр. Думата създание, която се среща във всичките тези стихове, е била различно тълкувана. Д-р Ходж, един знаменит тълкувател, изброява шест тълкувания, именно, (1) Всичкото създание, словесно и безсловесно, включително и ангелите; (2) Същото, но без ангелите; (3) Вещественото създание, в общоприет смисъл, както ние казваме “цялото естество”; (4) Цялото човешко племе; (5) Езическият свят, като различен от вярващите; и (6) Вярващите въобще, като различни от първите вярващи, които в ст. 23 се казват, че имат “начатъка на Духа”.

Д-р Ходж се съгласява с третото от тези тълкувания, именно, вещественното създание, “всичкото естество”. Светите ангели не могат да се включат, защото те не могат “да се подчинят на суетността”. Нито може да се отнесе за хората въобще, или за езическия свят, защото за тях не може наистина да се каже, че ламтят за откриватено та синовете Божии. Нито може да се каже за тях, че са се подчинили на суетност без някое своеволно действие от тяхна страна. Не е за вярване, че апостолът иска да каже това за вярващите въобще, като различни от първите вярващи, защото няма същественна разлика между състоянието и чувствата на първите вярващи и на вярващите въобще.

Трябва тогава да разберем, че апостолът говори тука в общоприет и преносен смисъл за всичкото създание, (т.е., по-долните чинове от създадените същества, въодушевени и невъодушевени), че въздиша под следствията на човешкия грях, без да е участвувало с него. Как пъшкат и страдат скотовете под жестокостите, които хората им налагат! Бог казал на Адам, “Проклета да е земята поради тебе”. Тръни, бодили, и отровни разтения са част от плода на това проклятие. Бури, фортуни, наводнения, заметресения, и вулканични изригвания произвеждат опустошение. Това всичко произхожда от човешкия грях, и то по върховно Божие предопределение, без подолното създание да е участвувало, или да е можало да участвува, в този грях. Но проклятието няма да трае до веки. Следствията му ще изчезнат, когато “нови небеса и нова земя” се появят, в които ще живее правда (2Пет. 3:13). Следователно, всичкото създание може да се каже, (преносно наистина, но все пак наистина и право), че очаква с ревност това славно скончание.

Денят на това избавление от робството на развращение се нарича в ст. 19, времето на “откриването на Божиите синове”; и в ст. 23, то се казва “осиновение”. Думата осиновение тука означава онези публични формалности, които Римският закон е изисквал, и чрез които само осиновеното дете на някой гражданин е можало да се припознае за гражданин и за имащо право да наследи имота на този, който го осиновява. На второто пришествие на Христа, всичките чада Божии, колкото непознати или презрени и да са на този свят, ще се открият и ще станат участници в пълната слава на небесното си наследство.

Видяло се е угодно на Бога да ни даде в словото си само да зърнем светлината на “новите небеса и новата земя, в които живее правда”. Но че една голяма промяна ще дойде, не само върху човеците, но и върху всичкото естество, става явно от такива пророчески думи като тези: “Пустото и безводното места ще се възвеселят, и пустинята ще се възрадва и ще процъвти както крин” (Ис. 35:1); “Не ще направят зло или пагуба във всичката ми свята гора” (Ис. 11:9); “Първото небе и първата земя прейдоха; и море нямаше вече” (Отк. 21:1).

Ст. 23. И ние, които имаме Духа в начатък, и пр. Не само по-долното създание въздиша, но и ние въздишаме. Начатъкът на Духа може да значи захващането на излиянието на Духа, относно до по-изобилното излияние в по-късно време, но по-вероятно е, че апостолът говори за Св. Дух като начатък на съвършенното ни спасение и вечно блаженство, както в Еф. 1:14, Духът се нарича “обручение на нашето наследие”. Срав. с 2Кор. 1:22 и 5:5. – Изкупването на нашето тяло. Изкупването ни ще бъде съвършенно, когато телата ни се въздигнат в подобието на Христовото прославено тяло, или в случая на вярващи, които тогава са на земята, когато се променят в това подобие. Това събитие се казва, че ще съвпадне с нашето “осиновение” и с “откриването на синовете Божии” (ст. 19). “Когато Христос, животът наш, се яви, тогава и вие (вярващи) с него ще се явите в слава” (Кол. 3:4).

Ст. 24,25. С тая надежда се избавихме (Цгр.). Ние се избавихме щом повярвахме, но ние имаме още само начатъка. За съвършенното си избавление ние се надяваме, и трябва да се надяваме до край (Евр. 6:11). Надеждата на това съвършенно избавление е силно подбуждение към търпение и постоянство.

