Глава 27.

¹ И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

² И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

³ На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

⁴ И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁵ И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁷ И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

⁸ И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁹ Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

¹⁰ Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹² И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

¹³ И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹⁴ Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁵ и когато корабът бе настигнат от вятъра, и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

¹⁶ И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁷ и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁸ И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят товара.

¹⁹ И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

²⁰ И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²¹ А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²² Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;

²³ защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²⁴ Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁵ Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁶ Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

²⁷ А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото море, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

²⁸ И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, че е петнадесет разтега.

²⁹ Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

³⁰ И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³¹ Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

³² Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

³³ А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³⁴ Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

³⁵ И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

³⁶ От това всички се ободриха, та ядоха и те.

³⁷ И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁸ И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

³⁹ И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

⁴⁰ И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴¹ Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

⁴² И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴³ Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴⁴ и останалите да се спасяват, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
 

Ст. 1. И когато бе решено. Нарядко се падаше случай да се изпращат затворници в Рим, или да отиват пътници за нататък. Значението вероятно е, “Когато беше точно решено, и времето назначено”. – Стотник на име Юлий. Юлиевата фамилия в Рим беше една отлична фамилия. Ние не знаем нищо за този стотник освен това, което се казва в този разказ; но, както други стотници споменати в Новия Завет (Мт. 8:10; Мк. 15:39; Д.А. 10:1), той привлича почитанието ни. – Августовия полк, - наречен така на името на императора. Йосиф споменава един полк с това име, който бил поставен в Кесария във времето на Феликс. В гл. 10:1, Корнилий се казва, че е принадлежал на един полк наречен Италийски полк.

Ст. 2. Качихме се на един адрамитски кораб. Адрамит беше Мизийски град, не далеч от Троада, и следователно не беше на правия път от Кесария за Рим. Но понеже корабът щеше да хване някои от пристанищата по брегът на Азия, стотникът без съмнение се е надявал да намери на някое от тези пристанища кораб, който да отива за Рим. Такъв кораб той действително намерил в Мири (ст. 6). – Аристарх, - несъмнено същият, който се споменава в гл. 19:29 и 20:4, като Павлов другар. Той сподели Павловия затвор в Рим, защото в Кол. 4:10, Павел го нарича съзатворник. И Лука беше с Павла в това пътуване, както става явно от думите му “влязохме”, “отвезохме се”, “стигнахме в Сидон”, и др.

Ст. 4. Под Кипър, т.е., покрай брегът на Кипър срещу страната от където вятърът духаше. Те следователно щяха да минат между Кипър и Мала Азия. Един северо-западен вятър преобладава в тези страни. В по-предишното му пътуване същият вятър отнесе бързо Павел и другарите му от Троада към Родос, и от там право към Сирия, така че Кипър останал от лявата им страна. Виж. бел. на гл. 21:3. Сега, обаче, вятърът беше съвсем насреща им, но те можаха да отплуват на север, където те щяха да бъдат подпомогнати от едно течение, което, както ни казват мореплавателите, тече към север покрай Сирийския бряг, и после към запад между Кипър и Киликийския бряг.

Ст. 6. Александрийски кораб, - вижда се някой голям кораб, каквито бяха обикновенно корабите, които носеха жито от Египет за Италия, защото в ст. 37 четем, че във времето на корабокрушението имало 276 души в него.

Ст. 7,8. Понеже северозападният вятър продължавал още да вее, те вървели към запад много полека. – Под Крит, т.е., от тази страна на Крит на среща от където вятърът духал. На югоизточната страна на островът те щяха да бъдат закрилени от северозападния вятър. Салмон беше името на най-източната точка на Крит. – Добри пристанища, - едно пристанище, на южната страна на островът, което още носи същото име. Развалините на Ласей се намират на два часа разстояние от това пристанище.

Ст. 9-12. Мореплаването се считаше опасно от Октомврий до Март, не само поради свирепи бури, но и защото беше дъждовното време, когато облаците често затулваха слънцето и звездите. Преди изнамерването на компаса (пусулата), моряците твърде зависеха от наблюдаване на слънцето и звездите, за да си управят пътят. – И постът се беше минал. Едничкият пост предписан в законът на Мойсей се пазеше в Денят на Умилостивението, десетия ден на седмия месец, който съответствува с края на Септемврий или първите дни на Октомврий. Той се беше преминал; и те бяха настъпили във времето на опасното пътуване. Всички бяха съгласни, че трябва да се премине зимата, та тогава да искарат пътуването си. Въпросът беше дали да останат в пристанището, в което бяха стигнали, или да се опитат да отидат в някое, което се счита по-удобно по-назапад на същия остров. Че Павел е имал случай да изкаже мнението си върху този въпрос, макар и да беше затворник, показва какво уважение характерът му е вдъхвал. Той имаше доста опитност в морски пътувания, понеже той беше три пъти претърпял корабокрушение (2Кор. 11:25). Това е било писано три години преди настоящето пътуване.

Ст. 13,14. Ако тихият южен вятър да беше продължавал, то щеше да бъде тъкмо, каквото те искаха, за да отидат към запад. Но, както често се случва през зимата по онези страни, южният вятър се последвал внезапно от един силен източен или северо-източен вятър. Евроклидон (Цгр.) ще рече “източен вятър, който повдига вълни”. Някои ръкописи имат Евракилон, което ще рече “североизточен вятър”.

Ст. 16. Клавдий. Едно островче на юг от западната част на Крит, което сега се нарича Гоцо.

Ст. 17. Препасваха кораба изотдолу, т.е., прекарваха въжета под кораба и ги свързваха на кувертата. – На плитко¹⁸, - плитки места, наречени сиртис, при Африканския бряг, на югозапад от Крит, от които стари мореплаватели много се страхуваха. – И се носеха така. Бурята била толкова силна щото не можали да държат главните си платна отворени, и така, както често правят в силна фортуна, като растворили само едно платно отпреде, те ввървели до колкото бе възможно близо до посоката от където вееше вятърът, вероятно като вървели към север, и разбира се са били тласкани към запад.

Ст. 18-20. Корабът вероятно се е бил пробил; и за това станало нужда да се олекчи като се хвърли стоката в морето. Така като опасността се увеличавала още повече, по-тежките принадлежности на кораба са били хвърлени в морето, като например по-горните части на мачтите, и каквите тежки дървета е имало в корабът. Бурята пак продължавала, и за много дни не можали да наблюдават нито слънцето, нито звездите, и следователно не можали да узнаят къде се намират, и очаквали всяка минута да бъдат изтласкани върху скали и да загинат.

Ст. 21-26. В това отчаяно положение Бог благоволил да се намеси и да увери служтеля си, че ще го избави, и че всички, които бяха с него яха да избегнат опасността, която ги заплашваше. Израза, “Бог ти подари всичките, които пътуват с тебе”, ни дава да разберем, че Павел се е молил, не само за себе си, но и за избавлението на съпътниците си, и че молитвите му се чули. Описанието му на Бога, като Бог “чийто съм аз, и комуто служа”, беше една проповед по само себе си, и трябва да е направило дълбоко впечатление на всички, които го чуха и за сериозното намерение на Павловия живот и за справедливите изисквания Божии от тях.

Ст. 27-29. С името “Адриатическо море” сега се нарича Венецианският залив, но в старо време Адрия означаваше средната част на Средиземното море, от Гърция до Сицилия, и достигаше до бреговете на Африка. Птоломей землеописателят ясно различава Адриатическото море от Адриатическия залив, а Пасваний казва, че Масинският проток (между Сицилия и Италия) разделя Тринското море от Адриатическото. Това решава въпроса за значението на името в старо време. – Около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. Лука не казва, “угаждахме”, но “корабниците угаждаха”. Техните обучени уши чули шумът на вълните, които са се бъхтели о канарите отпреде им, и за това те първи познали, че наближават суша. Това се доказало на скоро, че е така, когато измерили дълбочината и намерили изпърво дълбочина от двадесет разтега, и малко по-късно петнадесет разтега. Тогава те спуснали котва и очаквали се съмне. – Четири котви. Старите кораби са употребявали по-малки котви от котвите употребявани днес за кораби от съата величина, и следователно употребявали повече от тях.