Ст. 26,27. Духът ни помага в нашите немощи (Цгр.). Сами от себе си ние не можем да постоянствуваме във вяра и надежда, в молитва и старание, но Св. Дух ни идва на помощ, и особенно ни помага в молитва. – Ходатайства за нас⁷⁹, т.е., произвежда в нас прави желания, и ни помага да се молим така щото молитвата ни да се приеме. Така нашите молитви се считат за негови молитви. Той, тъй да речем, проси за нас това, което той ни учи да просим, и заради това сме уверени, че молитвите ни ще се чуят, защото те са негови ходатайства. – Неизказани въздишания (Цгр.). Духът понякога ни вдъхва желания и ламтения за духовни благословения толкова силни, че не можем да ги изкажем с думи, но ние имаме утешителното уверение, че макар и да не можем да ги изкажем с думи, небесният ни Отец ще чуе и отговори на тези желания, защото той знае и не може освен да удобри това, за което Духът му ни кара да се молим.

Ст. 28-30. Всичко съдейства за добро. Ето друга причина за насърчение. Бог управлява всичко, и ще направи всичко да съдействува за изпълнението на вечното му намерение. Това божественно, вечно, и непроменимо намерение често се споменава в Новия Завет, че е основа на Християнската надежда. Срав. с Еф. 1:4,5,9,11, 3:11; 2Тим. 1:9. – Предузна и предопредели …. призва …. оправда …. прослави. Тука ни се представят стъпките в изпълнението на Бижието вечно намерение. Неговото дело от край до край е основа на нашата надежда. Той навярно ще изпълни намерението си. И при все това, той действува в нас и за нас чрез старанията ни. Ние се уповаваме на неговото действие, а не на нашите старания, но наша длъжност и преимущество е да внимаваме да утвърдим призванието и избирането си (2Пет. 1:10; Фил. 2:12,13).

Ст. 31,32. Ако Бог е откъм нас, кой е бъде против нас? Божиите люде щяха да бъдат слаби и обезсърчени ако се осланяха на себе си. Но те се осланят на Бога, който е всемогъщ, и следователно нямат защо да се боят от неприятели, които може да се стараят да им се противят и да ги съкрушат. Бог е дал за нас Сина си, неизказания си дар, по-голям от всичко; Той прочее навярно ще ни даде и всичко друго, което е нужно за най-голямото ни и вечно добро.

Ст. 33,34. Кой е оня, който ще ги осъжда? Ако се осланяме на сами себе си и на делата си, ние трябва да бъдем осъдени. Но Бог даром с благодатта си ни е оправдал чрез вяра в Христа. Кой може сега да ни осъди? Христос, който е положил живота си за нас (и който ще ни съди) не ще ни осъди. Той не само умря за нас, но живее и царува за нас, за да ни води, покровителствува, и наставлява, и за да ходатайствува за нас.

Ст. 35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Ние имаме неприятели, които ще ни гонят и ще се мъчат да ни погубят. Но не трябва да се страхуваме. Те не могат да ни отлъчат от Христа. “Любовта Христова” може да значи или нашата любов за него, или неговата любов за нас. Няма съмнение, че тука значи последното, защото в ст. 39, се казва “любовта Божия, която е (т.е., се проявява и съобщава на нас) в Христа Исуса нашия Господ”. Значението е, прочее, че никой неприятел, никакво гонение, никоя сила на света не може да ни лиши от любовта Христова. Но нашата любов за него е неразделима от неговата любов за нас. “ние любим него, защото първом той възлюби нас” (1Йн. 4:19). Тъй щото истина е, че никакво страдание не може да накара възроденото сърце да престане да люби и да се уповава в Христа.

Ст. 36,37. Убивани сме заради Тебе, и пр. Тези думи, взети от Пс. 44:22, описват страданията на Божиите люде, и добре представят състоянието на верните последователи на Христа във времето на апостолите. Павловите лични страдания, както той ги описва в 2Кор. 11:23-26, са поразителен пример на това. Но чрез твърда вяра в Христа той излезе победител и повече от победител. Така можем да бъдем и ние с такава вяра. Който ни е възлюбил и ни е умил от греховете ни с кръвта си, който със смъртта победи смъртта, той може да ни спомогне да победим какъв и да е духовен неприятел.

Ст. 38,39. Апостолът завършва главата и цялата догматическа част на посланието с тържественното уверение, че нищо на небето, земята, или пъкълът не може да отлъчи вярващите от любовта Божия в Христа. – Ангели …. власти …. сили. Срав. с Еф. 1:21. Разбира се, че добрите ангели не ще се стараят да погубят вярващия или да го отлъчат от Христа. Но знаем, че има “ангели, които не упазиха своето достойнство” (Юда 6). За такива ангели се говори в Еф. 6:12 и Кол. 2:15 под названията “власти и сили”, които се представят като победени от Спасителя, и че ще бъдат победени от людете му. “Благодарение Богу за неизказаната негова дарба!”.

Назад | Съдържание | Напред