Ст. 30-32. Преструването на корабниците, че уж искали да пуснат котви и отпреде ни дава да разберем, че обикновенно са се употребявали няколко котви и отпред и отзад, за да застоят корабът в такива обстоятелства. – Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите. Бог беше уверил Павел, че всички щяха да се избавят, но това не щеше да каже, че те не трябваше да вземат нужните мерки за тази цел. Нямаме право да се надяваме, че Бог ще ни даде светски или духовни благословения без прилежното употребление от наша страна на нужните мерки за постигането на тези благословения. “Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е който действува във вас” (Фил. 2:12,13).

Ст. 33-36. Павел канеше всичките да похапнат по нещо. Апостолът пак се явява като човек способен да бъде водач на човеци. Думите му и примерът на спокойствието му и упованието му в Бога трябва да са направили голямо впечатление на всичките му спътници. – Без да сте вкусили нещо. Той употребява този език по един об обикновен начин, и нямаше възможност, че ще го разберат криво. Те трябва да са похапвали сегис-тогис, колкото да упазят живота. Но за две седмици в постоянната си загриженост те не бяха яли редовно храна. – Никому от вас ни косъм от главата няма да загине. Един пословичен израз (3Цар. 1:52; Лк. 21:18), което означава съвършенна увереност, че те ще бъдат избавени от настоящата си опасност, съгласно с обещанието, което Бог бе дал на Павел.

Ст. 38. Изхвърляха житото в морето. От няколко дена те бяха започнали да изхвърлят товарът (ст. 18), но се вижда, че са задържали житото или част от него, като не са знаели дали няма да има нужда от храна. Но сега те бяха близо до сушата, и несъмнено корабът потъваше постепенно; така че, за да го облекчат до колкото беше възможно повече те изхвърлили всичкото жито, което било останало.

Ст. 42. И войниците съветваха да се избият запрените. Ние имаме тук пример от строгостта на Римската военна система, и от силното чувство на отговорност от страна на войниците. За тази ужасна отговорност на войници натоварени да пазят затворници имаме два значителни примера в гл. 12:19, и 16:27. Вижда се, че даже и кроткият и благоразумен Юлий щял да се съгласи с предложението на войниците, колкото се касаело до другите затворници, но чувствувал, че Павловият живот трябвало по всякакъв начин да се упази. Такова силно впечатление му направили благородният характер и очевидната невинност на Павел!

Ст. 44. Избавиха се всички на сушата (Цгр.). И така обещанието Божие на Павел (ст. 24) беше се изпълнило. Апостолът беше претърпял корабокрушение поне три пъти преди това (2Кор. 11:25). Служителите Божии не са свободни от обикновенните изпитни, които се падат на участта на хората. Но Бог е близо, и ги пази, когато са в най-голяма опасност. Той е “надеждата на онези, които са далеч по море” (Пс. 65:5).

Няколко практически истини се обясняват от този разказ.

1. Хората биха сторили всичко, което могат, и биха дали мило за драго, за да избавят живота си. Честити са тези, които се стараят по такъв начин да придобият вечен живот.

2. Лошите хора често се избавят поради праведните. Така Бог щеше да спаси Содом ако да имаше десет праведни човеци в него. “вие сте солта на земята”.

3. Вярата е коренът на истинната храброст. “Бъдете весели, защото вярвам в Бога (ст. 25). Павел беше спокоен и тих защото уповаваше на Бога (Ис. 26:3).

4. Молитва и упование в Божиите обещания не ни освобождават от длъжността да се стараем. Павел вярваше, че те щяха да се избавят защото Бог му беше казал така, но той не престана да употреби нужните мерки, за да осигури своята и на другарите си безопасност, но напротив, беше така бдителен и прилежен като че ли всичко зависеше от неговите усилия.

Назад | Съдържание | Напред